Когато светкавично разгарящ се пожар се подхранва от горски горивни материали, вариантите на поведението му са предсказуеми в известна степен в зависимост от различните фактори, които му оказват влияние. Докато се разпространява, той оставя по пътя си физически следи, които биха могли да бъдат идентифицирани, така че опитното око може да документира неговото развитие. Тези следи, независимо от това дали са оставени върху частично изгоряла растителност или върху невъзпламеними предмети, като скали, камъни или метални кутии, се определят като индикатори за посоката на пожара, индикатори за типовете горене или за картината на пожара. (1)
Разпознаването им и правилното интерпретиране на връзката между тях в рамките на контекста на поведението на пожара е ключът към успешното определяне на мястото на възникване на пожара и в крайна сметка, към причината за възникването му.
Поведението на пожара се подчинява на известни физически закони, което важи също за индикаторите за типовете горене при пожара. Като такива, те до известна степен са и предсказуеми. Докато никой индикатор сам по себе си не може да се счита за стопроцентово сигурен, преобладаващите по брой индикатори ще отправят опитния търсач - следовател, разследващ случая, до мястото на възникването на пожара също така надеждно, както пътните знаци насочват водача на МПС към неговата или нейната крайна цел.
Успешното “разчитане” на тези индикатори се нуждае от школувано и опитно око. Ученето по книги и в класната стая, макар че е важно, не може да замени придобития в практиката опит. Много изследователи вярват, че е необходимо човек да премине през многобройни пожари при множество различни условия, за да се превърне в донякъде вещ специалист. Колко пожара са действително необходими за това подлежи на дискусия, като мненията варират при отделните хора. Способността да се разпознават и интерпретират характерните особености на типовете горене като че ли е смеска между науката и изкуството и, (2) така както съществуват природно надарени спортисти и музиканти, така има и природно надарени следователи на пожари. Онези, които не са благословени с тази вродена дарба, обаче, не бива да се отчайват, тъй като упоритите студенти с учене и трупане на опит се превръщат в компетентни следователи.
Освен да се проучват пожарите, след като са затихнали, е много полезно да се наблюдават, от образователна гледна точка, горящи пожари, като се следи внимателно как се формират различните индикатори при променящи се условия и как изглеждат те непосредствено след като пожарът е преминал през тях. Това познание може да се окаже от жизнено важно значение за пълното разбиране на индикаторите. И накрая, цялостното разбиране на принципите на поведение на пожарите сред дива природа е задължителна предпоставка за точното интерпретиране на характерните особености на типовете горене. Тава познание за поведението на пожарите формира научната основа, която следователят ще използва при интерпретирането на оставените физически следи от пожара.
Разделът по-долу съдържа комплект от общи принципи, които трябва да се имат предвид от следователя, когато разпознава и интерпретира индикаторите за типовете горене. Тези общи принципи следва да се прилагат винаги във връзка с основните насоки, намиращи се в раздела за поведение на пожара. Макар че понякога съществуват и изключения от тези основни принципи, общите принципи ще бъдат приложими при повечето обстоятелства и следователят в редки случаи ще остане заблуден, разчитайки на тях.
1. ВИНАГИ ПРАВЕТЕ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА СИ ВЪЗ ОСНОВА НА БОЛШИНСТВОТО ИНДИКАТОРИ ОТ ДАДЕН КЛАС.
Разбирането за важността на този принцип не подлежи на преувеличение. Докато множество индикатори в рамките на един единствен клас обикновено са много надеждни, единичните индикатори, когато се разглеждат извън контекста на преобладаващото болшинство, биха могли да бъдат доста ненадеждни. Имайте пред вид, че един единствен индикатор отразява само насоката в поведението на пожара точно на даденото място. (Виж Общ принцип #3 за обяснението на този принцип.) Следователят трябва да се научи да се доверява на болшинството индикатори от дадения специфичен клас индикатори, като изключи онези, които не се вместват в него.
Този принцип е от също толкова критично значение, както и първият принцип. Индикаторите се класифицират в десет специфични категории. Те се наричат класове индикатори. (Виж Раздел D) Следователят трябва да разгледа и проучи колкото може повече от тези специфични класове, които да са различни по вид, вместо да разчита само на един или два от тях, които да го/я ориентират по отношение на възникването. Използването на “научен подход” изисква от следователя да събере всички данни преди да си изгради хипотеза. (4) Неспазването на изискването да бъдат разгледани всички налични данни не се вмества в тази препоръчана процедура. Това също би могло да накара следователя да тръгне по грешен път, което ще доведе до неправилно идентифициране на причината за възникване на пожара.
3. ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ИНДИКАТОР МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЕРЕН В РАМКИТЕ НА 180-ГРАДУСОВА ДЪГА.
Поради капризния си характер, пожарите рядко горят наистина праволинейно. В резултат от промяната в посоката на вятъра, неговата скорост, горивните материали и топографията в предварително начертания маршрут на пожара непрекъснато настъпват незначителни изменения. Понякога тези изменения могат да бъдат доста радикални, макар че обикновено са съвсем краткотрайни.
По този начин при пожар, който е насочен основно на север, следователят може да попадне на индикатори за посоката на пожара, сочещи, че вятърът духа от произволна посока в рамките на 180-градусова дъга, като се започне право от изток, право от юг и се стигне до право от запад. (Фигура 3-1)
ИНДИКАТОР
*
W E
X ВЯТЪР
МЯСТО НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОЖАРА
В Раздел ІІ бе обяснено подробно как и защо даден пожар се държи по съответен начин. Следователят винаги трябва да има пред вид как поведението на пожара се отразява върху формирането на индикаторите за характерните особености на типовете горене. Например, местата на възникване на много пожари често се характеризират с по-слабо интензивно горене, отколкото в други места извън него. (Виж Общ принцип #5 and #7) Много следователи са предразположени да търсят мястото на възникване на пожара именно в тези места с по-слаба интензивност на горенето.
Обаче пожар, който е възникнал в богат на горивни материали район в средата на месец август, може да покаже характеристики на интензивно горене на мястото на възникване, което може да бъде силно заблуждаващо, освен ако следователят не успее да разбере ефектите, които големите количества горивни материали и високите температури са оказали върху поведението на пожара. Освен това, точкови огнища на пожар, предизвикани от огнени пламъци във въздуха или търкалящ се материал, също биха могли да покажат характеристики, като тези на отделно място на възникване. Ако не сме въоръжени със знания относно вероятните причинители на такива явления, съществува възможност да се загуби доста време в преследване на лъжлива следа.
Компетентният следовател определя този контекст преди да пристъпи действително към разпознаване на характерните особености на типа горене, използвайки няколко метода. На първо място, актуалните данни за времето, отчетени на мястото на пожара колкото се може по-скоро след започването му, ще спомогнат при точното определяне на наличните метеорологични фактори. На второ място, внимателното оглеждане на околните незапалени горивни материали извън обсега на пожара в непосредствена близост до предполагаемото първоначално място на възникването му ще спомогне при пресъздаването на евентуалните видове горивни материали, местоположение и отношение към изгорелия район.
На трето място, инспекция и анализ на остатъчните пепелища и обгорели горивни материали в зоната на изгорелия район също могат да спомогнат при реконструирането на съществуващите преди това условия по отношение на горивните материали. И накрая, следователят трябва да се опита да направи всичко възможно да разпита лицата, пристигнали първи на място да потушават пожара относно техните наблюдения върху актуалното поведение на пожара. Цялата тази информация ще оформи за следователя точния профил на условията за горене в рамките на общата зона на първоначално възникване на пожара.
Тъй като всички пожари в началото са малки и се разрастват и стават по-интензивни едва под влиянието на външни фактори, характерните особености на горенето обикновено са по-деликатни и по-трудно доловими, колкото повече се приближавате до мястото на възникването им. На този етап следователят обикновено трябва да премине към по-систематично търсене на следи “на четири крака”, внимателно отглеждайки отблизо отделните камъчета, клончета и стръкчета трева. В отделни случаи тези дребни индикатори могат да се окажат покрити под слой пепел и, за да ги разкрие за оглед, на следователят ще се наложи или нежно да издуха, или да изчетка пепелта от тях.
Поддържането на актуална “диаграма за разпространението на пожара” или използването на подобна техника, като отбелязване на посоката с флагчета, постепенно ще доведе до появата на ясни очертания на картина на цялостната посока на разпространението на пожара. Придружете който и да е от използваните методи с богат набор от снимки на разнообразните използвани индикатори, направени в различни места в зоната на пожара. Тази документация ще се окаже също много полезна по време на споровете около пресъздаването на картината на разпространението на пожара и при промяна на вашата методология или заключения.
Този принцип клони към тенденцията да предизвиква противоречия сред следователите. Някои следователи смятат, че е най-добре да се започне от “петата” на огъня и ходът на работата да се насочва към “главата”. Това е в пълно противоречие с този общ принцип. Вярно е, че чрез този метод понякога би могло да се спести време, тъй като затихващият пожар гори много по-бавно от разстилащата се напред негова част и съответно обгорялата зона, която трябва да се претърси, е пропорционално по-малка. Опитът подсказва, обаче, че при този метод има опасност “да изпревариш предните си фарове” и на практика да прескочиш мястото на възникването, стъпквайки при това едва доловими, крехки и от решаващо значение доказателства.
