След като следователят е говорил със свидетелите, анализирал е метеорологичните данни и е проследил индикаторите на картината на пожара до неговото начало, той или тя трябва да определи конкретната причина за пожара. В идеалния случай това ще е физическо доказателство под формата на фактическия източник на възпламеняването или силно косвено доказателство, свързано с вида дейност, станала причина за пожара.
В много случаи причината е очевидна, обаче разчитането и документирането на картината на пожара все пак трябва да се направи за нуждите на допълнителните доказателства. В други случаи може да се окаже трудно, ако не и невъзможно, да се определи причината.
В повечето случаи източникът на запалването може все още да е на мястото на възникването му. Предизвикателството при всяко разследване е да се намери и да се определи истинската му природа. Както казва един следовател по пожарите “Вие търсите нещо, което обикновено е много малко, което вероятно е съвсем черно и е някъде в средата на цял куп други черни неща”.
Поемането на това предизвикателство може да се окаже трудно по няколко причини. Първата и най-често срещана е, че физическите останки на източника на запалването може да е унищожен от действията по гасенето от случайни хора или от пожарникарите. Второ, следователят може да е разчел грешно картината на пожара и да търси на погрешно място. Трето, ако предположим, че следователят търси където трябва, размерът на обекта може да е толкова дребен, че да не може лесно да се открие. Четвърто, предметът може да е толкова деликатен, че пожарът да го е унищожил (въпреки че това се случва рядко). Пето, обектът може да е покрит с дебел слой пепел и останки от пожара. Шесто, при редица умишлени пожари подпалвачът е използвал “горещ комплект” и е отстранил източника на запалване, когато е избягал от мястото. И накрая, причината може да е нещо, което следователят не познава и не може да определи неговата способност да разпали пожар.
При сухо време повечето горски горивни материали започват да отделят летливи пари и да се запалват, когато са изложени на топлинен източник, който може да повиши температурата им до 450 - 750 градуса по Фаренхайт. Въз основа на научни изследвания с различни горивни материали в природата, добре работещото средно значение е около 550 до 600 градуса по Фаренхайт. Тази сравнително ниска температура на запалване създава един дълъг списък на дейности и предмети, които могат да предизвикат пожар в природата. Поради това голямо разнообразие следователят трябва винаги да бъде нащрек за необикновени източници на запалване.
Следователят трябва да тренира окото си да търси нещо, което не съответства. Това се преподава трудно и е умение, което се развива само с опита. Следователят трябва да се научи да филтрира визуално фона и да търси обект, който не си пасва. Обектът може да се различава по размер, форма, цвят или други фактори, по които се различава от материала, върху който лежи.
Следователят трябва също да разбира, че източниците на запалване могат да бъдат класифицирани по теглови категории, което не само обуславя как те предават топлина, но и, което е по-важно, къде е вероятно те да се намират в остатъците от пепел и останки от пожара. (1) Обектите с малко тегло, като цигари, кибрит, някои метални парчета и други подобни обекти обикновено се намират на повърхността на остатъчната пепел и обгорели останки. Други обекти, които са или тежки, или горят с много висока температура, обикновено се слягат или се заравят в слоя горящи материали, докато достигнат минерална почва и съответно е най-вероятно да бъдат разположени под слоя пепел. Тези обекти могат да включват заваръчна шлака, въглерод от изгорели газове, частици от каталитичен конвертор, по-големи парчета метал и други подобни предмети. Тези обекти не могат да се открият визуално без грижливо отстраняване на горните слоеве от пепел и остатъци.
Освен това следователят трябва да бъде достатъчно предпазлив, за да не се съсредоточава мислено върху една идеализирана картина на това, което той подозира като причина за пожара. Ако следователят има информация, която го кара да смята, че причината е кибрит и след това той се съсредоточи върху въображаемия вид на идеална и неповредена кибритена клечка, той може да пропусне малко парче от главичката на клечка, което най-често остава от първоизточника. Той може също изобщо да пропусне фактическия източник на запалването, което може да бъде нещо друго, а не подозираната причина.
Следователят трябва не само да познава широка гама от източници на запалване, но трябва също да разпознава техния вид, след като са претърпели различни степени на повреди от огъня. Поддържането на будно и несмутено съзнание е важно за намирането на физическите останки от източника на запалване.
В следващите раздели ще разгледаме много от най-често срещаните източници на запалване, както и някои не толкова чести. Колкото и пълен да изглежда този списък, той всъщност далеч не е пълен. Той обаче е достатъчен като основна отправна точка за следователя. С нарастването на опита на следователите ще нараства и тяхната осведоменост за много по-голям каталог на конкретни причини за пожари.
Много природозащитни организации групират причините за пожари в стандартни категории. Най-широко разпространеният списък е този, използван от Горската служба на САЩ и други. (2) Те разделят причините за пожари в девет категории стандартни причини. Това е направено за уеднаквяване на докладите и не трябва да се разглежда като изчерпателен списък на конкретните причини.
Причината за всеки пожар е комбинация от фактически източник на запалване (източник на топлина или пламък, който подпалва пожара) и действие или дейност, които довеждат източника на запалване в контакт с първоначално запаления материал. След като следователят открие източника на запалване, той трябва да го постави в съответната категория стандартни причини. По-долу е даден пример на списък на стандартните категории.
1. Мълния: Всеки горски пожар, започнал в резултат на гръмотевична деятелност.
2. Лагерен огън: Горски пожар, започнал от огън на открито, използван за топлене, осветление или готвене.
3. Пушене: Горски пожари, причинени от пушене или принадлежности за пушене, включително кибрит, цигари, пури, запалки, тютюн или други материали, свързани с пушене.
4. Изгаряне на боклуци: Горски пожари, свързани с палене на огньове за изгаряне на сечища, отпадъци, стърнища или друго контролирано изгаряне.
5. Подпалвачество: Преднамерено запалване на горски пожар, при който изгаря собственост на друг без неговото съгласие; палеж.
6. Използване на машини: Горски пожари, възникнали от работата на механично оборудване (без железопътно оборудване).
7. Железници: Всеки пожар, свързан с експлоатацията на железниците, включително пушене, палене на огън, изгаряне на боклуци и т.н., когато е запален от служители или оборудване, което е свързано с експлоатация на железниците.
8. Деца: Пожари, запалени от малолетни на 12 години или по-малки.
9. Други: Горски пожар, който не може да се класифицира в другите стандартни причини. Тази категория включва електропроводи, фойерверки, взривни работи, рязане, заваряване и шлайфане, отражателни стъкла и спонтанно самозапалване и много други.
В следващия раздел ще разгледаме множество разнообразни конкретни източници на запалване в рамките на всяка категория стандартни причини. Всеки подраздел описва дейността, която причинява пожар, конкретната форма на източника на запалване, някои улики и доказателства, които следователят може да очаква да намери на мястото и специфични техники на разследване, които може да помогнат при определянето и събирането на съществено важни доказателства по това дело.
Мълниите се появяват, когато атмосферните условия са такива, че големи маси от нагрят, нестабилен въздух се издига и оформя облаци от типа кумулунимбус. Тези големи облачни формации, често наричани буреносни и често разпознавани по тяхната забележителна форма на наковалня, в своето развитие достигат етап, при който започват да освобождават статичното електричество под формата на мълнии. Точния механизъм зад генерирането и освобождаването на електричеството все още е спорен, но всъщност това има малка връзка с разследването на пожари. Повечето изследователи са съгласни, обаче, че падането или издигането на въздушни потоци в облака създава триене, което на свой ред създава електрически заряд. След като зарядът нарасне до някакво ниво, той се изпразва в самия облак, към съседния облак, във въздуха или към земята.
Повечето от електричеството се разсейва в облака под формата на обмен на между положително заредената горна част на облака и отрицателно заредената долна част. Ударите облак-земя обикновено се получават, когато отрицателният заряд в долната част на облака нарасне и търси път към положително заредена земя. Отрицателният заряд изпуска едно невидимо пипало от електричество, което се нарича се нарича стъпален лидер на мълнията. Когато стъпалният лидер наближи земята, срещу него се издига положителното русло на разряда. След като пътеката е отворена, тръгва ответния удар на отрицателен електрически заряд по канала от облака. Това е видимото блясване, което ние виждаме като мълния. Въпреки че мълнията изглежда непрекъсната, обикновено тя е серия от къси избухвания, които продължават по-малко от половин секунда и са с размер по-малко от 2 инча (5 см) в диаметър. Понякога тя е последвана от освобождаване на електричеството надолу, известно като стреловиден лидер, който на свой ред инициира втори обратен удар.
Това, което е важно да се разбере, е потенциалът на ударите на мълниите за запалване на пожари. Ударите от облака към земята достигат равнища от 10 милиона волта и 200,000 ампера, при което температурите достигат 54,000 градуса по Фаренхайт, пет пъти по-висока от температурата на повърхността на слънцето.
Електрическите бури често обхващат големи райони, изпращайки от десетки до няколко стотици удари от облаците към земята за кратко време. Във всеки момент в света едновременно протичат около 2000 гръмотевични бури, които произвеждат над пет милиона удара по земята за денонощие. Въпреки че повечето от тези удари на мълнии не предизвикват пожари, един значителен процент от тях предизвикват и в резултат мълнията е една от най-често срещаните причини за горски пожари, особено в западната част на Съединените щати. (3)
Мълнията може да притежава както положителен, така и отрицателен заряд. Мълниите с положителен заряд дават 10% от ударите по земята, а тези с отрицателен заряд съставляват останалите 90%. От гледна точка на разследването е интересно да се отбележи, че ударите с положителен заряд имат по-голям потенциал за стартиране на горски пожар поради факта, че те представляват единичен удар с постоянен ток, който продължава до пет пъти по-дълго от отрицателния заряд. (4)
Мълниите обикновено удрят планинските била и върхове и много често попадат във високи мъртви дървета. Мълнията обаче може да удари навсякъде, включително зелени дървета, стълбове, постройки, ниски храсталаци и даже направо в земята. Следователят трябва също да помни, че мълнията може и често прави “двоен удар”, въпреки популярната обратна сентенция. Поради своята предразположеност към тях редица места са си спечелили репутация на любимо място на мълниите. Познаването на историята на пожара, свързан с мълния, който е възложен на следователя, може да помогне да се определи вероятността за мълнията като възможна причина.
Първият признак, който следователят трябва да търси, е дали в района на пожара има следи от скорошна гръмотевична буря. Терминът “скорошна” трябва да обхваща период от една до две седмици или повече в зависимост от местните метеорологични условия. Гръмотевичните бури често са съпроводени от значителни валежи под формата на дъжд или град. Валежите често предизвикват пожар от мълния, който тлее неоткрит от няколко часа до няколко седмици. Тези пожари се наричат “спящи” или “отложени”. Обикновено отложените пожари се откриват след два или три дни, има, обаче, документирани случаи за откриване след седмици и дори месеци, но те са много редки.
Метеорологичната статистика за района дава на следователя информация относно последните случаи на гръмотевични бури. Друг достъпен инструмент е системата за откриване на мълнии. За откриване на удари от мълнии се използват няколко различни технологии. Повечето от тях бяха комбинирани и сега е развърната Североамериканска мрежа за откриване на удари от мълнии (NALDIN – North American Lightning Detection Network), която се експлоатира от Global Atmospheric Inc. Тази система основно представлява система за откриване на мълнии с широколентов магнитен вентил, която покрива 90% от Северна Америка. Подобни системи съществуват в много други страни по целия свят.
По същество системата NALDIN открива електромагнитното поле, излъчвано от удара на мълнията с датчици на земята, определя тяхната посока и след това очертава мястото им чрез триангулация с помощта на процесор с дистанционен дисплей с използване на технологията GPS (система за определяне на мястото върху земната повърхност). Няколко секунди след удара на мълнията централната контролна мрежа записва мястото му, полярността, времето и амплитудата. Въпреки че данните, които дава системата, не нанасят на картата ударите от мълнии с абсолютна точност, в много случаи те могат да потвърдят или да изключат възможността за удар от мълния в района на пожара.
Фактическите физически доказателства за удар от мълния в района на зараждането на пожара може да включват обекта на удара от мълнията, най-често изсъхнало или живо дърво. Обикновено дървото има пресен белег от мълния, който се движи надолу по клон или по ствола. Белегът може да върви по цялата дължина на дървото или само от определено място надолу. Може да върви право надолу или като тирбушон около ствола. На живите борови и елхови дървета може да има смола, която да е избила през кората поради високата температура. Смолата остава под формата на малки капчици върху ствола или клоните.
В някои случаи може да има трески и парчета кора, който са изхвърлени от дървото, гредата или пъна. В други случаи, особено когато мълнията е ударила направо в земята или в малък пън или ниско дърво, може да има прясно разровена пръст, която напомня малък взрив. Потърсете в основата на дървото или храсталака доказателство за това явление. На няколко сантиметра под земната повърхност в района на удара може също да намерите разтопена почва, която изглежда като стъкло или обсидиан (вулканично стъкло). Техническия термин за тези образувания е “фулгурити”. Те са къси, с неправилна форма, но най-често имат форма на тръба, на ледена шушулка или морков и обикновено са кухи. (5) (Вж. също раздела за пожари, свързани с електропроводи.)
При други случаи, особено когато поразеното дървото има “мъртъв връх” (зелен ствол и клони, мъртъв връх), фактическото доказателство за удара може да бъде скрито в мъртвия връх, който често е отнесен от дървото или е изгорял и поради това доказателството да е невидимо за следователя. Може да е много трудно да се определи, но следователят трябва да изследва внимателно всички дървета, на които липсват върховете.
Мълнията като причина обикновено е очевидна. Следователят в повечето случаи е информиран за последните гръмотевични бури в района на пожара и трябва да потвърди конкретната информация веднага щом това стане практически възможно чрез бюлетини за времето, доклади от NALDN или показания на свидетели.
В повечето случаи следователят трябва да може бързо да потвърди удара от мълния чрез физическо доказателство като поразено дърво или друг предмет и свързаните с това отломки, останали на земята. Ако няма очевидно физическо доказателство, но следователят все още подозира, че причината е мълния, той може косвено да я определи като причина чрез изключване на другите възможни причини. За да направи това, следователят трябва да има предвид гръмотевичната деятелност в района, времето от денонощието, когато това се е случило, метеорологичната обстановка, физическото място (напр. било на планина, планински връх), отдалечеността на мястото и съответно липсата на човешка дейност и липса на доказателства за други възможни причини.
Към лагерните огньове спадат всички огньове от дърво или друг горящ материал, които се използват за готвене, отопление или осветление. (6) За целите на докладването тази категория обикновено включва барбекюта и полеви газови печки. Повечето лагерни огньове са ограничени от пръстен от камъни, но не винаги, така че следователят трябва да бъде нащрек при всякакви необичайни разположения или купчини от овъглени дърва и пепел, които не изглеждат естествени. В някои райони старите дървета традиционно се използват на място или като допълнително гориво. Все пак могат да се открият останки от разтопена гума или в много случаи останки от железни ленти.
В повечето страни, където има закони, регулиращи използването на лагерни огньове, се изисква минимално разстояние от пръст около огъня. Често пъти недоброто почистване на сухите листа и растителността, която може да гори, е спомагателен фактор в тази категория причини.
Горските пожари започват от лагерни огньове по няколко начина. Най-често срещания случай е, когато потребителят не загаси правилно огъня и го остава да гори без наблюдение. Незагасените въглени пламват и разпръскват искри върху растителността в съседство или огънят пропълзява по недобре почистения пръстен около огъня.
Понякога пламват горски пожари и от наблюдавани лагерни огньове, обикновено когато разпаленият огън е прекалено голям или без необходимото разчистване наоколо и се разхвърлят горящи въглени. Другите дейности като възможна причина са небрежното хвърляне на клечката кибрит, която е използвана за запалване на огъня или наливането на прекалено много течно гориво при разпалването му. Изгарянето на бурени или игра с горящи клони също може да доведе до горски пожари.
Барбекюта с пропан и газ също предизвикват пожари. При полевите печки обикновено някаква механична повреда или небрежно зареждане води до запалване на горивото и разливането му наоколо. Брикетите за барбекю също често стават причина за пожар, когато потребителят изхвърли небрежно въглените и пепелта, без да провери дали са изгорели напълно. Изследванията, проведени през 1992 г. от Braun Intertec Northwest и Omega Point Laboratories, доказват, че брикетите могат да запазят температура от 500 градуса по Фаренхайт между пет и седем часа след запалването. (7)
Следователят трябва да търси очевидни следи от лагерен огън, който е използван скоро в района. В повечето случаи това е различимия пръстен от камъни със съответните пепел и остатъци вътре в него. В някои случаи може да няма пръстен от камъни. В тези случаи търсете дебело натрупване на пепел и неестествено разположение на остатъци от дърва, подходящи по размер за огън. Могат да се забележат също частично овъглени или изгорели бирени кутии, бутилки, хартия и други подобни предмети, които обикновено се изхвърлят край лагерните огньове.
При друга ситуация признаците за картината на пожара трябва да показват разпространяването на конфигурацията на огъня от точка в лагерния огън или в близко съседство до него. Ако огънят е пропълзял от горящи въглени, обикновено има различима “пръстова” картина на изгорелите гнили листа. Тази картина започва от лагерния огън и се разпространява в съседните запалителни материали. Картината не винаги е видима, особено когато има малко разчистване и е изгорял целия участък около огъня.
Има случаи, когато огънят може да пропълзи през пръстена, като се движи под повърхността по сухи, изгнили корени или заровен горивен материал. В тези случаи може да се наблюдава хлътване на повърхността по пътя на огъня. Могат да се открият и отвори, от където огънят се е вентилирал.
При някои случаи горският пожар може да не се развие за известно време, а “избягалият” огън да тлее и да пълзи наоколо по гнилите листа няколко часа или няколко дни. В тези случаи следователят трябва да бъде в състояние ясно да различи една картина на много по-дълбоко изгаряне в изгнилите листа около огъня, когато я сравнява с участъци, които са по-далеч. Участъците с дълбоко изгаряне, където огънят се е бавил, може да са загаснали и да са студени на пипане.
Ако пожарът е започнал от издухани от вятъра въглени, трябва да се проследи картината от началната точка, която е на няколко фута от лагерния огън. Началната точка обикновено е от страната по посока на вятъра, но понякога въглените могат да се разхвърчат във всяка посока, когато се запалят изпарения или се разширява парата, което кара огъня да пука. Това се случва най-често с дърва, които са частично сурови или имат висока концентрация на смола или запалителна влага.
Фактическото разстояние на възникване варира в зависимост от условията на времето в момента, когато огъня е тръгнал. За възникване на пожар на някакво разстояние от лагерния огън са необходими обикновено ниска влажност на въздуха, ниска влажност на горивото и огнище от дребен или гнил материал. Като осреднена величина в повечето случаи въглените създават пожар на разстояния, които не превишават 30 или 40 фута и много по-често на разстояние, което не превишава пет фута. (8)
Следователят трябва да търси също следи от неотдавнашна човешка дейност в и около участъка на възникване на пожара. Това може да включва отпечатъци от стъпки и гуми, боклуци, смачкана трева или стари листа, където е имало разпъната палатка или спален чувал и други подобни доказателства. Понякога тези доказателства могат да отразяват признаци на бързо тръгване посред нощ, когато виновниците са се събудили от горския пожар отвън до палатката им.
Обмислете също така мястото на пожара и всяка вероятна човешка дейност, която може случайно да бъде свързана с него, като ловен или риболовен сезон, горски работници или туристи.
Признаците, свързани с полеви печки, обикновено са очевидни. Самата печка най-вероятно ще е на мястото на избухването на пожара и трябва да има следи от горене или свързани с това повреди. Тъй като тези печки понякога се запалват или избухват много силно, тези инциденти често са съпроводени с наранявания на виновниците.
Незагасените брикети, които са били изхвърлени небрежно, също са могат да се открият. Обикновено те са различими като купчина пепел, в която може все още да има недоизгорели брикети в средата. Тази пепел е типична с малко по-различния цвят от обикновената дървесна пепел и има по-сиво-кафяв оттенък.
Тъй като лагерните огньове често се забелязват веднага при пристигането на мястото на пожара, следователят трябва да избягва да си прави прибързани изводи, изказвайки предположение, че това е причината. Картината на пожара въпреки всичко трябва да се прочете и да се проследи назад до фактическото място на възникването му. Има регистрирани няколко случая, когато следователят е пропуснал да направи това и в резултат искове за значителни граждански щети бяха отхвърлени, тъй като адвокатите на ищците не можаха ясно да докажат, че горският пожар е започнал от лагерен огън.
Стандартната защита, на която се натъкваме при “избягал” лагерен огън е, че ответникът го е загасил напълно и че горският пожар е започнал по друга причина. Заедно с точната реконструкция на разпространението на огъня следователят трябва за може правилно да намери доказателство за неправилно загасяване и да може да посочи точно в какво е сгрешил ответникът.
Неправилното гасене най-често бива два вида. Всеки вид се познава по физическия вид на останките от лагерния огън. Първата грешка е, когато участниците в групата залеят огъня с недостатъчно количество вода, не разбъркат пепелта и огънят продължава да тлее под слоя пепел. Когато се случи това, най-малко върху част от повърхността на огъня остава оформена, подобна на кал кора от суха пепел. Тази кора се образува от остатъчната топлина от незагасените въглени. Горещите въглени могат да се открият чрез разкопаване под кората и внимателно опипване за топлина с гола ръка, ако следователят е пристигнал на мястото своевременно. В зависимост от различни фактори, като количеството на използваната вода, обема на неизгорялото гориво в момента на поливането с вода и количеството на пепелта, въглените могат да тлеят дълго време, което може да превишава 12 часа.
Вторият вид неправилно гасене е когато групата покрие лагерния огън със слой пръст, но не го залива с вода и не го разбърква. Пръстта действа като капак на останалите въглени, изолира ги и задържа топлината, като позволява на огъня да тлее продължителен период. Ако има достатъчно топлина, пръстта може да има сух, изпечен вид. На повърхността може да има фумароли (отвори), през които огънят се вентилира. И в този случай наличието на горещи въглени може да се открие с ръка. В двата случая при тези обстоятелства може да се получи пожар, когато огънят пропълзи по лошо почистения периметър на огнището. Горските пожари, започващи с издухани от вятъра въглени започват, стават много по-рядко и е необходим сравнително силен вятър.
И накрая, може да не са правени изобщо усилия за загасяване на огъня. Групата поглежда към “угасналия” огън, не вижда видими пламъци или дим и просто го изоставя, като смята, че е угаснал. Горещите въглени под слоя пепел продължават невидимо да тлеят и по-късно огънят пламва в околната растителност. В този случай следователят трябва да търси наличието на фина бяла пепел върху повърхността на останките от лагерния огън и вътре в пръстена от камъни. Тази пепел е много чуплива и пухкава на вид. Тя може да напомня прах, довян от горския пожар, но тогава количеството вътре в каменния кръг на огнището би било разпределено равномерно. Наличието на тази бяла пепел може да е показателно за това, че не е правен никакъв опит да се загаси огнището, защото даже и незначителните усилия в това отношение щяха да нарушат слоя. От друга страна, липсата на пепел не трябва да се разглежда като признак, че огънят е бил загаснал. Както течението на времето, така и силните ветрове могат да повредят или да унищожат този признак.
