АНАЛИЗ НА СЕРИЙНИ ПАЛЕЖИ В ГОРСКИЯ ФОНД И ПУСТЕЕЩИ ЗЕМИ
Значението на анализа на модела е ясно определено в настоящото проучване. Анализът на модела е методология за разследване, която търси повтарящи се типове поведение, асоциирани със серийните криминални нарушители. Работната предпоставка, криеща се зад тази теория е, че по принцип всички хора са човешки същества с определени навици. Нашето поведение, включително и криминалните действия се влияят от външни сили, били те осъзнати или подсъзнателни. В резултат на епизодичен опит и известни, ограничени по своя характер проучвания е установено, че серийните подпалвачи са склонни да извършват своите престъпления по начин, който в края на краищата би могъл да се превърне в модел с видими очертания. Явното заключение е, че моделите, които подлежат на идентифициране, биха могли да се използват, за да се свържат точно отделни престъпления и да може да се предскаже поведението в бъдеще на отделния криминален нарушител. Това може да бъде едно огромно предимство при съсредоточаване на следователски ресурси в определен район, към дадена специфична цел или в рамките на точно определен период от време.
Друго проучване, анализиращо модела на серийните криминални нарушители, установява четири по-широки категории модели във връзка със серийните палежи. Това са категориите: хронологична, географска, НД (Начин на действие) и целеви подбор. Това проучване разглежда цели 41 случая, за да определи дали серийните подпалвачи на пустеещи земи са извършили своите престъпления по начин, който би подлежал на анализ на техния модел и, ако това е така, кои видове модели са изглеждали най-често срещани. Допълнителен (вторичен) аспект на проучването разглежда стратегиите за разследване, за да се определи дали следователите успешно са използвали анализ на моделите.
Към всички анализи на модели винаги трябва да се подхожда с известна предпазливост. Първо, не всички подпалвачи са склонни да осъществяват действията си в рамките на един от тези фиксирани модели. Второ, промени в плановете на отделния криминален нарушител, в начина му на живот, работата или в други области на живота му биха могли да доведат до значителни отклонения от модела. Трето, усещането на криминалните нарушители, че са във фокуса на вниманието на следователите може да ги накара нарочно целево да променят своя модел, за да избегнат възможността да бъдат разкрити. Четвърто, наличието на множество подпалвачи, които действат в един и същ общ район, може да доведе до препокриване, а съответно и до замъгляване на отделните индивидуални модели. И накрая, погрешното включване в анализа на пожари, които не са извършени от подпалвачи, също би могло да доведе до объркване в модела. (Това отново подчертава, че компетентното определяне на произхода и на причината, както и цялостният анализ на доказателствата за типа поведение имат критично значение.)
Всяка от четирите общи категории и различните им компоненти са разгледани подробно по-долу:
Хронологичните или свързани с времето модели се отнасят към подлежащите на идентифициране модели на палеж, които могат да бъдат отнесени към специфични периоди от време, когато пожарите са били подпалвани. (От изключително голямо значение е да се използва точното време на запалването, а не времето, когато е било съобщено за тях. Тези периоди от време могат да се различават чувствително и биха могли да доведат до значителни грешки при анализа на модела. Случаите, отнасящи се до нощни пожари, пожари в отдалечени местности или такива по време на периоди на слаба опасност от разпространение на пожар могат да доведат до това, че пожарът да гори няколко часа, а и повече, преди да бъде установен и да бъде съобщено за него. Използването на устройство със закъснител също би могло да бъде фактор, който би следвало да се отчете при определяне на точното време, когато криминалният нарушител го е поставил на място.)
Теорията при формирането на тези модели е, че има външни фактори, които оказват влияние върху подбора на времето от отделните подпалвачи. След като вече са определени свързаните с времето взаимоотношения между пожарите, следователят следва да прецени какви заключения биха могли да бъдат направени във връзка с начините на поведение. Докато голяма част от всичко това може да се окаже спекулативно по своя смисъл докато не бъде идентифицирано заподозряното лице, някои основни предварителни предположения често биха могли да се изградят въз основа на тези данни.
Като минимум, появата на общ показател за блоковете от време, които са били на разположение на заподозряното лице, би следвало да е първото нещо в резултат от този анализ. Въз основа на тези данни биха могли да се направят изводи, например, относно дейностите, като работа, училище, лични ангажименти, начин на живот и местоживеене, наличност на транспорт и т.н., които ограничават наличното време на разположение на криминалния нарушител за извършване на палежа.
Тези фактори често ще се проявяват под формата на един или повече различими модели. Много често тези модели са толкова непроменливи, че следователят би могъл да предскаже с точност до няколко часа или минути вероятното време за следващия пожар. Трите основни категории на хронологичните модели и техните подкатегории са, както следва:
1) Модел за времето на деня
a) Модел на блокове от време
2) Модел за ден от седмицата
a) Повторяемост на модела на групиране
b) Липса на появата на модел
3) Модел за ден от месеца
a) Модел за интервалите от изтекло време
b) Повторяемост на модела на групиране
c) Модел на хронологични аномалии
Анализът показва, че следователите са определили хронологичен модел при 48% от тези случаи. При повечето случаи, когато е направен анализ на модела, той е спомогнал за успешния изход на разследването. Проучването разкрива също, обаче, че този инструмент за разследване не е бил използван с пълна ефективност, ако изобщо е бил използван, в редица от случаите. Всеки от различните видове модели се разглежда подробно по-долу.
а. Модел за времето на деня
След като наличните/неналичните блокове от време се установят, същите могат да бъдат анализирани с цел общи заключения относно начините на поведение, както е описано по-горе. След като заподозряното лице или лица бъдат идентифицирани, известните им дейности и графици могат да бъдат сравнени с тези модели.
TAБЛИЦА 1
МАТРИЦА ЗА ВРЕМЕТО НА ДЕНЯ / ДЕНЯ ОТ СЕДМИЦАТА
ПОН. ВТОР. СР. ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД | ОБЩО
|
|
|
| 0100 1 1 | 2 |
| 0200 1 | 1 |
| 0300 | |
| 0400 1 | 1 |
| 0500 | |
| 0600 1 | 1 |
| 0700 | |
| 0800 | |
| 0900 | |
| 1000 | |
| 1100 | |
| 1200 | |
| 1300 | |
| 1400 1 1 | 2 |
| 1500 | |
| 1600 | |
| 1700 2 1 | 3 |
| 1800 | |
| 1900 2 | 2 |
| 2000 1 | 1 |
| 2100 2 | 2 |
| 2200 1 | 1 |
| 2300 | |
| 2400 1 | 1 |
|______________________________________________________| ________|
| ОБЩО: 7 1 4 1 1 3 |
|______________________________________________________ |
Моделите на общи признаци за групиране на времето са онези специфични пояси от време, когато два или повече пожара са били подпалени почти по едно и също време. (Като “почти по едно и също време” обикновено се дефинира времето, през което всички пожари са станали в рамките на индивидуални промеждутъци от време помежду им от един до два часа. Това се отнася и за пожарите, подпалени със закъснител или открити със закъснение, включва грешките при определяне на предполагаемото време на възпламеняване и евентуални незначителни промени в графика на криминалния нарушител.) В рамките на един модел за блокове от време може да има множество модели на общи признаци за групиране на времето. Например, като се използва посоченият по-горе пример за 13-те пожара, възникнали в часовете между 17.00 ч. и 2.00 ч., ние можем да установим, че пет пожара са били подпалени между 17.00 ч и 19.00 ч, четири пожара са били подпалени между 20.00 ч и 22.00 ч и четири пожара са били подпалени между 0.00 ч. и 2.00 ч. Сега вече сме разграничили три ясно различими модели за общи признаци на групиране на времето. Тези групи от време е най-вероятно да отразяват предпочитаните от нарушителя часови пояси в рамките на цялостния наличен модел за блок от време. Това най-вероятно са периодите от време, когато криминалният нарушител има най-добра възможност да подпалва пожари поради различни възможни причини. Това са и най-вероятните периоди от време, когато може да се очаква подпалвачът да подпали следващия си пожар.
И двата вида модели – за блоковете от време и на общите признаци за групиране на времето – следва да се сравняват на фона на моделите за деня от седмицата и за деня от месеца, като се търсят съвпадения във времето в едни и същи дни. Годен за идентифициране модел за времето на деня е установен в 94% от случаите, при които е отчетен хроничен модел, правейки го по този начин още по-надежден. Съгласно очакванията, криминалните нарушители на редовна целодневна работа се проявяват в най-предсказуемия модел за времето на деня, при положение че те са били подпалвачи на пожарите в моделите за блокове от време, съвпадащо с извънработното им време. Изключение правят няколко нарушителя, чиято работа им е позволявала свободно да се занимават с подпалваческа дейност, докато са били на работа или поради естеството на самата им работа (шофьор по маршрутна линия, техник, отговарящ за предотвратяването на пожари и т.н.), или поради възможността на нарушителя до ходи на работа и да напуска работното си място, без да е необходимо да отговаря на въпроси. Позовавайки се отново на Таблица 1, може да се приеме за даденост, че този нарушител е редовно зает в часовете между 08.00 и 17.00 ч, от понеделник до петък, като е свободен през уикенда. Единственият самотен пожар, подпален в 14.00 ч. в понеделник, може да се дължи на факта, че заподозряното лице не е било на работа през този ден, че е напуснало работа по-рано, че е било навън да изпълнява задача или че това просто е пожар, който не е свързан с определен модел. Групата от пожари, които се случват редовно около 17.00 ч., може да послужи като пример за подпалване на пожари на път за дома след работа.
Моделите за времето на деня не изглеждат така лесни за дефиниране във връзка с безработните лица, които се занимават с палеж, какъвто е случаят с онези, които имат редовна работа, ходят на училище или имат други подобни запълващи времето им ангажименти, но въпреки това и при тях се проявяват определени модели в редица случаи. Макар че тези нарушители теоретически би следвало да имат много свободно време, за да запалят пожара, те въпреки това гравитират към определени модели за групиране на времето. При някои от случаите липсва обяснение за подобно поведение. В други случаи формирането на фиксирани модели се определя от фактори, като възможността да запалят пожар, без да бъдат засечени, периоди от време, когато изгарянето е желано, частична работна ангажираност, наличност на транспорт, лични дейности и други подобни обстоятелства.
