(Обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г.,бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 110 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 11 от 1998 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 59 от 1998 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; доп., бр. 51 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г.; доп., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 25 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2002 г.; изм., бр. 101 от 2002 г.; доп., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 79 от 04.10.2005 г., изм. ДВ бр. 30, изм. доп. ДВ бр. 33/2006 г.)

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Чл. 2. (1) Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.

(2) Когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание, Министерският съвет и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните нарушения.

(3) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Чл. 3. (1) За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Този закон и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава.

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно приетите от нея норми на международното право.

Глава втора

АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Раздел I

Административни нарушения

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Чл. 7. (1) Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

(2) Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Чл. 8. Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.

Чл. 9. (1) Приготовлението към административното нарушение не се наказва.

(2) (Изм., ДВ, бр. 101 от 1983г.) Не се наказва и опитът към административно нарушение освен в случаите на:

а) митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ;

б) (изм., ДВ, бр. 11 от 1998г.) чл. 218б, ал. 1 от Наказателния кодекс;

в) чл. 41, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Чл. 10. (Доп., ДВ, бр. 85 от 1998 г.) При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

Чл. 11. По въпросите на вината,вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс доколкото в този закон не се предвижда друго.

Раздел II

Административни наказания

Чл. 12. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно върху останалите граждани.

Чл. 13. За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:

а) обществено порицание;

б) глоба;

в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Чл. 14. Общественото порицаниеза извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.

Чл. 15. (1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г.) Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.

(2) По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание.

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

Чл. 17. Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

Чл. 18. Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Чл. 19. За административните нарушения, наказуеми по реда на този закон, не се допуска условно наказание.

Чл. 20. (1) Наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършванена умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.

(2) Отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират.

(3) Освен вещите по предходната алинея в предвидените в съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.

(4) Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Чл. 21. Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.

Раздел III

Принудителни административни мерки

Чл. 22. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Чл. 23. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Раздел IV

Административнонаказателно отговорни лица

Чл. 24. (1) Административнонаказателната отговорност е лична.

(2) За административни нарушения,извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Чл. 25. Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.

Чл. 26. (1) Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.

(2) Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

(3) За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

Раздел V

Определяне на административните наказания

Чл. 27. (1) Административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

(2) При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

(3) Смекчаващите обстоятелстваобуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

(4) Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл.15, алинея 2.

(5) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Чл. 28. За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:

а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание;

б) (отм., ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Чл. 29. За маловажни случаи на административни нарушения, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съставените актове на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за налагане мерки от възпитателен характер.

Раздел VI

Общи административнонаказателни разпоредби

Чл. 30. За отделни административни нарушения, които не са установени по реда, предвиден в чл. 2, ал. 1 и 2, се прилагат съответно чл. 31 и 32.

Чл. 31. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 11 от 1998 г.) Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на органа властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева.

Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 25 от 2002 г.) Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 2000 лева.

(2) (Нова, ДВ, бр. 24 от 1987 г.; изм., бр.59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 11 от 1998 г.; доп., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 25 от 2002 г., бр. 61 от 2002 г.) Който не изпълни или наруши акт по ал. 1, свързан със счетоводното, данъчното, митническото, валутното или екологичното законодателство, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 400 до 3000 лева.

(3) (Нова, ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Когато държавен служител при изпълнение на държавната служба не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете по ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 40 до 300лева.

(4) (Предишна ал. 2, Изм., ДВ, бр. 24 от 1987 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 67 от 1999 г.) Разпоредбата на предходните алинеи се прилага за нарушенията на онези издадени или утвърдени от Министерския съвет актове, които изрично се позовават на този член.

Глава трета

ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ, НАЛАГАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАКАЗАНИЯ

Раздел I

Общи положения

Чл. 33. (1) Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

(2) Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Чл. 34. (1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.; доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 61 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му и по Закона за регистър БУЛСТАТ- две години.

(2) (Нова, ДВ, бр. 12 от 1996 г.; доп., бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 101 от 2002 г., изм. доп. ДВ бр. 33/2006 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 12 от 1996 г.) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Чл. 35. Влязлото в сила решение на съда по гражданско дело е задължително за наказващия административен орган по въпросите за гражданското състояние и за правото на собственост.

Раздел II

Образуване на административно наказателно производство

Чл. 36. (1) Административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.