Търсете, също така, издухана от вятъра пепел или останки от огъня, които започват от лагерния огън към предния фронт на разпространение на горския пожар. Внимателно разгледайте всички пукнатини или неправилност в почистения участък от страната по посока на вятъра, тъй като те често улавят и задържат малки главни и частици от бялата пепел. Огледайте всички останки от дървата в ограденото с камъни огнище. Те трябва да имат сиво-черен, прясно изгорен вид за разлика от по-тъмния цвят, който се свързва с огън, който известно време е бил угасен. Останките от лагерния огън трябва все още да имат миризма на прясно изгоряло, за разлика от изветрелия и кисел мирис на един стар огън. Огън, който е бил оставен, без да бъде изгасен, може да се разпространи както чрез издухани от вятъра въглени, така и чрез пропълзяване.
Ако следователят открие горещи въглени в някоя от гореописаните ситуации, един лабораторен термометър, способен да мери високи температури, може да осигури точната температура на въглените в момента на тяхното откриване.
Горските пожари, които започват от друго място и са преминали над старо огнище на лагерен огън, в редки случаи запалват отново старите въглища. Съпровождащата картина на изгарянето лесно ще потвърди това.
Винаги трябва да се извършва старателно претърсване на периметъра за предмети, с които може да се определи отговорната група. Ако заподозрените са напуснали мястото, могат да се намерят ценни предмети, които са оставени при възникването на паника. Последващото наблюдение на района след потушаването на пожара и напускането му от огнеборците може да доведе до идентифициране на заподозрените, когато те се върнат да си търсят вещите.
Трябва да се свържете със свидетели, които са били в района през последните няколко дни и те да бъдат разпитани. Освен това трябва да се провери за възможни насоки в разследването маршрутни дневници, договори, разрешения за използване, разрешения за влизане в резервати и др. (Един пожар, нанесъл щети за много милиони долари беше разкрит, когато бяха намерени подписите на заподозрените върху един такъв маршрутен дневник на няколко мили от мястото на пожара. Анализът на времето и разстоянието, подкрепени от показанията на свидетели, дадоха възможност да бъдат докарани на мястото на пожара и те съответно си признаха, че са запалили и изоставили нелегален лагерен огън.)
Пожари, причинени от пушене, са всички пожари в резултат на някаква дейност, свързана с пушене. Това включва безотговорното хвърляне на незагасен материал за пушене, включително фасове от цигари, пури, тютюн за лула или нелегални наркотици. То може да включва също и пожари, започнали от кибритена клечка или друг източник на пламък, който се използва при пушенето. Най-честата обща дейност при пушенето, с която се срещат следователите, е небрежно хвърлената цигара.
В резултат на една от най-ефективните публични кампании, които някога са провеждани, средният американски гражданин беше заставен да повярва, че безгрижно хвърлената цигара в гората има потенциал за подпалване на пожар като пръчка динамит, закрепена на туба с пет галона бензин. До неотдавна редица следователи по горски пожари рутинно (макар и погрешно) “определяха”, че причината за редица пожари е пушенето, което на свой ред увеличаваше доверието в това погрешно схващане. Както казват Redsicker и O’Conor, цигарите бяха “дълго време изкупителна жертва в случаите, когато не можеше да се определи друга причина”. (9)
Докато информацията, че цигарите са много опасни факли може да се приеме като противопожарна пропаганда, това е далеч от истината, както се доказва от личния опит на следователи и от последните научни изследвания.
От гледна точка на следователите по пожарите продължаващото разпространение на тази погрешна информация е проблематично. Очевидно би било неразумно да насърчаваме хората да хвърлят безгрижно запалени цигари, обаче широко подкрепяното публично мнение, че цигарите лесно могат да разпалят горски пожар може да доведе до това, че адвокатите на ответника издигнат това като алтернатива и изглеждащата като много вероятна причина, която се отхвърля. Фактът, че стари фасове не се срещат често на или около мястото на възникване на пожара може допълнително да усложни въпроса. Това може да бъде особено трудно, когато се прави опит да се докаже отрицателен corpus при случай на крайпътно подпалвачество. Ако не бъде отхвърлена ефективно, тази теза на защитата може да стигне до равнище на резонно съмнение в един криминален случай или до превес на доказателствата по гражданско дело.
С появата на NFPA 921 и продължаващото прилагане на “научния метод” при разследването на горски пожари, както и с решението на Върховния съд по делото Къмхо Тайър срещу Кармайкъл, към методологията и изводите на следователя във всички федерални дела и в голям брой от съдебните органи на отделните щати ще се прилага Daubert или подобен анализ. Това вероятно ще докара работата дотам, че следователите ще трябва да обясняват на съдията и на съдебните заседатели точно как и защо са изключили цигарата като възможна причина.
За щастие по въпроса бяха извършени значителен брой експертни оценки и научни изследвания. Опитните следователи, които могат да се позоват на литературата и да прилагат резултатите в контекста на техните хипотези, могат с лекота да опровергаят твърденията на адвоката на противната страна, когато съществуващите фактически обстоятелства ги потвърждават.
Цигарите могат и наистина подпалват пожари, обаче това е само в един много тесен диапазон от условия на околната среда и физически обстоятелства. За да може следователят обективно да определи дали една цигара може да доведе до пожар, той трябва да разбира всичките тези факти.
За да се осъществи запалване, трябва да се имат предвид три елемента. Според Redsicker и O’Conor, трябва да са налице всичките три и всеки от тях може да се характеризира с по-голяма или по-малка степен на значение. Първо, това е контакт между източника на топлина (горящият връх на цигарата) и потенциалното гориво. Второ, това е възприемчивостта на горивото към запалване, когато е подложено на такова. Трето, това е склонността на цигарата да запали пожар, когато е поставена в това положение. (10) Тези три елемента формират контекста на вероятността за подпалване от цигара. В този контекст има три области, в които следователят трябва да има познания, за да може ефективно да оцени вероятността от запалване с цигара. Те са: 1) физически характеристики на самата цигара; 2) фактори на околната среда; 3) фактори на физическото разположение. Всяка една от тези три области е разгледана подробно по-долу.
Първото съображение са физическите характеристики на цигарите. Повечето цигари се състоят от вътрешна сърцевина от тютюн и тютюнев пълнител и различни химически добавки, които помагат за поддържане на тлеенето на тютюна. Вътрешната сърцевина е обвита в тънък слой хартия. При повечето филтърни цигари се използва бял или черен материал от целулонови влакна, както самостоятелно, така и в комбинация с други материали, като гранулиран въглен. При някои филтърни цигари се използва клетъчен полиетиленов филтър, нагъната тъкан, пластмасова черупка върху целулон или вътрешна пластмасова тръбичка. (11) Повечето цигари попадат в тегловия диапазон от две трети от грама до малко повече от един грам и са дълги между 45 и 90 милиметра.
Изследванията показват, че запалената цигара гори със значителни изменения на температурата в зависимост от марката. Общо взето, тъй като при цигарите има тлеещо горене, а не открит пламък, отделянето на топлина е бавно и температурите са относително ниски. Вътрешната или температурата на сърцевината обикновено е в диапазона от 1316 до 1541 градуса по Фаренхайт, а външната температура може да варира от 679 до 1196 градуса по Фаренхайт, при средна температура 877 градуса по Фаренхайт. (12) Други изследвания съобщават за подобни изводи, като поставят външния температурен диапазон между 572 и 1200 градуса по Фаренхайт.
Тези изменения на стойностите на топлината между марките е резултат от фактори като плътност на опаковането, химически добавки, съдържание на влага, едрина на нарязването, дебелина на пепелта и други променливи. Това може да доведе до това, че едни марки цигари могат с по-голяма вероятност да разпалят пожар от други марки. Факторите на околната среда, като скоростта на вятъра, неговата посока и относителната влажност също оказват влияние върху външната температура в полеви условия. Тъй като горивните материали в природата поддържат тлеещо горене в един приблизителен температурен диапазон от 450 до 700 градуса по Фаренхайт, в зависимост от типа на горивния материал и другите обстоятелства, следователят може да направи общия извод, че способността на цигарите да предизвикат пожар е незначителна, ако се изхожда само от температурата. Както отбелязва DeHahn, необходим е пряк контакт между цигарата и подложката от горивен материал. (13) Форд и други са наблюдавали, че този контакт трябва да бъде най-малко с една трета от площта на повърхността на цигарата. (14) Това е трудно да се постигне по пет причини.
Първо, както е класифицирана от Форд, цигарата е “възпламенител с малко тегло”. (15) Това означава, че когато се хвърли, цигарата има тенденция да остане отгоре върху подложката от горивен материал, а не да потъне или да се пъхне в него, каквато тенденция имат по-тежките източници на запалване. Второ, поради цилиндричната форма само малък процент от тлеещия участък ще влезне в контакт с горивния материал. Запалването ще стане основно в резултат на обмена на топлина чрез излъчване и топлинна проводимост, тъй като при топлинната проводимост топлината се разпространява нагоре и настрана от мястото на контакт са материала. Трето, изследванията са показали, че при горенето цигарата се свива с около 20%. Това свиване е както по дължината, така и по диаметъра. Това води до повдигането и отдалечаването горящия връх от горивния материал, което още повече намалява неговата способност да предава топлина.
Четвъртият фактор е, че образуването на пепел около горящата вътрешна сърцевина също ограничава предаването на топлина поради изолационните характеристики на пепелта. Тъй като дебелината и състава на пепелта са различни при отделните марки, вероятността цигарите с по-високо съдържание на пепел да запалят пожар е по-ниска, отколкото при другите марки. (16)
Последният ограничителен фактор е линейното преместване на горенето. Въз основа на изследвания върху времето за изгаряне на цигари е установено, че повечето цигари горят със скорост 6 до 8 mm (1/4 до 1/3 инча) в минута, като цялото време на изгаряне е около 13 до 15 минути за цялата цигара. (17) (Тъй като повечето хора хвърлят цигара, която е изпушена поне частично, общото време на горене обикновено е значително по-малко.) Тъй като цигарите горят линейно, времето, през което горящият край излага конкретна точка от горящия материал на нагряване, равно или по-високо от неговата температура на запалване, е ограничено между приблизително 62 и 122 секунди в зависимост от марката и други променливи. (18) Поради ограниченото време на въздействие при относително ниски външни температури вероятността за запалване е ниска.
След това трябва да се изследват факторите на околната среда. В допълнение към прекия контакт с 30% от повърхността на цигарата някои фактори на околната среда изглеждат важни, когато се цигарата се разглежда като възможен източник на възпламеняване. Двата най-важни фактора са горивният материал и условията на времето в момента на изхвърляне на цигарата.
Както е установено при редица изследвания, характерът и съставът на горивната подложка влияят съществено върху вероятността за запалване. В общия случай горивните материали от леки, фини частици с високо съотношение повърхност към обем са много по-склонни да поддържат тлеещо горене, водещо до открит пламък, отколкото другите видове горивни материали. На това описание отговарят гнили пънове, старо сено, трици, сух торф, гнили листа, слой дребни листа и борови иглички. Запалването на по-плътни и едри горивни материали, като клони, съчки и кора е много по-трудно, тъй като цигарата обикновено не може да ги загрее до температурата им на запалване.
Освен това вертикалното разположение на горивния материал изглежда също има значение. Когато материалът не е уплътнен (като сено или неуплътнени стари листа) и цигарата може да потъне или да се пъхне в него, вероятността за запалване се увеличава. Влажността на горивото също трябва да се има предвид. Дребните горивни материали от вида, който е най-вероятно да поддържа горенето от цигара, са склонни към бързо изсъхване след навлажняване под формата на валеж, мъгла или роса. Горивните материали, които са по-тежки, по-бавно реагират на сушене и поради това при тях има по-високо съдържание на влага. Това повишено съдържание на влага изисква по-дълго подлагане на нагряване за отстраняването й, преди да може да се достигне температура на запалване. Когато съществуват условия на околната среда, които увеличават влажността на горивните материали, запалването може да се забави значително или изобщо да се предотврати. Като общо правило влажността на горивните материали трябва да бъде по-малка от 14-15 процента, преди една цигара да може да създаде тлеещо горене в горивния материал (19)
Метеорологичните условия изглежда имат най-важно влияние върху вероятността от запалване. Ако приемем, че цигарата е изхвърлена в подходящ горивен материал, околната температура, скоростта на вятъра, неговата посока и относителната влажност ще имат взаимно свързано влияние.
Първият критичен компонент е околната температура. В едно изследване е определено, че за поддържане на запалването са необходими относително високи температури на въздуха. Средно взето, една температура от 80 градуса по Фаренхайт или по-висока изглежда много благоприятна за запалване, въпреки че това не трябва да се приема като абсолютно правило. (20) По-високата температура на въздуха води до по-висока температура на земната повърхност, която на свой ред повишава температурата на горивния материал и намалява нивото на влажността в него. Повишаването на температурата на горивния материал означава, че е необходим по-малък разход на топлина за нагряване за по-кратък период от време, за да се повиши температурата на горивния материал до неговата температура на запалване. По тази причина огнища на възникване на пожар, които са в гъста сянка и на значително по-хладни места трябва да се разглеждат с известна доза скептицизъм, ако другите условия също са гранични.
Доказано е, че скоростта на вятъра и неговата посока играят съществена роля в запалванията, причинени от цигари. В лабораторни условия е показано, че скоростта от 3 мили в час е идеалната скорост за поддържане на запалването. Ветрове под тази скорост намаляват количеството на кислорода към тлеещия връх, което води до намаляване на температурата в някои случаи изглежда допринася за самозагасването. Ветрове с по-големи скорости, макар и да увеличават скоростта на горене, също така имат и тенденция да разсейват топлината извън подложката от горивен материал, като по този начин намаляват вероятността за запалване. Посоката на вятъра относно горящия край изглежда също играе косвена роля във вероятността за запалване. Както може логично да се предположи, ориентацията на върха право срещу вятъра е най-благоприятна за създаване на запалване. Освен това е доказано, че ориентирането на горящия край на 180 градуса от посоката на преобладаващия вятър води до статистически значимо намаляване на вероятността от запалване, като цигарите от експерименталната група са се самозагасили в 23.4% от случаите. Когато ориентацията на горящия край се увеличи с повече от 45 градуса, вероятността от запалване започва да намалява. Следователно, знаенето на посоката и скоростта на вятъра в момента на хвърляне на цигарата може да бъде важен извод за следователя. (21)
От всички фактори, свързани с метеорологичните условия, нито един не изглежда толкова критично важен, както относителната влажност (RH). Относителната влажност представлява просто количеството влага във въздуха, измерено в проценти относно това, което може да съдържа въздушната маса при дадена температура. Изразява се в процентни точки и може бързо да се определи на място с влагомер. Тъй като показанията на относителната влажност могат да се различават значително в зависимост от микроклиматичните условия (например при засенчено речно заливче в сравнение със съседния открит южен склон), снемането на тези показания от мястото на възникване на пожара колкото може по-близо до времето на вероятното запалване, може да бъде изключително важно за подпомагане на определянето на причината за пожара. (Трябва да се избягват електронните ръчни уреди, тъй като тяхната точност може да е по-ниска от точността на влагомера и може да даде грешка от няколко процентни пункта.) Когато мерите относителната влажност и другите свързани с метеорологичните условия данни, трябва да сте сигурни, че ги извършвате на място извън пожара, но което е колкото може по-близко до мястото на възникване като тип на горивния материал, разположението му, сянка, изложение и други условия, които могат да повлияят на показанията. Освен това бъдете сигурни, че точно се спазват инструкциите, свързани с използването на влагомера.
В няколко изследвания беше установено категорично, че относителна влажност над 22% изключва запалването на горски пожар от цигара. Изследванията доказват също, че вероятността от започване на пожар намалява пропорционално на нарастването на влажността. Показания на влагомера над 22% могат да се смятат като диапазон на невъзможност за запалване. Показания под 18% могат да се разглеждат като диапазон на възможно запалване. Показания в зоната на застъпване между 18% и 22% могат да се разглеждат като възможно, но много малко вероятно запалване. (22) (23)
Вероятно има някои много редки изключения от това правило, при които трябва да се обсъдят други фактори. Условия, които могат да доведат до малки вариации на това правило има, когато влажността се покачва след период на критично сухо време. Времето на закъснение на възстановяването на влажността на повърхността на горивния материал може да повиши леко прага, т.е. когато влажността е по-висока, но горивният материал не е имал време да реагира на увеличаването на влагата на въздуха. (По тази причина някои следователи използват нивото от 25% като абсолютно правило.) В тези случаи другите фактори, като високи температури, физическо разположение, скорост и посока на вятъра и марката на цигарата трябва също да се отчитат. (Намаляващата влажност може да създаде обратните обстоятелства, когато показанията на влагомера са по-ниски от 22%), но инертната влажност в горивния материал да е на равнище, което теоретично не може да поддържа запалването поради същото явление - време на закъснение.)
Ако липсват тези редки обстоятелства, цигарите обикновено могат да бъдат изключени като причина за пожар, когато нивото на влажност превишава 22% в мястото на възникването в предполагаеми момент на започване на пожара и се смята за неправдоподобно при влажност между 18% и 22%. Вероятността за запалване се увеличава при намаляване на влажността на нива под 18%.
Вътрешно свързани с характера на горивния материал и моментните метеорологични условия са факторите, произтичащи от физическото разположение. Както вече видяхме, хоризонталната ориентация на горящия край относно вятъра е съществена. Въз основа на редица предварителни полеви експерименти вертикалната ориентация на горящия край също може да има значение. Когато цигарата е хвърлена върху склон или в сено или други насипни материали, запалването на пожар изглежда много по-вероятно, ако тя падне със запаления край надолу и обратно, ако горящият край е нагоре или цигарата лежи върху сеното. Ако цигарата е висяща или под ъгъл надолу, една по-голяма част от горивния материал ще бъде изложена на проводимо и конвективно пренасяне на топлина. Може да се получи също ефект на заравяне, като се блокира повече топлина в близост до леглото в горивния материал. Обратно, ако горящият край е насочен нагоре, ще се прехвърля по-малко топлина и по този начин запалването ще стане по-малко вероятно.
При експерименти пет горивни подложки от сено от изсушен райграс бяха нарязани с дължина един инч, за да се имитира сено от края на сезона. След изсушаване в пещ в течение на 15 минути при 200 градуса и оставени да изстинат в продължение на два часа, сламките бяха подредени поставени под ъгъл на интервали през петнадесет градуса, като контролната подложка беше под 0 градуса (плоска), а последната под ъгъл 60 градуса. Във всяка горивна подложка бяха поставени по две запалени цигари, едната с горящия край нагоре, а другата надолу. Цигарите бяха поставени така, че повърхността на техния контакт с горивния материал и самите подложки бяха ориентирани по преобладаващия вятър (който се поддържаше на 3 мили в час с помощта на вентилатори.) Температурата беше 94 градуса по Фаренхайт, а влажността беше в процес на намаляване, въпреки че по време на изпитанието тя остана 13%.
Цигарите, които бяха поставени в подложките от горивни материали от 0 до 30 градуса, не можаха да ги запалят. Резултатът беше овъгляване на малък участък под и непосредствено до тлеещия край, но това не доведе до преминаване в тлеещо горене. Цигарите, ориентирани с горящия край надолу върху горивни подложки под 45 и 60 градуса, доведоха до тлеещо горене, което премина в открит пламък. При цигарите с горящия край нагоре се наблюдаваше овъгляване непосредствено до него, но не се получи тлеещо горене. Появата на открит пламък при наклон от 45 градуса стана след 12 минути и 21 секунди. Появата на открит пламък при 60-градусов наклон стана след 7 минути и 38 секунди.
Проведено беше и второ изпитание, което повтаряше същите наклони, както при първото, обаче използваният горивен материал беше борови игли и сухи листа. Температурата беше 91 градуса, а влажността 15%. Вятърът беше същия, както при първото изпитание. Горивните подложки, подредени от 0 до 30 градуса получиха само леко повърхностно овъгляване, без тлеещо горене. Цигарите, ориентирани нагоре с горящия край при наклони 45 и 60 градуса доведоха до подобно повърхностно овъгляване, обаче при цигарите с горящия край надолу при 45 и 60 градуса се получи тлеещо горене, което се разпространи навън от цигарите на разстояние от ½ до ¾ инча и на около ¾ инча надолу по горивната подложка. Тези участъци на тлеещо горене обаче не можаха да преминат в горене с открит пламък и в крайна сметка загаснаха сами. (Ако метеорологичните условия бяха по-благоприятни, те вероятно щяха да дадат открит пламък.)
Проведено беше и едно окончателно изпитание. Три туфи необработен изсушен едногодишен райграс беше поставен във вид на насипни купчини, за да имитира горивни подложки от неокосена трева. В центъра на всяка купчина беше поставена цигара. В горивна подложка № 1 горящият край беше поставен в хоризонтално положение. В горивна подложка № 2 горящият край беше насочен нагоре. Горящият край на цигарата, поставена в горивна подложка № 3 беше поставен надолу. Температурата на повърхността беше 91 градуса по Фаренхайт, а влажността беше 14,5%. Вятърът беше 0 мили в час. Цигарите в горивни подложки № 1 и № 2 направиха само леко повърхностно овъгляване там, където фактически имаше контакт между горящия край и отделните стебла на тревата. При горивна подложка № 3 беше наблюдавано тлеещо горене в продължение на една минута и 52 секунди. То беше последвано от преминаване към открит пламък в продължение на три минути и 47 секунди.
Тези изпитания изглежда доказват, че когато горящия край е ориентиран надолу или по надолу по наклона, запалването на горивния материал изглежда по-вероятно. Това може да се обясни най-вероятно с факта, че по-голяма площ от повърхността на материала е изложена на предварително нагряване от конвективния пренос на топлина. Може да си получи и ефект на заравяне, при което да се натрупа повече топлина в непосредствена близост до горивната подложка. Обратно, ако горящият край е ориентиран нагоре или нагоре по наклона, запалването е по-малко вероятно. Ето защо следователят трябва да се опита да отбележи ориентацията на горящия връх относно горивния материал или наклона.
Цигарите са естествения обвиняем, на когото се хвърля вината за всички пожари, които стават покрай пътищата. Практически всеки е виждал как преминаващ шофьор хвърля незагасена цигара от колата си. Адвокатът на противната страна може да се опита да спечели от този факт, като се опита да внесе разумно съмнение. В допълнение към разгледаните по-горе ограничаващи фактори, които оказват влияние върху цигарите като източник на запалване, следователят трябва също да има предвид и някои основни аеродинамични характеристики на цигарата, когато се прави опит да се определи вероятността цигарата да е източник на запалване на крайпътен пожар.
Както беше казано по-горе, цигарата е предмет с малко тегло и тежи най-много около 1 грам, преди да бъде изпушена. Ако се приеме, че повечето хвърлени цигари са изпушени поне частично, тяхното тегло става забележимо по-малко. Това малко тегло не дава възможност цигарата да получи някаква съществена инерция, когато бъде изхвърлена от движещ се автомобил или хвърлена от стационарно положение.
Въпреки че цигарата има цилиндрична форма, което е най-добрата форма от аеродинамична гледна точка, тя не е стабилизирана срещу въртене. При хвърлянето тя обикновено започва да се върти “презглава” или да се люлее от едната на другата страна. Тези движения създават въздушно съпротивление, което намалява инерционното движение напред. Освен това траекторията на хвърлената цигара е близка до дъга, което допълнително намалява нейната способност да прелети голямо хоризонтално разстояние.