Подпалвачите, живеещи сами, проявяват явна склонност към по-голямо разнообразие от модели за времето на деня, отколкото онези, които живеят с други хора. Предполага се, че това е свързано с възможността да се прибират и да излизат, без да се налага да дават обяснения за своите действия.
b. Модел за ден от седмицата
За наличието на модел за ден от седмицата се съобщава в 47% от случаите, при които е установен хронологичен модел. Този анализ включва в графика по дни всички пожари от серията, като търси под-модели, които да включват повторяемост на групите от време в един или в повече определени дни, както и липсата на появата на модели, (дните, в които не е бил запален нито един пожар). Анализът по дни от седмицата може да разкрие работния график на криминалния нарушител и/или неговите свободни дни, когато той може да напуска дома си или работата си незабелязано или пък онези периоди от време, когато той чувства, че има най-добра възможност или пък изпитва най-голяма нужда да пали пожари, както и дни, когато дейностите му го възпрепятстват да пали пожари. Погледнете за деня или дните, към които се причисляват по-голямата част от пожарите. Позовавайки се отново на посочения по-горе пример, от общо седемнадесетте пожара седем са станали в понеделник, четири – в сряда, три – в събота и по един в четирите останали дни от седмицата, с изключение на неделя. Най-вероятният ден за появата на следващия пожар би бил понеделник, като следващите вероятни дни за това са сряда и събота. Упоритата липса на пожари в неделя по всичко изглежда е резултат от наличието на други ангажименти, които му пречат да пали пожари в този ден, а може би това се дължи на религиозни задръжки.
Налагайки и използвайки матрицата за времето от деня ние можем да определим, че най-вероятният период за следващия пожар ще е в понеделник в часовете или от 17.00 ч до 21.00 ч, или от 01.00 ч до 02.00 ч. Следващото най-вероятно време ще е в сряда в часовете от 17.00 ч до 22.00 ч. При наличието на ограничени следователски ресурси, това ще са периодите от време, върху които отговарящият за тези случаи ръководител би следвало да фокусира преди всичко усилията за надзор.
c. Модел за ден от месеца
За модел за ден от месеца се съобщава най-рядко във връзка с подкатегориите на хронологичния модел, като за такъв е съобщено само в 26% от случаите. Когато може да бъде разграничен модел за ден от месеца, той може да бъде в същата степен и показателен. Това изисква да бъде съставена графика с отчитане на датата на всеки пожар върху календара за месеца, което да бъде последвано от анализ на възникването на пожарите с цел да бъдат различени определени модели. Трите най-обичайни модела са за интервалите от изтекло време, повторяемостта на модела за групиране по време и за хронологичните аномалии.
МАТРИЦА ЗА ДЕНЯ ОТ МЕСЕЦА
Н П ВТ СР Ч П СБ
1 2 3 4 5 6 7
x
8 9 10 11 12 13 14
x x
15 16 17 18 19 20 21
xx
22 23 24 25 26 27 28
x
29 30
Н П ВТ СР Ч П СБ
1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
xx x
13 14 15 16 17 18 19
x x
20 21 22 23 24 25 26
xx x xx
27 28 29 30 31
x
Моделите за интервалите от изтекло време могат да бъдат използвани за установяване на честотата на действията на криминалния нарушител. Той (моделът за ден от месеца) може да бъде използван също за локализиране на хронологичните аномалии или на празнини в модела, които могат да бъдат противопоставени на известните дейности на заподозряното лице или лица и може да помогне подозрението да се потвърди или да бъде отхвърлено.
В примера по-горе са маркирани 17-те пожара от нашата серия, включени преди това в графиката към Таблица 1. Четирите дни, в които заподозряното лице е палило по два пожара, се броят по за един пожар за тези цели. В тази таблица можем да забележим следния модел за интервалите от изтекло време: 7, 0, 4, 8, 11, 3, 5, 1, 1, 1, 2, 3. Този модел може да подскаже няколко неща на следователя. Първата стъпка е да се изчисли средната честота на повторяемост. Тя се равнява на около средно 3.8 дни отстояние между пожарите за период от два месеца. Следващата е да се хвърли поглед на пожарите, намиращи се от двете страни на средно статистичните. Ще забележите, че общата честота се увеличава с напредването на серията. Това се илюстрира графически, като се изчисли и съпостави средната честота за първата половина срещу тази за втората половина. Това показва намаляване на честотата от 5.5 дни средно между пожарите на само 2.1 дни. Това би могло да е признак за влошаващо се психическо състояние, за засилване на влиянието на стресиращия фактор към прибързаност или за повишена дързост в резултат на това, че все още не е заловен. Независимо от причината, скоростта на зачестяването често показва, че заподозряното лице става по непредпазливо и че предприема повече рискове. Стратегията на разследването трябва да бъде готова да се възползва от тази ситуация. От друга страна, скоростта на зачестяването често е съпроводена от опит да се увеличи сериозността на пожарите. Нарасналото зачестяване и строгостта могат да поставят следствието под огромно напрежение, което води до стрес и натоварване на отделните следователи, а това може да доведе до критични грешки.
Втората стъпка е да се потърсят чувствителни аномалии в този модел. Най-явното разминаване е единадесет дневната пауза, която се появява в седмицата, включваща 4-ти юли. Това е най-дългата пауза между отделни пожари и би могла да се окаже от съществено значение. Паузите често се приписват на фактори, като заболяване, лишаване от свобода, отпуска, отсъствие, свързано с работата, промяна в условията, където живее заподозреният, времето, временна липса на транспортно средство, известно му е, че се води следствие и т.н. Независимо от възможните обстоятелства, по-чувствителните паузи, като тази, могат да бъдат изключително полезни за следователя при елиминирането или потвърждаването на потенциалните заподозрени лица. Например, ако са били идентифицирани трима заподозрени, които се разследват, и следствието установи, че едното от тях е напуснало града на 27 юни, заминавайки в отпуска и не се е връщало преди неделя, 6 юли, ще е логично да се предположи, че той (на този етап) е най-вероятният извършител от тримата кандидати. (Това съвсем не означава, че е задължително да се изключат другите двама заподозрени, при отсъствието на допълнителна информация.)
Ако единият от заподозрените е бил разпитан от следователите непосредствено след пожара на 25-ти, 11-дневната пауза би могла да се обясни с факта, че той е решил да преустанови действията си за известно време. Всеки път при възникване на по-чувствителни паузи следователят следва да направи всичко възможно да установи защо те са се появили. Обвързването на пауза в модела с определено заподозряно лице може да доведе до създаването или прекратяването на даден случай.
Втората забележима аномалия са петте пожара, подпалени само с по един ден разлика между тях. Този модел на ескалация на зачестяванията може да се дължи на причина, (като например зачестилата поява на стресиращ фактор, водещ към прибързаност, промяна в обстановката, в която работи или живее заподозреният и т.н.), които могат да бъдат съпоставени с вече известната информация.
Друг явен момент, който предизвиква интерес, са четирите примера за множествени стартове. Три от тях са станали в понеделник, а един в неделя. Те следва да се проверят и съпоставят с информацията относно времето на деня и да бъдат сравнени също с информацията за географския модел, за да се определи дали не биха могли да предоставят допълнителна информация относно начините на поведение.
Втората ключова област, която следва да се търси по време на анализа на модела за ден от месеца, е повторяемостта на модела за групиране. Това са пожарите, които се появяват отново на същия ден през месеца. Например, като се вгледате в модела в Таблица 2, най-явно изразеният модел е на серията от пожари, които възникват в понеделник. Пожарите стават в първия и третия понеделник на всеки месец при определен модел на групиране на времето около 19.00 ч и отново около 21.00 ч. Това би могло да подскаже, че криминалният нарушител има някакво редовно мероприятие по график, на което той ли тя присъства и че те палят пожара на път или на връщане от събитието. Това би могло също да покаже, че съпруг, родител или съквартирант отсъства редовно от дома по това време, предоставяйки по този начин на нарушителя възможността да се прибира или да излиза незабелязано.
Групите за повторяемост могат също да показват свободните дни, дните на получаване на заплата, датите на важни събития, редовно планирани дейности, които са свързани с работата или периодично възникване на стресова ситуация. Това са накратко някои от най-честите причини за тяхната поява.
Ако заподозрените лица са идентифицирани, едно сравнение на известните им дейности и график с тези хронологични модели, за да се провери дали те съвпадат, често ще доведе до това, че те ще бъдат утвърдени или елиминирани като такива.
През годините следователите спекулират по въпроса за това, че серийните подпалвачи често несъзнателно използват географски модел, така както използват модела за време. Ето защо анализът на географския модел се стреми да проучи физическите места на възникване на пожарите и тяхната взаимна обвързаност въз основа на това, как са разпръснати. Отдавна се поддържа теорията, подкрепена от известни научни изследвания, че повечето серийни подпалвачи са склонни да действат в рамките на район, с който са запознати. Този тип нарушители понякога се наричат “нарушители в съседните околности” за разлика от “пътуващите всекидневно с карта” нарушители, които изминават значително разстояние преди той или тя да извършат своите престъпления. Още първите изследвания установяват теорията за “центъра на притегляне” на криминалната дейност. Тази теория твърди, че много от нарушителите, които не пътуват всекидневно с карта, предпочитат да действат, като използват някой дом за изходна база, най-често този, в който живеят. Криминалната активност също се ръководи и подчинява на функцията за затихване с разстоянието, т.е. престъпления се извършват по-рядко, колкото по-надалеч се налага на извършителя им да пропътува от центъра на притегляне. Районът, в който този вид нарушители в съседните околности действат често се нарича “зона на комфорта” или “зона на удобството”. Освен с няколко изключения, повечето серийни подпалвачи на пожари в пустеещи земи, обхванати от това проучване, изглежда са действали в рамките на този модел.
“Зоната на комфорта” или “зоната на удобството” може да обхваща район с площ само от една или две квадратни мили, или пък такъв, който се разпростира върху няколко стотин квадратни мили в зависимост от обстановката около индивидуалния криминален нарушител и географските обстоятелства. Зоната на комфорта обикновено се характеризира от следното:
1) Нарушителят е запознат с района. Има вероятност той да живее, работи, посещава приятели и/или да почива в рамките на неговия общ периметър. Той или е имал, или в момента има законни основания да пребивава в този район. Обикновено той е запознат с обичайните дейности и използва модели, които се срещат в района. Той познава и пътната мрежа, собствеността върху земята и основното географско разположение до такава степен, че има изработена в съзнанието му относително точна карта на района. Той по принцип е запознат с всякакъв вид рутинно присъствие на закона в района. Социално-демографската обстановка най-често съвпада с обстановката, която заобикаля нарушителя.