Следователят обикновено има само една възможност да претърси мястото на възникването. Понякога е много трудно да се разграничи специфичната зона на възникването от също така трудно доловимите индикатори, асоциирани със слабата интензивност на затихващия пожар. След като веднъж следователят вече е преминал или пропълзял през зоната на възникването, нейната цялост в най-добрия случай е нарушена, а в най-лошия той е успял да унищожи доказателствата за истинската причина.
Както е посочено в Принцип # 5, пожарите горят обикновено по много изменчиво капризен начин, докато не се сблъскат с влиянието на хълм и/или вятър. Поради това, индикаторите за типа горене в специфичната зона на възникването на пожара могат да бъдат доста заблуждаващи. Ето защо следователят не бива да прави опит прибързано да ограничава прекалено много зоната на мястото на възникването на пожара. В зависимост от условията, специфичната зона на възникването на пожара, която следва да бъде внимателно претърсена, обикновено трябва да бъде в обхват не по-малък от 5’x5’ до 20’x20’. Възможна е появата на изключения от този принцип, но единствено в периферията на този обхват и никога в по-тесен кръг. Дори когато причината е видимо явна, следователят въпреки това трябва да я потвърди, следвайки същия методически подход за разпознаване и документиране на индикаторите за типа горене.
Повечето следователи ще се чувстват под напрежение, че трябва да приключат претърсването. Останала важна недовършена работа в офиса, екипите за потушаване, чакащи да почистят и да се върнат в щабовете си или пък желанието на ръководството за бързо намиране на решение биха могли да допринесат за това чувство. Успешно вършещият работата си следовател ще контрира тези влияния и ще продължи да работи, подхождайки към задачата си търпеливо и методично.
За възникването на светкавично разгарящ се пожар топлинният източник трябва да влезе в допир с горивната маса и да я загрее до точката й на запалване. Точното място, където става това, се нарича точка на възникване на пожара. Когато пожарът започне да се разпростира настрани от тази точка, той гори в кръг, грубо казано, докато външните фактори, като вятър, вид гориво или стръмнина не започнат да му оказват влияние. Докато пожарът гори в този етап без странични влияния, поведението му обикновено може да бъде доста непостоянно. Често той гори най-напред в една посока, след това в друга, оставяйки след себе си бъркотия от на пръв поглед противоречиви индикатори за посоката. Това е така наречената в миналото “зона на объркване”, но сега вече е известна като специфична зона на възникване на пожара. Тази зона може да варира по размери от няколко квадратни фута до няколко стотин квадратни фута или повече. Общата зона на възникване заобикаля специфичната зона на възникване. Следователят идентифицира общата зона на възникване чрез наблюдения върху широкомащабни индикатори за посоката, метеорологичните условия и показанията на свидетели. Именно оттук следователят ще започне по прецизното си издирване за точката на възникване. (Фигура 3-2)
ОБЩА ЗОНА НА ВЪЗНИКВАНЕ
СПЕЦИФИЧНА ЗОНА НА ВЪЗНИКВАНЕ
ТОЧКА
НА
ВЪЗНИКВАНЕ
ВЯТЪР
ФИГУРА 3-2
След като пожарът веднъж попадне под влиянието на вятър или на хълм, част от пламъците ще започнат да горят с по-бързо темпо на разпространение и с много по-голяма интензивност. Тази част на пожара се нарича “главата”. С напредването на разпространението на пожара извън мястото на възникването му се появява онази негова част, която се нарича “напредващ” пожар или “бягащ”. С увеличаването на размерите на пожара обикновено се засилват както неговата интензивност, така и скоростта му на разпространение. Височината и дължината на пламъците се увеличават, когато пожарът са накланя под силата на вятъра или влиянието на стръмнина. Това обикновено води до възникването на по-големи и ясни индикатори, които понякога се наричат “обемисти” или “макро” индикатори. Тогава следва да се започне търсенето на “вкаменена” листна маса, на ъгъла на овъгляване върху прогресивно все по-високи видове храсти и дървета, на наличието на обилни сажди и петна от замърсяване по по-големи невъзпламеними предмети и т.н.
В противоположния край на “главата” интензивността и скоростта на разпространение обикновено намаляват пропорционално. Тази зона се нарича “пета” на пожара. Разпространението на пожара, свързвано с тази зона, е в обратна посока и се нарича обикновено “отстъпващ” пожар. Дължината и височината на пламъците съответно стават по-малки и посоката им клони към тенденцията да е по-скоро вертикална, отколкото под ъгъл. Индикаторите в зоната на отстъпващия пожар, както и тези в зоната на възникването, са по-малки по размери и по-слабо забележими поради съответно по-ниската интензивност на пожара и скоростта на разпространението му. Тези малки по размери индикатори обикновено се наричат “фини” или “микро” индикатори.
И накрая, останалите две страни на пожара се наричат “флангове”. По-прецизно те се определят като левия или десния фланг, когато погледът е обърнат по посока на главата на пожара. Разпространението на пожара в тези странични части се нарича “флангов” пожар. Фланговете горят с интензивност и скорост на разпространение, които са някъде между тези на напредващия и на отстъпващия пожар. По принцип индикаторите за типа горене обикновено са сходни с тези, които се асоциират по-скоро с отстъпващия, а не толкова с напредващия пожар, макар че може да има и зони с краткотрайни преминавания през фланговете, придружени от съответни индикатори за посоката, типични за напредващия пожар.
(Фигура 3-3)
ГЛАВА
ЛЯВ ДЕСЕН
ФЛАНГ ФЛАНГ
x
ВЪЗНИКВАНЕ
ПЕТА
ВЯТЪР
Някои специфични видове индикатори ще са различни по характеристики и външен вид в зависимост от това към коя категория за посоката се причисляват. Например, в рамките на специфичния клас индикатори, категоризиран като “тревни стръкове”, индикаторите, които се асоциират с отстъпващ пожар, ще са различни от онези, които се намират в зоната на напредващия пожар. В зоната на отстъпващия пожар необгорелите или частично обгорелите стъбълца и главички със семенца обикновено клюмват, сочейки към мястото на възникването. Това обикновено важи, но в по-малка степен, и за фланговия пожар. При напредващия пожар, обаче, тревните стръкове обикновено са напълно изгорени или остават само овъглените главички със семенца, сочейки в посока обратна на мястото на възникването.
С други думи, специфичен клас индикатори показва изразено различни характеристики в зависимост от това в каква посока се е разраствал пожара по времето, когато е преминал над тях. Тази разлика е от критично важно значение за успешното интерпретиране на специфичните индикатори и за правилното им тълкуване при съответната преценка за посоката.
Много често ключът към правилното интерпретиране на даден индикатор или група индикатори ще се превърне в упражнение по правене на сравнения и контрасти. Като прегледа резултатите от пожара върху сходни по размер и форма предмети, причислявани към един и същи клас индикатори, на различни места, където е бушувал пожарът, и като отбележи разликите, следователят ще може да направи заключения по отношение на тяхната стойност във връзка с посоката.
Следователите по разследване на пожари отдавна са разбрали важното значение на индикаторите за типовете горене. Докато самите индикатори не са претърпели промени с течение на годините, то същото не важи за начина, по който те се използват. Ранните опити за използването им се фокусират повече предимно върху усвояването на пълен набор от строги правила и изключения, свързвани със специфичен тип растителност или други неща, отколкото върху разработването на по-задълбочено разбиране за поведението на пожара и използването му за интерпретиране на по-мащабни категории характеристики на особеностите при горенето. Резултатът и при двата метода е един и същ, но владеейки изцяло основните принципи, следователят може да ги прилага при всякакви обстоятелства.
Като принципно един и същ процес, т.е., излагане на топлина, при която пламъците създават всичките индикатори, повечето от тях изглеждат доста сходни и различията между тях на пръв поглед може да се окажат трудни за възприемане. Ако индикаторите се разглеждат през призмата на поведението на пожара, който ги е предизвикал, следователят бързо ще може да разпознае целия обхват от потенциални индикатори.
Следните класове индикатори за типовете горене са подредени на принципа на по-мащабни категории въз основа на предизвикания от пожара ефект по време на взаимодействието му с даден предмет. Тези индикатори, макар че се варират в известна степен в зависимост от индивидуалните специфични условия на пожара, остават до голяма степен верни независимо от това в кой район на света се намира следователят. На тях обикновено ще може да се разчита както в блатистите местности с ниски палми във Флорида, така и в полята с дива ръж и гъсталаците в Южна Каролина.
В следващия раздел е описан подробно всеки клас индикатори и се обяснява основния принцип на поведение на пожара, който предизвиква тяхното образуване. След това се описва външният вид на индикаторите както при категориите за напредващ, така и за отстъпващ пожар. И накрая се предлага обща оценка за надеждност, придружена от известните изключения и причини.
Описание: Малки клонки, листа и борови иглички върху зелената растителност застиват в “замръзнала поза”, отразявйки как ги е брулил вятърът и сочейки посоката на придвижване на пожара.
Как се формира този индикатор: Този индикатор са образува, когато лъчисто излъчваната и конвекционната топлина от пожара кара зеленият растителен материал да губи от своята сила, докато тя преминава през него, изгаряйки го. Топлината, обаче, не е достатъчно силна да погълне зелената растителност, тя само я опърля и омекотява, така че тя лесно се накланя от предизвиквания от пожара вятър. Излагането на топлината предизвиква в същото време и изпаряване на съдържанието на влага, изсушавайки останалия материал. След отминаването на челния фронт на пламъците, листата, игличките и т.н., които вече са сухи, но не са изгорели, се охлаждат и втвърдяват. Те остават в “замръзнала поза”, сочеща посоката, в която са се намирали, когато огънят е преминал през тях.