При серия неофициални полеви изпитания, проведени от автора, бяха получени някои интересни данни относно траекториите на цигари. Условията на изпитанията не бяха контролирани строго и повечето данни би трябвало да се съберат при по-точни условия, обаче предварителните резултати могат да помогнат на следователя.
При първия тест бяха хвърлени три цигари с филтър с три различни дължини (цяла, половинка и фас) от стационарно положение при опит да се определи максималното хоризонтално разстояние, което може да се постигне в тихо време и при вятър. Това максимално разстояние при условия на безветрие се оказа 34 фута и 2 инча, обаче влиянието на приземния вятър със средна скорост 7 - 10 мили в час беше съществено. Когато бъде хвърлена по вятъра, една цяла цигара прелетя максимално разстояние от 55 фута 3 инча. При хвърляне срещу вятър със същата сила максималното постигнато разстояние беше само 14 фута.
Дължината на цигарата също беше важен фактор. Като цяло, колкото по-къса е цигарата, толкова по-малко е разстоянието. При безветрие средното постижение от десет хвърляния на половин цигара беше 25 фута 8 инча, а за десет изпушени цигари средното постижение беше 21 фут и 1 инч, при максимални разстояния 30 фута и 27 фута и 1 инч съответно. (Имайте предвид, че при тези тестове цигарата беше хвърляна с всичка сила. При повечето случаи мнозинството от хората хвърлят цигарата със значително по-малка скорост, което води до значително по-къси траектории.)
Тъй като подозрението за причината при крайпътните пожари е цигара, хвърлена от минаващ автомобил, при второто изпитание беше изследвано максималното възможно хоризонтално разстояние от кола, движеща се с различни скорости (изпитателния автомобил беше пълноразмерен пикап с лагерен покрив. При автомобил с друг силует могат да се получат различни резултати.) Този тест беше проведен с цел определяне на ефекта на пониженото налягане от автомобила върху хоризонталната траектория. Тестовете се проведоха с предишните дължини на цигарите при скорости през 10, т.е. с нарастване от 20 до 60 мили в час. Бяха направени по пет опита с всяка дължина при всяка стъпка на скоростта. Цигарите отново бяха хвърляни с всичка сила в рамките на ограниченията, налагани от размера на кабината на автомобила. (Всъщност обикновено човек пуска или хвърля цигарата без усилие, което вероятно ще намали още повече хоризонталните разстояния.) Като цяло, тестовете показаха, че попътният вихър, който се създава от автомобила, оказва влияние върху постижимите максимални разстояния в сравнение със стационарните изпитания.
Оказа се, че скоростта е фактор, подобен на дължината на цигарата. Подобието на резултатите в сравнение със стационарните изпитания се доказваше от това, че една изгоряла цигара изминаваше значително по-късо разстояние. Максималното записано разстояние беше 19 фута 5 инча за цяла цигара при движение на автомобила със скорост 20 мили в час. Максимумът за половин цигара беше 13 фута 9 инча при 20 мили в час, а при изгорялата цигара беше 6 фута 1 инч, също при 20 мили в час. Общо взето, при скорости от 40 мили в час и нагоре настъпва забележимо понижаване на траекторията, при което влиянието е по-голямо при по-късите цигари. Наблюденията показаха, че попътната струя поема цигарата и започва да върти нейната траектория почти веднага. Освен това същевременно има тенденция да дърпа цигарата надолу към настилката. Този ефект е най-забележим при големи скорости и по-къси цигари, но се наблюдаваше при всички скорости и всички дължини. При няколко случай при големи скорости попътния вихър фактически издърпва фаса зад автомобила.
Третият тест беше предназначен за определяне на разстоянието на хоризонтално търкаляне на изхвърлена по-рано цигара след преминаването на следващ автомобил. При този тест цигарата беше поставяна на маркировката на осовата линия на пътя и автомобилът преминаваше над нея със скорост 60 мили в час. Въздушната струя от преминаващия автомобил преместваше цигарите хоризонтално към банкета на пътя на разстояния между 1 фут и 7 инча и 6 фута 8 инча при средно разстояние 3 фута 2 инча.
В допълнение към другите фактори на околната среда, разгледани по-рано, следователят трябва да обмисли следните области, когато разработва хипотеза, в която има хвърлена цигара като възможна причина за крайпътен пожар:
1. Посока и скорост на приземния вятър във вероятния момент на изхвърляне на цигарата.
2. Разстояние от точката на възникване на пожара до края на използваемата част на пътното платно.
3. Разстояние между крайпътната растителност и края на използваемата част от пътното платно.
4. Дължина на остатъка от цигара, намерен в или до участъка на възникване на пожара.
5. Вероятна скорост на автомобилите, минаващи през района на възникване на пожара.
6. Наличие на пътни отбивки до или в близост до района на възникване на пожара.
Въз основа на тези предварителни полеви тестове следователят може да направи някои предварителни изводи. Като правило, огнища на възникване на пожари на повече от 10 фута от края на пътя трябва да се разглеждат скептично, а при разстояния над 20 фута запалването от хвърлена цигара от преминаващ автомобил трябва да се смята за неправдоподобно. Една цигара е най-вероятно да остане върху пътната настилка, след като е била изхвърлена, но може да бъде изтъркаляна до банкета от попътната струя на следващите автомобили, преминаващи над или покрай нея. Следователно, крайпътните пожари от хвърлена цигара най-вероятно могат да се случат в точката, където растителността се опира банкета или края на настилката или на няколко фута от края на пътното платно, а не на значително разстояние от банкета.
Пурите и тютюна за лула могат само в редки случаи да бъдат замесени в горски пожари. По всяка вероятност това се дължи на факта, че тютюнът в тези продукти не съдържа същите химически добавки, които се използват при цигарите и които са предназначени да поддържат тлеенето на тютюна. При пурите плътността на “ризата” (обвиващия лист) и плътната пепел служат като изолатори, като намаляват по този начин предаването на топлина. Ако тютюнът в лулата все още тлее при изпразването й, обикновено се разпръсква на малки частици, които бързо загасват сами, преди да могат да подпалят пожар.
Съществуват няколко сценария, при които следователят е длъжен да определи дали една хвърлена цигара е приемлива причина за пожар. Тези обстоятелства възникват, когато: 1) следователят намери фас в или до точката на възникване и смята, че това може да е причината; 2) открита е цигара в или до точката на възникване, обаче следователят има доказателство за друга причина и трябва да определи коя е най-вероятната; 3) не е открит фас от цигара и следователят има доказателство за друга причина, но може да очаква адвокатът на противната страна да повдигне въпроса за хвърлена цигара като алтернатива на вероятната причина с цел да хвърли съмнение върху изводите на следователя.
И при трите сценария първата стъпка е да се осигури точното определяне на фактическата точка на възникване на пожара чрез използване на признаците на картината на горенето и да се документират тези признаци чрез фотографиране, схеми на мястото на пожара и описателен доклад. Ако следователят е определил правилно точката на възникване на пожара, може да се изгради силната версия prima facia (от пръв поглед), че извлечените физически останки от източника на топлина са доказателство за причината на пожара.
Ако е намерен фас точно на мястото, както е описано в сценарий № 1 по-горе, тогава следващата стъпка е да са изследва вероятността, че това е причината за пожара чрез събиране на колкото може повече данни относно метеорологичните условия, характера на горивната подложка и физическото разположение на цигарата. Ако всичките тези фактори са в рамките на вероятните параметри на възпламеняването и няма доказателство за друга приемлива причина, тогава следователят може обосновано да направи извода, че източник на запалването е била цигарата.
За нещастие, не винаги е възможно да се определи точната точка на възникване на пожара при всякакви обстоятелства. Може да няма признаци или да са повредени при гасенето. Най-доброто, което следователят е в състояние да направи, е да определи мястото на един общ или конкретен участък на възникване на пожара, който може да обхваща значителна част от мястото на пожара. Когато останките от изгорялата цигара са намерени в общия или конкретния участък на възникване на пожара и има доказателство за друга възможна причина, както е описано в сценарий № 2, тогава следователят трябва да определи дали цигарата е истинската причина.
Първата стъпка е грижливо да се изследват останките, като се опита да разбере дали това е скоро изхвърлена цигара или е била там от преди времето на пожара. Ако фасът е изхвърлен скоро и не е бил загасен, той трябва да има признаци за постепенно горене. Върхът на стълбчето от пепел вероятно ще бъде кръгъл или заострен на вид, а останалата част от стълбчето пепел ще бъде равномерно овъглено. Долната част от останките, която е била в контакт с повърхността на земята, може да има ивица от недоизгоряла хартия, оцветена в жълто или кафяво от никотиновите смоли, особено ако част от останките опират върху скала или пръст. (24)
Цигари, хвърлени някакво време преди пожара, често ще имат различен вид. Тези, хвърлени по-отдавна, които за били изложени на факторите за някакъв период от време, ще имат признаци на стареене и ще липсва постепенно горене. Останките може да изглеждат така, сякаш са били частично разкъсани или разложени преди горенето. Ако изгорялата цигара е била сравнително цяла, когато пожарът е горял над нея, тя може да има вид на “експлодирала”, като хартията се е разцепила по дължината, а тютюневата пепел е избутана навън в резултат на бързо и силно горене. Също така долната част на цигарата може да не е изгоряла по същия начин, както горната и страничните. Ако цигарата е загасена напълно чрез смачкване, преди да бъде хвърлена, пепелта в края може да има квадратна форма. Останалата част от цигарата може да изглежда изкривена или смачкана.
Независимо от изводите, базиращи се на горните наблюдения, след това следователят трябва да определи дали заобикалящите условия са били такива, че цигарата да може да се смята за вероятен източник на възпламеняването. Ако следователят пристигне на мястото много скоро след началото на пожара, той може да снеме метеорологичните показатели с преносим метеорологичен комплект. Ако е дошъл на мястото по-късно, първите пристигнали огнеборци обикновено извършват метеорологични наблюдения и може да са в състояние да дадат тази информация на следователя. Ако следователят пристигне на мястото дълго време след началото на пожара и открие, че не са записани метеорологичните данни от персонала на пожарната команда, може да е възможно да се възстановят най-вероятните условия с помощта на анализатор на поведението на пожара или на метеоролог от пожарната. Чрез вземане на триангулачни данни от съседните RAWS или други метеорологични станции и от наблюденията на място тези специалисти обикновено са в състояние да екстраполират с достатъчна степен на достоверност микроклиматичните метеорологични условия, които са били в момента на възпламеняването. Ако следователят смята, че има нужда от тези услуги, той трябва да ги поиска незабавно, тъй като своевременността ще допринесе за по-голямата точност.
Ако условията на околната среда попадат в рамките на установените параметри на възпламеняването, следователят ще трябва да развие допълнителни данни, свързани с други вероятни източници на запалване с оглед изключването им като вероятна причина.
Сценарий № 3, при който следователят може да пожелае да елиминира хвърлената цигара като вероятна причина, даже ако не са открити останки, изисква подобен подход, както описания по-горе. Чрез документиране и анализиране на горивния материал и метеорологичните условия често може да се елиминира версията за хвърлена цигара, ако тя бъде повдигната като възможна защита.
При възпламенявания в гнили пънове или много дълбок слой гнили листа, които са изгорели напълно, често няма физическо доказателство под формата на изгорели останки от цигара. Останките от цигарата са трошливи, а при горенето на пъна или листата пепелта пада навътре и се затрупва, като унищожава доказателството.
Възпламеняването в сено, плитък слой гнили листа или сухи листа обаче често оставя достатъчно останки, които могат лесно да се открият. Когато следователят открие останки от цигара в мястото на възникване на пожара, те трябва винаги да се прибират като потенциално доказателство. Събирането на останки от цигари без повреждане или унищожаване може да се окаже трудно поради тяхната трошливост. Старите ръководства за разследване препоръчваха напръскване на останките с лак за коса или подобен фиксатор. Това не трябва да се прави никога, при никакви обстоятелства, тъй като това променя състоянието им, като компрометира следваща съдебна експертиза.
С оглед осигуряването на възможно най-автентичен вид следователят трябва да събере доказателството по начин, който не му нанася вреди. Преди събирането следователят трябва да документира неговото състояние с писмени бележки, измервания на точното му разположение и подходящ брой фотоснимки в едър план. След като това е извършено, събирането може да продължи.
Макар да са трошливи, останките от цигари често са сравнително неповредени, ако не са попаднали в силен вятър или действия на гасящите пожара. Овъгленият филтър и стълбчето пепел могат да останат върху овъглените останки от огнището на горивния материал от борови иглички, трева, сухи листа или гнили листа. В тези случаи препоръчаната процедура е да се вдигне цигарата заедно с част от подложката като цяло. Това може да се извърши най-добре, като се изреже слой от гнилите листа и почвата под нея с чиста, остра и плоска мистрия или подобен инструмент. Работете с инструмента под слоя горивен материал/почва, докато се откъсне. Пъхнете парче чиста, гъвкава ламарина под пласта и го вдигнете непокътнат. Преместете всичко от ламарината в контейнер за доказателства. Ако почвата е много твърда и суха, може да се наложи да я размекнете преди вдигането. Това може да се направи, като се изкопае малка канавка около мястото, което ще се вдига и се напълни с вода, като преди това се изследва участъка внимателно за възможно наличие на течни катализатори. След като водата проникне, навлажнената почва може лесно да се откъсне и да се вземе. Ако това се направи внимателно, водата няма да проникне в овъглените останки, а само в пръстта.
Контейнерът за доказателства трябва да представлява здрава кутия с твърди стени, с подложка от памук под слой от чиста хартия или тъкан. Размерът му трябва да бъде достатъчно голям, за да може да поеме предмета, но не прекалено, за да не се мести в него по време на превозването. Кутията трябва да бъде маркирана и запечатана съгласно стандартните процедури за доказателствата и да се носи на ръка до съоръжението за тестване. Никога не изпращайте останки от цигара по пощата поради техния деликатен характер. От външната страна на контейнера напишете четливо “Доказателство за пожар – много чупливо”.
Съдебната оценка може да даде значително количество информация в зависимост от умението на изследователя и физическото състояние на останките. Ако останките са сравнително цели, лабораторното изследване може да бъде в състояние да определи марката на цигарата. Тази информация после може да се сравни с известните изследвания на температурите и скоростите на горене, както и евентуално да се свърже цигарата с конкретна личност. Според Bourhill някои производители на цигари отпечатват номера на производствената машина за целите на качествения контрол от вътрешната страна на филтърната хартия. Освен при някои много редки обстоятелства, цигарите от един пакет имат еднакви номера. Тези номера могат да дадат допълнителна информация в зависимост от производителя. (25) Едно изследване може също да подкрепи наблюденията на следователя върху това дали пожарът е започнал от тази цигара или не е въз основа на нейното физическо състояние.
Ако филтърът е сравнително неповреден, може да се окаже възможно да има остатъци от слюнка в достатъчно количество за извършване на проба на PCR DNA (ДНК), въпреки че в най-добрия случай това е далечен шанс и трябва да се пази само за съществени дела.
Следователят винаги трябва да осигури останките от цигари да се изследват за допълнителни устройства, които да показват дали цигарата е използвана като изпълнителна част към устройство за подпалване. Повечето от серийните горски подпалвачи използват “горещи комплекти” (кибрит или запалка и налични горивни материали), но когато им се налага да използват някакво закъснително устройство, цигарите се използват най-често при този метод, заедно с една или повече кибритени клечки или цяло тефтерче кибрит. При време на горене, което достига до 15 минути (в зависимост от разположението на клечката/клечките спрямо горящия край), цигарата действа като груб, макар и относително надежден, детонатор с временна задръжка. Когато цигарата е вкарана в кибритено тефтерче, останките от него обикновено са доста очевидни. (Даже ако районът на възникване на пожара е силно нарушен, търсенето с магнит може да извади телчето от кибритеното тефтерче.) По-трудно забележима е единична клечка или когато няколко отделни клечки са закрепени към цигарата.
Подпалвачите обичат да използват различни способи за закрепване на клечките към цигарата. Широко се използват лепило, конци, върви, гумени ленти, скоч, тел и други подобни материали. В много случаи връзката може да гори и ще изгори, като накара клечката да падне далеч от цигарата. В някои случаи клечката може да се забележи до цигарата, но в други случаи може да е скрита под пепелта и овъгления материал. (Това е още една добра причина да се съберат съседните остатъци и тези под цигарата заедно с нея.)
Друг метод, използван от подпалвачите, е вкарването на кибритена клечка или клечки в цигарата под ъгъл 90 градуса, като оставят открита само главичката. (Обикновено това са дървени клечки, на които се заостря дървения край, за да се вкара по-лесно. Дървената част, която стърчи, може да се отчупи или може да изгори.) Ако се използва единична клечка, цигарата най-често пада с главичката на клечката надолу поради добавъчната тежест. Ако бъде подложена само на обикновен оглед, следователят може да не разбере истинското предназначение на устройството.
Участъкът в съседство и в близкото обкръжение на цигарата трябва също да се огледа за наличието на някаква закрепена тежест. Тъй като е известно, че крайпътните подпалвачи завързват различни неща (включително болтове, гайки, шайби, камъни, пирони и др.) към съчетанието цигара/кибрит за увеличаване на ефективната далечина при хвърляне от пътя, присъствието на някои от тези предмети или подобен на тях край угарката от цигарата трябва да увеличи значително подозренията на следователя. Поради тежестта им тези предмети са склонни да потъват под пепелта и слоя от остатъци, така че е необходимо внимателен оглед.
Когато се извършва съдебно изследване на цигарено-кибритено устройство, трябва да се обърне специално внимание на използваните материали и начина и метода на сглобяване на устройството. Тази специфична информация може да бъде от изключителна важност при следващите етапи на разследването, особено ако разследването разкрие допълнителни компоненти или неизползвани, но сглобени устройства, притежавани от заподозрения. Тази информация може да бъде полезна също така и при установяване на поведенческия профил на престъпника, тъй като тези специални средства ще формират най-малкото част от modus operandi (начина на действие) на престъпника и могат да представляват “подпис”, уникален за този заподозрян.
Когато се работи с устройство от цигара и кибрит, следователят трябва винаги да обръща внимание на посоката на горящия край. Хората с водеща дясна ръка са склонни да поставят горящия край към лявата страна на кибритеното тефтерче, (гледано така, че капачето да е обърнато нагоре), а хората с водеща лява ръка поставят горящия край към дясната страна. Ако клечките са били откъснати от тефтерчето, при огледа трябва да се обърне внимание от коя страна са откъснати клечките, тъй като десничарите са склонни да късат клечки от дясната страна, а левичарите – от лявата.
Ако цигареното устройство е намерено в мястото на възникване на пожара, може да си струва усилията да се изследва участъка покрай пътя по двата фланга на пожара за наличие на незапалени устройства. Тъй като цигарите могат да загасват сами или горящият край да се откъсне при хвърлянето, намирането на цяло устройство може да се окаже златна мина със съдебна информация, включително ДНК, трасологични доказателства и скрити пръстови отпечатъци. Мястото на устройството спрямо края на шосето може също да даде ключа за МО на заподозрения. Устройствата, които са намерени на по-малко от 20 фута от края на шосето вероятно са били хвърлени от преминаващ автомобил. Устройства, открити на по-голямо разстояние вероятно са хвърлени или поставени от положение извън автомобила.
Използването на самата цигара като запалващо устройство е възможно, въпреки че би било сравнително трудно за доказване. Тъй като само цигарата е несигурен източник на запалване, известни са малко случаи, когато подпалвачите са използвали само цигара по този начин.
Като извод отново трябва да се подчертае, че една цигара или тютюнево изделие могат да запалят пожар при оптимални условия. На следователите обаче много по-често ще им се налага да отхвърлят цигарите като възможна причина, отколкото да ги потвърждават.
Пожарите от тази категория включват пожари, които са започнали както чрез пропълзяване, така и от издухани от вятъра въглени от варели за боклук, малки купчинки от отпадъци от дворовете, като борови иглички, листа, горене на стърнища, купчини от клони в сечища или всяко друго контролирано изгаряне. Като правило, пожарите в резултат на тези дейности обикновено са очевидни. Схемата на пожара, след като е проследена до неговото начало, често разкрива все още пушеща купчина боклук или горящ варел. В някои случаи обаче изгарянето на боклуци може да не изглежда толкова очевидно, тъй като пожарът може да е започнал от източник на известно разстояние или е запален от “спящ” огън, който е тлял дни и даже седмици преди това. Независимо от случая, при реконструкцията и документирането на схемата на пожара останките са от критична важност.
Както беше казано по-горе, в повечето случаи причината може да изглежда очевидна. В други случаи може да се наложи известна детективска работа. Подобно на пожарите, запалени от “избягали” лагерни огньове, изгарянето на боклуци се разпространява в природата или чрез пропълзяване до горивни материали в съседство или от пренесени от вятъра искри.
Когато пожарът се разпространява чрез пропълзяване, обикновено има забележима картина на разпространението. Отнасянето на въглени от вятъра се доказва много по-трудно, тъй като големите купчини боклуци могат да изпратят въздушни главни на няколко стотици фута по вятъра. Всяка дейност, свързана с изгарянето на боклуци, независимо дали е на големи купчини или ограничена в горящ варел, трябва да се разглежда като способна да подпали пожар. Следователят трябва да изследва изгорелите купчини или съдържанието на варела, за да види дали са още горещи. Той трябва да бъде крайно подозрителен, ако открие купчина или варел, които носят следи от скорошно гасене, тъй като това може да е свързано с опит от страна на отговорната страна преднамерено да скрие причината за горския пожар.
В редки случаи следователят може да има достатъчно късмет и да намери истинската въздушна главня, която е подпалила пожара. Обикновено истинският въглен няма да се вижда или да се различава, освен ако е сравнително голям и лежи върху подложка от различен горивен материал, като например парчета от изгорял шперплат, намерени по посока на вятъра от купчина боклук, съдържаща подобен материал. При горящи варели следователят трябва да провери дали липсва искроуловителен екран от мрежа с размер четвърт инч, която обикновено се изисква. Ако екранът е налице, той трябва да се провери внимателно за дупки и разкъсвания, които мога да позволят излитането на въздушни главни.
Тъй като пожарите, започнали от изгаряне на боклуци обикновено са очевидни, даже и нов следовател няма да изпита големи трудности при окончателното установяване на причината. Най-големи трудности могат да се срещнат при пожари, запалени от въглени, отнесени от вятъра. Следователят винаги трябва да има предвид възможността за издухани от вятъра живи въглени от околни къщи или работа по разчистване на земя и внимателно да изследва участъка от мястото на възникване на пожара срещу вятъра за възможни източници. Обикновено повечето издухани от вятъра живи въглени могат да прелетят само незначителни разстояния, преди да загаснат от само себе си. Макар силните ветрове да могат да пренесат въглените по-далеч, увеличеното снабдяване с кислород причинява изгарянето им, преди те да са стигнали до земята. Като правило повечето частици загубват способността си да подпалят пожар след около 40 фута. Изключения може да се получат, когато главнята е достатъчно дебела, за да поддържа горенето по-дълго време, а източникът на огън да е достатъчно голям, за да създаде конвективен стълб, който да е в състояние да вдигне материала нагоре за увеличаване на страничното преместване.