2) Зоната на комфорта често заобикаля или е в относителна близост до неговото местожителство, място на работа или района, където той често прекарва доста време. Този център или изходно място на неговата дейност често се нарича ”център на групиранията”, център на притеглянето, (или крайно групиране за линейно-разположените модели). Тъй като центърът на натрупванията често може да бъде свързан с известна информация за специфичния заподозрян извършител, той може да бъде много важен ключов компонент в стратегията на разследването.
В няколко проучвания, фокусирани върху серийни криминални нарушители, включително подпалвачи, (6 ), (7), (8) изследователите заключават, че при много от тях съществува тенденцията да живеят във или в непосредствена близост до кръг, очертан около външния периметър на зоната на тяхната дейност. Това придобива известност като “хипотеза за кръга”. В проучванията се заключава, че около 50% от нарушителите живеят и/или работят в рамките на вътрешните граници на кръга, а други 20% живеят в непосредствена близост извън очертанията на този кръг. При група от 49 подпалвачи, подбрана за нуждите на това проучване на принципа на случайния подбор, (n=21), бяха получени сходни статистически данни, като се оказа, че 71% живеят в рамките на периметъра на кръга на групирането, а други 23% живеят в непосредствена близост с външната му граница. Като допълнителна добавка към хипотезата за кръга, изглежда, че функцията на затихване с увеличаване на разстоянието също играе ролята на фактор при оформяне на решението на нарушителя къде да извърши криминалното деяние. Тази теория е във връзка с намаляващата честота на криминалните деяния, свързани с увеличаване на разстоянието от домашната база на нарушителя.
3) Зоната на комфорта като цяло има тенденция да включва райони на първични и на вторични дейности, както и зони, които се очаква да бъдат изключени. Зони или райони на първични дейности са онези, където нарушителят се чувства най-сигурен и в най-голяма безопасност и където повечето от пожарите биват подпалвани. Те се подбират от нарушителя въз основа на редица причини, включително минимален риск от забелязване, наличие в зоната на цели, които да отговарят на неговите критерии за предпочитание или че са в места, които посещава най-често. Повторяемостта на модела за групиране, нивата на запалените пожари като цяло или връзките при обичайните пътни маршрути често могат да определят зоните на първична дейност.
Зоните на вторична дейност са онези обекти в рамките на зоната на комфорта, в които криминалният нарушител се чувства не дотам сигурен, но в които все пак пали пожари. Той може да подбере обекти в рамките на тези зони, когато първичните зони са недостъпни за него или когато се появи непланирана възможност. Тези обекти често са географски отдалечени от районите на първична дейност, встрани от техните пътни артерии, могат да включват непредпочитани цели и не отразяват високото ниво на подпалваческата дейност. Ако научи за усилията на следствието, заподозряното лице може да се прехвърли в тези вторични райони.
Зоните, които подлежат на изключване, са онези места в рамките на цялостната зона на комфорта, където не се случват пожари. Тези зони обикновено се изключват поради причини, които са или от физически, или от психологичен характер. Те могат да се дължат на присъствието на хора, на това, че са зони с ограничен или забранен достъп, че в тях има силно изразено присъствие на изпълнителна дейност за съблюдаване на закона, че липсват предпочитани цели или други подобни причини. Това също би могло да е “буферна зона”, която включва местоживеенето и местоработата, където заподозряното лице смята, че не бива да пали пожари, тъй като са в прекалена близост до дома му. В някои случаи характеристиките на районите, които подлежат на изключване, биха могли да предоставят също толкова много доказателства относно навиците на поведение на нарушителя, колкото и първичните и вторичните райони.
В проучването на ФБР се определя, че повечето от серийните нарушители, които те са разследвали, са работили в рамките на зона на комфорта, намираща се на по-малко от 2 мили от тяхното местоживеене или месторабота. Докато сред тях е имало включени и някои подпалвачи на пожари в пустеещи земи, по-голямата част от подбраната за целите на проучването част от населението е палила пожари на цели от нерастителен произход, (83.5%). При прегледа на 41-те случая на подпалвачи предимно на пожари в пустеещи земи се определя, че тяхната зона на комфорта е доста по-обширна. Като цяло, чистите серийни криминални нарушители във връзка с пустеещи земи се оказват склонни да действат в рамките на зона на комфорта, която е разположена на пет до десет мили от тяхното местоживеене или месторабота. В редица случаи се установява, че нарушителите е трябвало да пропътуват над двадесет до тридесет мили, а и повече, за да могат да запалят пожара. Логичната предпоставка е, че нарушителите, които живеят в селски местности, имат различна перспектива относно географските разстояния, за разлика от техните градски съмишленици. С други думи, зоната на комфорта на селските нарушители е много по-обширна. (В подкрепа на тази теория ФБР заключава, че болшинството, (66%) от обхваната от неговото проучване част от населението се е придвижвала или пеша, или на колело до местата на техните съответни пожари. В това проучване повечето, (81%), са карали МПС до мястото на събитието. Явно е, че при наличието на моторно превозно средство силно се увеличават мобилността и обхвата.)
В рамките на тази зона на комфорта би могъл да се очертае един от няколко ясни модели. Те включват модели, като стесняващ се кръг, разширяващ се кръг, линеен, пътен маршрут, произволно разпръснати или повтарящи се. Разпознаването и анализът на тези модели би трябвало да бъде ключов компонент на успешната стратегия на разследването. Анализът на модела би могъл да разкрие евентуалните места, където заподозряното лице живее, работи или които посещава най-често; той може да се използва, за да се предскаже местоположението на следващия пожар; а той може да разкрие и допълнителна информация относно неговите навици на поведение, която може да бъде използвана за насочване на разследването. Тази информация би могла да предостави помощно средство за включване или изключване на евентуалните заподозрени.
Същите общи предпазни предупреждения, които важат за моделите за време, са валидни и тук. Не всички заподозрени лица пасват в рамките на този модел и направените в резултат на него заключения могат да бъдат доста погрешни.Тази методология сама по себе си не е панацея за разследването. Тя следва да се прилага единствено в контекста на нейните евентуални ограничения и само когато е подкрепена и от други доказателства. Освен това, тя не бива да се разглежда като тип анализ от рода на “Знакът Х маркира мястото”. В най-добрия случай тя следва да се разглежда като спомагателно средство при разкриването на ключовите места, базирайки се на скàла от вероятности.
Първата стъпка при пространствен анализ е да се изработи карта на мястото. Използвайки намиращата се на разположение карта с най-голям мащаб и с колкото се може повече подробности по нея се нанасят точното местоположение на всички точки на възникването на пожара. Всеки пожар следва да се номерира по хронологичен ред, като се започне от първия пожар от серията и се приключи с последния, който е станал неотдавна. Приготвя се отделна карта за всяка година, ако серията е многогодишна. (Ако на картата вече не са отбелязани, прибавете към нея местоположението на всички пожарни, центровете за охрана, работните центрове, наблюдателните кули и други подобни необходими обекти, разположени в зоната на пожара. Ако тези обекти са извън зоната, която е отразена на картата, нанесете тяхното местоположение на друга карта с по-малък мащаб.) Ако има няколко пожара с неопределено място на възникване, които са станали на територията на района за общи действия и те съответно не могат нито да бъдат нанесени, нито да бъдат изключени на базата на други критерии, може да бъде от полза да се изготви втора карта, на която да бъдат посочени тези местоположения. Прегледайте тези пожари, за да видите дали не пасват към един или повече от следните модели.
1. Кръгови модели
Наличието на кръгови модели е отчетено в 41% от случаите, при които следователите са забелязали географски модел, причислявайки го по този начин към най-често срещаните модели. Пожарите образуват груб неоформен кръг около местоживеенето или местоработата на криминалния нарушител. Въз основа на това, как моделът се развива по хронологичен ред, както и по пространствен път, той би могъл да се причисли към една от двете следващи подкатегории модели:
a. Модел на стесняващ се кръг
Този модел често се наблюдава при случаите на палежи в пустеещи земи. Този модел обикновено започва откъм външния периметър на зоната на комфорта на нарушителя, като постепенно се придвижва навътре по посока на неговото местоживеене или месторабота. С напредването на пожарите по хронологичен ред не е необичайно за тях да възникват във или в голяма близост до центъра на групиранията.
Всеобщо е вярването, че когато нарушителите започват да палят първите си пожари, те обикновено правят това в места, които са доста далеч от тяхното местоживеене или месторабота, за да избегнат възможността да бъдат забелязани, (но все пак в границите на тяхната съответна зона на комфорта.) Тези ранни пожари често се характеризират с това, че са в отдалечени местности с малобройни хора, които живеят или пътуват през този район. В хода на увеличаване на натрупания опит, подпалвачите стават все по-уверени в способността си да палят пожари, без да бъдат забелязани, предварително изключвайки по този начин необходимостта да дръзват да действат на по-голямо разстояние от своя дом или място на работа. Тъй като повечето подпалвачи изглежда са склонни да действат при благоприятни условия или импулсивно, а не толкова да разчитат на значително предварително планиране, донякъде има резон в това пожарите да възникват в районите, които те посещават най-често.
Обикновено се изисква да са станали минимум пет до десет пожара преди този модел да се оформи видимо. Този модел става все по-отчетлив с нарастването на броя на пожарите. Обичайна е появата на индивидуални аномалии в рамките на този модел, но външният му вид като цяло ще бъде насочен навътре в спираловиден стесняващ се кръг, чийто център в крайна сметка ще бъде във, или в съвсем непосредствена близост от местоживеенето или местоработата на криминалния нарушител. (В няколко от случаите в рамките на научно-проучвателния проект последните пожари от серията са възникнали само на няколко стотин фута от къщата на заподозрения.)
От време на време се създава двоен модел на смаляващ се кръг. Той се изразява в два ясно различими кръгови модела, които се появяват в два отделни географски района, макар че те частично биха могли да се препокриват, ако центърът на групиранията не се е изместил чувствително. Ако е изключена възможността двама подпалвачи да са действали поотделно, обикновено е налице една от следните няколко причини за това. Най-явната е, че нарушителят се е преместил да живее на друго място или че си е сменил работата. По този начин ще се създаде нова зона на комфорта за него, придружена от съответен център на групиранията. Когато това се случи, двата различни модела обикновено ще се развият по хронологичен ред. Съответно може да се получи и съпровождаща това хронологична пауза между двата модела, докато нарушителят се приспособи и се запознае по-отблизо с новия район. Ако нарушителят има причини да посещава често околностите на старото място, където е живял, спорадичен пожар би могъл да се появи и в границите на зоната на предишния модел, но повечето от пожарите ще се прехвърлят в новото място.