(Фигура 3-4)
ПОСОКА НА ПОЖАРА И/ИЛИ НА ВЯТЪРА ------------à
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Този индикатор се асоциира най-често с разпространяващия се напред пожар. Листната маса, застинала в “замръзнала поза”, обикновено сочи по посоката, в която е отминал пожарът. При горещ пожар, който препуска с вятъра или се е устремил по стръмнина, този индикатор е силно изразен и забележим. Тенденцията при него е да бъдат засегнати голяма част от останалите неизгорели корони на по-високата растителност в изправена поза. Общият външен вид на тази останала неизгоряла растителност често е силно обрулена от вятъра.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се отстъпващ пожар: По принцип този индикатор не се асоциира с разпространяващия се отстъпващ пожар, тъй като доста често той е много по-слабо забележим. Растителността, която остава засегната от него, е с по-малки размери и по-близо до земята, отколкото тази, която се асоциира с разпространяващ се напред пожар. Тенденцията при нея също е да има по-скоро клюмнал вид, тъй като растителността е изложена на силата на земното привличане, а не на силата на вятъра. Следователят следва да сравни сходни видове на различни места, сравними по височина и подреждане, когато определя разликите между зоните на напредващия и на отстъпващия пожар.
Надеждност на индикатора: Застиването на листната маса в “замръзнала поза” обикновено е много надежден индикатор за посоката на вятъра. В повечето случаи на него може точно да се разчита при разграничаването на зоните на напредващия от тези на отстъпващия пожар поради подлежащите на сравнение разлики. Но, тъй като този индикатор се асоциира с бързо разпространяващите се пожари или под влиянието на стръмнини със силен наклон, или поради условията на силен вятър, отстъпващият пожар с умерена до силна интензивност може да създаде подобни резултати, при което да се окаже потенциално заблуждаващ. Следователят трябва винаги да има едно наум, че той е надежден единствено дотолкова, доколкото показва посоката на вятъра по времето на преминаване на пожара, а не непременно самата посока на пожара. Следователят трябва да подкрепи откритите следи за посоката с другите класове индикатори, които се намират в същата зона.
Последна предпазна мярка, която следва да се има пред вид, е, че в определени местности, като например в крайбрежни ивици, дълбоки речни каньони и планински хребети, преобладаващите ветрове могат да духат предимно в една посока, водейки до това, че растителността там естествено расте с вид, като че ли е застинала в замръзнала поза. Това може да доведе до погрешни тълкувания, ако ветровете не са духали в тази посока по време на възникването на пожара. Това може да предизвика сериозно объркване при опитите да се идентифицират и зоните на отстъпващия пожар.
Описание: Фините горивни материали няма да бъдат изгорени или ще имат по-слабо поразен външен вид, когато се намират от страната на предмети, обърнати с гръб към мястото на възникването на пожара.
Как се появява този индикатор: Индикаторите за защитени горивни материали се образуват, когато невъзпламеним предмет или самите горивни материали служат като щит за горивните материали, разположени от страната, която е с гръб към мястото на възникването на пожара, като по този начин води до това, те да не бъдат изгорени или да бъдат по-слабо засегнати от горивните материали, които са с лице към посоката, от която е започнал да се разпространява пожарът. (Фигура 3-5)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Понякога този ефект е много трудно доловим и е необходим много прецизен оглед отблизо, за да бъде установен. Често защитените горивни материали също са обгорени, но не в такава степен, както незащитените горивни материали, намиращи се от страната на предмета с лице към мястото на възникването.
Този клас индикатори може да бъде разделен на две подкатегории: защита от невъзпламеними предмети и защита от възпламеними предмети. Сред невъзпламенимите предмети, които по принцип осигуряват защита и оставят надеждни индикатори, са скалите и камъните, металните или стъклени съдове от напитки, бучките или купчините мръсотия. (Други подобни препятствия също имат потенциала да осигурят същия вид индикатор.) Те действат блокиращо по отношение на разпространението на пожара, принуждавайки го да заобиколи или да премине над даденото препятствие по неговия път, оставяйки горивните материали откъм гърба му защитени от пълната сила и ефект на пламъците. Може би най-добрият начин да се илюстрира този ефект е да се покаже нагледно какво се случва, когато насочите водна струя от маркуч срещу предмет като, например, ствол на дърво. Страната на дървото, която е с лице към Вас и земята от двете страни на дървото веднага ще се намокрят, докато мястото директно зад дървото ще остане сухо. Огънят на пожара се държи до голяма степен по същия начин.
Възпалимите предмети, като купчинки трева, повалени клонки или клони, пънове и стволове на дървета могат да предизвикат същия ефект, но той, по принцип, е по-слабо изразен. Пример за това е, когато пожар с ниска интензивност преминава през купчинка трева. Нейната страна, обърната с лице към посоката на пожара е по-пряко изложена на пълната сила на горещината и пламъците, докато обратната страна на тревата остава предпазена и защитена. Ако горещината не е достатъчна, за да изгори напълно цялата купчинка трева, страната й с лице към мястото на възникването на пожара ще бъде по-видимо засегната от тази с гръб към него. Този индикатор е тясно взаимообвързан с Индикатора за степента на поражение. Възпламенимите горивни материали, които изгарят напълно, също могат да действат като щит спрямо разположените в непосредствена близост горивни материали със същия ефект, както е описано по-горе. (Фигура 3-6)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Друго външно изражение асоциирано с този индикатор е, когато пожарът преминава над възпламеним или невъзпламеним предмет, (като клон на дърво или съд от напитка), който е разположен хоризонтално върху горивната маса. Фините горивни материали, които са разположени откъм страната с лице към мястото на възникването ще изгорят изцяло до ръба на препятствието, но от страната с гръб към него горивните материали не са така напълно и чисто изгорели. Това може лесно да се установи, като се вдигне предметът от земята и се отбележат разликите между двете страни. Страната с лице към мястото на възникването ще изглежда като че ли е изравнена и гладка, докато страната с гръб към него ще бъде с грапава и неравномерена повърхност. (Фигура 3-7)
ГРАПАВА
ЛИНИЯ
ЧИСТА
ЛИНИЯ
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: В зоните на преминаване на пожара защитата на фините горивни материали ще бъде лесно видимо от страната на предметите с гръб към мястото на възникването на пожара. Поради голямата интензивност на пожара, обаче, защитата има тенденцията да действа предимно при по-големите предмети, като по-малките предмети остават равномерно обгорени от всички страни. При пожари с голяма интензивност асоциирани с големи количества горивни материали, защитата може да се окаже несъществуваща, освен при най-големите предмети.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: В обстановка на отстъпващ пожар разликата между защитените горивни материали от страната на предметите с гръб към мястото на възникването на пожара и поразените горивни материали от страната на възникването му клонят към тенденцията да бъдат много по-трудно доловими и изискващи визуален оглед отблизо. Този индикатор, обаче, има тенденцията да е по-ясно забележим върху по-малките предмети, отколкото върху асоциираните с напредващите части на пожара. Това се дължи на по-слабата интензивност, асоциирана с отстъпващите пожари. Камъчетата, малките клонки и купчинките трева често предоставят доказателства за осъществена защита при оглед отблизо. Понякога тази разлика може да бъде толкова слабо доловима, че горивните материали на пръв поглед изглеждат еднакво обгорели от всички страни.
Надеждност на индикатора: С една дума, индикаторът за защитени горивни материали единствено ще покаже посоката на пожара, бил той напредващ или отстъпващ, като по-силно засегната страна ще бъде с лице към посоката, от която е дошъл пожарът. Следователят, когато използва този индикатор, съответно ще трябва да сравни еднакви по вид и размер предмети, за да разграничи зоните на напредващия, от зоните на отстъпващия пожар.
Забележимо изключение към този индикатор се появява при отстъпващ пожар под напора на силен вятър или на много голяма спускаща се надолу стръмнина. При тези условия интензивността на пламъците е достатъчно голяма, за да бъдат еднакво обгорени и двете страни, или страната с гръб към мястото на възникването да бъде по-силно обгорена от тази с лице към мястото на възникването. Това би могло да доведе до погрешно интерпретиране, освен ако следователят не е запознат с този фактор.
Друго условие, което често намалява до минимум или напълно обезценява стойността на този индикатор е в зоните с голямо натрупване на горивни материали или дебел торфен пласт. Тези условия на горивните материали ще генерират достатъчно голяма интензивност на топлината, така че горивните материали ще бъдат равномерно обгорени от всички страни при съвсем малка защита, ако изобщо има такава.
Описание: Степента на поражение на даден горивен материал показва каква е била интензивността на пожара и неговата посока на придвижване.
Как възниква този индикатор: Когато топлината и пламъците влизат в контакт с запалим предмети по пътя си, предизвиканото поражение върху горивните материали ще бъде по-голямо от страната с лице към посоката, от която е дошъл пожара. Листата, клонките, клоните, стеблата на дърветата и другите запалими материали ще покажат в по-голяма степен и дълбочина овъгляване и загуба на материал откъм страната с лице, отколкото откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара. Върху изправени храсти и дървета листата, клонките и клоните откъм страната на възникване ще бъдат обгорени или прегънати от топлината. Материалите със същия размер от страната с гръб към мястото на възникването ще останат относително незасегнати, като често ще имат островръхи краища.