Тъй като заподозрените понякога се опитват да скрият вината си чрез загасяване на източника преди пристигането на следователя, показанията на съседите и другите очевидци често се оказват полезни в установяването на факта, че купчината или варела са горели преди пожара. Грижливото документиране на всяко доказателство за опити за гасене е много полезно при изграждането на случая, особено ако може да се докаже, че гасенето е било в непосредствена близост до мястото на възникване на пожара. Пепел и въглени, които са все още мокри от излятата вода, са онова, което може най-често да се срещне. Следователят ще трябва въпреки това да копае в средата на останките, за да опипа за остатъчна топлина или огън.
Записите във формуляра на разрешителното за горене, издадено от местните власти, също могат да помогнат при изграждането на случая. Разговорите със заподозрените, ако се провеждат правилно, почти винаги водят до признанието, че са горили нещо преди началото на пожара. Малко след това обикновено следва и признанието, че те са подпалили пожара.
Като подпалвания или палежи се определят онези пожари, които са запалени съзнателно и с преднамерен или злонамерен стремеж да се нанесе щета или да се извърши измама и така, че да изгорят тревата, храстите, дърветата и останалата покрита с гора собственост, която принадлежи на друг човек.
Подпалванията на горите отдавна са признати като проблем в цялата страна. Независимо дали става дума за пиянски палеж, както се практикува в отдалечените части на Югоизтока или за серийните палежи, които изглежда преобладават в Калифорния и в част от Югозапада, преднамерените горски пожари изглежда се увеличават. По оценка на някои организации за борба с горските пожари умишлените съставляват до 20% от всички горски пожари. Тъй като тези пожари често се подпалват на границата между горите и населените места, опасността за сериозни жертви и материални загуби обикновено е по-висока, отколкото при пожарите, възникнали по други причини.
Поради това особено важно е следователят по пожарите да има дълбоко разбиране за цялата сложност, свързана с преднамереното запалване на пожари. Това включва психологическа динамика на различните типове подпалвачи, на различните мотиви, на широкото разнообразие на подпалвачески средства и методи, разпознаване на картината на преднамереното подпалване и анализирането и различните следователски способи, които съществуват за разкриване на тези опасни престъпници. Тъй като този въпрос е много широк, той е разгледан в отделен раздел.
Тази категория обхваща пожари, които са подпалени при използване на всякакво механично оборудване, с изключение на експлоатация на железниците. Причините, свързани с машини, са едни от най-често срещаните. Списъкът на видовете машини, които могат да станат причина за пожар, фактически е безкраен. Дали това е малка бензинова сенокосачка или гигантски самосвал, почти всяка машина, която произвежда топлина с двигател с вътрешно горене или чрез триене е в състояние да направи горски пожар.
Изследването на всеки възможен елемент на машините, който може да подпали пожар, би било една непосилна задача. По-добър подход е да се разгледат петте големи причини, поради които могат да възникнат пожари от машини. Те са: частици от изпускателната тръба (ауспух); триене; гориво; механична повреда; радиационно или проводимо предаване на топлина към други запалителни материали.
В този раздел ще разгледаме всяка от основните категории, ще опишем общия процес, при който започва пожара, ще дадем някои основни съображения от следователска и доказателствена гледна точка и ще изброим някои от конкретните видове оборудване, свързани с тях.
Пожари от частици от ауспуха са онези, които се запалват от горещи материали, изхвърлени от изпускателната система на двигателите с вътрешно горене. Тези материали са под формата на изхвърлени сажди, металически парчета от изпускателната система или частици от каталитичния конвертор. (В този раздел не са включени пожари, запалени от предаване на топлина чрез излъчване или предаване.)
1. Въглерод от изгорели газове: Изхвърлените частиците сажди се образуват от нагара в двигателя, следи от метали и други замърсители от непълното изгаряне на въглеводородните горива. Изгорелите остатъци от смазочни материали, които са попаднали в горивната камера и колекторните тръби, задържат саждите и замърсителите заедно. Нагарът от смазочните материали представлява от 8 до 31 процента от общото тегло на частиците. Съдържанието на топлина в изхвърлените частици обикновено е равно на това от парче горяща твърда дървесина с подобно тегло, обаче присъствието на летливи въглеводороди удължава времето, през което частицата може да бъде термично активна и може също да увеличи топлинната енергия. След като частицата бъде изхвърлена от изпускателната система, въглеводородът се изпарява и частицата се самовъзпламенява, когато се срещне с въздуха. Това запалване може да бъде както под формата на тлеещо горене, така и да достигне горене с пламък, ако частицата е достатъчно голяма и има достатъчно запалителни пари. Големите дизелови двигатели с ниска степен на сгъстяване, напр. двигатели на камиони, булдозери или локомотиви са по-склонни да изхвърлят сажди, отколкото по-малките бензинови двигатели с висока степен на компресия на пътническите автомобили, но и двата вида могат да подпалят пожари.
Частиците, които се появяват в горивната камера, могат да достигнат температура над 3000 градуса по Фаренхайт; температурата на частиците, които се появяват от изпускателните клапани и колектора като правило не надхвърля 1600 градуса по Фаренхайт. Полевите изследвания от опитни следователи, подкрепени от лабораторни симулационни изпитания показват, че максималното разстояние на прелитане на частици сажди с размер между 0,090 и 0,390 инча е около 45 фута в условия на безветрие. (27) Реално повечето запалвания от частици сажди стават на много по-близко разстояние, обикновено до около 15 фута.
Минималният размер, който е способен да задържи достатъчно топлина за запалване на пожар, както е установено от Fairbank и Bainer преди повече от 60 години, все още се приема, че трябва да бъде не по-малък от 0,023 инча. Проведените изпитания в пожарникарската лаборатория на Ривърсайд в началото на 70-те години установиха, че вероятността за запалване на пожар е по-голяма при значително по-големи частици с размери от 0,06 до 0,08 инча. От двигателите могат да се изхвърлят частици с размери до 0,5 инча в диаметър. Както може да се очаква, колкото по-голяма е частицата, толкова по-вероятно е тя да запали пожар.
Обстоятелствата, които причиняват отделянето на сажди в изгорелите газове на двигателите с вътрешно горене се подразделят на четири различни групи:
1) Когато двигателят работи на празен ход или с малко натоварване продължително време, в горивната камера се натрупва нагар, тъй като работната температура в камерата е твърде ниска за пълното изгаряне на горивото. Когато този период на празен ход бъде последван от работа на двигателя на почти пълна мощност, частици от нагара се откъртват и се издухват от горивната камера. (Понякога това се определя като “продухване” или “прочистване”.)
2) Когато двигателят работи с голямо натоварване, например при изкачване на стръмнина или теглене на много тежък товар и температурите в горивната камера се повишат над оптималния температурен диапазон и температурното натоварване създава условия, при които натрупаният нагар се откъртва и изхвърля.
3) Когато в резултат на недостатъчна или неправилна поддръжка се влоши уплътнението на буталните пръстени и стеблата на клапаните, в горивната камера попада голямо количество масло. Това масло създава голямо количество нагар в камерата, който по-късно се откъсва и изхвърля при термично натоварване или механичен удар.
4) Когато в горивната камера се натрупа излишна топлина поради много бедна горивна смес или загуба на охлаждащата течност. (29)
Описаните по-горе условия трябва да се имат предвид от следователя, когато определя дали пожарът е свързан с изхвърляне на сажди. Най-високите и най-ниските части на стръмните участъци от автомагистралите (и железопътните линии) са по-често предразположени към пожари от сажди, отколкото другите пътни участъци. Други пътни условия, които причиняват рязко увеличаване или намаляване на скоростта, също трябва да се имат предвид, тъй като съпровождащите ги ударни вълни могат да бъдат достатъчни за откъртване на частици. Пожарите, започващи в горните части на насипите край магистралите, също заслужават внимание, тъй като обикновено те са по-близо до края на повечето ауспухови комини и по този начин частиците прелитат по-малко разстояние с по-малко разсейване на топлината. Автомобили, които са в лошо техническо състояние, са по-подозрителни от тези с добра поддръжка и равномерно работещи двигатели.
Възможността за подпалване на пожар от дадена частица сажди се влияе от много други променливи. Те включват скорост и посока на вятъра; количество на нагара от масло и гориво в частицата; ъгъла и скоростта на изхвърляне; прелетяното хоризонтално и вертикално разстояние; температурата на околния въздух, относителната влажност и състоянието на горивната подложка.
Когато се разглеждат изхвърлените частици сажди като възможна причина за пожар, следователят трябва да се води от следните широки предположения. Тъй като има толкова много променливи фактори, свързани с размера, химическото съдържание температурата и формата на горенето (тлеещо или с пламък), свързани с отделните частици сажди, тези предположения трябва да служат като обща насока и не са абсолютни:
1) размерът на саждите трябва да е по-голям от 0,023 инча, а реално ще бъдат много по-големи - 0,06 до 0,08 инча или по-големи. Възможността за подпалване на пожар нараства с размера на отделните частици.
2) максималното хоризонтално разстояние от вероятната точка на изхвърляне няма да превишава 50 фута и в повечето случаи ще бъде значително по-късо, обикновено до 20 фута и по-малко.
3) Относителната влажност като правило ще бъде ниска, но различните фактори, свързани със саждите, не правят относителната влажност изключващ фактор сама по себе си. Ако горивната подложка е много фина и разпрашена, частицата сажди е достатъчно голяма или температурата на частицата е висока, частиците сажди могат да подпалят пожар при условия на висока относителна влажност. При изпитанията, проведени от Fairbanks и Bainer частици с размер 0,185 инча са разпалвали огън при относителна влажност от 10 до 29%, ако тяхната температура е 1300 градуса по Фаренхайт; при 30-39% влажност пир температура 1700 градуса и при 40-50% при 1900°F. При изпитанията в Ривърсайдската лаборатория бяха направени подобни изводи, като установиха, че големи частици сажди могат да запалят огън в много фина горивна подложка дори при влажност 80%. (30)
4) Точката на започване на пожара е в горивна подложка от ситни насипни частици, като тревна плява, изгнили дървета, сухи изгнили листа или трици. Като правило колкото по-фина е горивната подложка, толкова е по-голяма вероятността частицата сажди да го подпали.
5) Температурата на околния въздух и на земната повърхност са високи, а влажността на горивото ниска, обаче както и при относителната влажност, по-ниската температура и по-високата влажност на горивото сами по себе си не са критерий за изключване поради променливия характер на размерите и температурата на частиците сажди.
Ако условията са подходящи, автомобилите, заподозрени като причина за подпалване на горски пожар с частици сажди трябва да бъдат подложени на изследване с подходящо изпитателно устройство. Когато има заподозрян автомобил, огледайте цялостното механично състояние и последните мероприятия по поддръжката. Потърсете видими дефекти, като повреден или липсващ шумозаглушител, напукани колекторни тръби на изпускателната система или скорошни повреди, които са довели до прегряване на двигателя. Много машини с дизелови двигатели, които се използват в горите, са снабдени с искроуловители или турбокомпресори. Турбокомпресорът работи главно като искроуловител и двигателите, снабдени с него, рядко подпалват пожари. Турбокомпресорите трябва да бъдат в изправно състояние и да няма никакви отработени газове (включително отдушниците на картера), които да се вкарват в системата след турбокомпресора.
Някои големи машини с турбокомпресорни двигатели използват малки спомагателни бензинови двигатели за подпомагане пускането на главния двигател. Те трябва да бъдат снабдени с искроуловител, но може и да не са. Искроуловители трябва да се изискват, когато се работи с двигател с вътрешно горене, когато се работи на покрит с трева терен, в зависимост от законовата уредба. Искроуловителите се делят на две категории: системи за задържане и износващи се системи. При големите машини най-чести са системите за задържане. Този вид искроуловител трябва да бъде снабден лента или тапа, които да покриват отворите, през които уловените сажди трябва да се почистват периодично. Ако се натрупа голямо количество сажди в искроуловителя, той може да се повреди и да започне да изхвърля горящи сажди. Хлабавите връзки, липсващите тапи и ленти за почистване и необслужваните уловители на сажди често могат да се открият при визуална проверка.
Другият вид искроуловител представлява екран или е износващ тип, който обикновено се поставя на малки двигатели с вътрешно горене, като верижни триони, генератори и помпи. Искроуловителят е снабден с екран, който не позволява на частици с размер над 0,023 инча да преминават през него. Екранният искроуловител може да има прогорени дупки или може да не е подравнен с корпуса на искроуловителя, създавайки отвори над 0,023 инча. Една полева проверка може да разкрие тези повреди, обаче ако пожарът е голям, искроуловителят трябва да се изпрати в изпитателното съоръжение без да се отваря. (32)
По-трудни за откриване може да се окажат непозволени изменения, неприемливи модели и неправилен монтаж, но с помощта на Полевия наръчник по искроуловители на Горската служба на САЩ (U.S. Forest Service Spark Arrestor Field Guide) следователят трябва да може да направи предварително определение. Началното определение трябва да бъде последвано от компетентно научно изпитание, когато такава информация може да се окаже критично важна за доказване на причината за пожара.
Когато по време на разследването на пожара има съмнение за въглерод от изгорели газове, ще бъде необходимо да се направи щателно и внимателно претърсване на точката на възникване на пожара. Поради високата температура на горене и тегло въглерода от изгорели газове има склонност към заравяне, като прогаря пътя си през горивната подложка, като често стига до минералната почва. Саждите се покриват със значително количество пепел, така че обикновено не се откриват на повърхността. Изключително малкият размер и тъмния цвят повишават допълнително трудностите при откриването им. Някои сажди, които са изхвърлени от бензинови двигатели, имат значително съдържание на желязо и може да се окаже е възможно да се извадят с мощен магнит, прокаран над мястото на възникване на пожара. От друга страна вероятността за откриване на сажди, изхвърлени от дизелов двигател, е значително по-малка. (32)
Въглеродът от изгорели газове от бензинов двигател обикновено е по-дребен и има зърнест или люспест вид. Обикновено е по-твърд от дизеловите сажди, които са по-меки и трошливи. Дизеловите сажди по размер могат да варират от дребни зърнести частици до гъбести бучки или люспи с размери до 0,5 инча или по-едри. И двата вида сажди обикновено са много черни и опушени на цвят и могат да са лъскави, отразяващи или мътни, неравни на вид.
В някои случаи пожарът може да е причинен от парче от материала от изпускателната система, които най-често са метални парчета, които са ръждясали и са се отлюспили. Те се различават на вид от истинските сажди от колекторните тръби или горивната камера по това, че са по-плоски и повече приличат на люспи и имат като цяло една по-гладка външна повърхност. Могат да бъдат черни от едната страна и с ръждив цвят от другата или да са черни и от двете страни. По-големите парчета могат да имат лека кривина, като вдлъбнатината е с неравна повърхност, а изпъкналата част е гладка. Парчетата от външната страна на изпускателната система обикновено са люспи или ръждясал метал с натрупана и уплътнена кал, които се натрупват от външната страна на системата. Ако има забележима кривина, вдлъбнатата страна е гладка, а изпъкналата неравна. И двете страни имат ръждив или кален цвят. Поради по-ниските температури частиците от външната страна на изпускателната система само рядко причиняват пожари.
Някои от машините, които най-често се свързват с пожари от изхвърлени частици сажди и някои от признаците, които следователят трябва да знае, са както следва:
1) Верижни триони: Търсете доказателство за неотдавнашна дейност, свързана със сечене на дървета и клони, като пънове, купчинки трици, нарязани греди или дърва, празни съдове от масло за двутактови мотори или други подобни отпадъци, следи от гуми или някакви инструменти, които може да са забравени или захвърлени. Обикновено точката на възникване на пожара ще бъде на мястото на използване на триона или непосредствено до него. Определен вид моторни триони е по-вероятно да направят пожар от други. Тези, които имат ауспух, който насочва газовете и саждите или направо към обработваното дърво или към земята, е по-вероятно да предизвикат пожар от тези, при които газовете се отвеждат настрана. Поради склонността на саждите да се заравят не рядко огънят тлее, без да бъде открит от работещите с триона и те напускат района, без да знаят, че са запалили пожар. В редки случаи обаче работникът може да открие огъня и да се опита да предприеме гасене, което ще бъде очевидно за следователя.
2) Тежки машини: От тежките машини с подпалването на пожари могат да имат връзка булдозерите, селскостопанските трактори, екскаваторите, самосвалите, тралните лебедки, машини за белене на дървета и други подобни. Тъй като новите дизелови машини са с турбокомпресори, пожарите от изхвърлени сажди са много по-редки, отколкото в миналото. Признаците, че този вид машини може да са въвлечени в пожара обикновено за ясно забележими. Има признаци, свързани с използването на машини, които могат да бъдат идентифицирани като възможен източник на пожара. Например частично разорана или ожъната нива край мястото на възникване на пожара ще подсеща са селскостопански машини; следи от булдозер и пресни следи в калта ще говорят за присъствието на булдозер; неотдавна отсечени дървета би могло да е признак за машина за белене или трална лебедка.
3) Сенокосачки и машини за плевене: По ирония редица горски пожари са започнали, когато домовладелците използват моторни машини за премахване на опасността от сухи треви около жилищата си и стопанските постройки. Признаците за тази дейност включват прясно окосени участъци и в съседство (въпреки че понякога е скрита набързо) наличието на машината. Тъй като шумът от тези машини е забележим, съседите често са добър източник на информация относно вероятната дейност преди пожара. (Имайте предвид, че сенокосачките и машините за плевене с метални ножове често подпалват пожари при удар на ножа в камък и се отчупва нажежено парче метал.)
4) Мотоциклети и други превозни средства за движение извън пътищата: Те са причинили многобройни горски пожари. Често те не са снабдени със законни искроуловители или имат такива, които не работят. Тъй като управлението на мотоциклет е кратковременна дейност, мотоциклетистите рядко осъзнават, че са подпалили пожар и обикновено вече са си заминали, когато пристигне следователя. Следите в съседство и подходящите за това пътища, както и случайните действителни следи на виновното средство край мястото на пожара могат да дадат единственото доказателство за случая.
5) Разни други машини: Те могат да включват всякакви двигатели с вътрешно горене с въглеводородно гориво. Помпи за напояване, генератори, въздушни компресори, машини за почистване на листа, машини за копаене на дупки за стълбове, машини за копаене на канавки и други подобни машини – всички те са причастни към пожарите. За следователя е важно да бъде внимателен и да забелязва всички признаци за използване на машини.
Когато следователят определи, че доказателство на мястото на пожара показва вероятност за пожар, свързан с въглерод от изгорели газове и районът на възникване на пожара е стеснен до възможния минимум, той трябва да изключи другите възможни източници на възпламеняване поради изключителната трудност за намирането на съвсем дребната частица сажди. След отстраняване на другите причини следователят трябва да проведе щателно визуално изследване на района с лупа или очила за четене. Ако частицата не бъде открита по този начин, прокарването на магнит над мястото на възникване може да вдигне частицата. Ако и това не сполучи, тогава трябва да се отстранят леко горните слоеве от пепел и останки или чрез изчеткване, или с леко издухване. Направете още една визуална и магнитна проверка и после продължете, докато се покаже минерална почва. Отстранената пепел може да се събере и да се пресее като последна стъпка.
Ако и в този случай частицата сажди или друга причина не бъде открита, тогава случаят трябва да се изгради по косвени доказателства чрез отхвърляне на всички други причини и доказване, че конкретната заподозряна машина е била в състояние да изхвърли горещите сажди. Следователят ще трябва силно да разчита на друго физическо доказателство, показания на свидетели, признания от отговорната страна, лабораторни изпитания и на собствения си опит за доказване на този вид случаи.
2. Частици от каталитичен конвертор
Каталитичните конвертори (катализаторите) са стандартно оборудване на всички американски коли и на повечето внесени от чужбина от 1975 година, а на леките камиони от 1984 г. В началото бяха изказани значителни съмнения относно възможността за подпалване пожар от автомобили, снабдени с конвертор. Това безпокойство обаче беше адресирано неправилно, тъй като инженерите прогнозираха, че един прегрят конвертор може да запали дори самата кола. Въпреки че се подпалиха малко на брой коли, по-късно бяха направени конструктивни изменения и бяха монтирани топлинни екрани, които направиха този вид инциденти рядко срещани.
Въздействието на каталитичния конвертор върху външни запалителни материали също предизвикваше безпокойство. Лабораторните изпитания обаче доказаха, че температурните разлики между автомобили с и без каталитичен конвертор са относително малки, въпреки че и в двата случая температурите са далеч извън необходимите за запалване на растителност, обхващайки един диапазон от 700 до 1200 градуса Фаренхайт. Обаче при симулиране на повреда, водеща до обогатяване на горивовъздушната смес, беше установено, че при колите с каталитичен конвертор температурите се повишават значително. Това може съществено да увеличи риска от запалване на растителността, която е в контакт с автомобила. (33)
През последните няколко години, обаче, се оформи едно друго напълно неочаквано безпокойство, което беше определено като реална опасност. Това е повреда на катализаторната матрица и нейното последващо изхвърляне в запалителна растителност. Този проблем изплува в края на 70-те и началото на 80-те години, когато следователите започнаха да намират странни на вид предмети в мястото на възникване на крайпътни пожари. Тези сивкаво-бели предмети скоро бяха определени като частици от катализатора от вътрешността на конверторите.
Каталитичният конвертор е предназначен да превръща изгорелите газове от двигателя в по-малко замърсяващи съставки чрез реакция с редки метали, които са нанесени върху керамична матрица. Изгорелите газове, идващи от горивния процес в двигателя, не са изгорели докрай поради ограниченото количество кислород в горивните цилиндри. Катализаторът е предназначен да комбинира неизползвания кислород, неизгорелия въглеводород, азотните окиси и въглеродния окис и да ги превърне в по-малко вредни химикали. Каталитичната реакция се създава от малки частици платина, родий и паладий, които са вградени в керамичната структура.
Някои условия, които за свързани с лошо регулиран двигател или механична повреда, могат да доведат до повреда на катализатора. Най-честата повреда е в системата за електронно запалване, която води до работа без обратна връзка. Това води до прекалено богата горивовъздушна смес. Недоизгорялото гориво увеличава температурата на горене в конвертора, като отслабва и даже разтапя матрицата. Най-честата причина за работа без обратна връзка е повреда на датчика за кислород. Други повреди, които могат да доведат до същото състояние, включват прекъснати проводници, лоша връзка или повреден термостат. Катализаторът започва да се топи и да се разпада при температури между 2400 и 2800 градуса по Фаренхайт. При разрушаването на матрицата парчета от нажежения до червено катализатор се изхвърлят от изпускателната система върху пътното платно или върху растителността край пътя, която може да гори. Парчетата могат да бъдат доста големи и с лекота могат да поддържат температура, която е достатъчна за запалване на растителността. Присъствието на редки метали (обикновено платина, родий и паладий) може лесно да се потвърди при лабораторно изследване. (34)
Поради относително големия размер на частиците, тяхното тегло и разположението на изпускателната система балистичната траектория на тези частици е доста къса. При повечето пътнически автомобили тръбите на ауспуха са разположени на около 18 инча от пътната настилка. Растителността покрай пътя често е над тази височина. Растителността действа като екран, който прегражда и отразява частицата. Поради тази причина повечето пожари от частици от каталитични конвертори започват на няколко фута от края на шосето. Ауспуховите тръби на моторизираните каравани, някои пикапи и други автомобили често са по-високи. Ако растителността е по-ниска от ауспуха, далечината на траекторията може да се увеличи до максимално разстояние от около 35 фута. (35)
С тази причина често се свързват случаи с няколко точки на възникване на пожара или няколко отделни крайпътни пожара. Пожарите могат да възникнат предимно от едната страна на пътя или едновременно от двете страни. Има доказателства, че частиците имат тенденция да подскачат и рикошират, което може да предизвика това явление – пожар от двете страни на пътя.