(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

Чл. 37. (1) Актовете могат да съставят длъжностните лица:

а) посочени изрично в съотвените нормативни актове;

б) (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) определени от ръководителите на ведомствата, организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

(2) Актове могат да съставят и представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт.

Чл. 38. (Отм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.).

Чл. 39. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 25 от 2002 г.) За явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева.

(2) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 25 от 2002 г.) За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.

(3) Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.

Чл. 40. (1) Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

(2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

(3) При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

(4) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Чл. 41. При констатиране на административни нарушения, актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21.

Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2. датата на съставяне на акта;

3. датата и мястото на извършване на нарушението;

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;

5. законните разпоредби, които са нарушени;

6. (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, местоработата и единен граждански номер;

7. (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите и единен граждански номер;

8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;

9. (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението и единен граждански номер;

10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Чл. 43. (1) Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

(2) Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

(3) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

(5) При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

(6) Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Чл. 44. (1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.

(2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно доколкото това е възможно.

(3) В двуседмичен срок от подписванетона акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.

Чл. 45. (1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) До издаване на наказателното постановление пострадалият може да направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди до размер на два лева, освен ако в съответния закон или указ се предвижда възможност за предявяване пред същия орган на искане за вреди в по-голям размер.

(2) Поискалият обезщетение е длъжен да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Чл. 46. (1) Иззетите вещи се предават за пазене съгласно установените правила.

(2) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) При липса на такива правила вещите се предават за пазене в службата на актосъставителя или в съответната общинска администрация.

(3) Когато е целесъобразно, те могат да бъдат предадени за пазене на нарушителя или на други лица.

(4) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават чрез държавните и общински фирми, като получената сума, след спадане на извършените разходи, се депозира в Държавната спестовна каса.

Раздел III

Административнонаказващи органи

Чл. 47. (1) Административни наказания могат да налагат:

а) (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;

б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;

в) (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.

(2) (изм., ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Ръководителите по буква “а” могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответен закон, указ или постановление на Министерския съвет.

Чл. 48. (1) Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.

(2) Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващия орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.

Чл. 49. Когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган.

Чл. 50. Споровете за компетентност по административнонаказателни производства между органи на едно и също ведомство или организация се решават от ръководителя на съответното ведомство или организация, а между органи от различни ведомства или организации - от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на органа, който е съставил акта.

Чл. 51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което:

а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;

б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него;

в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.

(2) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе.

(3) Отводи по същите основания могат да се правят и от нарушителя, и от пострадалия от нарушението.

Раздел IV

Производство по налагане на административните наказания

Чл. 52. (1) Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й.

(2) Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.

(3) След получаване на преписката наказващият орган уведомява за съставения акт пострадалите от нарушението, ако има такива и адресите им са известни.

(4) Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

Чл. 53. (1) Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание.

(2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Чл. 54. Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове.

Чл. 55. (1) При издаване на наказателното постановление наказващият орган се произнася и по искането за обезщетение на причинените от нарушението вреди.

(2) Когато с нарушението са причинени вреди на държавно предприятие, учреждение или организация, наказващият орган се произнася по обезщетението и без да е предявено искане.

(3) Размерът на обезщетението за вредите се определя по предвидения ред, а когато няма такъв, може да бъде определен с помощта на вещо лице.

Чл. 56. Ако при решаване на въпроса за обезщетението наказващият орган срещне трудности от фактически или правен характер, производството по него се прекратява, а заинтересуваният се насочва да потърси обезщетение чрез съда на общо основание.

Чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и место служенето на актосъставителя;

4. (изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя,точния му адрес и единен граждански номер;

5. описание на нарушението,датата и мястото, където е извършено обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;

9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

(2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.

Чл. 58. (1) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.

(2) Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Раздел V

Обжалване на наказателните постановления

Чл. 59. (1) Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.

(2) Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

(3) (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 110 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 11 от 1998 г.; изм., бр. 25 от 2002 г.) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лв., включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 60. (1) Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.

(2) В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.

Чл. 61. (1) При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели.

(2) Съдът дава ход на делото и в случаите,когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси.

Чл. 62. Прокурорът може да участвува в производството пред съда, ако намери това за необходимо.