Вертикално разположените горива ще бъдат обгорени по-надълбоко откъм страната с лице, отколкото откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара. Клоните, които са разположени хоризонтално на нивото на земята често показват посоката на придвижване на пожара с това, че са претърпели по-големи поражения по краищата или откъм страната с лице, отколкото откъм защитената страна. (Фигура 3-8)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Този индикатор е пълна противоположност на индикатора за защитени горивни материали, описан по-горе и е тясно взаимообвързан с него. В действителност, в някои референтни материали не се прави разграничение между двата индикатора; но има известен смисъл те да се разглеждат като отделни компоненти, тъй като по този начин може да се увеличи обхвата на индикаторите, които са на разположение на следователя.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: При този индикатор, както и при много други индикатори, разграничаването между зоните на разпространение на пожара напред и съответно в обратна посока включва сравнение на разликите. Зоните асоциирани с разпространяването на пожара напред показват по-голяма степен на поражение при съпоставянето им с подобни предмети в зоните с отстъпващи или флангови пожари. Тези поражения се характеризират с по-дълбоко овъгляване, по-голяма загуба на материал и по-пълно изгаряне на фините горивни материали. Това се определя най-добре чрез използването на две техники за извършване на огледа. Първият метод изисква да бъдат огледани отделните видове горивни материали и да се отбележат отклоненията в степента на поражение, както е описано по-горе.
Вторият метод включва вглеждане в цялостния външен вид на горивните материали от разстояние и откъм обратни посоки. Поради по-пълното изгаряне и по-голямата степен на поражение, понякога е възможно да се забележат отчетливи разлики в тъканта и цветовете, когато се сравни видяното чрез поглед насочен назад към мястото на възникването на пожара и чрез поглед в обратна посока. Това е най-силно забележимо при по-бавно горящи и при по-слаби по интензивност пожари. Когато погледът се насочи в обратна на мястото на възникване посока, обгорената площ ще изглежда еднакво и равномерно обгорена. Тя би трябвало също да изглежда по-светла и по-сива на цвят в резултат от наличието на бяла уталожила се пепел, асоциирана с увеличеното изгаряне.
Когато се обърне човек с лице към мястото на възникването, обгорената площ ще изглежда неравномерно обгорена, по-нееднородна и с няколко нюанса по-тъмна поради непълното изгаряне на защитената страна на горивните материали и на други предмети.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар:
Поради обичайните обстоятелства на по-слаба интензивност и по-ниска скорост на разпространение, степента на поражение в зоните на отстъпващ пожар ще бъде пропорционално по-малка. Следва да се търси по-повърхностно овъгляване и не толкова пълно изгаряне, както и по-малка загуба на материали. В някои случаи може да се разграничи ясна демаркационна или преходна линия между зоната на отстъпващия и първата зона на разпространяващия се напред пожар, когато погледът е обърнат към главата на пожара от неговата пета. Видът на тази зона ще изглежда като промяна от неравномерно изгаряне и по-тъмен цвят към зона, която се характеризира с по-равномерно горене и по-светъл цвят, както е описано по-горе.
Надеждност на индикатора: Този индикатор е относително надежден. Условията, които биха го направили по-малко надежден включват отстъпващ пожар под напора на силен вятър или спускаща се под голям наклон стръмнина, което може да доведе до поражения, които да са еднакви от всички страни, че дори и по-големи откъм гърба на мястото на възникването. Натрупването на повече горивен материал, като паднали или загнили пожълтели листа и борови иглички върху онази страна на даден предмет, която е обърната с гръб към мястото на възникване, също може да има заблуждаващ ефект поради причинените по-големи поражения. Наличието на по-голямо количество пепел на това място би трябвало да послужи като сигнал за следователя, че именно това се е случило.
Описание: Отделните тревни стръкове клюмват, когато горят и остават или неизгорели върху земята, или опърлени и изправени (отстъпващ пожар, флангов пожар), или са изгорели напълно (напредващ пожар). (Фигура 3-9)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
(ОТСТЪПАЩ)
Как възниква този индикатор: Индикаторите от тревни стръкове обикновено се определят като отделни стръкчета или стъбълца на тревисто растение и някои видове растения (forb-type) с диаметър на стъбълцето по-малък от ¼ инча в основата. Такъв стрък може да бъде изсушен, частично изсушен, (преходен етап), или да се запази зелен. Когато стръкът се състои от неразклоняващо се стъбло, надеждността на индикатора се увеличава. Разклонените многостеблените растения могат да паднат под по-голяма дъга поради по-неравномерното разпределение на тежестта от едната им страна за сметка на другата.
Надеждността на този индикатор намалява с увеличаването на височината на отделните стъбла. По-високите стъбла са по-силно изложени и зависими от фактори, като вятър или стръмнина, отколкото по-късите стъбла и на практика могат взаимно да се подкрепят. В идеалния случай, стъблата високи между 6” и 24” се считат за най-надеждни.
Този индикатор се появява, когато пожарът наближи отделния стрък и пламъците и топлинният удар омекотяват стъблото от страната с лице към възникването на пожара. Омекотената и овъглена част e като подсечено дърво, което трябва да бъде повалено, и предизвиква клюмване на стръка. Ако стръкът е изложен на пожара в зоната на неговото разпространение напред, той обикновено започва да гори от върха си надолу. Останалата част от стръка се издухва във или пред фронта на огъня, където завършва горенето и на останалата част. Някои тревисти стръкове, особено зелените или които са с по-дървесен или влакнест състав, не падат така лесно на земята, след като бъдат обгорени. Тези отделни образци следва да бъдат внимателно огледани за индикатори, асоциирани със степента на поражение или защита. Много често остава издайническо опърляне от едната страна, каквото липсва от другата. Фините влакънца на стъблото и главичките със семена могат да бъдат обгорени откъм страната с лице към мястото на възникване на пожара, но не и откъм страната с гръб към него.
Контрастиращият цвят и консистенция на изгорелия материал също могат да издадат посоката. Цялостен оглед под нисък ъгъл на пепелта и на обгорената зона от разстояние може да покаже, че пълното изгаряне, асоциирано с разпространяващ се напред пожар оставя външен вид, който е по-светъл на цвят и по-равномерен. Когато се погледне назад към мястото на възникването, външният вид отново ще бъде по-тъмен и с по-неправилна форма. Когато е известно, че пожарът е бил с относително по-слаба интензивност, видът на главата показва тенденцията да бъде по-тъмен на цвят и да е по-равномерен, докато поглед към мястото на възникването ще разкрие много по-голямо количество от частично опърлени и неизгорели материали.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Този индикатор обикновено не се намира по пътя на пожара, освен ако той не е с много слаба интензивност и/или стръковете трева са все още в зелен стадий. Именно липсата на паднали стръкчета трева обикновено маркира мястото на зоните на разпространяващия се напред пожар. Това става поради няколко причини. Първо, с приближаването на пожара към стръковете трева от посоката на мястото на възникването му ъгълът на пламъците предизвиква горенето на стръка да започне откъм върха му надолу. Второ, околните или конвекционните ветрове издухват останалите стръкчета върху необгорялата зона пред пожара, където те доизгарят.
Ако ветровете не са достатъчно силни, за да превият стръкчетата, те могат да паднат обратно в обгорената зона, но там ще бъдат изгорени от остатъчната горещина, запазила се след преминаването на фронта на пламъците. (Фигура 3-10)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
(НАПРЕД)
ФИГУРА 3-10
Всички тези причини, независимо дали действат заедно или поотделно, водят до това, че в зоната на разпространяващия се напред пожар остават съвсем малко или почти никакви индикатори от тревни стръкове. Ако случаят е такъв, визуалното проследяване на следите отблизо може да разкрие чашковидния ефект върху останалата част от стръковете при основата им на нивото на земята. Търсете индикатори за посоката на пожара на върха на всеки стрък. Съответно, някои следователи са станали доста опитни и, изчетквайки леко тревата с опакото на ръцете си в няколко различни посоки, установяват чашковидния ефект. Движението в обратна посока на мястото на възникването дава усещането за кадифена и гладка повърхност, докато това по посока на мястото на възникването създава усещането за грапавост и бодливост. Движението по посока на фланговете може да създаде усещането за лека грапавина, но това ще е трудно за установяване. При всяко такова движение следва ръцете да се отместват с няколко инча встрани, за да се опипа и друго място. Ако не направите така, има опасност да пропуснете да забележите разликата, защото междувременно ще сте загладили някои от крехките следи при първото преминаване с ръцете си през тях. Тази методика би трябвало да се прилага единствено в зоните, където се предполага, че е преминал напредващ пожар.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Този индикатор най-често се асоциира с отстъпващите пожари и до известна степен с фланговите пожари. В тези зони на по-слаба интензивност отслабените стръкове падат в обгорената зона и остават в нея, като или са необгорени, или са само частично изгорени. Падналите, неизгорели стръкове сочат към мястото на възникването и са точни в рамките на 180-градусова дъга, като болшинството от стръковете сочат към мястото на възникването. При идеални обстоятелства, останалата част от стръковете образуват добре очертана линия между преходната част на отстъпващия и съответно на напредващия и на фланговия пожар. Тази линия обикновено приема една от следните три форми:
1) Тя може да заеме грубо формата на буквите “U” или “V”, като долната част на U или на V ще е по-добре видима от страничните им части, очертавайки зоните на отстъпващия и на фланговия пожар. Мястото на възникването ще бъде в долната част на U- или на V-линията.
2) Тя може да образува неравномерна, но относително права линия около 90-градусова ос, перпендикулярна на посоката на общото разпространение на пожара.