За разлика от частиците сажди, които често се свързват със стръмнини или други ситуации, които предизвикват ускорение или увеличават натоварването на двигателя, тук няма такава връзка с пожарите от конвертор. Пожари са ставали на равно, на стръмно, в прави участъци и в завои. Изпускателната система може да изхвърля частици в продължение на няколко мили. Минете по пътя по няколко стотин фута в двете посоки, като търсите в рядката растителност малки огньове, които са загаснали от само себе си. Частиците, които са на мястото на възникване на пожара, могат да бъдат със съвсем малки размери и да достигат до повече от един инч в диаметър. Цветът им може да бъде от сивкаво-бял до почти блестящо сребърен. Може да има малки участъци, където са почернели или имат полиран вид, обикновено по ръбовете или по краищата. Формата им може да варира от остри неправилни парчета, стопени капки с вид на пластмаса или малки кръгли топчета. Конверторите, при които се използва керамична монолитна подложка, имат отчетлив вид на пчелна пита, който може да се види, като големината на частицата зависи от степента на топлинното разрушение.
Частиците трябва да се открият визуално, тъй като не могат да се извадят с магнит. В зависимост от типа на горивото те могат да бъдат на повърхността или много близо до нея, или може да са се заровили в горивната подложка, подобно на саждите. След като се намери частицата, тя може да бъде свързана с конкретна марка автомобил. Например при някои изделия на “Форд” се използва керамичен монолит с квадратна конструкция тип пчелна пита. При конверторите на “Додж” се използва триъгълна конструкция тип пчелна пита, а при автомобилите на Дженерал мотърс се използва конвертор, който съдържа малки съчми или топчета с размера на съчмен лагер 0,177. Излагането на висока температура може да стопи тези топчета и те да се слепят заедно или да се намалят до една четвърт от първоначалния размер.
Автомобилите може да спрат, но може и да не спрат при повреда на конвертора. Претърсването на крайпътната ивица на няколко мили в двете направления може да доведе до откриване на виновния автомобил. В едно ограничено изследване, извършено от CDF, 33% от автомобилите, причинили пожари от каталитични конвертори, са били открити в негодно състояние близо до пожарите. (36) В повечето случаи небрежността на този, който управлява колата, не може да бъде фактор, обаче трябва да се проследи линията на събирането на информация дали той е знаел за повредата и е продължил да шофира.
Триенето генерира топлина, когато един движещ се предмет има контакт с друга повърхност (обикновено неподвижна). Най-често това е свързано с механична повреда или неправилна поддръжка или експлоатация. Когато едно парче метал създава триене, генерираната топлина предизвиква повишаване на неговата температура. В някои случаи това може да създаде тлеещи искри, тъй като металът се топи или се цепи в точката на контакта и се развива или пада настрана в близките запалителни материали. Температурата на парчето е ограничена до точката на топене на съответния метал, която може да бъде доста висока, като достига температура над 2500 градуса по Фаренхайт. В други случаи топлината от триенето се предава направо върху запалителен обект чрез триене от друг обект.
Пожарите, свързани с триене, могат да се получат от неограничен брой източници. Опитът да се изброят ще бъде наистина невъзможен, обаче един частичен списък от най-често срещаните източници следва по-долу.
1) Влачене на дървен материал с въжета: Пожарите, свързани с триене при извършване на дейност с влачене с въжета стават в резултат на топлина, получена при триене на въжетата в запалителни обекти, като дървета, греди или пънове. Търсете тези обекти в мястото на възникване на пожара. Ако не са напълно изгорели, тези обекти могат да имат следи от триене или срязване. В повечето случаи въжето ще бъде на мястото си върху обекта или в непосредствена близост до него.
Друг източник на топлина при триене може да бъде дефектна ролка или колела на макара при въжена линия за пренасяне по въздуха, които могат да блокират върху теленото въже, да се прегреят и да хвърлят горещи метални парчета или стружки. Тези парчета могат да варират от относително малки до много големи, превишаващи дължина пет инча или повече. Те мога да се извличат с магнит. Търсете тънки, светли парчета метал с неправилна форма. Някои от парчетата може да имат син цвят, което е свързано с нагряването до високи температури. В някои случаи макарата може така да се прегрее, че да се счупи и на земята да паднат горещи парчета. Те ще бъдат лесно забележими. (37)
Обикновено се изисква около всички точки на свързване на кабелната система за влачене, които имат потенциал за запалване на пожар, да бъде разчистено от запалителни материали, но може това да не е направено. Ако това е изискване по договора или местно законово положение, следователят трябва да може да установи липсата на изискваното разчистване с оглед доказването на небрежност. При изследването на неизгорелите участъци там, където се изисква разчистване, може да се открият други примери на неизпълнение, които да допълнят картината на небрежността. Това стана при един случай, когато следователите откриха, че дърводобивната компания бързо наема работници, за да приведат в съответствие други места, при които се използват въжени линии след подпалването на пожар, причинил щети за много милиони долари, който започнал от падането на макара на неразчистено място.
2) Верижни машини: Свързани с триене пожари при верижните машини най-често се случват, когато булдозерът или друга подобна машина върти своите метални вериги върху камениста повърхност. Възникналото триене може да създаде искри или може да доведе до откъсване на горещо парче метал, което възпламенява горивната подложка, с която то влиза в контакт. Металните парчета често са доста големи и обикновено са разположени много близо до следите от вериги, оставени в калта или в изгнилите листа. Конкретната скала, която е станала причина, често може да се определи по изтриването или драскотините по нея. Металните парчета обикновено изглеждат като сребро или тънка метална люспа. Най-вероятно то ще има синкав преливащ цвят в резултат на високата температура. Изследванията са установили цветния спектър на топлинното оцветяване на въглеродна стомана както следва:
400 градуса F: бледо сламен
440 градуса F: сламен
475 градуса F: тъмно сламен
520 градуса F: бронзов
540 градуса F: паунов
590 градуса F: син
640 градуса F: светлосин*
Тъй като тези парчета започват да ръждясват в рамките на няколко часа или дни в зависимост от климатичните условия, те обикновено могат да се отличат от по-старите парчета, които може да са били там до началото на пожара. Парчетата обикновено показват целия диапазон от цветове върху едно парче. Цветовете отразяват температура от 475 до 640 градуса по Фаренхайт, които определено са в състояние да запалят пожар. Легираните стомани може да не отговарят точно на цветовата таблица и в такива случаи следователят трябва да се консултира със съдебни металурзи.
Други източници, свързани с триене от гъсенични машини могат да станат, ако веригата излезе от направляващата или ролките блокират, като предизвикат контакт на метал с метал. Следователят трябва да може да намери парчето метал – причинител на мястото на възникване на пожара.
3) Други машини: Другите машини също могат да предизвикат пожар като източник, свързан с триенето. Новите технологии в областта на обработването на дървен материал с малък диаметър доведоха до създаването на мобилни триони с висока работна скорост, окачени на края на хидравлична стрела. Тези машини, известни като дърварски ножици или клонорезачка, представляват нова заплаха за подпалване на пожари. Ножовете на металния трион, работещи с много високи скорости, стават причина за пожари, когато ударят камък и изхвърлят горещи метални парчета върху запалителни материали. Металните парчета от тези машини общо взето изглеждат по-дебели и повече приличат на бучка, но пак имат същото термично оцветяване, както и при другите източници.
Турбокомпресорните машини, макар като цяло да не представляват опасност от гледна точка на изхвърляне от изпускателната система, могат да причинят пожари чрез триене, когато се повредят лагерите в турбокомпресора и се разруши турбината, изхвърляйки парчета от горещ метал през комина.
*T.B. Jefferson; Metals and How to Weld Them стр. 204, 1954 г. (Металите и как да ги заваряваме).
При повечето от пожарите, свързани с триене, ще има някакво доказателство за дейността и машината, които са създали източника на триене. Търсете следи от конкретна машина или други признаци за съответната дейност. Ако източникът на запалване са метални парчета, обикновено могат да се извадят с магнит.
Макар че металните парчета често са достатъчно леки, за да останат на повърхността на овъглените останки, обикновено се откриват под слоя от пепел, който може да бъде дебел няколко инча. За вдигане на парчета изпод слоя пепел един магнит със сила на привличане 35 фунта обикновено е достатъчно ефективен. В други случаи може да се наложи следователят внимателно да отстрани пепелта и останките, за да открие парчето, което лежи на слоя от минерална почва.
Пожарите от тези източници на запалване с висока температура и малка трайност обикновено започват с тлеещо горене и могат да останат на това ниво за известно време. Поради възможността за късно откриване може да се окаже необходимо да се проведат широки разпити, за да се определи мястото на конкретната машина на мястото на пожара в момента на фактическото му начало.
Пожарите, свързани с горива и смазочни материали могат да приемат множество форми. Горивото може да се подпали и да се разлее в горска местност в резултат на пробит резервоар или горивопровод или по време на зареждане. В повечето случаи първият признак за пожар от гориво или смазочни материали е наличието на обгоряло парче от машината на мястото на възникване или близо до него. В някои случаи може да се открие следа от неизгоряло гориво или смазочен материал извън периметъра на пожара, която води към мястото на възникване.
Пожарите от смазочни материали, макар и да не се случват толкова често като пожарите от гориво, притежават много от същите признаци. Често маслото, което е разлято или изтекло се натрупва около двигателя, докато най-после се нагрее до своята температура на запалване, като или подпалва машината, или на земята пада горящ материал. Дървообработващите машини имат допълнителен риск поради дребните частици прах, трески и други запалителни отпадъци, които се натрупват в остатъците от смазочния материал, който улеснява запалването и разпространението.
При повечето от тези пожари машината, от която е изтекло гориво или масло, ще бъде повредена при избухването на пожара и ще бъде открита на това място. Ако има подозрение за изтичане на въглеводородни горива, може да се окаже възможно откриването им с помощта на преносим уред за откриване на изтичане на газ и горива или на специално обучено куче. Освен това трябва да се спазва стандартната процедура за събиране на доказателства при подозрение за въглеводород. Ако случаят е особено сериозен, обмислете извикването на експерт по пожари, свързани с машина и с гориво или смазочни материали, за да помогне при разследването.
Механичните повреди като причина за горски пожари са сравнително редки. Една повреда основно се определя като повреда на част или части, която е свързана с изхвърляне на огън или на горещи метални парчета. Макар тази категория технически да отговаря както на свързаните с триене, така и на свързаните с горива категории, тя трябва да се разглежда като отделна категория за целите на разследването. При повечето случаи парчето от машината ще бъде намерено на мястото на възникване на пожара или до него.
При механична повреда, която е свързана с двигател или гориво, машината обикновено спира и често пламва. При други случаи тя може да продължи да работи, но ще спре близо до мястото. Следователят трябва винаги да отчита наличието на видимо отбили машини край мястото на пожара.
Две от най-често срещаните повреди, които предизвикват горски пожари, са повреди на спирачките и трансмисията. В първия случай металната част на накладката, феродото или барабана се прегряват от триене или повреда, като се отчупват парчета или се разрушават, запалвайки растителността под парчетата.
При повреда на трансмисията може да стане механична повреда в скоростната кутия, която да предизвика прегряване. Това може да доведе до разрушаване на корпуса на скоростната кутия, разхвърляйки парчета от горещ метал по пътя и в прилежащата растителност. В тези случаи често има ветрилообразно разхвърляне на метални парчета и надраскване на пътната настилка на мястото на повредата. Освен ако автомобилът не е буксиран, той трябва да се открие на малко разстояние от мястото на пожара. (38)
Причината за този вид пожари обикновено са очевидни. Металните парчета, свързани с този източник на запалване, са сравнително големи и лесно могат да се извадят с магнит. Машините, паркирани в близост до мястото на пожара, трябва да се проверят за евентуални доказателства за повреда. В повечето случаи небрежността от страна на собственика/оператора не е фактор.
Тези пожари с машини възникват от пренос на топлина от машината върху запалителната растителност. По-често срещания случай от двата е проводимия пренос между елемент от горещия двигател или изпускателната система и дребен горивен материал, например неокосена трева. Обикновено това става по два начина. Когато автомобилът се използва извън пътищата, малки парченца горивен материал, като класове от треви или листа и клечки от храсти се отчупват и засядат в горещия двигател или изпускателна система. В крайна сметка те се запалват и падат върху запалителни материали, над които минава автомобилът. В някои случаи се запалва самият автомобил и изгаря, но най-често той продължава, докато достигне безопасен участък или докато изгори източника на горивен материал.
В други случаи топлината може да се предава по проводим или излъчващ път на дребни запалителни материали, когато автомобилът е паркиран върху тях. При някои автомобили, особено при снабдените с каталитични конвертори, фактическият контакт с растителността не е задължителен или може да е минимален, за да запали пожар. Не е необходимо двигателя да работи, ако контактът е достатъчен и другите условия са оптимални.
Могат да се получат и други видове проводим или излъчващ пренос, в зависимост от конкретната машина. Примерите включват стационарни помпи или генератори, които работят прекалено близо до запалителни материали, трици или трески, които се издухват върху ауспуховите комини на камиони за превозване на трески, когато се товарят с дървесен пулп или раздробени дървесни отпадъци, или когато се остави горещ верижен трион върху дребни запалителни материали. Винаги, когато в близост до мястото на възникване на пожара работи някакъв двигател с вътрешно горене, следователят трябва да го има предвид като разумна възможна причина за пожара. (39), (40)
В повечето от тези случаи ще има някакво физическо доказателство за работата на автомобил на мястото на възникване на пожара или близо до него. Следователят трябва да търси следи, свързани с конкретната машина. Другите признаци могат да включват откриване на обгорели останки на място, което е извън мястото и не отговаря на наличния тип горивен материал, например обгорена клонка с листа върху чиста трева. В много случаи, понеже автомобилът се движи и пуска горящи отпадъци, шофьорът може и да не знае, че е предизвикал пожар и може да бъде на някакво разстояние в момента на пристигане на следователя. Освен ако автомобилът се запали и излезе от строя или това е видяно от свидетел, тези случаи могат да се много трудни за решаване.
Най-често въпросните автомобили са тези, снабдени с каталитични конвертори. Проверете дали няма заседнала овъглена растителност между изпускателната система и металния предпазен щит или топлинния щит.
Като пожари, свързани с железниците, се определят всички пожари, които са свързани с експлоатацията на железниците. Те включват очевидни причини, като изхвърляне на сажди от дизеловия локомотив или парчета от спирачно колодки, но могат също да включват и други пожари, от железопътни работници, даже когато друга конкретна причина може да изглежда по-вероятна. Например един железопътен работник, който безгрижно си хвърля цигарата непосредствено до линията, се класифицира като железопътна причина, въпреки че източникът на запалването по-добре подхожда на категорията на свързаните с пушене.
Навремето експлоатацията на железниците водеше до безброй пожари. Преди появата на турбокомпресорните дизелови двигатели, ролковите лагери на осевите букси и композитните спирачни колодки железниците бяха виновни за множество опустошителни пожари в западната част на Съединените щати. През последните 30 години железопътните корпорации направиха големи стъпки в технологичния напредък, което доведе до значително намаляване на тези пожари. Необходимостта от плащане на големи углавни глоби и гражданско-правни санкции без съмнение допринесе за това намаляване.
Преди началото на 80-те години по-голямата част от подвижния състав беше снабден с метални спирачни колодки и барабани. В по-голямата си част те вече са сменени с композитни колодки и пожарите от счупени метални колодки намаляха значително. Съвременните технологии и строгите програми за поддръжка намалиха много също така и заплахата от пожари от сажди, макар те все още да се случват. Замяната на старите смазочни материали и осевите букси салников тип с лагери почти ликвидираха пожарите, свързани с “горещи букси”.
Другите причини, които се срещат понякога, включват небрежно хвърляне на сигнални ракети, лагерни огньове, изоставени от работни бригади или временни работници, заварки и рязане, свързани с ремонта на релсовия път, шлака от шлайфане, парчета от спирачни колодки и искри от нерегулирани колела. (41)
Повечето от тези причини оставят конкретни физически доказателства, които са очевидни за следователя. Релсовите шлайфмашини, които се използват сега, оставят лесно различима шлака, която е с високо метално съдържание. Цветът на частиците е от металически сребърно-сив до тъмно кафяв. Те обикновено имат неравна, песъчлива структура на външната повърхност със слоест или гладък вид при някои от парчетата. Тези частици започват да ръждясват много бързо в резултат на високото метално съдържание.
Макар по-голямата част от подвижния състав да е снабден с композитни спирачни колодки, една част е със стари и затова пожарите от парчета от колодки са все още възможни. Освен това композитните накладки са закрепени на метални подложки. Ако композитния материал на колодката се износи до гол метал, тя може да хвърля метални парчета по приблизително същия начин, както и старите изцяло метални колодки. И в двата случая намирането на въпросното парче от мястото на пожара се извършва лесно с магнит.
Пожарите, подпалени при заваряване и рязане, от сигнални ракети и лагерни огньове трябва да се разследват, като такива при нормални обстоятелства.
Областта, която днес предизвиква най-голямо безпокойство, въпреки по-безопасните локомотивни двигатели, все още са изхвърлените сажди. Преди години локомотивите с въглища или дърва изхвърляха непрекъснат поток от горещи частици пепел от комините си. Без съмнение те са подпалили хиляди пожари. Когато се съсредоточихме повече върху предотвратяването, бяха приети закони, които изискваха искроуловители. С появата на турбокомпресорните дизелови двигатели и на мерките за предотвратяване на пожари персоналът от ж.п. транспорта повяваха, че заплахата от саждите е отстранена. Това не се оказа така.
Частиците сажди от дизеловите локомотиви обикновено са въглероден нагар с различни замърсители. Те се образуват главно в резултат на непълното изгаряне на дизеловото гориво и на маслото от картера. Нагарът от полимерни смоли, който остава от маслото, действа като спойка на нагара от въглерод. Получените частици сажди мога да се разпознаят по своята мека и трошлива структура и тъмно черния цвят. Те имат зърнеста или люспеста форма и могат да достигнат ½ инча и повече в диаметър. По-големите парчета могат да бъда порести и гъбести и могат да съдържат значителен обем неизгоряло летливо гориво или масло, макар на вид да изглеждат сухи. Когато тези частици се изхвърлят, те често пламват при контакта си с въздуха, като стават горящи снаряди със значително време на живот от 30 секунди до повече от минута. (42), (43) Въртеливото движение на въздуха, създадено от продължаващото преминаване на влака, действа върху горивния процес като вентилатор, помагайки за подпалването.
При турбокомпресорните двигатели въглеродният нагар се натрупва главно в горивната камера, изпускателните отвори и върху главите на буталата. С времето се натрупва нагар и в основата на комина и създава източник на частици, които могат да подпалят пожар. Основата на комина, която е конструирана за създаване на ефект на Вентури (изсмукване) за изтегляне на горещия въздух от двигателното отделение, се изпразва от газовете през комина. Ако основата на комина не се почиства периодично, въглеродът ще се натрупва и евентуално може да бъде изхвърлен като частици, способни да подпалят пожар.
При турбокомпресорните двигатели след турбокомпресора и ауспуховия комин има един компонент, наречен едукторна тръба. Тази тръба е предназначена за създаване на положителна вентилация на картера. Отвореният край на тръбата създава ефект на Вентури върху маслоотстойника, който е закрепен на картера на двигателя. Маслоотстойника и филтрите към него не позволяват маслото от картера да бъде засмукано в изпускателната система, но се изхвърлят маслените пари, които с времето образуват свързващо вещество за въглеродния нагар, който се натрупва отвътре в едукторите. Ако не се почистват редовно, натрупването на нагар може да достигне точката, при която се откъсва с лекота и се изхвърля като горещи сажди, които имат значителен потенциал за подпалване на пожар. (44)
Пожарите, свързани с частици сажди, обикновено възникват до 40 фута от железопътното платно. Средната стойност е определена на около 28 фута, измерени хоризонтално от средата на железопътното платно. За разлика от бензиновите сажди дизеловите сажди рядко може да се извлекат с магнит поради липсата на желязо в тях. Възникването на пожар е най-вероятно при леки или гнили запалителни материали.
Пожари възникват често по време на голямо отделяне на искри, например при работа на пълна мощност след дълъг период на малки обороти или престой на празен ход. Топлината се натрупва и съпровождащите механични натоварвания действат, като нагряват, размекват и изхвърлят въглеродния нагар. По-вероятно е запалването на пожари от влакове, които са изчаквали на запасен коловоз или са преминали от работа на малка към голяма мощност, например когато теглят по голям наклон или намаляване на мощността след излизане от завой, или стигнат долната част на спускане. Пожари от сажди най-вероятно могат да възникнат от подветрената страна на линията, ако вятърът духа със значителна скорост. Горната част на насипите и стръмните склонове, които са в непосредствена близост до комините, също са основно място за възникване на пожари от сажди.
Пожарите от метални парчета от спирачки обикновено се откриват на близко разстояние от линията. В много случаи парчето първо пада на траверса и я запалва, след което огънят се разпространява към съседните траверси и запалителните материали наоколо.
Признаците от други причини, като пушене, заваряване, шлайфане и др. са същите, които обикновено са свързани с тях.
Обикновено железниците планират периодично мероприятия по поддръжката, предназначени за отстраняване на въглеродния нагар от изпускателните системи на локомотивите и за смяна на износените спирачни колодки. Макар повечето железопътни превозвачи да са добре обезопасени в противопожарно отношение и да изпълняват тези мероприятия с необходимото старание, понякога някой локомотив пропуска планираната поддръжка и става заплаха за подпалване на пожар.
При всеки пожар, възникнал край железопътна линия, първото нещо, което следователят трябва да определи незабавно, е фактическият източник запалване. След като това бъде направено съществено е да се установи вероятното време на подпалването въз основа на времето на съобщаване, условията на горене и скоростта на разпространение. Ако пожарът е свързан с работна група, намерете графиците и имената на хората колкото може по-бързо. Ако пожарът е свързан с парчета от спирачки или сажди, следователят ще има нужда да установи контакт с човека, който изготвя разписанията на превозвача, за да разбере кой влак е минал по вероятното време на възникване на пожара. Влакът трябва да бъде спрян на запасен коловоз от превозвача и да се предостави за незабавна проверка от квалифициран персонал. При повечето случаи превозвачите сътрудничат изцяло и рядко се налага да се използват заплахи за съдебни действия. Ако има съмнения относно Четвъртата поправка за претърсване и изземване, следователят трябва да се консултира с адвокат на обвинението. В повечето случаи железопътният персонал сътрудничи с доброволно съгласие за изследване на изпускателната система и проверка на журналите за поддръжка.
Тъй като железопътните пожари, които се разпространяват извън полосата на линията, имат тенденция да са големи и да причиняват големи щети, особено важно е разследването да отхвърли всички други разумни възможни причини.