Чл. 63. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 59 от 1998 г., ДВ бр. 30/2006 г.) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление.Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс

(2) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.

Раздел VI

Влизане в сила на наказателните постановления

Чл. 64. Влизат в сила наказателните постановления, които:

а) не подлежат на обжалване;

б) не са били обжалвани в законния срок;

в) (изм., ДВ, бр. 59 от 1998 г.) са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Раздел VII

Преглед по реда на надзора

(Отм., ДВ, бр. 59 от 1998 г.)

Раздел VIII

Възобновяване на административнонаказателните производства

Чл. 70. Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато:

а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда са неистински;

б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда;

в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина,които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда;

г) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административно наказание, съставлява престъпление.

Чл. 71. Възобновяване на административното производство се допуска, ако предложението по букви “а” и “б” на предходния член е направено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква “в” - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.

Чл. 72. (1) Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор и се разглежда от съответния окръжен съд.

(2) С предложението прокурорът може да спре изпълнението на наказателното постановление или решението на съда.

Чл. 73. (1) Окръжният съд разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните.

(2) Когато предложението е основателно, съдът постъпва съгласно разпоредбите на чл. 68.

Раздел IX

Изпълнение на наказателните постановления и решения на съда

Чл. 74. В тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение.

>Чл. 75. Когато е наложено наказанието обществено порицание,препис от наказателното постановление или решението на съда се изпраща на съответната обществена организация, в която наказаният членува или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи, съобразно указаното в наказателното постановление или решението на съда.

Чл. 76. Изпълнението на наказанието обществено порицание става чрез прочитане на наказателното постановление или решението на съда пред събрание на обществената организация или трудовия колектив, на което се поканва да присъствува и нарушителят.

Чл. 77. (Отм., ДВ, бр. 11 от 1998 г.).

Чл. 78. (1) Когато е присъдено обезщетение в полза на държавно предприятие, кооперация или друга обществена организация, препис от наказателното постановление, съответно изпълнителният лист се изпраща служебно на съдебния изпълнител, като се уведомява аинтересуваният, в полза на когото е издаден.

(2) Когато обезщетението е присъдено в полза на отделен гражданин, препис от наказателното постановление, съответно изпълнителният лист се издава по негово искане и се изпълнява от съответния съдебен изпълнител.

Чл. 79. (1) Наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.

(2) Наказателните постановления и решения на съда, с които са присъдени парични обезщетения в полза на държавни предприятия, кооперации или други обществени организации или на граждани, се изпълняват по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 80. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 25 от 2002 г.) Когато с наказателното постановление или решението на съда е постановено отнемане на вещи в полза на държавата, препис от тях се изпраща на Агенцията за държавни вземания за изпълнение.

Чл. 81. (1) Наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.

(2) Ако наказаният заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването на която е лишен,ръководителят на предприятието, учреждението или организацията го освобождава незабавно от тази длъжност.

Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:

а) две години, когато наложеното наказание е глоба;

б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.

(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на накзанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Глава четвърта

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ СПРЯМО ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ

(Загл. изм., ДВ, бр. 79 от 2005 г.)

Чл. 83. (1) В предвидените в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

(2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.

Чл. 83а. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.)

(1) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), 142 - 143а, 159 - 159в, 209 - 212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254б, 256, 257, 280, 283, 301 - 307, 319а - 319е, 320 - 321а и 354а - 354в от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:

1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;

2. лице, представляващо юридическото лице;

3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или

4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът є не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.

(2) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.

(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.

(4) Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.

(5) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага имуществена санкция по ал. 1.

Чл. 83б. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.)

(1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до окръжния съд:

1. след внасяне на обвинителния акт; или

2. когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание, че:

а) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

б) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

в) деецът е починал;

г) след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

(2) Предложението трябва да съдържа:

1. описание на престъплението,обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;

2. вид и размер на облагата;

3. наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;

4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;

5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица;

6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;

7. списък на лицата за призоваване;

8. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.

(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.

Чл. 83в. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 83г. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Съдът разглежда предложението в открито заседание с участието на прокурора.

Чл. 83д. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Съдът разглежда делото в рамките на обстоятелствата, посочени в предложението, и въз основа на събраните доказателства преценява:

1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;

2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;

3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;

4. какъв е размерът на облагата, ако е имуществена.