3) Тя може да загражда в относително правилен кръг зона с паднали тревни стръкове, очертавайки специфичната зона на възникване на пожара, като по-голямата част от главичките им сочат към действителното място на възникването. (Фигура 3-11)
1) 2)
място на
възникването
място на
възникването
3) място на възникването
Понякога, обаче, се запазва достатъчно остатъчна горещина в обгорената зона или дължината на пламъците на отстъпващия пожар е достатъчно висока, така че стръкчетата изгарят напълно, създавайки външния вид на зона на напредващ пожар. Внимателният оглед отблизо, обаче, може да разкрие наличието на сериозно овъглени главички със семена, които огънят не е успял да изгори, или пък овъглени останки от паднали стръкчета върху сбитата трева. Главичките, които са останали, сочат към мястото на възникването.
Надеждност на този индикатор: Този индикатор може да бъде доста надежден. Той най-често се забелязва във връзка с отстъпващи или флангови пожари с ниска интензивност. Обичайно е да се видят много изправени или паднали стръкове в непосредственото или в специфичното място на възникването. При условия, които не са съвсем идеални, останалите стръкове може да не са съвсем видими, тъй като или са изгорели напълно, или са така силно овъглени, че е трудно да бъдат открити.
Тревистите стръкове са най-надеждни когато са изсушени напълно. Зелените или частично изсушените стръкове са по-малко надеждни поради склонността им да се подпалват отново, докато огънят ги изсушава, следвайки първоначалното движение на пожарния фронт. В началото на сезона пожар в частично изсъхнала трева би могъл да причини и тунелен ефект, когато огънят гори под тревата, унищожавайки сбитата мъртва трева от предишната година и отслабвайки тазгодишната трева. Това може да ги накара да се превият или да клюмнат в много различни посоки. Тези стръкове могат след това или да останат в позата, в която са били или да изгорят частично или изцяло, докато остатъчната топлина ги изсуши и в крайна сметка ги подпали.
По принцип, колкото е по-голяма интензивността на пожара, толкова по-слабо надеждни стават индикаторите от тревни стръкове, но само защото не са така очебийни. Много следователи търсят индикатори от тревни стръкове само в чисто тревисти места, прескачайки зоните, където се срещат редки купчинки трева или отделни екземпляри. Тези зони не бива да се пренебрегват.
Други фактори, които могат да окажат влияние върху надеждността, включват ликвидирането на трева чрез паша или миналогодишен пожар, сбиването й, ветровете, влажността на горивните материали, наличието на стръмни наклони, естествено слаба трева. Чистите купчинки трева, т.е. такива, които съдържат само тазгодишна трева, са най-надеждни. Тревата, която е опасана или е горяла предната година, ще съдържа по-малко боклук и мъртва сбита трева под нея. Ефектът от сбита трева под тазгодишната зеленина води до по-голяма интензивност и продължителност на остатъчното горене, което може да направи индикаторите по-трудно забележими.
Зоните с навята от вятъра сбита трева също могат да се окажат зони на горене с голяма интензивност, което би могло да предизвика появата на външен вид, характерен за зоните на разпространяващ се напред пожар. При разпръснатите или при редките купчинки трева бързо движещият се, гонен от вятъра огън може да отслаби стръкчетата трева, но да разпространи пожара отвъд зоната преди стръкчетата да са се наклонили по посока на вятъра.
Поради оскъдността от горивен материал и бързото разпространение едно недостатъчно количество остатъчна топлина изостава и изгаря падналото стръкче, създавайки по този начин потенциално фалшив индикатор. Високата влажност на горивните материали или наличието на частично изсушена трева могат да доведат до това огънят да изгори само повърхностния боклук под купчинката, опърляйки частично и отслабвайки стръковете, оставяйки ги годни по-късно да бъдат ответи или повторно запалени. Това може да доведе също до наличието на необичайно голям брой паднали неизгорели стръкове. При тези обстоятелства стойността на тревните стръкове като индикатори за посоката е по-слабо надеждна, освен ако други индикатори не ги потвърдят.
Естествено слабата трева ефективно може да анулира стойността на този индикатор, особено при отстъпващ пожар с по-голяма от обичайната интензивност. Когато тревните стръкове вече са избутани от новорастяща трева или от вятъра, връхчетата им имат склонност лесно да се запалват, когато първият фронт от пламъци ги достигне. Огънят се разпростира надолу по цялата дължина на стъблото, като го изгаря напълно. Условията, причинени от стръмен наклон, могат да причинят подобен ефект, когато пожарът отстъпва пред вятъра надолу по склона. Достатъчно остатъчна топлина може да е останала от страната откъм мястото на възникването, която може да изгори всяка трева, която е паднала и останала там.
Описание: Невъзпламенимите предмети, като скали и камъни, консервни кутии или метални стълбове на огради, излагат на показ тъмно, подобно на лакирано с боя петно откъм страната, от която е дошъл пожарът, (страната на възникването). Оцветяването се образува в различни нюанси на цветовете в зависимост от това какво е горяло, при каква температура и от това върху какво е оставено петното. Тези цветове могат да варират от бледо жълтеникаво оранжево до тъмно кафяво, почти черно. Повечето срещащи се петна са в средно до тъмно кафявия спектър. Петната често имат лъскав вид като току-що лакирани и на пипане могат да бъдат леко лепкави. Често петното е покрито с полепнали върху него довети от вятъра частици прах. (Фигура 3-12)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Как възниква този индикатор: Оцветяването се появява, когато изпарените газове и миниатюрните неизгорели частици, носени от пламъка и пушека, се отлагат върху повърхността на предметите по пътя на пожара. Това става в резултат от кондензирането на непълно изгорелите газове върху повърхността на относително по-студения предмет. Оцветяват се както невъзпламенимите, така и възпламенимите предмети, но ефектът по принцип е много по-силно забележим върху невъзпламенимите предмети. По скали, камъни, камъчета, ламаринени кутии от напитки, бутилки и подобни предмети, по принцип върху всички тях, остават оцветени петна. Като правило, колкото по-гладка и ненасечена е повърхността, толкова по-силно забележим е оцветяващият ефект.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Оцветените петна, асоциирани с разпространяващи се напред пожари, обикновено са по-големи, по-тежки и по-тъмни на външен вид откъм страната на възникване, отколкото са петната, асоциирани с отстъпващите пожари. Индикаторите за защитени горивни материали често съпровождат оцветяването при преминаващите пожари откъм обратната страна на предмета с гръб към страната на възникването. Тези два индикатора върху един и същ предмет взаимно подсилват надеждността си.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Както бе посочено по-горе, оцветените петна, образувани по време на отстъпващ пожар, са по-слабо изразени и обикновено са разположени върху много по-малките по размер предмети. Оцветените петна, асоциирани с отстъпващ пожар по време на силен вятър или по стръмнини с голям наклон, могат да бъдат по-тежки откъм обратната страна, отколкото от страната на възникването поради по-силното им излагане на пламъците. Това крие потенциални възможности за заблуда, но ако по време на огледа следователят забележи, че фините горивни материали са изгорели равномерно от всички страни около предмета, те могат да се вземат под внимание
Надеждност на този индикатор: Този принцип обикновено се счита за надежден, освен, както бе посочено по-горе, при обстоятелства, свързани със силни ветрове или стръмнини с голям наклон. Докато с приближаването на разследването към точката на възникването индикаторите прогресивно стават все по-малки и по-трудно забележими, оцветените петна върху скалите и камъчетата придобиват все по-голямо значение за следователя. Понякога те могат да се окажат единствените налични надеждни индикатори върху последните няколко фута от зоната на възникването и като такива заслужават особено внимание.
Описание: Бяла пепел и сажди, (продукти на по-пълно изгаряне), се отлагат се отлагат по посоката на вятъра в зоните на разпространение на пожара напред.
Как възниква този клас индикатори: Този клас индикатори включва две форми. Първата е сходна по появата си с оцветяването, дотолкова, доколкото саждите и пепелта се отлагат по посоката на вятъра върху земята и върху предмети, като скали, неизгорели горивни материали, огради, метални стълбове и други подобни. Те могат да образуват фин слой от бяла или сива пепел върху повърхността на предмета, обърната с лице към посоката, откъм която е дошъл пожарът. Черни сажди често се наблюдават върху металните предмети като стълбове, жици или знаци. Наличието на тези сажди бързо може да бъде установено чрез потриване с ръце върху противоположните страни на предмета. Проверете по-ниско разположените части на предмета, тъй като при тях могат да се открият повече следи от покритие със сажди. Както при застиването на листата в замръзнала поза, обаче, и към този индикатор трябва да се подхожда с известна предпазливост, тъй като той може да бъде индикатор само за посоката на вятъра. (Фигура 3-13)
Втората форма по-тясно се асоциира с категориите за защитените горивни материали и степента на поражение. Той действа въз основа на презумпцията, че възпламенимите предмети по пътя на пожара, които са изложени на по-интензивни влияния в продължение на повече време, показват тенденция да изгарят по-пълно, оставяйки след себе си останки от бяла и сива пепел като страничен продукт от по-пълното горене. Както бе посочено по-горе, цветът на обгорялата зона, когато се наблюдава от противоположни посоки, може да доведе до определяне на посоката на пожара.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Отлагания от бяла пепел могат да се намерят върху повърхностите с лице към мястото на възникването на пожара. Отлаганията от сажди са по-тежки върху предметите с лице към мястото на възникването на пожара. Натрупванията от бяла пепел на нивото на земята са по-дълбоки откъм страната на възникването.