Децата по природа са любопитни. Това любопитство често се проявява във влечение към огъня. Това, разглеждано от някои психолози като един от нашите най-първични инстинкти, е особено силно при момчетата на възраст между четири и седем години и се наблюдава обикновено докъм десетгодишна възраст. (45)(46)
Това любопитство и желание за експериментиране със забранения огън много често е под формата на игра с кибрит. Това поведение се смята като нормално до известна степен и не бива да се бърка с патологичното юношеско подпалваческо поведение, което е свързано по-близко със серийното подпалвачество, отколкото с играта с огъня.
Най-често децата преминават през тази фаза на развитие, без да направят унищожителен пожар, благодарение на късмет или родителска предпазливост. Някои обаче успяват и резултатът е неконтролиран пожар в къщи или в околната природа, често с опустошителни материални щети и нараняване или смърт. Макар тази дейност най-често да се свързва с млади момчета, смесването на традиционните роли на половете напоследък в нашето общество доведе до това, че в тази дейност са въвлечени повече млади момичета, отколкото в миналото.
Навремето децата бяха значителна причина за горски пожари. Една пълна училищна кампания за предотвратяване на пожари, проведена от много законодателни органи, заедно с увеличеното обществено осъзнаване на проблема намали тази статистическа причина до относително ниски равнища.
Доказателство за игра с огъня са един или повече очевидни признаци. Те се проявяват често като множество изхвърлени клечки на мястото на възникване на пожара и около него, повредени от огъня играчки и други изгорели или частично изгорели предмети. Пожарите често стават около жилища, места за лагеруване, училища или други места, посещавани от малки деца, където няма непосредствен контрол от възрастни. В и около района на пожара търсете доказателства за деца, като малки отпечатъци от крака, изхвърлени обвивки от бонбони, играчки, дрехи и други подобни неща. Търсете детски къщички, дървени колиби, напуснати или празни сгради или подобни постройки, край които играят децата или са си построили сами.
Началото на пожара може най-често да е в район, който не се вижда (от детската гледна точка) от възрастните наоколо. По тази причина възникването на пожари в гори или гъсти храсталаци не е необичайно. Много често детското любопитство към огъня и съпровождащата го възбуда надделява над страха им да ги хванат и те присъстват край мястото на пожара, наблюдавайки гасенето. (47)
Тъй като тези пожари избухват в крайградски или в селски райони, обикновено за тях се съобщава бързо и имат малка възможност да се разраснат до значителен размер. За нещастие от гледна точка на разследването местата на възникване често са нарушени от добронамерените опити за гасене на местните жители и пожарните компании, обезпокоени от заплахата за съседните постройки. Това обаче се компенсира от изобилието на доказателства и потенциални свидетели. Следователят трябва да може бързо до разпознае общите признаци за игра с огън. Клечки, увити в станиол за създаване на “ракети”, тубички с гориво за запалки и изгорени мравуняци, изграждане и последващо изгаряне на изкусно построени картонени “градове”, овъглени останки от ненавижданата колекция от кукли на сестричката, детски опити за стъкване на лагерен огън и обгорели военни играчки или модели на коли са примери на ключове, които водят до идентифицирането на деца като отговорна страна.
Ако идентичността на виновното дете е все още неизвестна след установяването на причината, следователят трябва да започне да събира информация от околността, търсейки очевидци, които може да са видели деца да играят в района преди пожара или като възможност да проникне в социалната динамика на местните деца. Въпросите, които трябва да се задават обикновено, включват имена и адреси на децата в околността; кой с кого играе; кои деца обикновено играят в района на пожара; имало ли е по-рано инциденти с огън и ако да, кои деца са били въвлечени.
След като следователят е разкрил тези връзки, трябва да установи контакт с родителите на заподозряното дете или деца, преди да взема показания от тях. Този контакт трябва да бъде установен в повечето случаи деликатно, тъй като повечето родители ще заемат моментално отбранителна позиция, настоявайки, че тяхното дете никога не би било замесено в подпалваческа дейност. При значителен процент от случаите тази реакция е точно защото родителите вече знаят или подозират, че тяхното дете е участвало и се опитват да защитят детето и себе си от социални и финансови последствия.
Майсторските похвати при водене на разговора са критично важни за преминаването през това първо препятствие и получаването на достъп до детето. Един препоръчителен подход е да се каже на родителите, че вие знаете, че пожарът е подпален от деца, което може да доведе до много по-сериозна ситуация от сегашната и че е важно да се намери и да се говори с виновното дете за предотвратяване на бъдещи случаи. Внушете на родителите, че нямате причини да подозирате тяхното дете в момента (освен ако наистина го подозирате) и че трябва да говорите с всички деца от околността, за да видите дали те имат някаква информация. В повечето случаи родителите ще се съгласят да разпитате детето им.
От този момент следователят е изправен пред критичното решение дали да привлече в разпита родителите или не. Тук няма готов отговор, тъй като всяка ситуация има различна динамика и разпитващият трябва да разчита на своя инстинкт в зависимост от индивидуалните особености. В общия случай, ако родителите не са прекалено отбранителни, изглеждат добронамерени и желаят да присъстват, може би е по-добре да присъстват. Съща така, ако детето е съвсем малко, изглежда необикновено изплашено и некомуникативно, родителят може да помогне да се облекчи страха и да накара детето да проведе разговор. В почти всички случаи, когато детето изрази желание родителите да присъстват, най-добрият отговор и да се съгласите с това искане. В други случаи, в зависимост от обстоятелствата, присъствието на родител може да охлади желанието на детето да говори истината. Накрая, следователят трябва да бъде напълно осведомен и да следва всички линии на поведение или законите относно разпитването на малолетни, които се прилагат в законодателството.
След като предварителните притеснения бяха свързани с присъствието на родител или настойник, разпитът на детето трябва да продължи. В повечето случаи следователят трябва да приеме една колкото може по-малко заплашителна поза. Детето най-вероятно ще бъде много неспокойно и всичко, което може да се направи за намаляването на този страх и да се установи разбирателство ще увеличи вероятността за успешно интервю. Дайте на детето да седне в пожарния автомобил, да си сложи пожарникарска каска или да пръсне вода може да помогне да се намали детското напрежение. След като се установи разбирателство, следователят може да започне разпита.
Ако участието на детето е несигурно, едно предпазливо сондиране на неговата дейност преди и след пожара е подходящ начин за започване на интервюто. Уклончивостта и двусмислието извън присъщите на съответната възраст може да са признак за лъжа. Ако конкретната причина за пожара е известна, едно просто обяснение как е започнал пожара и как е определено това, в съчетание с показване на конкретни намерени физически доказателства на детето може да помогне да убедите детето да каже истината.
През целия разпит следователят трябва да подчертава важността на казването на истината и трябва да намали до минимум факта, че детето е в беда. Важно е да се убеди детето, че нито едно лице, което е подпалило пожара, нито неговите родители, ще бъдат вкарани в затвора. Обяснението, че вие смятате пожара за нещастен случай и не е запален нарочно също може да се окаже ефективно.
Както всички родители знаят, децата могат да бъдат много убедителни лъжци, особено малките деца. С напредването на разпита обаче следователят трябва да започне да открива невербални признаци на лъжа, ако детето е замесено. Тъй като играта с огъня често е групова дейност, имайте предвид, че детето може да не е запалило пожара, но може да е присъствало и лъже, за да защити своя брат, сестра или другар в игрите. При други случаи детето може да е замесено, обаче може да направи фалшиво обвинение срещу друго дете, за да защити себе си. Повторните разпити и разследвания трябва евентуално да уредят тези въпроси.
Ако вината на детето е вече установена ясно от очевидци и други доказателства, разпитът може да започне с един по-настъпателен подход. Обяснявайки, че няма съмнения в участието на детето и ще лъжите ще му донесат само повече неприятности, следователят може да успее да получи признание по-бързо. Много често един подход, който се състои в твърдението, че няма съмнение в участието на детето, да се опише възникването на пожара и след това да се попита детето дали го е направило нарочно или случайно, може да бъде най-ефективен.
Във всеки случай следователят трябва да бъде крайно предпазлив при използването на тактика или метод, който може да бъде толкова принуждаващ, че да накара едно невинно дете да признае нещо, което не е направило. Тактиката трябва да се нагажда към конкретните обстоятелства и да бъде подходяща за възрастта. Ако детето не се признае за виновно, следователят тогава трябва да опише на детето действията, които са причинили пожара до най-малки подробности, така че признанието да може да се подкрепено от наличните доказателства.
Накрая, особено при по-големите деца, следователят трябва да прецени всички факти по случая, положението и поведението на семейството на детето и да реши дали наистина дейността по подпалването на пожара попада в категорията на обикновена игра с огън или е наистина патологична по характер.
Линиите на електропроводите представляват сложна мрежа през цялата страна, като значителна част от тях се намират в селска или полуселска местност. Пожарите от електропроводи често се превръщат в опустошителни поради факта, че метеорологичните условия, които често причиняват повреди на електропровода (напр. силни ветрове и висока температура), причиняват също и екстремно поведение на пожара. Фактът, че редица електропроводи минават през отдалечени райони с труден достъп също може да допринесе за увеличаване на размерите при много от пожарите.
Повечето местни власти, където има висок риск от горски пожари са въвели закони, които са насочени към предотвратяване на пожари от електропроводи. Тези закони, които определят най-често разчистването на растителността под и около линиите и стълбовете, са опростенчески като концепция, но сложни на практика. Потенциалът за подпалване на пожар от различни видове оборудване са различни и това често определя изискванията за разчистване. Редовият следовател трябва да има най-малко основни познания по различните категории оборудване за електропроводи и техните възможности за разпалване на пожар.
Пожарите от електропроводи често са от най-очевидните от следователска гледна точка, макар че могат да станат и най-трудни. Това е вярно по няколко причини. Първо, повечето хора, включително и мнозина следователи, притежават само рудиментарни знания по теория на електричеството. Въпреки че физическото присъствие на електропровода точно над точката на възникване на пожара е съществено доказателство prima facie за причината на пожара, само това не е достатъчно за доказване на случая. Овладяването на основите на електротехниката, разбиране за различните начини, по които електропроводът може да запали пожар и способността това адекватно да се документира и да се демонстрира това е необходимо за успешното приключване на тези пожари.
Второ, тъй като значителен брой пожари от електропроводи се разрастват до големи размери и поради факта, че електроснабдителните компании имат дълбоки финансови джобове, те често оспорват в съда разходите за потушаване и за щетите, ако може да се установи небрежност в поддръжката на линиите в съответствие със законните стандарти. Тъй като разходите, свързани с тези пожари често са астрономически, интересът на компанията е да оспорва случай в съда, най-малко по време на предварителното слушане на делото на етапите на представянето в съда на резултатите от предварителното разследване и снемането на показанията на свидетелите. Тези компании често наемат взводове високо компетентни адвокати и имат под своя команда цяла конюшня специалисти по електротехника, които чакат да сринат версията на следователя. В тези случаи провеждането на задълбочено разследване и педантично документиране е задължително.
Следователят трябва да познава основите на електротехниката и номенклатурата на оборудването. Много по-добре е правилно да посочи заподозрения елемент от оборудването с неговото точно наименование, вместо да го нарича “електрическа джаджа”.
По същество, всички системи за предаване и разпределение на електроенергия почиват на една и съща теория. Енергията се генерира в електрическа централа, обикновено с водноелектрически или парни генератори, с напрежение между 13 и 25 КV. След това напрежението се повишава чрез серия повишаващи трансформатори и се насочва по главните електропроводи. Обикновено те са с напрежение от 55 КV до 500 КV. Технически те се наричат преносни линии и обикновено са опънати от големи стоманени кули. Тези линии стигат до подстанциите, където напрежението преминава през серия понижаващи трансформатори и се намалява между 2,4 КV и 35 КV. От това място се подава към отделните потребители на 120/480 волта по серия разпределителни линии. Тези линии могат да се видят обикновено закрепени на дървени стълбове, които стигат до жилищата и работните места. Разпределителните линии са около пет пъти повече, отколкото преносните. Статистически разпределителните линии предизвикват повече пожари, отколкото преносните. За това има няколко причини. В една следна електропреносна мрежа разпределителните линии са пет до десет пъти повече километри от преносните. Освен това разпределителните линии обикновено имат повече елементи, които могат да предизвикат пожари (и може да изискват разчистване, в зависимост от законодателството). Поради по-ниските напрежения на разпределителните линии изискванията за разчистване (ако има такива), обикновено са по-малки за самите проводници, които могат да увеличат въздействието, както и риска.
В различните места между електростанцията и крайния потребител електроснабдителните компании слагат предпазители. Те са предназначени да разделят отделните части на системата така, че в случайна повреда проблемът да може да се изолира в малка част от линията. На всяко място, където се взема енергия от главната линия и се насочва към потребителите, се използват понижаващи трансформатори за намаляване на напрежението.
На един типичен разпределителен стълб от 2,4 до 35КV най-горните напречни рамена носят най-високите нива на напрежение. Вторичните рамена, разположени на четири до шест фута под първичните рамена, ще имат понижено напрежение, обикновено от 120 до 480 волта. Ако има трети комплект от напречни рамена, те обикновено са запазени за телефонни линии и за кабелна телевизия и обикновено нямат отношение от гледна точка на причините за пожари. На някои стълбове има както разпределителни, така и преносни линии. В тези случаи напрежението на преносната линия, обикновено 60 КV, е опъната над първичната разпределителна линия. (48)
Електроснабдителните компании използват множество разнообразни конектори, предпазители, шунтиращи превключватели, трансформатори, автоматични включватели, секционни изключватели, шалтери, снадки, скоби и други елементи, които могат да допринесат за пожара. Следователят трябва да бъде запознат с най-често срещаните елементи в своя район и да знае техния потенциал за подпалване на пожар.
Един отличен справочен източник е Полеви наръчник по предотвратяване на пожари от електропроводи на Калифорнийския отдел на горите и пожарната защита. Този наръчник съдържа повечето от използваните елементи и ги класифицира според техния потенциал за подпалване на пожари по категории изключено – не е изключено. Типовете конектори, предпазители, скоби и т.н., изброени в наръчника в категорията “не е изключено”, са онези, които носят висок риск от подпалване на пожари и следователно изискват разчистване на запалителната растителност
Повредите на електропроводите обикновено попадат в една от няколкото групи. Повреда на оборудване, като конектор или удължител, която предизвиква падане на проводника и да направи контакт със запалителни материали; провисване на линията, което води до контакт на проводника с върховете на дърветата или други проводници; силни ветрове, които събират съседни проводници и предизвикват волтова дъга; замърсени изолатори, които могат да доведат до дъга между проводника и стълба; или птици или животни, предизвикващи дъга.
Първият признак за следователя, че един пожар може да е свързан с електропровод, е наличието на електропровод над мястото на възникване. Това не трябва да кара следователя прибързано да приеме, че причина е електропроводът, обаче това е една потенциална причина, която трябва да се изследва и да се потвърди или отхвърли. След като следователят е установил фактическата точка на възникване на пожара, установяването на конкретната причина трябва да следва същия системен процес, както при пожарите с неопределен произход. Следователят трябва първо да огледа за очевидни признаци за пожар, причинен от електропровод. Скъсана линия мястото на възникване или около него, счупени парчета от оборудването или изолаторите, тлеещ огън на върха на стълба или напречните рамена или овъглено тяло на птица или малко животно – всичко това са доказателство за пожар, вероятно причинен от електропровод.
Следователят не трябва да забравя, че в някои много редки случаи един пожар, започнал от друг източник, след достигането на достатъчна интензивност, може да накара електропровода да искри, или някой стълб да изгори така, че да падне и да създаде вид на причинен от електропровода пожар. Една точна интерпретация на картината на пожара обикновено установява този факт и води до истинската причина.
Обичайно срещаните признаци, свързани с пожари от електропроводи, са следните: (49), (50)
Това е една от най-очевидните причини. Падналият проводник е на мястото на възникване или близо до него. В някои случаи работните групи може да ремонтират или може вече да са завършили ремонта на линията, ако реакцията на следователят закъснее, обаче огнеборците обикновено знаят за тези обстоятелства.
Общо казано, някои видове конектори, като снадки или скоби за бързо свързване могат да се повредят и да доведат до падане на проводника на земята. Когато това се случи, системата е проектирана да се изключва, но могат да се случат няколко неща, които да накарат проводника да искри, подпалвайки пожар. Първоначалното късо съединение може да е достатъчно горещо за подпалване на пожар, ако се получи достатъчно топлина от съпротивлението в точката на контакта със запалителния материал; може да сработи автомат за възстановяване на електроподаването, като временно подаде напрежение в линията; компанията за пренос на електроенергия може нарочно да включи напрежението, за да провери линията. При всички случаи следователят трябва внимателно да провери проводника, ако това е безопасно, търсейки доказателства за искрене и интензивно нагряване. Това може да включва точкова корозия, образуване на нагар, обезцветяване и стопяване или образуване на капка на края на проводника.
Дървета, които са прекалено близо до електропровода, също могат да паднат върху проводника и да го скъсат на две или да го издърпат от конектора. Това може да не скъса кабела, обаче може да причини искрене в точката на контакт, което може да доведе до падането на горещ материал на земята и може да стопи проводника до скъсване. Общо казано, търсете точката на възникване около натоварения край на падналия проводник, обаче пожарът може да започне в множество точки по цялата му дължина, където прави контакт със земята, ако това е гол проводник. Ако се е повредил конектор или снадка, опитайте се да го намерите и да го приберете като доказателство.
В някои случаи може да е възможно събирането на фулгурити от почвата под точката на контакта, ако през почвата е имало изтичане на достатъчно енергия. Тези фулгурити обикновено имат приблизително формата на морков и приличат на тръбички или топчета от разтопено стъкло или обсидиан. Фулгуритите, получени от изпразване на проводник обикновено са по-големи и по-груби на вид, отколкото нежните тръбички, които обикновено се свързват с удар на мълния. Наличието на тези предмети е силно доказателство, че линията е била под напрежение в момента на контакт със земята. Ако проводникът направи контакт през дървета или друга растителност при падането й, потърсете следи от овъгляване или следи върху клоните и стволовете, подобни на тези, които остават от мълния. Проводниците, които падат върху огради, могат да пропуснат тока по металната ограда на известно разстояние, преди да подпалят пожар.
Разцепени или счупени странични рамена, повредени стълбове и огънати конзоли могат също да допринесат за повреда на проводник. Когато види паднал проводник, следователят трябва да се опита да определи основната причина за повредата му.
Утечката е прекъсване на електрическия кръг с нежелателно пренасочване на електроенергията. Тези утечки най-често водят до пожари, когато са причинени от контакт с прилежащата запалителна растителност. Това може да се случи, когато дърво падне върху електропровода или когато самият проводник провисне или бъде издухан към растителността.
Провисването на проводници обикновено става, когато околната температура е много високи. Проводниците са проектирани да имат известно провисване, обаче, когато температурата се повиши, провисването също се увеличава. Ако линията провисне прекалено много, тя може да направи контакт и утечка с растителността под нея. В някои случаи, както беше посочено по-горе, проводникът може да се разтопи на две части, но по-често остава цял, изпращайки дъжд от разтопен метал и горяща растителност върху земята. Силните ветрове могат да наведат прилежащата растителност към проводниците, а проводниците също могат да бъдат разлюлени един към друг. Като правило, търсете контакт от люлеенето от вятъра в най-ниската точка на разстоянието между два стълба. Ако стълбовете са на една и съща кота, това обикновено ще бъде средата на разстоянието между тях. Ако стълбовете са върху склон, по-голямото провисване обикновено е по-близо до долния стълб.
Ако линията е здрава, следователят трябва да изследва както линията, така и съседната растителност с бинокъл или артилерийска бусоля. Търсете признаци на искрене, включително точкова корозия, обезцветяване и образуване на нагар. Върховете на дърветата и клоните под проводника и в съседство трябва също да се изследват внимателно за признаци за въздействие на висока температура. Може да е възможно също да се съберат части от засегнатата растителност. Ако линията е прекалено висока или възможното място на утечката да е скрито от погледа, може да се наложи да се изключи линията и да се свали за проверка. Може да се наложи следователят да използва автомобил със стрела. И в двата случая е необходимо одобрението на електрическата компания и нейното сътрудничество.
Някои местни власти изискват разчистване на запалителната растителност под проводниците и около тях. Като правило, колкото по-голямо е напрежението, толкова по-голямо разстояние се изисква за поддържане на нисък риск от пожар. Например законът за публичните ресурси в Калифорния изисква следните разстояния: за линии с напрежение 2,4 до 72 КV – четири фута; от 72 до 110 КV – шест фута, а за всички линии на 110 КV се изискват десет фута.
Винаги помнете, че условията може да се променят към момента на пристигане на следователя на мястото и че проводникът може да се е охладил и да се е свил до положение, че провисването вече да не е очевидно.
3) Повреда на изолатор: При монтажа на електропроводи се използват различни видове изолатори. Всички те обаче изпълняват една и съща важна функция. Те са предназначени за недопускане на контакт на проводника със земята. Когато те не изпълнят предназначението си, става късо съединение, което предизвиква волтова дъга и евентуален пожар. Изолаторите могат да се повредят поради стареене, повреда от стрелба, удари на мълния, рязко повишаване на мощността и повърхностен пробив.
Изолаторите могат да получат повърхностен пробив, когато са замърсени, особено след дълго и сухо лято. Поради това че искрене е по-възможно да се получи, когато има повишена влажност, например при роса или мъгла, много от тези свързани с изолаторите пожари се случват през нощта или в ранните утринни часове. Електрическият ток пробива изолатора към стълба, като запалва върха на стълба или напречно рамо. Стълбът тлее през нощта, като от него падат горещи материали на земята. Когато запалителните материали на земята изсъхнат достатъчно, пожарът се разширява.
Когато има повърхностен пробив, може да има доказателства във вид на напукване, високотемпературно обезцветяване, които ще изглеждат като тъмни, неправилни ивици върху глазурата, следи от напрежението върху праха или падане на глазурата. Може да има и кръгъл участък, където глазурата се е отлюспила, отривайки порцелана под нея.
4) Предпазители, превключватели и други елементи: При електропроводите се използват множество разнообразни устройства, които изпълняват много различни функции. Много от тях са потенциални източници на горски пожари. От някои видове предпазители, като топящи, универсални или предпазители с отворена линия може да падне горещ материал към земята, когато се задействат при превишаване на допустимия ток. Някои видове въздушни прекъсвачи, шалтери с ножови контакти и линейни прекъсвачи могат да искрят при работа; конектори от типа на скоби за бързо връзване, анкерни болтове с раздвоени краища, тип LM и Fargo може да се разхлабят и да предизвикат искрене. Трансформаторите могат да се повредят и да дадат на късо, а гръмоотводите също могат да запалят пожари, когато бъдат подложени на свръхток или удар от мълния. Ако тези устройства са монтирани на стълбове без достатъчно разстояние от запалителна растителност, при тяхната работа лесно може да възникне пожар.
Пожари от тези устройства обикновено възникват в непосредствена близост до мястото на монтирането им в линията. Като доказателство могат да се намерят парчета на мястото на възникване на пожара, включително разтопени метални парчета или остатъци от капака на предпазителя. При другите компоненти търсете физически следи от високоволтово искрене, описани по-рано.