Чл. 83е. (Нов, ДВ, бр. 79 от 2005 г.)

(1) Съдът се произнася с решение за налагане на имуществената санкция след влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 97, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс и при доказване на обстоятелствата по чл. 83д.

(2) Решението трябва да съдържа данните за юридическото лице, произхода, вида и размера на облагата, размера на наложената имуществена санкция.

(3) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 15 дни.

(4) Срещу решението може да се подаде въззивна жалба или протест пред съответния въззивен съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението.

(5) Въззивният съд разглежда жалбата по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Решението му е окончателно.

Глава пета

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

(Нова глава, ДВ, бр. 79 от 2005 г.)

Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 85. По отношение на изразите “длъжностно лице”, “орган на власт” и “официален документ”, употребени в този закон, се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.

Чл. 86. Административните нарушения,извършени преди влизане в сила на този закон, за които не са били съставени актове, се установяват и нарушителите се наказват по процесуалния ред,установен с този закон.

Чл. 87. Висящите административнонаказателни производства се довършват по процесуалния ред, установен с този закон.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. Този закон отменя глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Препращането във всички нормативни актове към глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс се заменя с препращане към този закон.

§ 2. Препращането във всички нормативни актове към чл. 207, ал. 1, и чл. 207, ал. 3 от отменения Наказателен кодекс, съответно към чл. 271, ал. 1 и чл. 271, ал. 3 от действуващия Наказателен кодекс, се заменя с препращане към чл. 31, съответно чл. 32 от този закон.

§ 3. Член 271 от Наказателния кодекс се изменя, както следва:

“271. Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако актът изрично се позовава на този член, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до 400 лева.”

В чл. 424, ал. 1, думите “и 271, ал.1 и 3” се заличават. Заличава се и буква “б” на ал. 2.

§ 4. Отменява се буква “б” на чл. 5, ал. 1 от Закона за Инспекция за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет.

§ 5. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.).

§ 6. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.).

§ 7. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1995 г.; доп., бр. 96 от 2004 г.) Разпоредбите на чл. 13 от този закон не се отнасят за наказанията, предвидени в Указа за борба с дребното хулиганство и в глава четвърта от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.

§ 8. Във всички нормативни актове, с които са предвидени административни наказания, думата “конфискация” се заменя с “отнемане в полза на държавата”.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания

(Обн., ДВ, бр. 11 от 29.01.1998 г.)

Заключителни разпоредби

§ 9. В чл. 201, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г.) числото "200" се заменя с "5000", а числото "5000" - със "100 000".

§ 10. В чл. 29 от Закона за изповеданията (обн., ДВ, бр. 48 от 1949 г.; попр., бр. 54 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 1 и 13 от 1951 г., ДВ, бр. 15 от 1991 г., бр. 49 от 1992 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1992 г.) думите "до 40" се заменят с "от 50 000 до 600 000".

§ 11. В чл. 84, ал. 1 от Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.) думите "пет хиляди" и "петдесет хиляди" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".

§ 12. В Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (ДВ, бр. 100 от 1980 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 22:

а) в ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "5000" и "30 000";

б) в ал. 2 числата "50" и "300" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".

2. В чл. 23 думите " до 150" се заменят с "от 5000 до 30 000".

3. В чл. 24 думите " до 100" се заменят с "от 10 000 до 50 000".

4. В чл. 25 думите "до 40" се заменят с "от 5000 до 15 000".

5. В чл. 26:

а) в ал. 1 думите " до 20" се заменят с "от 5000 до 10 000".

б) в ал. 2 числото "5" се заменя с числото "1000".

§ 13. В Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1989 г. и бр. 7 от 1991 г., попр., бр. 9 от 1991 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 12 думите "до 500" се заменят с "от 10 000 до 200 000".

2. В чл. 14:

а) в ал. 4 числото "20" се заменя с "5000";

б) в ал. 5 числото "5" се заменя с числото "1000".

>§ 14. В Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г. и бр. 120 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 34 думите "до 6000" се заменят с "от 50 000 до 300 000".

2. В чл. 35 думите "до 5000" се заменят с "от 100 000 до 500 000".

3. В чл. 36 думите "до 3000" се заменят с "от 50 000 до 100 000".

4. В чл. 37, ал. 4 числото "300" се заменя с "1000".