Ако не е настъпила промяна в работата или в местоживеенето, промяната в модела би могла да бъде в резултат от опит да избегне възможността да бъде засечен поради истинска или въображаема заплаха от силите на реда. Ако заподозряното лице наскоро е било разпитвано или има чувството, че е под подозрение, то би могло да прехвърли дейността си на известно по-отдалечено разстояние.
Ако се наблюдава, че двата модела се развиват едновременно, това най-вероятно ще е свързано със съществуването на две разграничени зони на комфорт. При няколко от изследваните случаи това явление се появява при пожари, подпалени в близост до първоначалното жилище на заподозрените лица и до второто им жилище, където са прекарвали значителна част от времето си (при приятелка, родител или друг роднина.) Това е забелязано също във връзка със жилище и работно място, служещи като центрове на групиранията и също при жилище и местен бар.
Това явление е наблюдавано и при други модели.
b. Модел на разширяващ се кръг
Този модел се наблюдава не толкова често в това проучване. Той функционира въз основа на предпоставката, че с натрупването на опит и самочувствие у нарушителя започва да се разширява зоната на психологически комфорт. Картата с местата на възникване на пожарите съответно по типичен начин ще отразява разширяваща се географска зона, първите пожари в която са подпалени в най-голяма близост до центъра на групиранията, а не точно обратното. В няколко от тези случаи първите пожари са подпалени на съвсем малко разстояние от местоживеенето или местоработата на нарушителя. Ето защо, когато изглежда, че се развива модел на разширяващ се кръг, следователят следва да се вгледа особено внимателно в първите няколко пожара за евентуални доказателствени връзки. Това може да наложи да се преразгледат други пожари в района, които са останали с неопределен произход, но все още не са били свързани с модела. Както и при модела на стесняващия се кръг, биха могли да се появят отделни аномалии, но моделът като цяло си остава постоянен. Двоен модел на разширяващи се кръгове също би могъл да се появи от време на време по същите причини, както при двойния модел със смаляващи се кръгове.
2. Линейни модели
Линейният модел е вторият най-често срещащ се модел. Той е установен в 34% от случаите, при които е видно наличието на географски модел. По принцип този модел се развива по линеен начин. Той може да бъде по-тясно категоризиран към един от следните подмодели:
a. Смаляващ се линеен модел
И тук, както и при модела на стесняващия се кръг, първите пожари ще са разположени възможно най-далеч от центъра на групиранията. Пожарите напредват в обща посока към местоживеенето или местоработата на заподозряното лице. Пожарите може и да не се появят по една и съща права линия, но когато се разглеждат от перспективата на модела като цяло, ясно изразеният му линеен напредък ще бъде явен. Този модел е наблюдаван често при нарушители, живеещи в малки общности, съседни на зоните с пустеещи земи. Както и при кръговите модели, могат да се забележат някои отклонения от общата посока на развитие, но болшинството от пожарите ще се придвижват настойчиво по посока на крайната точка.
b. Разширяващ се линеен модел
Линейният модел може също да се разпространява навън в посока обратна на крайната точка или на центъра на групиранията. Както и при модела на разширяващия се кръг, следва първите пожари да се търсят в най-голяма близост до местоживеенето или местоработата на заподозряното лице.
c. Множествен линеен модел
Двоен или множествен модел също може да се срещне. Този модел се развива, когато ясно се оформят две или повече радиални направления по посока към или обратно на центъра на групиранията. Този модел най-често се среща покрай основни пътни артерии, които са свързани с местоживеенето или местоработата на заподозряното лице или на подобно място.
3. Модели на произволно разпръснати огнища
Този модел е наблюдаван със значителна степен на честота при обхванатите от проучването случаи. Моделът е различим поради цялостната картина на разпръснати пожари или пожари, подпалени напосоки. Обикновено тези модели са разпръснати върху обширна географска зона. От всички модели този е най-трудният за използване като изходна база при оформяне на стратегията на разследването поради всеобщата липса на предсказуеми стойности, особено ако местата на възникване на пожарите се намират на значителни разстояния едно от друго.
Въпреки това и при този модел може да бъде получена значителна по обем информация. В няколко от случаите онова, което на пръв поглед е изглеждало като модел на произволно разпръснати пожари, на по-късен етап при напредването на серията се оформя като различим кръгов или линеен модел. При няколко други случаи онова, което на пръв поглед е било разглеждано като модел на произволно разпръснати пожари, на практика се е оказало модел на следване на транспортен маршрут, в който е бил замесен заподозрян, който е пътувал много и често е сменял маршрутите.
Изводи относно мобилността на заподозряното лице, неговото разписание за времето, евентуалното му местоживеене или месторабота, посоката на пътуването му и начина на транспортиране все пак биха могли да бъдат направени въз основа на този модел. Анализ на подбора на целта също може да даде ключа към този модел, ако заподозряното лице пътува, за да пали пожарите, имайки определена цел пред вид.
4. Модели на следване на транспортни маршрути
Технически погледнато, по своята същност всички географски модели са модели на транспортни маршрути, тъй като криминалният нарушител трябва да пътува от базата си у дома до мястото на престъплението и след това да се върне обратно. Понякога, обаче, се появява модел, който не може да бъде класифициран като чисто линеен, кръгъл или такъв на произволно разпръснати огнища. За целите на анализа ние бихме могли да наричаме този модел “транспортен маршрут”. Моделът на транспортен маршрут се появява по протежението на определен маршрут, по който заподозряното лице пътува често. Този маршрут по принцип определя границите на зоната на комфорта на заподозряното лице. Този маршрут би могъл да свързва мястото на живеене с мястото на работа на заподозряното лице или с друго място, където то прекарва значителна част от времето си. В някои случаи той може да включва транспортен маршрут, свързан с работната ангажираност на заподозряното лице, като например шофьор на камион за доставки, патрул, или търговски пътник. Това може да бъде също просто път или серия от взаимно свързвани пътища, по които заподозряното лице се чувства удобно.
Транспортният маршрут първоначално може да изглежда като съвсем безразборен поради факта, че той може да включва няколко пътни системи. Към това се прибавя фактът, че пожарите биха могли да възникнат във всяка точка по протежение на транспортния маршрут и то съвсем не по определен ред под формата или на смаляваща се, или на разширяваща се прогресия. В крайна сметка, обаче, серията като цяло има изгледи да отрази модел на повтарящи се палежи по протежение на един път или на серия от пътища, като и в двата случая те започват и свършват в близост до едно и също място.
5. Повторяемост
Повтарящи се модели често се появяват в рамките на моделите на произволно разпръснати огнища, но могат да се появят също и в рамките на всичките останали модели. Този модел може да се забележи като група от два или повече пожара, които възникват на едно и също място или в близост до него, включени в модела като цяло. Тези повтарящи се пожари могат да бъдат разделени само на няколко фута до около половин миля разстояние един от друг в зависимост от цялостния географски контекст на палежите.
Причините за това биха могли да включват предпочитание към дадена специфична цел в тази местност или това може да показва, че заподозряното лице пътува често до нея или покрай нея. Тя може да бъде в близост до местоживеенето или местоработата на заподозряното лице. Както гласи поговорката, “веднъж по случайност, а втория път – по план”. Независимо от причината, повторяемостта на даден модел подсказва възможността от възникване на нови пожари, което от своя страна би следвало да предизвика съсредоточаване на усилията на следствието в тази местност.
След като веднъж общият модел е бил класифициран, следващата стъпка е центърът на групиранията да се нанесе в графика. Значителни научни изследвания се провеждат в областта на определянето и анализа на моделите по математически път, но засега все още много от нещата са със спекулативен характер. Някои експериментални модели на компютри на GIS-база вече са разработени, (Rigel, Dragnet и т.н..), техните цени и сложност ги превръщат в практически недостижими при повечето обстоятелства. Освен това има няколко все още неотработени техники, които биха могли да бъдат приложени от следователя с известна възможност да получи полезна информация. И двата подхода изискват известна доза от субективна интерпретация и затова не могат да бъдат класифицирани като “научни”, но проведеното неотдавна научно изследванe от Брент Снуук/ Brent Snook, (9), подсказва, че като се прилагат две основни правила относно взимането на решения, (затихване с увеличаване на разстоянието и хипотезата за кръга), следователите биха могли да определят местата на живеене на серийните криминални нарушители с известна доза точност, (или неточност), под формата на GIS-базирани компютърни програми.
Първият метод цели да се определи визуално центъра на групиранията, като се намери централно разположената точка на всички пожари, ако моделът е кръгов или множествен линеен. Ако моделът е прост линеен или транспортен маршрут, трябва да се определи крайната точка на модела. По този начин ще се придобие приблизителна идея за потенциалния център на групиранията, достатъчна, обаче, за да могат да се базират на нея предварителните решения във връзка с разследването.
Вторият метод, който може да се използва при кръгови или при модели на произволно разпръснати огнища, включва поставянето на условна разграфена картографска мрежа, покриваща района на пожарите. Пожарите се нанасят, като се използват хоризонталните и вертикалните координати. Комбинираните стойности за всяка координата след това се обобщават и разделят на броя пожари. По този начин ще се получат средните координати, т.е. математическият център на групиранията. Този математически център след това може да бъде чувствително коригиран в зависимост от ограниченията за достъп, зоните които подлежат на изключване, пътните системи, най-голяма близост до местоживеенето/ местоработата, предполагаемите транспортни маршрути и вида модел/и. И при двата модела има признати много сериозни ограничения, признава се също, че те могат да бъдат безумно неточни, но въпреки това следва да се направят някакви усилия да бъде фиксиран възможният център на групиранията.
След като центърът на групиранията вече е установен временно, тази информация може да се използва при съсредоточаването на ресурсите, при филтрирането на евентуалните заподозрени лица и при изработването на базова стратегия за разследването. Поради потенциалната възможност да се получат и използват погрешни данни, обаче, не бива да се правят опити за взимане на решения във връзка с разследването, които се базират и разчитат изключително само на тези процедури. Типично е да има и други подкрепящи доказателства, които би следвало да помогнат на следователя да направи точни оценки.