5) Птици и малки животни: Макар и да не са често явление, случва се утечките от електропроводи да се причиняват от птици и други малки животни, особено катерици. Електроразпределителните компании са направили големи крачки за намаляването на пожарите, свързани с електропроводи, включително и на тези, причинени от животни и птици чрез инсталиране на защитни устройства, като пръти за кацане на хищници, предпазители против кацане, макети на бухали, изолирани проводници и предпазители за катерици, но те все още се случват при някои условия.
Повечето пожари, свързани с птици, стават, когато голяма птица, обикновено хищник, прави контакт едновременно между два проводника с крилата си както при кацане, така и при излитане. Получената утечка убива птицата, като хвърля горящите й останки в запалителната растителност долу. Най-голяма опасност от птици представляват стълбове с оборудване, ъглови стълбове, линейни и компенсиращи стълбове с вградени напречни рамена и джъмпери. Тъй като конфигурацията на стандартната трифазна линия обикновено има минимално разстояние между фазите от двадесет до тридесет инча, опасността от създаване на контакт едновременно между две фази е значителна при средни и големи птици. Нормалната разпереност на крилете на възрастен орел може да достигне седем фута, на червеноопашатия ястреб – до около четири фута, а обикновеният хамбарен бухал достига приблизително три фута.
По-рядко, но документирано явление е падането на змия между два проводника или джъмпера. Както и по-горе, наличието на овъглена змия или на змия и на птица са добър признак за причината на пожара.
Друга причина, свързана с птиците, е повреждането на изолаторите с кълване; допълнителното тегло от кълвящите птици причинява огъване на проводниците на първичните шини или на проводниците на другото оборудване, при което те се опират един друг; големи ята от птици, като черни дроздове или скорци, които излитат едновременно от проводниците, карат линиите да “галопират” и да се удрят една в друга; а птичите изпражнения, които се натрупват по горната част на изолаторите или трансформаторите, предизвикват повърхностен пробив.
Както понякога птиците предизвикват пожари, свързани с далекопроводи, така и други малки животни, най-често катерици, могат също да създадат проблеми. Най-често катериците правят едновременен контакт на две фази или на два извода от трансформатора. И в този случай търсете признаци, свързани с искрене и овъглени тела на животни.
След като следователят е определил, че вероятната причина е електропровод, най-важният аспект от разследването е подробното документиране на наличните доказателства, включително показателите за картината на пожара. Това трябва да включва правенето на множество снимки на всички заподозрени проблемни елементи или проводници, които може да са причинили пожара. Всяко физическо доказателство трябва да се вземе и запази.
Не е нещо необикновено да се открие, че ремонтната група на компанията е пристигнала на мястото преди следователя. Тъй като някои компании имат вътрешна политика, че повредените елементи или проводници са боклук и трябва да се махнат от мястото на пожара, колкото по-скоро следователят пристигне на мястото и успее да запази точката на възникване, толкова по-добре. Ако следователят е закъснял и подозира, че екипите на снабдителната компания вече са дошли и са си заминали, той трябва да потърси признаци около мястото на възникване, за да потвърди това. Това може да включва контакт с околните екипи на пожарникарите, пресни следи от гуми и отпечатъци от стъпки в участъка, новопоставени елементи, останки от метални части, боклуци и свежи отпечатъци от кънки на дървените стълбове. Ако изглежда, че работните групи са махнали доказателствата, може да се наложи незабавно да бъдат последвани със съгласие за обиск или заповед за обиск, за да се възстановят всички важни предмети, които са взети от мястото на пожара.
Събирането на всички метални елементи и проводници, смятани като евентуална причина за пожара, е важен фактор в разследването. Всички такива материали трябва да се изследват с подходящо изпитателно съоръжение или квалифициран електроинженер. С такива експерти трябва да се прави консултация винаги и сведенията да се запазят, за да се осигурят показания при всички сериозни случаи, които могат да стигнат до съдебен процес. Направете внимателно справки за препоръките на експертите и осигурете инженер, който да има сертификат и конкретен опит в системите за пренасяне и разпределение на електроенергия.
Друго съображение трябва да бъде призоваването на документацията на електроснабдителната компания, свързана с повреди на захранването, токови удари, дневници за поддръжка, инспекции и разчистване на растителност във връзка с въпросната линия. Тези документи могат да бъдат полезни както установяването, така и за отхвърляне на обвинение в небрежност от страна на електроснабдителната компания.
Ремонтните група на мястото на пожара трябва също да бъдат разпитани за всяка свързана със случая информация, която те могат да имат. Много често те откровено предлагат експертна информация относно характера на повредата и имат желание да опишат с точни технически термини техния фактически характер. Това може да бъде критично важно доказателство по време на по-нататъшния съдебен процес.
Трябва да се подчертаят два финални момента. Повечето електроснабдителни компании са силно заинтересувани от предотвратяването на горските пожари и полагат значителни усилия в това отношение. Много често те няма да имат голямо желание за сътрудничество при подпомагането на следователя в разследването за установяване на точната причина за предотвратяване на бъдещи пожари. Може би от криворазбрано чувство за лоялност някои служители може да не искат да помагат или да сътрудничат и следователят трябва винаги да има едно на ум за опит за въвеждане в заблуждение. Колкото и да показват желание за сътрудничество служителите, винаги търсете второ мнение от експерт за всички значителни пожари, свързани с електропроводи.
И накрая, една бележка по безопасността. Електропроводите са под високо напрежение. Електричеството убива. Следователите трябва винаги да са крайно предпазливи, когато работят под или близко до електропроводи, особено ако там има паднал проводник. Гъсти ивици дим, сажди, пепел, капки от забавители и водни струи – за всички тях е известно, че могат да предизвикат късо съединение, което може да бъде опасно за хора, които се намират на земята до 100 фута от проводника (51). Ако има някакви съмнения дали условията на работа в района са безопасни или не, следователите не трябва да се колебаят да изчакат, докато мястото бъде обявено за безопасно от персонала на електроснабдителната компания.
Тази категория се използва за всички причини за пожари, които не са категоризирани конкретно по-горе. Тъй като тези източници са сравнително редки и не се свързват често с пожари, всички те са групирани в тази категория. Очевидно това ще включва множество потенциални източници, които ще бъде невъзможно да бъдат изброени напълно, обаче някой от най-често срещаните видове са описани по-долу.
Пожарите, свързани с фойерверки, ежегодно причиняват материални загуби в САЩ като цяло за милиони долари. Използването на фойерверки обикновено се случва преди, по време и веднага след празнуването на Четвърти юли. Фактът, че това се случва в средата на сезона на пожарите според много законодателства допринася за запалването и разпространението на пожари от този източник.
Така наречените “безопасни и разумни” фойерверки може да не представляват сериозна заплаха за потребителя, но те са много опасни с тяхната способност да подпалят горски пожар. За нещастие, етикетът “безопасни” приспива съмненията на някои хора и ги кара да мислят, че тези устройства могат да се използват навсякъде безнаказано. (52)
При фойерверките се използват няколко класификации в зависимост от категорията устройства, към които спадат. От следователска гледна точка тази класификация е безсмислена, тъй като всички фойерверки могат да запалят пожар, независимо дали това са звездни кълба, изстрелвани с минохвъргачка или са ръчни бенгалски огньове. От следователска гледна точка критичните въпроси, които остават, са как работи устройството, вероятността от подпалване на пожар и доказателствата.
За тази цел ще класифицираме всички фойерверки в три главни групи по принципа на действие. Те са наземни или ръчни, въздушни и експлозиви.
1) Наземни /ръчни: Това са типични устройства за използване на двора и най-често точно тях ги наричат “безопасни и разумни”. Те включват фойерверки, които се държат в ръка, като бенгалски огньове, въртележки и онези, които са поставени на пресован картон или дървена платформа, като фонтани, римски свещи или вулкани. Те изхвърлят дъжд от цветни искри, които представляват фактически малки частици от горящи химически вещества, като фосфор, които достигат много висока температура. Макар горенето на тези частици да е много кратко, техният потенциал за подпалване на пожар е много висок, ако попаднат на подходяща запалителна подложка. Неправилното им използване, като например да се държат и да се насочва потока от искри към запалителни материали значително увеличава вероятността от подпалването на пожар.
2) Въздушни: Това са всички фойерверки, които се изстрелват или изхвърлят във въздуха и след това или експлодират или изгарят и падат. Към тази категория спадат бутилки-ракети, вертолети и всички видове въздушни звездни кълба. Въздушните устройства са забранени от редица местни власти поради присъщата им опасност. Тези устройства са опасни поради непредвидимата им траектория, която често свършва в запалителна растителност, когато все още са запазили значителна топлина, за да я подпалят. Пожарите, започнали от такива средства, почти винаги стават на мястото на изстрелване или в точката на падане.
3) Експлозиви: Това са обекти, които се състоят от главен барутен заряд, който се задейства от детонатор и се получава взрив. Типични устройства от тази категория са т.н. хлопки, М-80 и “черешовите бомби”. Тези устройства обикновено се поставят на земята и се запалват или се запалват и след това се хвърлят. Макар тези фойерверки да подпалват пожари, вероятността за това е по-малка, отколкото при другите типове. Обикновено те не дават голям пламък и съпровождащата ги експлозия ефективно разпръсква свързаната с тях топлина, преди да може да причини запалване. Източникът на запалване на тези устройства най-често представлява малки горящи парчета от хартиен амбалажен материал. По-вероятно е запалването на пожар от поредица от такива фойерверки, отколкото от единично малко устройство. (53)
Въпреки че фойерверките могат да се използват по всяко време на годината, всеки пожар, станал по време на Деня на независимостта, трябва винаги да се разглежда като кандидат за инцидент, свързан с използването на фойерверки. Тъй като много от тези пожари се дължат на неправилното им използване от непълнолетни без надзор, присъствието на млади хора в района на пожара също трябва да се има предвид. Освен ако някой нарочно не ги премахне, обикновено в района или около него има някакви физически доказателства, които показват наличието на дейност, свързана с фойерверки.
Такива доказателства най-често са останки от използвано устройство или овъглена част от него. При стационарните наземни устройства и много от въздушните корпусът на фойерверка е направен от плътно пресована хартия или картон и рядко изгаря напълно. При наземните устройства от типа на фонтаните на мястото на възникване може да се намери картонена, пластмасова или дървена основа. Картонените дискове с отвори в средата показват, че устройството е било от типа огнена въртележка.
Химическите материали, свързани с бенгалските огньове, изгарят напълно, като остава само дръжката, която обикновено е направена от тел или бамбук. Те могат да се намерят на мястото, обаче може да е много трудно да се намерят и може да не бъдат признати като доказателство.
Ако в района на пожара преди него са палени съставни фойерверки, наоколо могат да се намерят и други изхвърлени употребени устройства, като кибритени клечки и целофанови или картонени опаковъчни материали. Следователят трябва да търси също и необичаен шлаков нагар или други химически остатъци на земята. Тези химически остатъци често изглеждат като бяло или сивкаво тебеширено покритие. То може да изглежда като кръгово отлагане или във формата на ветрило.
При експлозивните устройства трябва да се търсят парчета от изгорена или неизгорена хартия, разхвърляни около мястото на възникване на пожара. Земята точно под точката на експлозията изглежда разровена под формата на вдлъбнатина или разкопаване. Внимателното пресяване на пръста и останките от пожара на това място може да даде парчета от неизгоряла хартия, набити в пръстта. Тъй като много от фойерверките са произведени в азиатски страни, потърсете за доказателство надписи на азиатски езици върху хартиените парчета.
Инцидентите, свързани с фойерверки, най-често се определят чрез щателно изследване на мястото на възникване и на причината, тъй като те почти винаги оставят доказателства. Сложността, с която се сблъсква следователят при пожари, причинени от фойерверки, е в намирането на виновната страна. Тъй като тези пожари често се случват в крайградските зони или на места, където вероятно присъстват и други хора, стойността на подробните разпити на съседите, бивакуващите и всички останали в района не бива да се подценява.
Всяко намерено физическо доказателство трябва да се запази грижливо и трябва да се обмисли представянето му за подробна съдебна експертиза в зависимост от сериозността на случая. Винаги трябва да се извършва подробно претърсване на района около мястото на възникване на пожара, тъй като може да има вероятност за намиране на други използвани устройства.
И накрая, не отхвърляйте нито една вероятност фойерверкът да е използван преднамерено като запалително устройство от сериен подпалвач. Това е особено важно за въздушните средства. При всеки случай, който изглежда като свързан с фойерверки, трябва да се обмисли тази възможност, особено ако картината на пожара започне да се изяснява.
Пожарите, свързани с огнестрелни оръжия, не се срещат често. Най-честата причина за пожар, свързан с огнестрелни оръжия, е свързана с боеприпаси, макар че при стрелба от близко разстояние в сухо гнило дърво може да се получи запалване. Съвременните бездимни барути са сравнително безопасни, тъй като тъй като цялото количество изгаря, преди куршумът да напусне цевта. При някои ръчни оръжия с къса цев се изхвърлят частици от горящ барут, които могат да запалят огън на разстояние до един фут. Оръжията с черен барут обаче изхвърлят голямо количество горящ барут и е известно за запалване на огън при различни запалителни материали на разстояния до четири фута. (54)
Пожарите от боеприпаси с метателен заряд стават по един от двата начина: запалване от изгарянето на трасиращия заряд или от запалителен боеприпас; от искренето, което се получава при удар на сърдечника на куршума в твърда повърхност. И в двата случая откриването на причината за пожара може да бъде много трудна за установяване, тъй като гилзите могат да бъдат на известно разстояние от мястото на възникване на пожара и намирането на гилзите може да е практически невъзможно.
В следващия раздел са разгледани два типа източници на запалване, свързани с боеприпаси, трасиращи и запалителни заряди и бронебойни боеприпаси и боеприпаси със стоманен сърдечник.
1) Трасиращи и запалителни боеприпаси: Изстрелването на трасиращ или запалителен боеприпас може да подпали пожар на стотици футове от мястото на изстрела. Трасиращите боеприпаси, които се използват при военно използване за подпомагане насочването на куршумите в целта според някои местни власти са забранени за притежаване от цивилни лица. Тези пушечни патрони с голяма мощност съдържат химическо вещество в кухата задна част на куршума. Това вещество обикновено представлява смес от магнезий, стронциев нитрат и окислител, например калциев прекис, който се запалва, когато топлината от изгарянето на барута достигне неговата температура на запалване. Веществото гори няколко секунди, докато куршумът лети към целта. Ако куршумът падне в запалителен материал, докато все още гори или е горещ, той може да запали горски пожар.
Трасиращите патрони за ловни оръжия, които се използват от стрелците за определяне на правилното прицелване, са законни за притежаване според много местни власти. Когато се използват правилно с пожаробезопасен уловител или на стрелбище по панички, те представляват малка опасност за запалване на пожар. Ако се стреля с тях от малко разстояние в сухо изгнило дърво обаче те определено ще го запалят. В момента има няколко фирми, които произвеждат трасиращи боеприпаси за пистолети, револвери и нарезни карабини, като се твърди, че се продават като средство за подобряване на стрелбата. Възможностите на тези боеприпаси за подпалване на пожар досега не са изследвани, но при подходящи условия те вероятно представляват опасност.
Запалителните боеприпаси, които също са с военен произход, са предназначени за запалване на пожар при удар. Тези куршуми съдържат експлозив или композиция на фосфорна основа в предната си част, която се запалва или в полет, или при удар. Обикновено запалителният патрон има външен кожух, в който има втори стоманен кожух. Вътре в стоманения кожух има централна сърцевина от горяща смес, обикновено фосфор. Във външния кожух има пробит малък отвор, който е затворен с нискотемпературна спойка. При произвеждане на изстрел спойката се стопява от топлината на триенето в цевта и се получава контакт с кислорода, при което фосфорът се запалва. (С боеприпасите, съдържащи фосфор, трябва да се работи особено предпазливо, тъй като корозията ги прави много неустойчиви). При изстрелване в запалителни материали тези куршуми причиняват пожари много по-често, отколкото трасиращите.
Бронебойните запалителни боеприпаси са предназначени за пробиване на леки брони и се запалват при удар. Тези куршуми се състоят от външен кожух около стоманена сърцевина със запалителна смес в предната част, която се запалва в момента на удара с целта.
2) Бронебойни патрони със стоманен сърдечник: Друг военен боеприпас е предназначен за пробиване на леки брони, но без запалване. Тези куршуми са подобни на бронебойните запалителни, но нямат запалителна предна част. Много милиони патрони от натовски тип калибър 7,62 със стоманен сърдечник са наводнили страната, основно от страните от комунистическия блок преди няколко години. Тези патрони се закупуват в големи количества от колекционери и ентусиастите на стрелбата поради ниската им цена и обичайния калибър. Тези куршуми могат да причинят горски пожар, когато се ударят в твърда повърхност, като скала или корпуса на стара кола. Триенето от стоманения сърдечник създава искри, за които е доказано, че са способни да запалят пожар в запалителни материали в природата. (55)
Първият въпрос, който трябва да се постави, е дали пожарът е в близост до известни места, на които се стреля. Някои места от много време се използват за стрелба и стрелково обучение и всеки пожар, възникнал в тях, трябва да включва като резонна възможна причина огнестрелни оръжия и боеприпаси, докато не бъде определено обратното.
В точката на възникване може да има малко или никакви признаци за използването на огнестрелни оръжия. Следователят трябва да търси разбутана пръст, всякакви видими материали, използвани като цел, импровизирана или не, дупки или вдлъбнатини в стволове на дърветата или други обекти и остатъци от изстреляни патрони.
Ако се подозират огнестрелни оръжия, едно внимателно претърсване на участъците по периметъра може да доведе до откриването на месингови гилзи на мястото, от където е стреляно. Тези празни гилзи трябва да се изследват грижливо за военни щемпели на производителя, тъй като почти всички трасиращи и запалителни боеприпаси са с военен произход. Някои чуждестранни военни боеприпаси може да имат цветно кодиране около капсула, но повечето, включително и в САЩ, нямат. Наличието на щемпел на производителя от военно време може да бъде съществен признак, че става дума за трасиращ или запалителен боеприпас, тъй като един от всеки пет произведени боеприпаси по онова време трасиращ или запалителен. Типичният военен щемпел включва двуцифрена година на производство и двубуквено означение на производственото предприятие. Тази информация може да бъде полезна при изграждането на случая в по-късен момент на разследването.
Когато щемпелът може да определи военен произход, обикновено е необходим патрон с цял куршум, за да се определи с положителност дали боеприпасът е трасиращ или запалителен. В много случаи, включително при произведените в САЩ боеприпаси, върхът на куршума има цветно кодиране на предназначението му. Например цветното кодиране на боеприпасите в САЩ е следното: съчма – без оцветяване; бронебоен – черен; бронебойно-запалителен – сребърен; запалителен – син; трасиращ – червен, кафяв, кестенов или оранжев. В другите страни е възможно да се използват същите или други цветове.
Боеприпасите със стоманен сърдечник в НАТО обикновено са калибър 7,62 мм и са с произход от комунистически Китай или от страни от Съветския блок. Гилзите им често са с матирана повърхност в цвят хаки или кафяво.
Ако следователят смята, че причината за пожара е свързана с боеприпаси, необходимо е да се направи внимателно претърсване на района на възникването му за откриване на изстреляния метателен заряд. В някои случаи трасиращият или запалителен боеприпас, който е бил изстрелян в дънера на дърво на няколко фута над земята, може да подпали дървото. Ако следователят смята, че куршумът се е забил в земята или някакъв предмет, един детектор за метал може да помогне за откриването му. Необходим е много чувствителен детектор, тъй като не толкова чувствителните модели може не доловят наличието на метателния боеприпас или парчетата от него. Търсенето с магнит може да разкрие парчета от стоманения сърдечник.
Направете необходимото, за да извадите куршума непокътнат и без да го повредите. Трасиращите куршуми могат да се идентифицират по чашката в основата на куршума и често на мястото ще има бял прахообразен нагар. Запалителните куршуми нямат чашковидна основа, но може да са покрити с подобен химически нагар. Нагарът от всеки тип метателен боеприпас трябва да се изследва съдебно за определяне на химическия състав. Винаги извършвайте внимателно претърсване на района за празни гилзи.
Тъй като стрелбата с огнестрелно оръжие е съпроводена от шум, живеещите наоколо свидетели или по друг повод присъстващи в района може да могат да потвърдят използването на огнестрелно оръжие преди пожара. В някои случаи те може да са в състояние да посочат точното място на стрелеца и да дадат информация относно неговата самоличност.
Определянето на отговорната страна е критично важно, тъй като тя може да притежават големи количества от трасиращи и запалителни боеприпаси,, които могат да запалят множество други пожари. Стрелецът би могъл да разкрие и източника на боеприпасите. В някои случаи безскрупулни търговци може да са премахнали цветните кодове от върховете на патроните в киселинна баня и с текстилни полиращи кръгове и след това да са ги продали като стандартни военни патрони на неподозиращи клиенти. Клиентът, без да знае за опасностите от евтините боеприпаси, се цели в дървета за деня на стрелбата и случайно подпалва пожар. Намирането на такива търговци е важно, тъй като те могат да продадат големи количества патрони. (56)
Заваряването, рязането и в по-малка степен шлайфането също са свързани с горски пожари. Когато частици от свръхнагрят метал паднат върху суха растителност, те често могат да подпалят тлеещ пожар, повече, отколкото изхвърлените сажди от автомобилите при подобни условия. Обикновено условията трябва да бъдат подходящи за тези дейности, за да предизвикат пожар. Горивната подложка трябва да е съставена от изгнили корени или листа и обикновено горещото, сухо време е най-благоприятно за този източник на запалване, обаче тези дейности могат да запалят пожари и при не толкова идеални условия.
Тези пожари почти винаги се случват край или на място, където се извършва някакъв вид производствена или строителна дейност. Складове за дървен материал, строителни обекти, селскостопански двор и строителство на пътища са все основни дейности, при които може да се наложи използването на оборудване за заваряване, рязане или шлайфане.
Признаците в или около точката на възникване на пожара трябва да включват физически доказателства за тези дейности, като шлака или пепел, изхвърлени електроди, отпадъчен метал и малки метални парчета или частици на мястото на възникване. Когато се подозира шлайфмашина, наоколо може да се намерят използвани шлифовъчни дискове. (57)
Следователят трябва да потърси също и следи, оставени от заваръчен камион или по-малки и по-тесни следи, оставени от портативна заваръчна количка. Тъй като мнозина заварчици носят пожарогасители, потърсете като доказателство за използване на пожарогасител с вода или сухи химикали в и около точката на възникване.
Пожари, които вероятно са свързани с всяка от тези дейности, трябва първо да се изследват визуално за наличието на някои от описаните по-горе признаци. Ако не може да се намери нищо от посочените по-горе предмети, трябва да се използва магнит в и около точката на възникване. По този начин могат да се намерят всякакви видими и невидими парчета, при положение, че съдържат желязо.
Разпитите на работниците наоколо също може да дадат ценна информация. Обикновено те могат да потвърдят или да отрекат дейностите, свързани със заварки и рязане. В много случаи поради тенденцията на запалване с тлеещ характер, отговорната страна може да не е наясно, че е подпалила пожар и трябва да се разпитат съответно.