5. В чл. 37а се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "до 50 минимални месечни работни заплати" се заменят с "от 50 000 до 100 000 лв.", думите "от 50 до 100 минимални месечни работни заплати" се заменят с "от 100 000 до 200 000 лв." и думите "от 100 до 150 минимални месечни работни заплати" се заменят с "от 200 000 до 500 000 лв.";

б) създава се нова ал. 2:

"(2) Чужденец без разрешение за работа, получил възнаграждение от работодател или възложител за положен труд, се наказва с глоба от 40 000 до 200 000 лв.";

в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите "по ал. 1" се добавя "и 2";

г) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.

§ 15. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от 1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г., бр. 26 от 1968 г. и бр. 62 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. Заглавието на подразделението "Наказателни разпореждания" се изменя така: "Административнонаказателни разпоредби".

2. В чл. 13 думите "до 100" се заменят с "от 100 000 до 500 000".

3. В чл. 14 думите "до 300" се заменят с "от 100 000 до 300 000".

4. В чл. 16 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "до двеста хиляди" се заменят с "от 50 000 до 200 000";

б) в ал. 2 думите " до 40" се заменят с "от 20 000 до 50 000".

5. В чл. 18 думите "до 20" се заменят с "от 5000 до 10 000".

6. В чл. 19 думите "до 40" се заменят с "от 50 000 до 100 000".

7. В чл. 20, ал. 4 числото "20" се заменя с "5000".

§ 16. В Закона за морските пространства на Народна Република България (ДВ, бр. 55 от 1987 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 75, ал. 1 числата "20 000" и "1 000 000" се заменят съответно с "50 000 000" и "200 000 000".

2. В чл. 76, ал. 1 числата "500" и "100 000" се заменят съответно с "500 000" и "500 000 000".

3. В чл. 77, ал. 1 числата "200" и "50 000" се заменят съответно с "2 000 000" и "200 000 000".

4. В чл. 78 числата "50" и "5000" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".

5. В чл. 79, ал. 6 числото "20 000" се заменя със "100 000".

§ 17. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г.; попр., бр. 58 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г., бр. 45 от 1996 г. и бр. 87 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 44:

а) в ал. 1 числата "1500" и "5000" се заменят съответно с "20 000" и "50 000";

б) в ал. 3 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "40 000" и "100 000";

в) в ал. 4 числата "1000" и "2000" се заменят съответно с "20 000" и "50 000".

2. В чл. 45:

а) в ал. 1 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "50 000" и "150 000";

б) в ал. 2 числата "3000" и "12 000" се заменят съответно със "100 000" и "300 000";

в) в ал. 4 числата "2000" и "6000" се заменят съответно с "50 000" и "150 000";

г) в ал. 5 числата "200" и "1000" се заменят съответно с "2000" и "20 000", а числата "1500" и "5000" се заменят съответно с "15 000" и "50 000".

3. В чл. 47:

а) в ал. 1 думите "до 4000" се заменят с "от 25 000 до 200 000";

б) в ал. 2 числата "1000" и "5000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".

4. В чл. 47а числата "2000" и "4000" се заменят съответно с "20 000" и "40 000".

5. В чл. 48:

а) в ал. 1 числата "200" и "2000" се заменят съответно с "5000" и "50 000";

б) в ал. 2 числата "1000" и "3000" се заменят съответно с "20 000" и "100 000";

в) в ал. 3 думите "50 лв." се заменят с "2000 лв." и думите "от 50 до 300 лв." и "от 300 до 500 лв." се заменят съответно с "от 2000 до 5000 лв." и "от 5000 до 20 000 лв.";

г) в ал. 4 числата "300" и "3000" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".

6. В чл. 49 числата "1000" и "3000" се заменят съответно със "100 000" и "300 000".

7. В чл. 50:

а) в ал. 1 думите " до 1500" се заменят с "от 20 000 до 150 000";

б) в ал. 2 числата "500" и "2000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".

8. В чл. 51 думите "до 500" се заменят с "от 3000 до 100 000".

9. В чл. 52:

а) в ал. 1 думите "до 500" се заменят с "от 3000 до 8000";

б) в ал. 2 числата "20" и "200" се заменят съответно с "2000" и "10 000";

в) в ал. 3 числата "300" и "1000" се заменят съответно с "3000" и "10 000";

г) в ал. 4 думите " до 100" се заменят с "от 3000 до 20 000".