3. МОДЕЛИ МОDUS OPERANDI / МОДЕЛИ НА НАЧИНА НА ДЕЙСТВИЕ
В настоящото проучване анализът на модела на начина на действие, известен като модел на МО (MODUS OPERANDI) бе преценен като един от по-критичните компоненти, които отделят успешните разследвания на палежи от онези, които са само частично успешни или са се провалили. МО във връзка с онези действия и начини на поведение, които са от съществено значение за извършване на престъплението. МО може да се промени, като еволюира, когато нарушителят става все по-опитен, или да отстъпи назад под влиянието на упоителни средства, влошаване на психическото състояние или в резултат на прекалена самоувереност и арогантност. Тъй като физическите доказателства играят много голяма роля при установяването на МО, в основата на анализа на МО е компетентното разследване на възникването и на причините, включително цялостно претърсване на местопрестъплението. И докато физическите доказателства, намерени по време на тази фаза на разследването, често са единственият източник на допустими от закона доказателства, чрез които може да бъде установена връзка между заподозряното лице и серията от пожари, извлечените изводи относно неговите начини на поведение също могат да бъдат много полезни за следователя.
Намеренията са чрез анализа на МО да се направи опит да се стигне до заключения относно начина на поведение на заподозряното лице по време на извършване на престъплението, което на свой ред би могло да доведе до намирането на допълнителни физически доказателства и формирането на заключения на базата на информация за самото заподозряно лице. По-долу са посочени някои от изводите, които обикновено биха могли да бъдат достигнати чрез анализ на МО:
1) Информация относно евентуалните действия на заподозряното лице преди, по време на и след запалването на пожара;
2) Вида на физическите доказателства, които биха могли да бъдат използвани за да бъде установена връзка между заподозряното лице и престъплението;
3) Вида на физическите доказателства, които следва да се търсят по време на претърсването на превозното средство на заподозряното лице, жилището му и самото заподозряно лице;
4) Идентифициране на потенциалния/те мотив/и;
5) Най-вероятният използван начин на придвижване до мястото на пожара и как заподозряното лице е получило достъп и след това е напуснало мястото на възникване на пожара;
6) Степента на осезаемия риск, който заподозряното лице вярва, че предприема;
7) Вероятната възраст, височина, тегло, пол, социална среда и криминални умения.
Тази информация може също да бъде използвана в подкрепа на анализите на други модели, при изработването на стратегията на разследването и формулирането на въпросите по време на разпита.
Тъй като анализът на модела на МО е много силно зависим от цялостното претърсване на всички места на пожари, тази стратегия се използва непълно при повечето разследвания до момента. Самият факт, че се оценява, че лицата от подбраната представителна група за целите на проучването са извършили средно по 3.5 пожара всяко, но са обвинени, че са извършили средно по 2.7 пожара всяко, подсказва необходимостта от по-добро процедиране на местопрестъплението.
Критична част от анализа на модела на МО е идентифицирането на начини на поведение, които оставят “подписа” на извършителя. От техническа гледна точка, начините на поведение, които оставят “подпис”, не са част от МО, тъй като той (“подписът”) представлява онези дейности на местопрестъплението, извършени от нарушителя, които не са необходими за извършване на самото престъпление. Начините на поведение, които оставят “подпис”, често се свързват с фантазията на нарушителя и са онези постъпки, които са предназначени да удължат удоволствието или задоволството, които извършителят получава от самия акт на подпалване на пожара. Например, в един от случаите, нарушителят полага изключителни усилия при подготовката на запалителното устройство. Устройството се състои от дървени кибритени клечки, които той е измерил и прерязал, така че да са еднакви по дължина, след което внимателно ги е увил върху цигара по същия начин при точно същата дължина на прикрепения материал. Прецизното и преднамерено естество на тези действия подсказва за нарушител, който има фантазия, тъй като те не служат на никакви практически цели що се отнася до функционалността на устройството.
Начините на поведение, които оставят “подпис”, често са трудни за идентифициране и локализиране в случай на пожар в пустеещи земи в сравнение с тези, свързвани с много други серийни криминални случаи. Типично е да се очаква да се намерят елементи от подписа във връзка с вида на запалителното устройство; с това как е било конструирано; дали от местопрестъплението са отстранени всички некрадени предмети; какви неща са оставени на местопрестъплението; начина на комуникации със следователите или със жертвите или други действия, предприети преди, по време на, или след запалването на пожара, които не са директно необходими за извършване на самото престъпление.
Докато MO биха могли да се променят чувствително във времето, аспектите на подписа често се запазват същите или доста подобни. Например, при един случай, обхващащ период от две години, подпалвачът използва уникално конструирано устройство, за да пали пожарите. С увеличаването на уменията и увереността му той все по-ожесточено, по-често и по по-изтънчен начин се нахвърля да пали пожари. Той започва също да ги подпалва и в местности, разположени извън рамките на първоначалния му модел и на места, където са застрашени и някои жилища. Докато преди това той пали пожарите предимно нощем, той започва да прави това и през деня. Той също започва да се придвижва до мястото, определено за подпалване на пожар, пеша, вместо на мотоциклет, както преди това. Това са значителни промени в неговия MO, но при повечето от тези пожари специфичните елементи на подписа му при конструирането и поставянето на запалителното устройство остават абсолютно същите.
Анализа на подбора на целта се състои от оглед на всяко от предполагаемите места на пожар и търсене на общи фактори, които биха посочили особено предпочитание/ия от страна на подпалвача към тези местности. (Този анализ изисква задължително посещение на мястото на всеки от пожарите. Само снимките от местата на пожарите не са достатъчно подходящи за този анализ.) Тези модели не се различават толкова лесно, както останалите, но се появяват достатъчно често, за да се налага следователят да направи усилието да ги установи. Като идентифицира една особена група от критерии спрямо подбора на целта, следователят ще може да ги използва, за да установява евентуалните местности в рамките на зоната на географския модел, които са замислени като бъдеща цел.
Въз основа на това проучване моделите на подбор на целите се отнасят към няколко по-обширни категории, които са посочени по-долу. Всяка по-обширна категория би могла да включва и индивидуални аспекти, които са уникални за дадения нарушител. Този списък в никакъв случай не е пълен, но следва да даде на следователя усещане за какво да гледа и какво ще е необходимо да търси.
a. Модели за достъп/отстъпление
Подборът на целта въз основа на начина на достъп до точката на възникване на пожара е един от най-често срещаните модели. Аспектите на този модел включват начина на придвижване на заподозряното лице до мястото на пожара, (с моторно превозно средство, колело, мотор, пеша или комбинирано); вида път, който използва, (черен, калдъръмен, павирана магистрала и т.н.); разстоянието от края на пътя, което заподозряното лице изминава пеша, за да запали пожарите; лекотата на достъпа до мястото на възникване; лекотата при напускане на местопроизшествието.
b. Модели на рискове от засичане
Подборът на целта би трябвало да се разглежда също и от гледна точка на това до каква степен съответният нарушител ще е изложен на засичане и разкриване в тази местност. Всяко огнище на пожар следва да бъде огледано с цел да се прецени дали неговото разположение не е съзнателно избрано, за да се намали риска от засичане. Местата, за които най-често се забелязва, че се използват, са разположени край пътища с дълги прави отсечки, които осигуряват поглед към приближаващите превозни средства отдалеч; артериални черни пътища с непосредствен достъп до павирано шосе или автомагистрала; кръстовища на селски пътища, откъдето се осигурява поглед към приближаващите се превозни средства и множество възможности за бягство; отбивки, където паркираната кола няма да бъде забелязана; пътища по планинските хребети, откъдето се осигурява ясен поглед към изкачващите се превозни средства от двете страни на възвишението; отдалечени пътища, по които има слабо или почти никакво движение; какво и местности, които са извън обсега на полезрение на наблюдателни кули. (В един от случаите следователите са намерили карти, притежавани от заподозряното лице, на които са били очертани местностите с полезрение от наблюдателни кули.) В допълнение към горното, аспектите на поведението във връзка с МО, които включват умения да се планира извършването на дадено престъпление и напускането на мястото на престъплението би следвало също да дадат възможност за поглед отвътре към осъзнатия риск от засичане и разкриване.
c. Модели на минимализиране/максимализиране на пораженията
Целите, които изглежда са били подбрани с цел да се минимализират или максимализират пораженията, също се появяват като модел. Този модел включва пожари, които упорито и последователно са подпалвани върху равна земя, над или под пътища или естествени бариери за ограничаване разпространението на огъня, в подножието на стръмни каньони и долини, на планински върхове, в определен вид горивни материали, в местности, където постройките или къмпингите биха били застрашени, или във всяка друга местност или във време, в които лицето с основни познания за поведението на пожара би разпознало като способстващи или да намалят, или да увеличат риска за собствеността или от поражение на ресурсите, или от заплаха за безопасността на обществото. Моделите на минимализиране / максимализиране на пораженията са донякъде субективни поради факта, че след като веднъж даден пожар започне да се разпростира извън първоначалната точка на възникването си, той вече не може да бъде контролиран от подпалвача и би могъл да се разпростре отвъд или да не достигне до замисленото място съгласно първоначалните намерения. Следователят трябва съвсем точно да определи действителното място на възникването на пожара и да го разгледа от гледната точка на нарушителя и какво той е смятал, че ще се случи при съществуващите обстоятелства, а не от това, което се е случило в действителност.
d. Модели на видове горивни материали
Тясно свързан с моделите на минимализиране или максимализиране на пораженията, при този модел в редица случаи се забелязват предпочитания към известни видове горивни материали. Няма достатъчно налични данни, за да може да се определи дали това се дължи на дадения тип горивен материал, който е преобладаващ при покриване на нужди в областта или на целенасочения съзнателен избор на криминалния нарушител сред другите налични такива. Този модел следва да се проучи както от гледна точка на горивния материал, който е бил подпален първоначално, така и от гледна точка на това, сред какви горивни материали пожарът се разпростира по-късно, (т.е., запален е в трева и се е разпространил сред храсталаци.)
e. Модели на ресори
Пожарите, които упорито се подпалват в места, които са в сферата на действие на определена пожарна команда или агенция, или за които отговаря отдел огнеборци на доброволни начала, се забелязват във всеки един от случаите, при които се налага включването на екипи за спешни услуги. Установяването на този модел би следвало да доведе до предварително фокусиране на вниманието върху личния състав с съответната пожарна команда. В допълнение към горния аспект следва да се отбележи, че пожарите, които се подпалват в места, които са в сферата на действие само на една определена агенция, биха могли да бъдат израз на мотив за отмъщение спрямо конкретната агенция. В този случай този модел от техническа гледна точка би бил модел за взимане на жертви. (Виж по-долу.)
f. Модели на жертви
За разлика от палежите на строителни конструкции или на други престъпления с насилие, пожарите в пустеещи земи обикновено не се поддават на нормални оценки за броя на жертвите, тъй като при тях само в редки случаи има пострадали жертви, при това индиректно. Въпреки това всяко място на възникване на пожар следва да бъде огледано внимателно с цел да се установи дали подходът към целта е бил по-широко или по-тясно замислен. Отговорите на въпросите от рода на това кой притежава или управлява собствеността, кой живее наоколо или кой потенциално би могъл да бъде ощетен или наранен в резултат на пожарите биха могли да дадат ценни улики както по отношение на мотива, така и за идентифициране на извършителя на престъплението.