Метеорологичните условия също трябва да се запишат колкото е възможно по-близо до момента на запалването. Макар да не са установени твърди параметри чрез изследване, искрите от тези дейности обикновено са с висока температура, кратка продължителност и обикновено изискват някакви оптимални условия. По-големите частици шлака могат да увеличат диапазона на благоприятните условия за подпалване, обаче тяхната способност да се преместят на голямо разстояние е ограничена от увеличеното им тегло. Като общо правило искрите от тези дейности обикновено се охлаждат след около десет фута, въпреки че има документация, показваща, че искри от шлайфмашина са подпалили огън на разстояние от над 30 фута разстояние от източника по време на екстремни метеорологични условия.
Следователят трябва внимателно да изследва точката на възникване за доказателства за разчистване до минерална почва или за липсата на такова, ако това се изисква от правилниците. Липсата на такова разчистване може да бъде съществено доказателство prima facie (от пръв поглед) за небрежност.
Спонтанното самозапалване означава запалване на материали без външен източник на запалване. Като причина за горски пожар това не се среща често, обаче следователя на пожара трябва да разбира неговата динамика с оглед елиминирането му като вероятна причина. Това е важно, тъй като често това е една от любимите “пушени херинги”, които се прилагат от адвоката на противната страна.
Това е процес, който се познава слабо от дилетантите, а също и от много следователи. С малко работа в къщи редовия адвокат може сериозно да подкопае доверието към неподготвения следовател, като фокусира вниманието върху самозапалването като алтернативна причина, като посее разумни съмнения в съзнанието на съдебните заседатели.
Чрез разбирането как става самозапалването и горенето и по следите, които остават след него, следователят може успешно да изключи това като причина и да повиши своята достоверност.
Основният процес понякога се описва като спонтанна химическа реакция, тъй като материалът се запалва като маса от химически процеси, които стават вътре в материала вместо от външен източник на запалване. (58)
Съществуват четири общи категории материали, които могат спонтанно да се нагреят и да се възпламенят при някои условия:
1) Материал, който сам по себе си не е запалителен, но при смесване с друг материал се получава химическа реакция с отделяне на топлина и се запалва. Примерите включват негасена вар и вода; глицерин и хлорна вар за плувни басейни.
2) Вещества с ниски пламни температури, които се запалват при контакт с кислород. Примери са фосфор и силиций, когато са изложени на въздух.
3) Вещества, които се окисляват при нормални температури и могат да се запалят, ако се генерира достатъчно топлина. Примери са безир, дървени въглища, въглища, растителни масла.
4) Органични материали, които са подложени на спонтанно нагряване в резултат от комбинация от биологически и химически реакции. Примери са зелено сено, трева, окосена със сенокосачка, дървени трици и купчини трески. (59)
В първите три категории топлината, предизвикана от реакцията, е основно химическа по характер. При четвъртата категория последните изследвания са склонни да приемат един двустепенен процес, който започва като биологична реакция и завършва като химическа. От четирите процеса последният е най-вероятно да бъде срещнат от следовател по горските пожари. Материалите, за които се говори в първите три процеса обикновено не се срещат в дивата природа с изключение на безгрижно изхвърлените маслени парцали или използването на химически вещества като компонент на някое усъвършенствано устройство за умишлен палеж. Въпреки това следователят трябва да бъде готов да ги отхвърли, като отбележи тяхната липса в точката на възникване на пожара.
Като bona fide (истински) източник на запалване следователят най-вероятно ще намери купи сено, трева от сенокосачка или трески. Трески, които са струпани на камари с дълбочина над 24 инча и са престояли няколко седмици са особено подозрителни. Едно скорошно изследване в Орегон е установило, че избутването на тези камари с булдозер вкарва в тях бактерии и микроби, които увеличават възможността за биологична реакция. (60) Обаче диапазонът от условия, необходими за спонтанно нагряване и запалване на тези материали, всъщност е много тесен. Първо, материалите трябва да са натрупани по начин, който да излага големи площи на окисляване, когато започне бактериалното разлагане. Ако материалът в момента на натрупването е бил зелен, нормалното растително дишане ще продължи, отделяйки въглероден двуокис, вода и енергия под формата на топлина. При първия етап този процес ще създаде температура около 100 градуса по Фаренхайт. Ако има достатъчна въздушна циркулация и външните температури са ниски, тази топлина се разсейва и няма съпровождащо запалване.
Ако обаче температурата на въздуха е висока и материалите са струпани достатъчно плътно, при ускоряване на бактериалното разлагане топлината ще се натрупва и ще достигне стойности около 160 градуса по Фаренхайт. В този момент микроорганизмите, които създават топлина, умират и отделянето на топлина от този източник се прекратява далеч преди температурата, необходима за запалване на зелени или частично зелени материали. (61)
На този етап трябва да влезе в действие друг източник на екзотермична реакция. Както отбелязва DeHaan, има множество теории относно това какво става по-нататък, които обхващат от образуването на пирофорни (самозапалващи се) вещества, действието на ензими и реакции с образуване на киселини от ферментационния процес. Този процес досега не е изследван напълно, обаче следователят трябва да знае, че продължителността на времето, необходимо за достигането на температура на запалване на купчина зелен материал, обикновено е голяма, като диапазонът е от десет дни до десет и повече седмици.
И тук има просто правило, че количеството на материала е обратно пропорционално на неговата реактивност, но времето е свързано пряко. С други думи, материали като безир, може да се нуждаят от малко количество материал и могат да се загреят до температурата на запалване за няколко часа, докато при зеленото сено е необходима сравнително голяма маса и много дни, ако не и седмици, за да се получи спонтанно самозапалване. (62)
Първият признак е наличието в точката на възникване на пожара на някой от материалите, описани по-горе. Най-често това са купи зелено сено или купи трески от кора при случай на горски пожар. Метеорологичните условия ще включват висока температура и до някаква степен влажност. Ако се подозира, че запалването е станало от купчина зелен материал, влажността на материала трябва да е била около 21% в момента на струпването, купчината да не е по-малка от 24 инча и купчината трябва да е престояла най-малко десет дни или повече.
Тъй като процесът се развива вътре в купчината, потърсете доказателства за дълбоко изгаряне в средата на материала и близо до дъното. Ако това не се вижда и купчината е изгоряла само по откритата външна повърхност, тогава причината не е спонтанно самозапалване. В случаи със зелено сено потърсете наличието на “шлака от сено”, които представляват стъкловидни образувания от силициеви окиси и други микроелементи, които присъстват в изгорената растителна материя. Външността на купчината може да изглежда лепкава или плесенясала, може да има поникнали гъби и изпод нея може да изтича течност, подобна на креозот. Освен това от купчината може да излиза остър мирис на развалено.
Ако присъствието на материали, които изискват приемането на тази причина не са обичайно срещани в условията на дивата природа, следователят обикновено трябва да бъде в състояние да ги изключи като вероятна причина. Ако в точката на възникване или близо до нея има купчина зелен материал, следователят трябва внимателно да я изследва за възможността тя да е предизвикала пожара.
Ако в района има свидетели, те трябва да се разпитат за установяване колко дълго е престояла купчината; дали са забелязали изпускане на пушек от отворите от купчината; дали са забелязали наличието на странна миризма около нея; дали знаят кой е поставил купчината на това място.
Друга посока на разследване е да се провери състоянието на други подобни купчини наоколо. Изследването на другите купчини може да разкрие напреднал стадий на спонтанно нагряване. Следователят трябва да е готов винаги да се срещне с тази категория като вероятна причина, дори когато фактическата причина е известна.
Пожарите, причинени от електрически огради, макар и да не стават често, все пак се случват. Най-често причина за пожара е ограда от типа, известен като “подстригвачка на трева”. (Оградите, които притежават одобрен от лаборатория на застрахователя пулт за управление, обикновено не създават проблеми.) Тези подстригвачки са предназначени да изгарят върховете на тревите, когато те израснат до жицата на оградата. Тъй като това обикновено се случва в етапа на растеж, тревата е зелена и не представлява заплаха за пожар. Пожарът най-често става малко след като тревите узреят и онези, които преди това не са стигали до контакт с оградата, полегнат или бъдат издухани от вятъра към оградата. Признаците ще бъдат точка на възникване в съседство със самата ограда и наличието на изгорено тревно стърнище на други места покрай оградата. (63)
Тези пожари, също сравнително редки, могат да се случат, когато слънчевите лъчи се фокусират чрез отразяване от блестяща повърхност или се усилват от предмет от прозрачно стъкло. Тази категория по-често представлява интерес за следователя от гледна точка на отхвърлянето й, тъй като, подобно на самозапалването, това е една от любимите алтернативни причини за пожар на адвокатите на защитата. На много от местата на горски пожари има изхвърлени стъклени бутилки или аерозоли и преди да бъдат решително изключени, могат да дадат на заподозрения евентуална защита.
За да може някой от тези предмети да предизвика наистина пожар, условията трябва да са много специални. Времето трябва да бъде горещо и съвсем сухо; обектът трябва да е точно насочен спрямо слънчевите лъчи. Когато тези условия са налице, всякакви предмети, като бутилки или кани от прозрачно стъкло, пълни с прозрачна течност, счупени стъкла от фарове, дъна от прозрачни бутилки или кани, изхвърлени огледала, лупи и лъскави, вдлъбнати метални предмети като дъната на някои аерозолни опаковки може да се окажат причина са горски пожар. (Забележка: повечето съвременни аерозолни опаковки имат матирани или полугланцови дъна и не могат да запалят огън.)
Ако някои от тези предмети бъде намерен в точката на възникване на пожара, следователят трябва да се опита първо да установи точното време на възникване на пожара. После трябва внимателно да документира точната ориентация на предмета спрямо слънцето и към запалителната подложка под него. След това въпросният предмет трябва да бъде проверен дали изобщо може да усилва или да фокусира слънчевите лъчи. Ако това се окаже възможно, тогава следователят трябва да се опита да възстанови разположението, горивната подложка и метеорологичните условия, за да определи дали би могло да възникне пожар.
Следователят трябва да бъде запознат с факта, че в някои редки случаи подпалвачите използват лупи, напълнена с вода стъклена кана и бръснарски огледала като устройства за временна задръжка. В тези случаи е очевиден факта, че те са поставени нарочно. Признаци за използване на устройство за палеж са преднамереното насочване нагоре или фиксирането на предмета, поставянето в непосредствена близост до фини запалителни материали, подреждане на наличните запалителни материали така, че да се запалят по-лесно и наличието на предмета на място, където обикновено не би трябвало да го има. Няколко пожара със същия предмет в мястото на възникване ясно доказват преднамереност. За щастие, повечето серийни подпалвачи нямат търпение или умения, за да използват тези устройства по начин, при който да подпалват пожари. (64)
Понякога горски пожари възникват при взривни работи. В повечето случаи причината за пожара очевидно се основава на физическото доказателство за експлозията и за близостта във времето на пожара до взривяването. В повечето случаи взривните работи са свързани с разчистване на земни маси, строеж на пътища, вадене на пънове или други подобни дейности.
Пожарите в резултат на взрив може да възникнат на мястото на взрива или на някакво разстояние от него, ако силата на експлозията е изхвърлила наоколо тлеещи материали. Може да има значително време на закъснение между взрива и пожара, обаче в повечето случаи то не превишава час или два. (65)
Тези предмети се състоят от химически вещества, най-често фосфор, обикновено завити в хартиена или картонена тръба с прикрепена метална, дървена или картонена дръжка. Обикновено те се използват като сигнални устройства на места с пътни произшествия или при работа на железниците. Запалват се с триене, обикновено с прикрепен към тях ударна капачка. От гледна точка на следователя типичните причини са нещастен случай или небрежност, които включват неправилно използване, неправилно поставяне или изхвърляне на ракета.
От тези предмети пожари се запалват в случайни места покрай селски пътища, когато преминаващия шофьор случайно хвърли ракета встрани към запалителната растителност; когато някой при използване на ракетата я хвърли извън пътя; или когато паднат горящи частици от ракетата в запалителни материали. Признаците включват наличието на химическа шлака на мястото на възникване на пожара, която напомня неправилен кръг от лек бял или сивкав порцеланов материал; изгорели останки от корпуса на ракетата или наличието на гилза на или близо до мястото на възникване.
Друг тип ракети са въздушните сигнални ракети, които се изстрелват с огнестрелно оръжие. Те могат да имат военен произход или могат да се купят от магазини за спортни стоки и туристически пособия. Продават се като аварийни сигнални средства. Има известни съмнения дали при неправилно използване могат да аварийна реакция на последвалия пожар.
Ветроупорният кибрит и ракетите се използват сравнително често като средство за палеж. Предимството, което те имат според подпалвачите е, че могат да се хвърлят лесно на значително разстояние, да се поставят върху негорим обект за осигуряване на задръжка във времето и почти винаги запалват пожар. Ако се подозира палеж, при претърсването от двете страни на пътя около мястото на възникване на пожара може да се намери ударна капачка, която благодарение на восъчната си повърхност може да е запазила отлични пръстови отпечатъци. Проверката на облеклото и кабината на автомобила на заподозрения може да разкрие малки дупчици от изгаряне от частиците шлака.
Статистически повечето пожари попадат в една от категориите на конкретните причини за пожари. Освен че е необходимо за нуждите на изготвянето на докладите да се обобщят категориите причини за пожари, това е полезно и за нуждите на разследването. При значителен брой случаи фактите подхождат на един общ профил в рамките на конкретна категория причини. Например следователят може да знае, че пожарите покрай следите от влачене при дърводобива са най-вероятно причинени от горещи метални парчета, когато влаченото оборудване се трие в камъни или от изхвърлени сажди от двигател. Като се знае този профил, следователят може да започне търсенето на физически доказателства, свързани с тази причина и или ще я отхвърли, или ще я потвърди. Това знание може често да работи в полза на следователя, като му даде възможност да създаде работна хипотеза в един ранен етап от разследването.
Създаването на предварителни теории може да помогне при опознаването и запазването на доказателствата и свидетелските показания, които в противен случай може да се окажат пропуснати възможности. Това не означава, че следователят трябва да прави предварителни заключения въз основана непотвърдени теории. Това означава, че подготовката и опитът на следователя му създават способност да опознава очевидните вероятности и да стигне по-бързо до правилни изводи. Този принцип на логиката понякога се нарича “Бръсначът на Окъм” (Уйлям от Окъм, философ-схоластик, починал през 1349 г.). “Бръсначът на Окъм” гласи, че най-простото и най-очевидното обяснение обикновено е правилното обяснение и в повечето случаи с пожарите тази философия служи добре на следователите.
Прилагането само на този принцип обаче има съпътстващ риск. Първият риск е да се мисли в “кутийки”, които се създават при тези категории за конкретните причини. Този вид канализирано мислене води до подсъзнателно съсредоточаване на следователя в търсене на причина, която попада в един от тези профили на общите причини. Като пример, тъй като повечето крайпътни пожари са от изхвърлени сажди, от палеж или от хвърлена цигара, следователят ще има тенденция да се фокусира върху търсенето на доказателства за тези причини и е възможно да пропусне доказателство, което не подхожда на профила.
Вторият съпътстващ риск е стереотипирането на причините. Това е разширение на същия вид канализирано мислене, което е показано в първия пример. С други думи, пожарите от конкретна причинна категория имат склонността да пасват на един общ профил въз основа на предположенията, които прави следователя въз основа на подготовката и опита си. Например, следователят знае, че физическото доказателство за повечето пожари, причинени от деца, има някои характеристики. Когато представя случай, който се отклонява от тези обичайни характеристики, следователят може подсъзнателно или даже съзнателно да игнорира доказателство, което не съответства.
И двете тенденции могат да накарат следователя да ограничи виждането си до положение, че важни факти, макар и невероятни, се пренебрегват или изключват и реалната причина за пожара остава неразкрита. В резултат на тези нормални човешки склонности и поради факта, че се случват достатъчно пожари, които не подхождат на категориите или профилите, задължително е следователят да държи съзнанието си будно. Само чак когато фактите са установени и доказателствата са събрани, следователят може да започне да фокусира и да определя обхвата на разследването чрез създаване на работна хипотеза или няколко работни хипотези. Измисленият детектив на Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс, най-добре обобщава тази следователска философия с изказването: ”Капитална грешка е да теоретизираш, преди да имаш данни. Несъзнателно започваш да преиначаваш фактите, за да отговарят на теорията, вместо теорията да отговаря на фактите.”
Преди достигането на момента, когато хипотезата отчита всички факти, определено е конкретно доказателство за причината и всички останали разумни причини за изключени, опитният следовател ще хвърля мрежата колкото може по-широко, като обмисля всяка информация, без значение колко несвързана със случая да изглежда на пръв поглед. Холмс отново е точен, когато казва: ”Когато махнете невъзможното, каквото остане, без значение колко невероятно изглежда, трябва да е истината”.
Макар че на пръв поглед тези два вида разсъждения може да изглеждат противоречиви, те не са взаимно изключващи се. Опитният следовател ще комбинира тези два вида, като ще търси очевидното и просто решение, но няма да изключи необикновеното или невероятното. С това следователят ще бъде подготвен да разпознае и напълно да се справи с голям брой пожари, които стават “извън кутийките”.
1. Ford, Richard T.; Investigation of Wildfires; p 93; Maverick Publications; Bend, Oregon; 1995
2. Wildfire Cause Determination Handbook; National Wildfire Coordinating Group; Washington DC; 1978
3. Few, Edward; Determining Fire Cause (draft); U.S. Forest Service; undated
4. Anderson, Kerry; Frequently Asked Questions About Lightning; Canadian Forest Service; Edmonton, Alberta
5. Wildfire Origin and Cause Determination Instructor’s Guide P-151;
National Wildfire Coordinating Group; Washington DC; 1992
6. P-151; ibid; p. 51
7. Ford, Richard T.; ibid, p. 120
8. DeHaan, J.; Kirk’s Fire Investigation, Fourth Edition, p. 103; Prentice Brady Hall; New York, 1997
9. Redsicker, D., O’Connor, J.; Practical Fire and Arson Investigation,
Second Edition, CRC Press, Boca Raton, FLA; 1997
10. Redsicker, D., O’Connor, J.; Practical Fire and Arson Investigation,
Ibid
11. Bourhill, R.; Cigarette Butt Identification Guide, Sixth Edition,
Oregon State Department of Forestry; 1985
12. Countryman, C.; Cigarette Temperatures and Burning Rates; U.S.
Forest Service, Equipment Development Center, San Dimas, CA; 1982
13. DeHahn, J.; Kirk's Fire Investigation, Fourth Edition, Prentice Brady
Hall, New York; 1997
14. Ford, R.; Fire Scene Investigation of Grassland and Forest Fires;
Calif. Dept. of Forestry; 1971
15. Ford, R.; Investigation of Wildfires; ibid
16. Countryman, C.; Some Physical Characteristics of Cigarettes as
Firebrands; U.S. Forest Service, Equipment Development Center, San
Dimas, CA; 1980
17. Eichman, D.; Cigarette Burning Rates, Fire and Arson Investigator; June, 1980
18. Countryman, C.; Cigarette Temperatures and Burning Rates, ibid.
19. Countryman, C.; Ignition of Grass Fuels by Cigarettes; U.S. Forest Service, Equipment Development Center, San Dimas, CA; 1983
20. Countryman, C.; Ignition of Grass Fuels by Cigarettes, ibid
21. Countryman, C; Ignition of Grass Fuels by Cigarettes, ibid.
22. Carlson and Gerlinger; Ignition Potential of Cigarettes in Dry Grass;
CDF Fire Academy, Ione, CA; 1964
23. Countryman, C.; Ignition of Grass Fuels by Cigarettes; ibid
24. Wildfire Cause Determination Handbook, National Wildfire
Coordinating Group, Washington DC; 1978
25. Bourhill, R.; Cigarette Butt Identification Guide; ibid
26. DeHaan, J.; ibid, p. 103
27. Bernardo, L.; Ignition Characteristics of Internal Combustion
Engines; U.S. Forest Service, San Dimas Equipment Development
Center; San Dimas, CA 1980
28. Fairbank, J.P., Bainer, R.; Spark Arrestors for Motorized Equipment;
University of California Bulletin 1557; University of California,
Berkley; Berkeley, CA 1934
29. DeBernardo, L.; ibid, p. 24
30. Maxwell, F. and Mohler, C.; Exhaust Particle Ignition Characteristics;
University of California, Riverside, Technical Report No. 12;
UCR; Riverside, CA 1973
31. Industrial Operations Fire Prevention Field Guide; Calif. Dept. of
Forestry and Fire Protection, U.S. Forest Service, Bureau of Land
Management; Sacramento, CA 1999
32. Few, E.; ibid
33. Harrison, R.; Catalytic Converter Exhaust Systems Temperature Tests; U. S. Forest Service, Equipment Development Center; San Dimas, CA 1977
34. DeHaan, J.; ibid, pp. 212-213, 222
35. Bertagna, P.; Catalytic Converter Caused Fires; California Dept. of Forestry and Fire Protection, Sacramento, CA 1997
36. Bertagna, P.; ibid
37. Few, E.; ibid
38. P-151; ibid; pp. 60-61
39. Kaminski, G.; Ignition Time versus Temperature for Selected Forest Fuels; U.S. Forest Service, Equipment Development Center, San Dimas, CA 1974
40. Harrison, R.; ibid, p. 28
41. Few, E.; ibid
42. Maxwell, F.D., Mohler, C.L.; Exhaust Particle Ignition Characteristics, Technical Report No. 12; University of California, Riverside; Riverside, CA 1973
43. DeBernardo, L.; Fire Start Potential of Railroad Equipment; U.S. Forest Service Equipment Development Center; San Dimas, CA 1979
44. Moore, H.; Railroad Fire Prevention Guide; U.S. Forest Service, California Dept. of Forestry and Fire Protection, Bureau of Land Management; 1978
45. Arson Prosecution; California District Attorney’s Association; p.22
46. Wooden, W.; The Flames of Youth; Psychology Today, January, 1985
47. P-151; ibid; pp.60-61
48. Coast Cascade Region Public Utility Inspection and Enforcement Guide; California Dept. of Forestry and Fire Protection; 1994
49. Powerline Fire Prevention Field Guide and Inspection Training Guide; (various references throughout); California Dept. of Forestry and Fire Protection, U.S. Forest Service, Pacific Gas and Electric Co., Southern California Edison, San Diego Gas and Electric; Sacramento, CA 1998
50. Few, E.; ibid
51. Wildfire Fighting Near High Voltage Transmission Lines Owned by PG&E; Pacific Gas & Electric Safety Bulletin; 1997
52. P-151; ibid, p.64
53. Illegal Fireworks Bulletin, California Dept. of Forestry and Fire Protection; Sacramento, CA 1998
54. DeHaan, J.; ibid, p. 109
55. Few, E.; Tracer and Incendiary Ammunition; U.S. Forest Service, Pacific Southwest Region, Law Enforcement Training Program; 1978
56. Few, E.; Determining Fire Cause, ibid
57. P-151; ibid; p. 59
58. P-151; ibid; pp. 65-66
59. Few, E.; Determining Fire Cause; ibid
60. Norkeveck, P.; Spontaneous Combustion in Delimber Piles; Industrial Fire Prevention Bulletin, Oregon Dept. of Forestry; Salem, OR
61. DeHaan, J.: ibid; p. 119
62. DeHaan, J.; ibid; p. 121
63. P-151; ibid; p. 64
64. P-151; ibid; p. 63