10. В чл. 53 думите " до 200" се заменят с "от 1000 до 5000".

11. В чл. 54:

а) в ал. 1 числото "50" се заменя с "3000";

б) в ал. 2 числата "50" и "200" се заменят съответно с "3000" и "10 000".

12. В чл. 55, ал. 2 числата "500" и "2000" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".

§ 18. В Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г.) се правят следните изменения:

1. В заглавието на глава пета думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".

2. В чл. 22 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "до 20" се заменят с "от 1000 до 20 000";

б) в ал. 4 числото "5" се заменя с числото "5000".

§ 19. В Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 и 56 от 1986 г. и бр. 35 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. Заглавието на раздел V "Нарушения" се изменя така: "Административнонаказателни разпоредби".

2. В чл. 27 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 числата "4" и "100" се заменят съответно с "40 000" и "1 000 000";

б) в ал. 5 числото "20" се заменя с "60 000".

§ 20. В Закона за мерките и измерителните уреди (обн., ДВ, бр. 289 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г. и бр. 17 от 1949 г.; изм. и доп., Изв., бр. 13 и 104 от 1951 г., бр. 14 от 1952 г., ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 85 от 1985 г. и бр. 89 от 1986 г.) се правят следните изменения:

1. В заглавието на глава пета думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".

2. В чл. 34, 35 и 36 числата "20" и "200" се заменят съответно с "300 000" и "600 000".

3. В чл. 37 числата "2" и "200" се заменят съответно с "300 000" и "600 000".

4. В чл. 38, 39 и 40 числата "2" и "80" се заменят съответно с "50 000" и "150 000".

5. В чл. 43 числата "40" и "400" се заменят съответно с "50 000" и "1 000 000".

6. В чл. 45 и 46 думите "до 80" се заменят с "от 50 000 до 200 000".

7. В чл. 47 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 числата "41" и "44" и думите "когато нарушението е извършено от частни лица" се заличават;

б) в ал. 2 думите "независимо от кого е извършено нарушението" се заличават.

8. В чл. 50 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 числото "20" се заменя с "60 000";

б) в ал. 2 думите "Наказателно-процесуалния кодекс" се заменят със "Закона за административните нарушения и наказания".

9. Член 51 се изменя така:

"Чл. 51. При наличието на данни за извършено престъпление административнонаказващият орган изпраща преписката на съответния прокурор."

10. Навсякъде в закона думите "Комитета по качество" се заменят с "Комитета по стандартизация и метрология".

§ 21. В чл. 14 от Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 48 от 1964 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1964 г., бр. 48 от 1967 г., бр. 92 от 1969 г., бр. 47 от 1970 г., бр. 74 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 85 от 1985 г., бр.33 от 1988 г. и бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "до 40 000" се заменят с "от 50 000 до 200 000".

2. В ал. 5 числото "100" се заменя с "60 000".

§ 22. В Закона за електростопанството (обн., ДВ, бр. 95 от 1975 г.; изм., бр. 56 от 1986 г. и бр. 12 от 1988г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 23:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Наказва се с глоба от 25 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";

б) в ал. 2 числата "50" и "100" се заменят съответно с "50 000" и "100 000".

2. В чл. 24:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Наказва се с глоба от 100 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";

б) в ал. 2 числата "100" и "300" се заменят съответно с "250 000" и "350 000".

3. В чл. 25:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Наказва се с глоба от 250 000 до 400 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:";

б) в ал. 2 числата "300" и "500" се заменят съответно с "400 000" и "600 000".

4. В чл. 26 думите "до 50" се заменят с "от 50 000 до 100 000".

§ 23. В чл. 20 от Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр.100 от 1992 г., бр. 45 от 1996 г. и бр. 85 от 1997 г.) думите "до 400" се заменят с "от 40 000 до 400 000".

§ 24. В Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1977 г.,бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991г. и бр. 85 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В заглавието на раздел V думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".

2. В чл. 37 думите "до 200" се заменят с "от 20 000 до 200 000" и думите "50 до 500" се заменят с "5000 до 500 000".

3. В чл. 40, ал. 2 числото "20" се заменя с "5000".