5. ВЗАИМООБВЪРЗАНОСТ И ВРЪЗКИ НА МОДЕЛИТЕ
След като се направи оглед на пожарите, като се използват при това протоколи за анализ на индивидуалните модели, те следва да бъдат анализирани за евентуална взаимна обвързаност. Не може да се прекалява, когато се говори за важността на това. Огледът на отделните модели за установяването на връзки би могъл да хвърли допълнителна светлина върху случая. Тази модерна форма на анализ на моделите не е била използвана при повечето от изучените случаи, макар че редица от случаите разкриват модели на взаимна обвързаност, която би могла да се окаже полезна за следователите.
Най-често забелязваната взаимна обвързаност е сравнението на моделите за географска разпръснатост и хронологичните модели, за да се види дали подпалените пожари в дадени области се появяват по време на специфични блокове от време или на групирания от време по общи признаци. При сравняването на МО и моделите за подбор на целите както с моделите за географска разпръснатост, така и с хронологичните модели също са установени общи връзки. Например, един криминален нарушител осъществява достъпа си до пожарите, които подпалва през нощта, като ходи пеша, но за тези през деня използва моторно превозно средство.
Вторият аспект на взаимната обвързаност между моделите е свързването на пожарите чрез използването на различни общи модели. Всичките пожари от една серия обикновено не показват пълна последователност помежду си. Например, при серия от десет пожара, 6 от тях могат да бъдат обвързани въз основа на общия им географски модел, 5 от тях биха могли да се вместят в последователен модел за времето на деня, 3 биха могли да си разделят различим модел за подбор на целите, а 7 - чрез еднаквия им МО (начин на действие). Чрез кръстосано сравнение на всичките пожари при търсенето на общи връзки би могло да се окаже възможно да бъдат включени и пожари, които при други обстоятелства не биха били считани като част от модела.
Един от най-значимите аспекти на това проучване беше определянето на редица стратегии за разследване, използвани от ръководителите на случаите. Особено си заслужава да се отбележи наблюдението, че повечето от успешните случаи са включвали прилагането на комбинация от четири или повече стратегии едновременно. Повечето от тези стратегии са основни методи за разследване, адаптирани към уникалните аспекти на съответния случай на серийни палежи.
Наблюдението на фиксирано място или статичното наблюдение се състои от наблюдение върху предварително определен район, където се предполага, че нарушителят има изгледи да осъществи следващия си пожар. В случая на палеж в пустеещи земи това често е най-ефективната форма на наблюдение поради трудността да се провежда мобилно наблюдение в селска местност, без това да бъде засечено.
Във всичките случаи, при които наблюдението на фиксирано място е приложено успешно, то се е съпровождало от анализ на моделите, чрез който точно се предсказват най-вероятното местоположение и време (периоди от време) на следващия пожар. В няколко от случаите тези предвиждания се оказват достатъчно точни, така че офицерите, осъществяващи наблюдението са разположени по начин, който им позволява действително да видят как заподозряното лице възпламенява пожара. В останалите случаи благодарение на наблюдателността на офицерите заподозряното лице е засечено в много голяма близост до мястото на пожара непосредствено преди да го подпали, като по този начин е изключена възможността за наличието на каквито и да е други възможни заподозрени лица.
Наблюдението на фиксирано място е доказано ефективно, независимо дали заподозряното лице е известно или неизвестно. В случаите, когато заподозряното лице е неизвестно, наблюденията на подозрителни превозни средства и лица в зоната на пожара се оказват успешни за крайното им идентифициране. Наблюдението на фиксирано място често се съчетава в едно с мобилно и с наблюдение на мястото чрез камери, за да бъде установено местоположението на заподозряното лице на мястото на възникване на пожара, като същевременно се елиминират другите. То е използвано успешно както в обширни, така и в малки оперативни зони, в отдалечени, ненаселени места и в градски зони. Наблюдението на фиксираното място се оказва единствената възможност при няколко от случаите, включващи заподозрени лица, действащи пеша или в много отдалечени и ненаселени райони, където мобилното наблюдение би било уязвимо от засичане.
Недостатъците на наблюдението на фиксирани места включват факта, че то изисква включването на голям брой наблюдатели, особено ако палежите обхващат широко разпръснат район. В повечето случаи, осем до десет офицера са необходими като минимум за осъществяване на ефективно наблюдение, дори когато става дума за относително малък район. Също може да се окаже тактически и логистически трудно да се поставят и отстраняват или да се презарежда с продукти този многочислен персонал, особено в селските населени райони. Факторите, като досада и умора, също трябва да се отчитат и компенсират. Прилаганата вместо това заместителна употреба на автоматизирани видео камери, които да записват трафика на МПС на отиване и на връщане към целевите зони се оказва ключов компонент в няколко от случаите.
Стратегии за мобилно наблюдение са използвани при много от случаите. Това се прилага предимно, когато заподозряното лице е известно, но опити с него се предприемат и в няколко случаи, когато заподозряното лице е неизвестно. За да бъде максимално ефективно, се оказва, че е за предпочитане да се следва определено заподозряно превозно средство, вместо да се шофира напосоки с надеждата да бъде забелязан някой, който се държи подозрително или на практика пали пожар.
Мобилното наблюдение сработва най-добре в градски или в селски населени свързани места, където офицерите могат да се слеят с останалия трафик. Опитите да се следи заподозряно МПС в отдалечени райони се оказва до голяма степен безуспешно, освен ако не се прилага съчетано с наблюдение на фиксирано място и/или наблюдение от въздуха.
Както и при наблюдението на фиксирано място, необходимостта от многочислен персонал, както и логистичните аспекти на този вид наблюдение се оказват сериозни недостатъци. Сериозни притеснения предизвиква също трудността да се осъществява следенето, без това да остане незабелязано от следените или пък да им бъдат загубени следите. Въпреки тези трудности, мобилното наблюдение следва да се разглежда като жизнена работна стратегия, когато специфичните обстоятелства позволяват това.
Наблюдението от въздуха обикновено включва следене на специфично заподозряно превозно средство с летателен апарат с неподвижни криле. В други случаи, когато е установен труден географски и хронологичен модел, чрез прелитания над района на целта биха могли да бъдат засечени също и действията на неизвестно заподозряно лице. Тези стратегии са свързани с многобройни логистични и тактически проблеми, които трябва да се преодоляват. Наблюдението може и да изглежда скъпо на земята, но то има потенциала да бъде високо ефективно при определени условия. Само при няколко от случаите, които са били предмет на проучването, са направени опити за наблюдение от въздуха, като от тях само два са приложени с успех. Анализът на всичките случаи, обаче, подсказва, че наблюдението от въздуха би могло да бъде използвано успешно при почти близо половината от тях. В разговорите с отговорните лица за случаите повечето от тях си признават, че те дори и не са помисляли или пък че са отхвърлили мисълта за такова наблюдение, тъй като е прекалено скъпо или създаващо грижи от логистична гледна точка. Това показва необходимостта от специфично обучение за употребата на летателни апарати като средство за наблюдение. Службата за защита от пожари при Калифорнийския департамент по горите прилага с успех наблюдение от въздуха при много от техните случаи и предлага специфично обучение за техните офицери от службите за прилагане на закона по най-добър начин. Подобно обучение за отговорните за случаите лица ще бъде гарантирано и при нас.
Един от най-ефективните, но недостатъчно използвани инструменти, са фиксираните или “стълбови” системи от скрити камери. Макар че се класифицират като компонент от техническото оборудване в помощ на разследванията, тяхната годност за приложение при повечето разследвания на палежи и високият процент на успеваемост подкрепят съображенията в полза на тяхната употреба. Скритите камери – капани имат многобройни предимства пред другите форми на наблюдение, но не бива да се разглеждат като техен заместител, а само като допълнителен стратегически компонент.
Основният недостатък при системите със скрити камери – капани е, че изискват криминалният нарушител да е подпалил два или повече пожара, след което неговото превозно средство бива идентифицирано измежду останалите превозни средства по принципа на елиминирането. Когато извършителят кара няколко превозни средства или извършва палежите извън обсега на камерата – капан, ползата от тях чувствително намалява.
Скритите камери – капани се оказват особено полезни при идентифицирането на неизвестни заподозрени лица. За да бъдат те максимално ефективни, се изисква компетентен анализ на модела. (Анализът на модела ще определи оптималните обекти, върху които те да бъдат монтирани и периодите от време, през което да действат.) Логистичната поддръжка на серия от камери може да се окаже трудна, но потенциалните плюсове натежават много повече в противовес на тази грижа. Освен това, стойността на снимковите веществени доказателства, които установяват местоположението на заподозряното лице в зоната на пожара са определено полезни във фазата на разпитите по време на следствието, както и при оспорване.
В момента има на разположение голямо разнообразие от различни камери – капани, но те са ограничени по отношение на използването им само при дневна светлина, тъй като обикновено се нуждаят от външно електрозахранване. Пред завършване е работата по система, при която е преодоляно това препятствие, (включително работа през нощта).
Процентът на успеваемост при тези скрити камери – капани подсказва, че би следвало да се прецени използването им при всички серийни случаи на палежи, като ефективно се прилага при повечето от тях.