Тази контрастираща разлика може да се наблюдава, както е описано в раздела за индикаторите за защитени горивни материали. Отстъпвайки назад на 25 до 50 фута разстояние от предполагаемото място на възникването и поглеждайки в противоположната на него посока, горивните материали могат да ни се видят по-светли от наличието на повече частички пепел върху тях. Поглеждайки този път по посока на мястото на възникването, горивните материали следва да се виждат по-тъмни поради по-непълното горене. Стойността на този фактор намалява с времето, тъй като пепелта се разпада и се уталожва. (Фигура 3-14)
ПОСОКА ПОСОКА
НА ПОЖАРА НА ПОЖАРА
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Освен при пожарите, които отстъпват под напора на силен вятър или се спускат надолу по стръмнини с голям наклон, наличието на бяла пепел ще е видимо по-малко поради по-слабата интензивност. Следва да се търсят повече овъглени, опърлени и не толкова пълно изгорели горивни материали, които водят до появата на “не гладък” вид.
Надеждност на този индикатор: Тъй като тази категория е предимно индикатор по-скоро за посоката на вятъра, отколкото за посоката на пожара, на него следователят следва да разчита с голяма доза предпазливост и никога при отсъствието и на други потвърждаващи валидността му индикатори. Такива отлагания от пепел ще продължат да се образуват при по-едрите горивни материали и след преминаването на основния фронт на пожара. Посоката на вятъра често се променя и бялата пепел може да бъде натрупана в различен брой места, които нямат нищо общо с начина на разпространение на пожара, създавайки възможност за погрешно заключение. Освен това, пришпорваните от силни ветрове пожари, особено по време на преминаването на огнения фронт, могат да разпръснат пепел от по-едри горивни материали по посока на вятъра и откъм страната, обратна на тази на възникването на пожара. По този начин може да се създаде заблуждаваща външност, ако се разчита само на нея в отсъствието на други потвърждаващи валидността на този индикатор фактори. (Фигура 3-15) На този индикатор следва да се разчита предпазливо след изтичането на повече от ден или два след пожара, след падането на дъжд или наличието на роса.
OТЛАГАНИЯ ОТ ПЕПЕЛ ОТЛАГАНИЯ ОТ ПЕПЕЛ
ПОСОКА ПОСОКА
НА ПОЖАРА НА ПОЖАРА
(СИЛЕН ВЯТЪР) (ПРИ ЛИПСА НА ВЯТЪР)
Описание: Вертикално изправените горивни материали, като дървета или по-високи храсти, се овъгляват или изгарят под ъгъл, който е по-голям от ъгъла на наклона, когато се асоциира с разпространяващ се напред пожар и се овъгляват под ъгъл, който е приблизително успореден на наклона, когато се асоциира с отстъпващ пожар.
Как възниква този индикатор: Този клас индикатори понякога се наричат вертикални горивни материали, индикатори за овъгляване на короните и стволовете на дърветата или като индикатори за ъгъла на овъгляване. И трите наименования говорят за едно и също нещо. Индикаторът се асоциира с вертикално изправени горивни материали, независимо от това дали това са стволове на дървета, дървесни корони или видове храсти, при които височината на пламъка е по-малка от тази на върховете на горивните материали. За целите на този раздел вертикалните горивни материали обикновено се определят като изправени горивни материали, които са по-високи от средната височина на заобикалящите ги горивни материали, следователно условието е относително. Например, висок пет фута храст ceanothus, заобиколен от един фут висока трева, ще се счита като вертикален горивен материал, така както и осемдесет-футов бор заобиколен от високи 20 фута manzanita. И при двата посочени примера може да се очаква появата на начин на овъгляване, характерен за класа индикатори за вертикални горивни материали.
Няма никакво изискване за установено разстояние на разделяне между отделните вертикални горивни материали. Този индикатор може да се наблюдава сред гъста растителност, разположена на еднакви разстояния една от друга, както и при единични екземпляри, които са разпръснати по-далеч един от друг, стига да има достатъчно горивен материал, за да поддържа огъня между тях. Външният вид обикновено е по-отчетливо забележим и надежден, когато короните на дърветата са разтворени и стволовете не са толкова нагъсто.
Този клас индикатор обикновено показва отчетливо различаващи се характеристики в зависимост от това дали пожарът се е разраствал напред или е бил отстъпващ и от взаимната обвързаност между наклона и посоката на вятъра. Докато принципният ефект е един и същ, външният вид на индикатора се конфигурира различно в листната маса в сравнение с този при стволовете на дърветата или при стълбовидните горивни материали.
Този индикатор се образува докато огненият фронт на пожара влиза в контакт с отделните горивни материали по пътя си. Да си припомним нашите основни принципи за поведението на пожара. Пожар, който гори на равна повърхност и не се влияе от вятър, има пламъци, които горят предимно право нагоре благодарение на принципа за конвекционно предаване на топлината. Когато пожарът се движи по стръмнина или попада под влиянието на вятър, две неща се случват с конфигурацията на пламъците. Първото е, че те започват да се усилват и удължават благодарение на увеличения приток на кислород в огнения фронт на пламъците. Второто нещо, което се случва е, че ъгълът на пламъците започва да се накланя по-близо до земята под ъгъл от около 45 градуса. (Този ъгъл се променя в зависимост от скоростта на вятъра и ъгъла на наклона на стръмнината).
Когато разпространяващият се пожар, който е под влиянието на вятъра или на стръмнина, се придвижва през по-ниските заобикалящи горивни материали, наклонените под ъгъл пламъци предварително загряват горивните материали по пътя си чрез конвекция, лъчисто предаване на топлината и пряко отразяване на пламъците. Докато огненият фронт преминава под вертикални горивни материали, той започва да предава топлина на най-ниско разположените клони и растителност, (стъпаловидни горивни материали). Съответно растителността откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара или откъм подветрената страна на вертикалните горивни материали е изложена по-продължително време на топлината и то при по-голяма интензивност. В резултат на това обикновено остава отсек с триъгълна форма от опърлени или неизгорели горивни материали от страна на “входа” към него. Това се придружава от по-голяма степен на поражения откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара, чийто външен вид приема фуниеобразна или “V”-образна форма. Резултатът е ъгъл на овъгляване върху листната маса, който е ясно видим, когато се наблюдава откъм фланговете. Този ефект е най-надежден, когато се намира върху изолирани видове или в краищата на изправени храсти или дървета, които са заобиколени от по-ниски горивни материали. (Фигура 3-16)
МЯСТО НА ВЪЗНИКВАНЕТО
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Ако пожарът гори със слаба интензивност, или пък ако са недостатъчни наличните стъпаловидни горивни материали, може да се появи защита и страната на храста или на дървесната корона, обърната с лице към мястото на възникване на пожара да се окаже по-силно поразена, като задната страна остане защитена и по-малко поразена. При по-ниски изправени дървета или храсти неизгорелите връхчета на малки клони често падат на земята на мястото на възникването или при страната на “входа”.
При подобни на стълбове вертикални горивни материали, като стволове на дървета и електрически стълбове, основният ъгъл на овъгляване на противоположните страни на горивните материали ще сочи посоката на пожара. Окончателният тип овъгляване, обаче, ще бъде засегнат от взаимната обвързаност между стръмнината и посоката на вятъра. Типът овъгляване ще се подсили от вятъра, асоцииран с ефекта на завихряне откъм подветрената страна на стълба или на ствола на дървото. Този ефект на завихряне или вихрушка ще обвие пламъка около ствола на дървото и ще го издърпа нагоре по подветрената страна, оставяйки овъглен ъгъл, който е по-висок откъм тази страна. Този модел обикновено се подсилва с увеличаването на скоростта на вятъра или наклона на стръмнината. Той би трябвало също да се наблюдава и документира откъм фланговете на пожара, така че следователят да може да наблюдава едновременно лицевата и обратната страна по отношение на мястото на възникването на пожара. (Фигура 3-17)
ПОСОКА НА
ПОЖАРА И НА ВЯТЪРА
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Този индикатор има външен вид на овъглен ъгъл, който обикновено е по-стръмен от обичайния ъгъл на стръмнината. Резултатът е, че отделните индивидуални изправени храсти и дървета ще са обгорени под ъгъл, който е по-малък откъм страната с лице към мястото на възникването, (посоката на вятъра), и по-голям от страната с гръб към мястото на възникването, (подветрената страна), но под ъгъл, който е по-стръмен от околната стръмнина. Погледнете за този модел, който е най-ясно забележим в края на горички, където височината на горивните материали преминава от принципно по-ниско растящи наоколо горивни материали до по-високи такива.