4. В чл. 42 думите "до 5" се заменят с "от 5000 до 50 000".

§ 25. В Закона за ветеринарното дело (обн., ДВ, бр. 96 от 1967 г.; изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 54 от 1992 г.) се правят следните изменения:

1. В заглавието на раздел VIII думата "Наказателни" се заменя с "Административнонаказателни".

2. В чл. 32 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "до 1000" се заменят с "от 120 000 до 280 000";

б) в ал. 2 думите "до 4000" се заменят с "от 280 000 до 480 000".

3. В чл. 33, ал. 2 числото "20" се заменя със "150 000".

§ 26. В Закона за рибното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 34 думите "спортен" и "по чл. 24" се заличават, числата "20" и "200" се заменят съответно с "10 000" и "100 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".

2. В чл. 35 числата "50" и "300"се заменят съответно с "25 000" и "200 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".

3. В чл. 36, ал. 1 числата "100" и "400" се заменят съответно с "50 000" и "400 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".

4. В чл. 37 думите "от 50 до 300" се заменят с "от 20 000 до 200 000", думите "от 100 до 500" се заменят с "от 50 000 до 400 000", думите "от 200 до 500" се заменят с "от 100 000 до 800 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния".

5. В чл. 40 числата "50" и "500" се заменят съответно с "50 000" и "500 000".

6. В чл. 41, ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".

7. В чл. 42 числото "50" се заменя с "5000".

8. В чл. 43, ал. 2 числото "100" се заменя с "10 000".

§ 27. В Закона за пчеларството (ДВ, бр. 102 от 1983 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 28, ал. 1 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".

2. В чл. 29 числата "10" и "50" се заменят съответно с "10 000" и "50 000".

3. В чл. 30 числата "20" и "200" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".

4. В чл. 31 числата "50" и "300" се заменят съответно с "50 000" и "300 000".

5. В чл. 32 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 числата "20" и "100" се заменят съответно с "20 000" и "100 000";

б) в ал. 2 числата "50" и "300" се заменят съответно с "50 000" и "300 000";

в) в ал. 3 числата "100" и "400" се заменят съответно със "100 000" и "400 000".

§ 28. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 103 от 1990 г. и бр. 84 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 16, ал. 1 и 3 думите "до 300" се заменят с "от 100 000 до 1 000 000".

2. В чл. 18, ал. 2 числото "5" се заменя с числото "150 000".

§ 29. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г., бр. 44 и 86 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 40:

а) в ал. 1 числата "1000" и "5000" се заменят съответно със "100 000" и "500 000";

б) в ал. 2 числата "1500" и "8000" се заменят съответно със "150 000" и "800 000";

в) в ал. 3 числата "800" и "8000" се заменят съответно със "100 000" и "800 000" и числата "2500" и "15 000" се заменят съответно със "150 000" и "1 500 000";

г) в ал. 6 числата "8000" и "15 000" се заменят съответно с "800 000" и "1 500 000".

2. В чл. 40а числата "1500" и "8000" се заменят съответно със "150 000" и "800 000".

3. В чл. 41:

а) в ал. 1 числото "1500" се заменя със "150 000" и числата "1500" и "8000" се заменят съответно с "50 000" и "800 000";

б) в ал. 2 числата "150" и "8000" се заменят съответно с "15 000" и "800 000";

в) в ал. 3, т. 1 числото "1500" се заменя с "15 000".

4. В чл. 42:

а) в ал. 1 числата "500" и "8000" се заменят съответно с "2000" и "30 000";

б) в ал. 2 числата "2500" и "15 000" се заменят съответно с "250 000" и "1 500 000".

5. В чл. 44 ал. 2 се отменя.

6. Член 45 се изменя така:

"Чл. 45. Органите на полската охрана могат на мястото на нарушението да налагат глоба от 1000 до 5000 лв. срещу квитанция."

7. В чл. 46 числото "1500" се заменя с "5000".

§ 30. В Закона за ловното стопанство(обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 44:

а) в ал. 1 числата "50" и "200" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000";

б) в ал. 2 числата "100" и "300" се заменят съответно с "200 000" и "2 000 000".