Техническо оборудване в помощ на разследванията (TIE) е било използвано само в няколко малобройни случая. Използването му включва горепосочените дистанционно управляеми камери, като камери “птица-куче” (birddogs) и оптически уреди за нощно наблюдение. Други потенциални приложения, които са били използвани на други места, включват използването на камери без обектив, разположени в заподозряното превозно средство и проследяващи устройства на базата на GPS. Когато се използва ТІЕ, това обикновено предоставя материална подкрепа за успешния изход на случая. В настоящия преглед се определя, че използването на ТІЕ би следвало да бъде много по-широко разпространено. Сред посочените причини за неупотребата му фигурират липса на оборудване, липса на квалифицирани монтьори, липса на подходящи познания и ограничения от правен или логистичен характер.
Значението на анализа на моделите бе демонстрирано многократно, но все пак той явно не е бил използван така ефективно, както би могло това да бъде. От разговорите с отговорните лица за случаите става ясно, че липсата на разбиране за процедурите, свързани с анализа на моделите, се е оказала най-големия ограничителен фактор. Това лесно може да се отстрани чрез курс на обучение.
Тази основна техника при криминалните разследвания е приложена успешно при редица от изследваните случаи. Тази методология би следвало да се прилага рутинно към всяко разследване на палеж, но, както става ясно, не е била използвана. Системният подход към организирано подреждане на всички свързани с времето фактологични събития се оказва най-полезен с това, че предоставя на следователите цялостен контрол върху случая. Тази информация по-късно се разширява успешно с цел да бъдат установени критичните празнини в разследването, да се подкрепят свидетелските показания и да се разработят нови отправни точки. Най-голямата полза от поддържането на анализ на последователността по време е при разбиване на алибито на заподозряното лице по време на разпита.
Като фактори би следвало да бъдат включени в анализа получената информация от цивилни лица – свидетели, от персонала по потушаването на пожари, от записи на телеграми и съобщения, от оперативните наблюдатели, от дистанционните камери и от анализаторите на поведението на пожара. Следователите по палежи би трябвало да бъдат обучени как да разработват и да използват анализ на последователността по време.
Награди са били предложени само в няколко и то в малък брой от случаите. Няколко от тях водят до получаването на веществена информация, която е довела до арестуването и осъждането на подпалвача. Когато биват запитани, отговорните лица за случаите изразяват своята неохота да обявяват награда от страх, че по този начин има възможност да стреснат подпалвача, което може да доведе до промяна в модела на поведението му, включително до пълно прекратяване на подпалваческата му дейност. Докато това определено е една възможност, действително отчетените резултати от опита на онези, които са предложили награди, подсказва друго нещо. Серийните подпалвачи на пожари по принцип са непоправими по природа, следователно има изгледи нарушителят да продължи да подпалва пожари, въпреки увеличеното чувство за риск, което би могло да се появи във връзка с обявяването на награда.
Поради това, че извършителят на престъплението по природа е самотник, броят на хората, които разполагат с преки знания, е ограничен. Онези, които откликват, обикновено притежават ключови елементи на обстоятелствени доказателства, които може би е нямало да съобщят на следователите при отсъствието на паричен стимул. Общо казано, обаче, палежите на пожари са престъпления, за които хората са готови да съобщят информацията, с която разполагат и без да е обявена награда за това. Голяма опасност във връзка с обявяването на награди е потенциалната възможност от буквално претрупване с фалшиви показания, което ще доведе до обвързването на значителни ресурси и потенциално би могло да компрометира съдебното преследване, ако случаят не бъде разрешен. Също така, всяка информация, която се плаща, е потенциално, prima facie, по-малко достоверна от информацията, която се предоставя доброволно от чувство за граждански дълг. Всяко решение да се използва обявяването на награда следва да бъде внимателно претеглено, имайки предвид евентуалните недостатъци. При повечето случаи предлагането на награда следва да се разглежда като последна мярка, след като всички останали стратегии за разследването са се провалили.
Парично немотивирани информатори обикновено не се срещат, както би могло и да се очаква. Повечето серийни подпалвачи действат сами и не обсъждат престъпленията си с други. Няколко от разследванията, но малко на брой, все пак наистина са имали информатори, които са им предоставили веществена информация. Това най-често са били роднини, недоволни съпрузи, колеги по месторабота, съседи или други, които са познавали заподозряното лице. Малцина от тях са предложили доброволно да предоставят информация, но са били разработени в резултат от иницииран от следователя контакт. (Виж #10 по-долу)
Макар че не винаги е практична поради естеството на отдалеченост на повечето от огнищата на пожар, тази стандартна техника за разследване е дала много добри резултати в няколко от случаите. Жителите в райони, измъчвани от серийни пожари, обикновено желаят да разговарят свободно със следователите и често разполагат с информация, която може да се окаже полезна при фокусирането на разследването. В един от случаите съсед насочва следователите към заподозряното лице, спомняйки си за него, че като дете е палил многобройни глупави пожари, нито един от които преди това не е привлякъл вниманието на властите. В друг случай, няколко съседи са видели как заподозряното лице е напускало и се е връщало в дома си късно през нощта, около времето, когато пожарите са били подпалвани. При няколко други случая, събраната информация от съседите води до контакт със самото заподозряно лице, при което неговото поведение и съдържанието на изявленията му помагат на следователите окончателно да го идентифицират като извършител.
Събирането на информация от съседите се оказва най-ефективно, когато пожарите биват подпалвани в непосредствена близост един до друг, когато достъпът до мястото на възникването им е осъществен пеша или на колело и когато се появяват в населени свързани райони. Дори отдалечените, ненаселени райони могат да дадат своя принос при тази стратегия, ако лицата, които редовно преминават през тях или редовно работят там могат да бъдат идентифицирани и да бъдат проведени разговори с тях.
От много години съществуват eпизодични доказателства, че серийните подпалвачи са особено склонни да правят самопризнания, когато бъдат разпитвани правилно. Това се демонстрира в проучването от факта, че 85% от подложените на разпит са си признали или са направили самопризнания в своя вреда, когато са изправени пред следователя. От онези, които не са направили самопризнания, всички, с изключение на двама, по-късно под клетва се признават за виновни, без да са били подсъдими. (Това подсказва, че по-различна стратегия на разпита би могла да даде по-добри резултати.) Тази тенденция към самопризнания подсказва, че планираните разпити би трябвало да бъдат стандартна стратегия за разследване при всеки случай при липса на отказ от страна на заподозряното лице. Обучение по правилни техники за водене на разпитите, специфични по отношение на серийните подпалвачи, би трябвало да бъде осигурено и за нашите следователи.
12. ДЕТЕКТОРИ НА ЛЪЖАТА
Използването на детектори на лъжата е отчетено само в няколко малобройни случаи. При всичките случаи заподозрените лица регистрират измама във висока степен. Провалът им при подлагане на изпитание на детектор на лъжата по-късно се използва от следователите, за да получат допълнителни самопризнания. Докато в момента ние не разполагаме със собствени специалисти, които да правят тестове с детектора на лъжата, такива по принцип има на разположение в агенции, с които си сътрудничим. Това проучване потвърждава факта, че тези нарушители по принцип са склонни към самопризнания, ако бъдат разпитани правилно. Резултатите от детектора на лъжата за установена измама изглежда като мощен инструмент за убеждаване на подложения на теста да отговаря достоверно. (В няколко от случаите самото предложение да бъде организиран тест чрез детектор на лъжата се оказва достатъчен, за да бъде получено самопризнание.) Следователите би трябвало да са наясно по отношение на този инструмент и да преценят необходимостта от наличието на квалифициран специалист за работа с детектора на лъжата в районите, за които отговарят.
От всички стратегии на разследването тази може би е най-подценявана при използването й и зле разбрана. 32% от отговорните лица за случаите при запитване са заявили, че те не събират или че не използват физически доказателства, асоциирани с мястото на извършеното престъпление. В повечето случаи се отчита, че това се дължи на липсата на физически доказателства. Дали е имало налични физически доказателства в тези случаи или не ще остане неизвестно, но основната обработка на данните от местопрестъплението са базира на принципа за “размяна”, т.е. че всеки престъпник винаги оставя нещо и отнася нещо от мястото на престъплението, така че би могло да се вземе за дадено, че е имало изгледи за наличието на някакви физически доказателства. Изхождайки от интервютата с агентите, работещи по случая, става ясно, че най-честите причини за това, че не се събират физически доказателства, са следните:
Мястото е изпотъпкано от зяпачи и екипите пожарникари;
Използване на неквалифициран личен състав, който провежда предварителното следствие;
Пожарът не е разпознат като палеж;
Неуспех при разпознаването/търсенето на потенциални доказателства;
Недостатъчна степен за приоритет, определена от надзирателите на следствието.
Онези, които наистина са събрали и използвали физически доказателства обикновено отчитат следното:
Устройство/източник на възпламеняване: 66%
Отпечатъци за времето: 51%
Отпечатъци от стъпки: 37%
Фасове от цигари: 11%
Други/различни: 33%
Важността на физическите доказателства при обвързване на пожари и осигуряването на данни, въз основа на които да се изградят анализа на МО и всякакви последващи заключения относно начините на поведение, не може да бъде достатъчно силно подчертана. Този аспект на разследването на пожарите трябва да бъде подсилен на най-базовите нива, а не да бъде ограничаван само до модерно обучение по спецификата на палежите.
Заповеди за обиск са изпълнени само при една шепа от случаите. Това може да се свърже директно с горепосочения факт, че физическите доказателства рутинно не се събират. В случаите, при които са изпълнени заповеди за обиск, следователите са отчели, че са събрали успешно уличаващи доказателства. Прибягването до последваща заповед за обиск би следвало да бъде стандартна процедура на разследването в повечето от тези случаи. Както бе описано по-рано, следователите изброяват редица причини защо не са провели претърсвания. Следователите следва да бъдат обучени както за правилна работа и обработка на данните от мястото на пожара, така и как да подготвят писмени обосновки за заповеди за обиск, използвайки “пиперлия” език.
Близки до заповедите за обиск са претърсванията с доброволно дадено съгласие. Докато повечето прокурори се мръщят на претърсванията с доброволно дадено съгласие, (поради потенциалните трудности, свързани с доказването, че те наистина са били доброволни), те биха имали място от време на време, когато вероятната причина за издаването на заповед за обиск не е достатъчна. Поради същите причини, поради които серийните подпалвачи са склонни към самопризнания, те биха могли също да бъдат предразположени да изявят желание за доброволни самопризнания, ако бъдат помолени. Следователите следва да предприемат достатъчно предпазни мерки, за да бъдат сигурни, че на по-късен етап самопризнанията няма да бъдат изтръгнати не доброволно, а чрез натиск. За всеки случай е препоръчително от заподозряното лице да бъде получен писмен отказ от претенции и да бъде проведен предварителен разговор с прокурора преди да се направи опит за обиск със съгласието на потърпевшия.