При подобните на стълбове горивни материали ефектът ще се запази също такъв, но ъгълът на овъгляване ще е по-стръмен от ъгъла на наклона на подветрената страна. (Фигура 3-17) Но когато пожарът се разпространява надолу по стръмнините гонен от устремен надолу вятър, ъгълът на овъгляване ще бъде по-висок по спускащия се наклон поради ефекта на завихряне откъм подветрената страна на дърветата. (Фигура 3-18)
ПОСОКА НА
ПОЖАРА И НА ВЯТЪРА
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: При отстъпващ пожар, когато ветровете са слаби до умерени, този индикатор показва относително равномерно изгаряне както откъм страната с лице, така и откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара и е успореден на ъгъла на наклона на стръмнината. Дори ако ъгълът на наклона на стръмнината е относително голям, отстъпващият пожар въпреки това ще остави овъглен ъгъл, който е относително равномерен и успореден на наклона на стръмнината поради относително вертикалното положение на пламъците. Дори когато пожарът отстъпва нагоре по стръмнината срещу насрещен вятър, насочен надолу по стръмнината, ъгълът на овъгляване все пак ще остане относително успореден на наклона на стръмнината, като ще причини само леки поражения на горивните материали в горната част на стръмнината и по-тежки поражения в долната част на стръмнината. (Фигура 3-19)
ПОСОКА ОТСТЪПВАЩ
НА ВЯТЪРА ПОЖАР
Надеждност на този индикатор: Този индикатор обикновено е надежден, но има няколко условия, които биха могли да създадат изключения. Отстъпващ пожар при силен вятър сред умерено до тежки горивни материали може да покаже стръмен ъгъл на овъгляване както върху зоната на разпространяващия се напред пожар, така и върху тази на отстъпващия пожар. При повечето обстоятелства все още може да има видима разлика в количеството и височината на пораженията, като степента на овъгляване в зоната на отстъпващия пожар ще е по-малка. Когато следователят вярва, че е имало силни ветрове, следва да се погледне и потърси за този контраст в степента на пораженията. Друг начин да се потвърди това е да се види нивото на овъгляването. При повечето напредващи пожари, които са под влиянието на силен вятър, нивото на овъгляване в зоната при основата на вертикалните горивни материали ще бъде на или дори под нивото на земята. При отстъпващите пожари, обаче, нивото на овъгляване обикновено е от 1/8 инча до ½ инч над нивото на земята.
Този индикатор може да не се появи върху предмети с гладка повърхност, малки по диаметър или относително ниски на височина. Той също може да не се появи или може да бъде чувствително по-слабо изразен, когато ветровете са спокойни, теренът е плосък или интензивността на пожара е слаба. Има известни доказателства, че лишеите върху стволовете на дърветата могат да окажат влияние при формирането на този индикатор и че могат да предизвикат по-интензивно горене на покритата с лишеи страна.
Натрупванията от вертикални горивни материали в горната част на стръмнините също може да предизвика по-интензивно горене, създавайки подвеждащ външен вид. Това не би следвало да засегне съществено модела на овъгляване на разпространяващия се напред пожар, но би могло да се отрази върху модела на отстъпващия пожар нагоре по стръмнина срещу вятъра, водейки до това типът овъгляване да бъде разположен в по-високата част на стръмнината или откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара. Ако диаметърът на ствола на дървото е достатъчно голям, типът овъгляване върху повечето части в основата на дървото би следвало да се запази нисък и приблизително успореден на стръмнината. Външният вид ще бъде грубо казано във формата на буквата “L”. Наличието на по-голямо количество пепел върху по-горната част на дървото също би трябвало да спомогне да се потвърди това условие. (Фигура 3-20)
ПОСОКА ПОСОКА
НА ПОЖАРА НА ВЯТЪРА
В гъсти и равномерно подредени групи от храсти и дървета в изправено положение има тенденция този фактор да е по-малко надежден, тъй като индикаторите за отделни видове екземпляри често са по-трудно забележими и се влияят от изгарянето на съседни дървета и храсти, които ги заобикалят на същото ниво. По принцип се оглеждайте и търсете този индикатор по краищата на равномерно подредени групи от храсти и дървета в изправено положение или върху единични екземпляри, разположени отделно.
В други случаи, някои от стволовете на иглолистните дървета ще бъдат равномерно овъглени по цялото им протежение до короната. Това става или в резултат от предварително загряване, или на последващо повторно горене на останалата листна маса. В тези случаи степента на индикаторите за поражение или за защита могат да покажат действителната посока на пожара.
Последният надежден фактор, асоцииран с този клас индикатори е, че тези модели на овъгляване се запазват върху вертикалните подобни на стълбове горивни материали в продължение на много години, макар че с времето имат склонността да започнат да избеляват и да изчезват. Познаването на историята на пожарите в зоната може да спомогне при определянето на разликите между старите и новите модели обгаряне.
Описание: Дълбочината на овъгляването, наричана понякога “крокодилска кожа”, е овъгляването на клони, пънове, дънери, стълбове и дъски на огради, които придобиват напукан, люспообразен външен вид, подобен на кожата на крокодил.
Как възниква този индикатор: Този индикатор е тясно свързан и би могъл да се разглежда от някои хора като съставна част на класа индикатори за степента на поражение. Този индикатор се появява, когато пожарът изгаря горивен материал, като дървен предмет, но не го изгаря напълно. Останалата част от овъгленото дърво може да покаже характеристики, които биха могли да помогнат на следователя да определи посоката на пожара.
Отдавна се предполага, че известни образци на външен вид, асоциирани с този индикатор, биха могли да предоставят улики за интензивността на пожара. Например, някога се е вярвало, че бързо движещ се, интензивен пожар с високи температури би следвало да остави големи, лъскави люспообразни белези с дълбоки пукнатини, а пожар с ниски температури и горящ по-бавно би следвало да остави малки, матови люспообразни белези. Последните научни разработки по същество отхвърлят тази теория и следователят ще е добре да избягва да прави изявления, подобни на тези.
На действителната дълбочина на овъгляването би могло да се разчита до известна степен. Общо казано, дървен материал, който е бил изложен на пламъци с по-голяма интензивност и/или за по-продължителни периоди от време ще показва следи от по-дълбоко овъгляване и по-голяма загуба на материал.
Този индикатор най-често се асоциира с плоски предмети, направени от обработен дървен материал. Артикулите, като дървени стълбове на огради, дъски и външни части на сгради, следва да бъдат огледани. Понякога, дънерите и пъновете с “еленова кожа” могат да предоставят надеждни индикатори, свързани с дълбочината на овъгляване. Индикаторът може да се забележи върху покрити с кора материали, но би трябвало да се разглежда предпазливо, тъй като наличието на кората би могло да възпрепятства до значителна степен овъгляването, особено при някои по-огнеустойчиви видове.
Дълбочината на овъгляването може да бъде анализирана, като се вземат образци или от различни страни на един и същ предмет, или от сходни предмети, разположени на различни места в зоната на пожара. Оценката може да бъде направена посредством обикновено визуално наблюдение, тъй като дълбочината на овъгляването веднага ще бъде видна, или тя може да бъде извършена, като се обели лента от кора от дърво под формата на пръстен или от дървен материал с режещ инструмент. Трети работен метод включва пробиването на отвор с острието на нож или на пила за нокти, като се отбележат разликите в дълбочината. (Този метод се нуждае от практически опит, с цел да се придобие усещането за прилагане на постоянно налягане всеки път, когато се пробива отвор. Когато се прави отвор в кората на иглолистни видове, трябва да се внимава тестовете за дълбочина да се правят само в средата на отделните късове кора) (Фигура 3-21)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Външен вид, асоцииран с разпространяващи се напред пожари: Следователят следва да търси повсеместно по-дълбоко овъгляване и съответно по-голяма загуба на материал. Ще има повече бяла пепел върху страната откъм мястото на възникване на пожара в сравнение със страната с гръб към него, както и при съпоставка със зоните на отстъпващ пожар. Отделни клони на дърветата ще бъдат притъпени, закръглени или с вдлъбнати дупки върху страната откъм мястото на възникване на пожара, като тенденцията е те да са по-заострени откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Дълбочината на овъгляване, асоциирана с отстъпващи пожари е по-слабо изразена и съответно е по-плитка. Сравняването на дълбочината на овъгляване върху сходни предмети в рамките на потвърдените зони за разпространяващи се напред пожари ще помогне при определянето на зоните на отстъпващите пожари, наблюдавайки ги отпред.
Надеждност на този индикатор: Този индикатор първоначално е забелязан от следователите, изследващи структурата на пожарите, които го свързват само с дървени продукти, които имат изгледи да запазят в същото състояние размера, формата и влажността на горивните материали. Наличието на загниване и покритие с кора, различията по размер и форма и променливата влажност на горивните материали могат да доведат до това, че намиращите се в пустеещи земи горивни материали да показват различна степен на дълбочина на овъгляването, която потенциално може да бъде подвеждаща. Този индикатор е най-надежден тогава, когато се взимат мостри от различни страни на един и същи предмет.
Както и при другите индикатори, отстъпващите пожари под напора на силен вятър могат да причинят дълбочина на овъгляването, която да е еднаква от всички страни и дори може да бъде по-голяма откъм страната с гръб към мястото на възникване на пожара. Подкрепянето на този индикатор от други близки до него индикатори е важно.
Описание: Чашковидните форми се появяват като вдлъбнати или чашковидно оформени модели върху краищата на стръкчета трева, пънове или най-външните краища на клоните на дървета и храсти. Външният им вид е като на издълбани или празни вдлъбнатини върху предметите с лице към посоката, откъм която е дошъл пожарът. Острият или заостреният им връх сочи посоката, по която вятърът е отминал.