2. В чл. 45:

а) в ал. 1 числата "100" и "400" се заменят съответно с "300 000" и "5 000 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния";

б) в ал. 2 числата "150" и "500" се заменят съответно с "500 000" и "10 000 000" и думата "тройния" се заменя с "петорния";

в) в ал. 3 числата "200" и "100" се заменят съответно с "20 000" и "10 000".

3. В чл. 46 думите "от 100 до 300" се заменят с "от 200 000 до 2 000 000", думите "от 200 до 400" се заменят с "от 300 000 до 5 000 000", думите "от 200 до 500" се заменят с "от 500 000 до 10 000 000" и думите "от 250 до 600" се заменят с "от 1 000 000 до 20 000 000".

4. В чл. 47, ал. 1 думите "до 200" се заменят с "от 20 000 до 2 000 000".

5. В чл. 48 думите "до 100" се заменят с "от 5000 до 100 000".

6. В чл. 51, ал. 2 числото "100" се заменя с "20 000".

§ 31. В чл. 109 от Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.;бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм.,бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 числата "1000" и "10 000" се заменят съответно с "10 000" и "100 000".

2. В ал. 2 числата "2000" и "20 000" се заменят съответно с "20 000" и "200 000".

§ 32. В чл. 14, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ДВ, бр. 10 от 1990 г.) думите "до 300" се заменят с "от 50 000 до 300 000".

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 14 януари 1998 г. и е подпечатан с държавния печат.

ЗАКОН

за изменение на Закона за административните нарушения и наказания

(Обн., ДВ, бр. 59 от 26 май 1998 г.)

Заключителни разпоредби

§ 5. В чл. 335, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г.,бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр.90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г.,бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41от 1985 г., бр.27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр.43, 55 и 124 от 1997 г.) се изменя така:

"(2) Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."

§ 6. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г.)се правят следните изменения:

1. В чл. 16, ал. 1 изречение второ се изменя така: "Решението на съда е окончателно."

2. В чл. 17, ал. 2 изречение второ се изменя така: "Решението на съда е окончателно."

3. В чл. 48, ал. 2 думите "не подлежи на преглед по реда на надзора" се заменят с "е окончателно".

§ 7. В Закона за данъчното производство(обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г., бр. 51, 115 и 117 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 28, ал. 1 думите "е окончателно" се заменят с "подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд", а ал. 2 се отменя.

2. В § 1а от преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се отменя.

§ 8. В чл. 71 ал. 3 от Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм.,бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г.) се изменя така:

"(3) Решението на съда подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."

§ 9. В чл. 114 от Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 80 от 1991 г.; доп., бр. 104 от 1996 г.) думите "и на преглед по реда на надзора" се заличават.

§ 10. В чл. 42 от Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр.102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г.,бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997г.) се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно."

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 думите "предходната алинея" се заменят с "ал. 1".

§ 11. В чл. 14, ал. 3 от Законаза собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1991 г., бр.18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм. и доп.,бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г.) последното изречение се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд."

§ 12. В чл. 13 ал. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд(обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33 от 1998 г.) се изменя така:

"(7) Решенията на районния съд могат да се обжалват с касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд."

§ 13. В чл. 79 ал. 6 от Закона за морските пространства на Народна република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.) се изменя така:

"(6) Наказателните постановления,с които е наложена глоба или определено обезщетение под 100 000 лв., подлежат на обжалване пред окръжния съд. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд."

§ 14. Член 32 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (обн., ДВ, бр. 104 от 1995 г.; изм., бр. 55 и 123 от 1997 г.) се изменя така:

"Чл. 32. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд."

§ 15. В чл. 104 от Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.,бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм.,бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Решението на съда по ал.1 може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. Върховният административен съд сепроизнася по касационната жалба в 14-дневен срок от постъпването й."

2. В ал. 4 думите "преглед по реда на надзора и" се заличават.

§ 16. В чл. 10н, ал. 2, изречение първо от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г.)думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния административен съд", а последното изречение се заличава.

§ 17. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87 от 1990 г.; попр., бр.89 от 1990 г.; изм., бр. 59 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 22, ал. 1, т. 4 думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния касационен съд".

2. В чл. 23 ал. 2 се изменя така:

"(2) Решението на Върховния касационен съд за разпускане на партия може да се обжалва пред 5-членния му състав."

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 14 май 1998 г. и е подпечатан с държавния печат.

---=== (*) ===----