15. ПРОСЛЕДЯВАНЕ С КУЧЕТА (K-9)
Използването на кучета - търсачи, за да се определят точките на достъп и отстъпление се е оказало успешно в няколко от случаите. Кучетата са били използвани, за да бъдат проследени следите на заподозрените лица директно до техните жилища, когато са отивали до мястото на пожара пеша. При други случаи кучета са били използвани, за да установят мястото, където заподозряното лице е паркирало превозното си средство преди да подпали пожара. Чрез установяване на точките на достъп и на отстъпление на заподозряното лице значително се увеличават потенциалните възможности за намирането на физически доказателства, като например стъпки или отпечатъци от гуми. Пресъздаването на маршрута на пътуването също може да даде допълнителна информация за МО, която е потенциално полезна.
Макар и не специално посочени като цели в протоколите за изследването, няколко въпроса се открояват по време на проучването, които имат отношение към бъдещите разследвания. Те се дискутират по-долу.
1. ИГНОРИРАНЕ НА ВРЪЗКИТЕ
При отчитането на повечето случаи на серийни палежи отговорните лица заявяват, че са били необходими средно по около 5 пожара, преди да могат да разберат, че е налице проблем със серийни палежи. Вината за това може да се припише пряко на така нареченото “игнориране на връзките”, (неуспехът в установяването на свързващите фактори между пожарите). Причините за това включват: подпалените пожари са в райони, които са в компетенциите на различни власти; срив в системата на отчитане нагоре по йерархията; липсата на акцент върху цялостната картина на разследването на “незначителни” пожари; пожари, които се разследват от различни състави; пожари, които се разследват от неквалифициран или зле обучен личен състав; липсата на яснота за анализа на модела и други техники за обвързване; организационни пречки във вътрешните комуникации и неумение да бъде идентифициран точно умишленият палеж като причина.
Ясно е, че този проблем се нуждае от преосмисляне как да се провеждат предварителните разследвания на пожарите и да се прави преглед на данните за причината на пожара. Да се наблегне отново върху това, че съществуващата политика, която изисква всички причинени от човека пожари да се разследват от квалифициран личен състав и да се отчитат на LEI, е минималната необходима стъпка, която би трябвало да се предприеме, за да се намалят тези осреднени данни. Осъзнаването на необходимостта от обучение по моделите на серийните палежи на всички нива на следователите на пожари също би спомогнало за ранно откриване на тези криминални нарушители.
Както бе отбелязано по-горе, не малка част от .лицата, предизвикали палежите, които са предмет на настоящето проучване, са имали връзки с пожарните служби. От 49-те осъдени подпалвачи 22-ма са били или активно ангажирани на пълен работен ден служители в пожарните служби като доброволни сътрудници и изпълнители, или са имали предварителен опит в пожарните служби.
При сравнение на профилните данни от изследването на ФБР върху палежите в пустеещи земи се откриват много сходни неща. Както в изследването на ФБР, така и в настоящото проучване се установяват както самотни огнеборци-подпалвачи, действали самостоятелно, така и други, които са действали конспиративно в самите пожарни команди.
Отчетените мотиви на практика са идентични с тези от изследването на ФБР, като най-разпространеният мотив е “усещането за тръпката и да бъдеш забелязан”, следван от “печалбата” като най-често срещан. Отмъщение на пожарната служба или на отделен началник се нарежда с дистанция на трето място.
Индикаторите за палежи от огнеборци, описани от Хаф (Huff), се забелязват също и в тези случаи. Поради тези сходства за следователя, занимаващ се с палежи в пустеещи земи, ще е от полза и ще е добре да се запознае с изследването на ФБР.
В допълнение към индикаторите, отбелязани от Хаф (Huff), настоящото проучване откри и други фактори, които следователите би следвало да се опитват да откриват. Те включват, както следва:
1) Необичайно увеличение на пожарите, (особено на типа глупави пожари), в рамките на компетенциите на определена служба за защита
2) Пожари, които са възпламенени в определени дни от седмицата и в специфични блокове от време, (обикновено свързани с приключването на едната и, съответно, започването на следващата работна смята, блокове от време, които са на разположение на работещите като доброволни сътрудници и/или през свободните дни)
3) Пожари, които са пламнали покрай специфични пътни маршрути, или по модела за географско разпръскване, при което пожарната команда е в центъра на групиранията
4) Необичаен интерес или усилия от страна на един или на група пожарникари да бъдат в помощ на разследването
5) Огнеборци, които се появяват в пожарната служба преди да е съобщено за пожара
6) Необичайно възникване на пожари, които биват открити и за които е съобщено от един или от група пожарникари. (От 22-мата огнеборци подпалвачи 16 са съобщили поне за няколко от пожарите, които са подпалили самите те). Двама са съобщили за по един пожар всеки, петима са съобщили за по три пожара всеки, един е съобщил за шест пожара, един е съобщил за седем пожара, а двама са съобщили за по десет и повече пожара всеки.) Ако някой служител в пожарна служба открие и съобщи за повече от един възпламенен пожар, той следва да бъде погледнат по-внимателно отблизо.
7) Огнеборци, които се явяват в пожарната служба / на местопроизшествието, без да са били специално призовани.
Един или повече от тези фактори се оказаха ключови при идентифицирането на огнебореца-подпалвач във всичките проучени случаи. Поради относително високия процент на подпалването на пожари от огнеборци в настоящото проучване, случаите на серийни палежи, включващи неизвестни заподозрени лица, следва да бъдат рутинно разгледани и за присъствието на някои от горепосочените фактори и в съответствие с процедурите, описани от Хаф (Huff) в неговото изследване.
3. ЖЕНИ, ПОДПАЛВАЧКИ НА ПОЖАРИ
Докато жените, подпалвачки на пожари, възлизат само на 8% от случаите, има известни епизодични доказателства, че техният брой се увеличава в момент, когато все повече се размива разликата между половете в обществото. От анализа на случаите с четири жени, подпалвачки на серийни пожари, се определят някои общи знаменатели. Всичките са от кавказки произход, но повечето от тях са доста по-възрастни от своите партньори мъже, а средната им възраст е 44 години. Всичките са неомъжени. Обикновено (с едно изключение) те са палили пожари в по-голяма близост до дома им и са използвали изключително топлинни прибори. Всички те са се придвижвали до мястото, определено за подпалване, с превозно средство. Повечето от пожарите са били малки, но не е ясно дали това е случайно или е било замислено така. Три от четирите са направили самопризнания по време на разпитите. Интересното, което следва да се отбележи във връзка с това, е първоначалната неохота на агентите, занимаващи се със случая, да разглеждат жените като лица, могат да бъдат заподозрени. Куриозно е, но ние винаги сме вярвали, че жените просто не могат да бъдат подпалвачки на серийни пожари. (Два допълнителни случая с жени, подпалвачки на серийни пожари, остава да бъдат добавени към това проучване, включително една изключително плодовита нарушителка, която е подпалила няколко големи и много унищожителни пожара.)
4. ПОПЪЛВАНЕ НА ПЕРСОНАЛА, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА С РАЗСЛЕДВАНИЯ
Един от проблемите, които се отчитат от повечето отговорни за случаите лица, е липсата на подходящо попълнение с кадри, които да подкрепят техните разследвания. Изглежда съществува явно вродена неохота да бъде попълван съставът на следствието с подходящия брой кадри както по отношение на агентите по случаите, така и на ниво ръководство. Разследванията на серийните палежи струват скъпо и това налага интензивно да се използва личният състав, ако се провеждат както трябва. Няма никаква последователност при определянето на това, кой ще поеме разходите по разследването на пожара. Фактът, че фондовете за контрол върху пожарите, (P-Codes / Кодове-П), могат да се ползват законно в подкрепа на разследванията не е всеизвестен. Обучението на ниво полски следователи и ръководство следва да засегне и този въпрос.
5. ПЕНСИОНИРАНЕ НА КВАЛИФИЦИРАНИ ОТГОВОРНИ ЗА СЛУЧАИТЕ ЛИЦА /СЛЕДОВАТЕЛИ
Болшинството от успешно отчетените приключени разследвания са извършени от шепа следователи в национален мащаб. Почти всички тези следователи са във или бързо наближават пенсионна възраст. Всичките познания, които те притежават, трябва да бъдат заимствани, докато все още са на разположение. Незабавно следва да бъдат предприети подходящи мерки да бъдат подбрани и обучени техните наследници.
Чрез предложената програма на NWCG за обучение и дипломиране, която предстои да бъде въведена в близко бъдеще, правенето на кариера ще се улесни значително за тези служители в сравнение с миналото. Усилията да бъдат открити заинтересованите и отдалите се на работата си служители, които желаят да се развиват в тази специализирана област, трябва да бъдат подкрепени в официална форма.
6. ОПЕРАТИВЕН КОМПРОМИС
(1) The FBI classifies arson acts as follows: (Douglas, et al, Crime Classification Manual, 1992)
Mass Arson: Three or more fires, set in the same location during a limited time period.
Spree Arson: Three or more fires, set at separate locations, with no emotional cooling off period between the fires.
Serial Arson: Three or more fires, with an emotional cooling-off period between the fires.
(2) Sapp, A.; Huff, T.; Gary, G.; Icove, D.; Horbert, P; A Report of Essential Findings from a Study of Serial Arsonists; 1996, FBI, NCAVC, Quantico, VA
(3) Sapp, A., et al; A Motive-Based Offender Analysis of Serial Arsonists; 1994, FBI, NCAVC, Quantico, VA
(4) Douglas, J., et al; Crime Classification Manual, 1992, FBI, Quantico, VA
(5) Huff, T.; Maintenance of Power as a Motive; FBI, NCAVC, Quantico, VA
(6 Canter, D., Coffey T., Huntley, M., Journal of Quantitative Criminology
(7)Rossmo, K. Geographic Profiling, CRC Press, 2000
(8) Tamura, M., Suzuki, M., Criminal Profiling of Serial Arsonists; Reports of the National Research Institute of Police Science, 1997
(9) Snook, B., Utility or Futility? (A provisional examination of the utility of a geographical decision support system); Paper presented at San Diego, CA, 2000
(10) ) Huff, T.; Fire Setting Fire Fighters: Arsonists in the Fire Department-Identification and Prevention; FBI, NCAVC, 1994, Quantico, VA