Как възниква този индикатор: Когато възпламеними предмети, като стръкче трева или дървесен клон горят, те ще бъдат изложени на по-голяма топлина откъм страната с лице към приближаващия пожар. Те обикновено горят по-продължително, развиват по-висока температура и изгарят по-надълбоко откъм страната на възникване на пожара. Обратната страна на клона обикновено ще получи в известна степен защита от пълния ефект на пламъците. Нарасналите по обем поражения от челната страна ще предизвика неравномерно изгаряне, причинявайки по този начин по-бърза загуба на материал откъм страната на възникване на пожара при стръковете и клоните и по-бавна загуба откъм страната с гръб на тази, която е с лице към мястото на възникване на пожара. По този начин по-долната закръглена част на чашката ще остане с лице към огъня, а по-високия й, по-остър край ще посочва направлението, по което пожарът е продължил да се разпространява. Тъй като обикновено се изисква пожарът да премине изцяло през предмета, изгаряйки го, този индикатор най-често се асоциира с предмети с малък диаметър. Това, обаче, не изключва предварително възможността издълбаване да се получи и на по-големи клони или пънове, особено в зоните на разпространяващ се напред пожар. Друг визуален аспект на този ефект е “притъпяването” на малките клони и клонки, обърнати с лице към посоката, от която е дошъл пожарът. Когато се наблюдават отстрани, краищата на клоните и клонките, обърнати с лице към посоката, от която е дошъл пожарът, ще имат закръглен или притъпен външен вид, докато краищата на клоните и клонките откъм обратната страна на посоката, от която е дошъл пожарът, ще бъдат заострени и ъгловати на външен вид, сочейки посоката, в която той е отминал.
Появата на чашковидни вдлъбнатини върху прегоряло стърнище трева често може да се наблюдава визуално с помощта на увеличение. Някои следователи са се научили да установяват наличието на чашковидни вдлъбнатини като използват опаката страна на ръцете си, както е описано по-горе в раздела за индикатори от тревни стръкове. (Фигура 3-22)
ПОСОКА
НА ПОЖАРА
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Този индикатор показва вдлъбнат модел на прегаряне, при което чашката или долният му край е обърнат към посоката, от която е дошъл пожарът. Той е най-добре различим върху малки предмети, които са разположени сравнително близко до земята и които са подредени предимно във вертикална плоскост.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Този индикатор обикновено се асоциира с отстъпващите пожари само до известна степен. Отстъпващите пожари горят с по-слаба интензивност, а ефектът от вятъра изключва възможността да се образува ясно оформена чашка. Пожарите, които отстъпват под напора на силни ветрове, могат да образуват чашкоподобни вдлъбнатини върху онези части на горивните материали, които са обърнати с гръб към мястото на възникването на пожара, но при едно сравнение на размерите би следвало да се установи, че те са ограничени до пропорционално по-малки по размер предмети спрямо предметите, разположени в зоната на напредващия пожар.
Надеждност на този индикатор: Този индикатор обикновено е надежден при определянето на зоните на разпространение на пожара напред. Надеждността на индивидуалните индикатори има склонността да намалява с увеличаването на размерите им поради по-дългия период от време, необходим, за да се формира чашковидната вдлъбнатина. По отношение на по-големите по размер предмети, като стволове на дървета и големи клони, които задържат остатъчен пламък и топлина дълго след като основният огън е преминал, следва да се подхожда предпазливо поради възможността посоката на вятъра да се е променила спрямо тази, в която той е духал, когато пожарът е преминал първоначално над предмета. Това би могло да доведе до формирането на чашковидна вдлъбнатина върху страна, която би могла да се окаже заблуждаваща. Формирането на чашковидни вдлъбнатини може да стане и върху малки предмети върху страната им, намираща се с гръб към пожара, ако те са непосредствено разположени до топлинни източници с висока интензивност или са подложени на краткотрайни промени в посоката на вятъра.
Описание: Натрошаването ще се появи под формата на малки, плитки вдлъбнатини или дупки в скалисти повърхности, които са били изложени на топлина или на пламъци.
Как възниква този индикатор: Натрошаване може да се появи, когато скалиста повърхност се нагрява много бързо от пожар с много голяма интензивност или в продължение на по-дълъг период от време от пожар с по-слаба интензивност. Топлината кара повърхността на скалата да се разшири, да се напука и да се начупи, докато се охлажда, оставяйки след себе си вдлъбнатина там, където парченце от нея е паднало. Този процес се нарича също ексфолиация или олющване и естествено появата му се свързва с ефектите на времето. Ексфолиацията или олющването, асоциирани с пожар, следва да се различават благодарение на по-пресния вид на натрошаването и липсата на оцветени петна или сажди върху новооткритата повърхност на скалата.
Външен вид, асоцииран с разпространяващ се напред пожар: Този индикатор обикновено се асоциира само със зоните на разрастващия се пожар. Отстъпващите пожари обикновено не са достатъчно интензивни, за да предизвикат натрошаване. То най-често може да се види върху страната на скалите с лице към мястото на възникване на пожара, макар че дълбоките натрупвания на горивни материали също биха могли да предизвикат натрошаване на обратната страна на скалите с гръб към мястото на възникването.
Външен вид, асоцииран с отстъпващ пожар: Този индикатор не се среща обичайно в зоните на отстъпващ пожар, в който липсват дълбоки натрупвания на горивни материали. Един оглед на дълбочината на пепелта би следвало да даде възможност на следователя да определи дали това се е случило.
Надеждност на този индикатор: Този индикатор е с умерена надеждност при определянето на зоните на разрастване на напредващия пожар, но би могъл да се окаже подвеждащ вследствие на натрупани горивни материали и съдържанието на влага в дадена скала.
Описание: Изгорелите горивни материали приемат модел с формата на буквите “V” или “U” в резултат от влиянието на вятъра или на стръмнина. Това може да се наблюдава или като разлика между обгорялата и необгорялата зони, или като преход от зона на по-слабо интензивно горене към зона на горене с по-голяма интензивност.
Как възниква този индикатор: Пожар в хомогенни горивни материали, който не е под влиянието на фактори като вятър и стръмни наклони, има тенденцията да гори в приблизително кръгла форма. Когато той попадне под влиянието на вятър или на стръмнина, или, в по-малка степен, на горивни материали, скоростта на разпространение и интензивността му се увеличават. Това води до разширяване на огнения фронт при главата, докато той търси все повече горивни материали, които да поддържат горенето му. Резултатът е добре очертан модел с формата на буквите “V” или “U”. Моделът повече клони към формата на буквата “V”, когато ветровете са по-силни или наклонът е по-стръмен, и повече към формата на буквата “U”, когато тези външни влияния са по-малко. Най-често следователят наблюдава този модел като контраст между по-слабо и по-силно поразени горивни материали, като по-сериозно поразените зони са извън и в челната част или в горните краищата на буквите V и U. Долните краища на буквите V и U обикновено се образувани от зоната на отстъпващия пожар. Този модел често може да се наблюдава при малки по размер пожари или при пожари в ниски храсти или трева, но той често няма да е видимо ясен на нивото на земята при по-големите по размер горивни материали. Това може да наложи следователят да прелети над предполагаемата зона на възникването. В много случаи този модел ще е изключително добре видим от въздуха и може да помогне много на следователя при стесняване кръг на издирванията за общата зона на произхода.
В много локални местности местната растителност и климатичните условия в района биха могли да предизвикат създаването на уникални индикатори за горенето, които не са специално описани по-горе. Например, едно малко растение (forb-like), което е типично за щата Северна Калифорния, има клюмнали надолу чашки със семенца в краищата на клонките си, които се накъдрят и застиват в замръзнала поза, сочейки право към източника на топлина, т.е. в пълна противоположност на очакванията. Когато се разбере, обаче, че горивните материали се свиват, когато бъдат изложени на топлина и че същите, когато биват нагрявани неравномерно, се свиват и накъдрят по посока на източника на топлината, този индикатор става ясен.
Друг пример засяга местната туземна трева на Хавайските острови, която има влакнест, дървесен стрък. Крайбрежните ветрове избутват тревата върху откритите блокове от лава, където тя се натрупва откъм страните по посока на вятъра в продължение на периоди от по няколко години преди да започне да гние и да се разпада. Младата трева е горивен материал, съдържащ твърде много влага, така че когато през нея премине горящият огън, младите стръкове откъм страната на скалата с лице към мястото на възникването остават. Частично разложените и сбити останки от трева от предишни години горят с голяма интензивност и изгарят напълно. Това оставя тъмно петно и дебели сажди върху обратната страна на скалата с гръб към мястото на възникването. Ако не е запознат с това характерно обстоятелство, следователят лесно би могъл да бъде заблуден.
Ето защо следователят би трябвало да потърси и подобни примери на индикатори за уникално горене в рамките на неговите/нейните компетенции. Докато не във всеки район съществуват такива индикатори, познанията за онези, които ги има, ще засили неговата/нейните възможност да интерпретира правилно типовете горене.
И накрая, както беше отбелязано в началото на този раздел, цялостното разбиране на принципите за поведението на пожарите, криещи се зад индикаторите, ще позволи на следователя да приеме предизвикателството да обясни и онези случайни индикатори, които объркват и смущават. Всеки индикатор може да бъде правилно интерпретиран, ако следователят разполага с всички факти и данни и прилага правилата и семантичен подход при разчитането им.
1. Ford, Richard; Determining the Origin of Wildland Fires; California Department of Forestry, Sacramento, CA
2. NFPA 921 Guide for Fire and Explosion Investigations, Chapter 2, p. 9; National Fire Protection Association, Quincy, MA 1998
3. Bourhill, Robert; A Guide to Natural Cover Wildfire, Fire Direction Indicators; Oregon Department of Forestry, 1982
4. NFPA 921 Guide for Fire and Explosion Investigations, Chapter 2, p. 9; National Fire Protection Association, Quincy MA 1998
5. Wildfire Cause Determination Handbook; Section 43; National Wildfire Coordinating Group, Washington, DC; 1978
6. Wildfire Cause and Origin Determination P-151, Instructor’s Guide; National Wildfire Coordinating Group, Washington, DC; 1992