Систематизирано разследване на пожари
(от Пол Стийнсленд)
През последните двадесет години следователските практики и стандарти са обект на все по-внимателно разглеждане. Съдебните заседатели изискват все по-високо и убедително ниво на доказване, доказателствата се подлагат на все по-строго разглеждане, надеждността и квалификацията на следователите редовно се поставят под въпрос, а защитниците стават все по-опитни в специализирани области на експертните свидетелски показания. Всичко това доведе до необходимостта от изчерпателна и системна процедура, която да е подкрепена на научна основа и да се провежда от следовател, който да отговаря на необходимите изисквания за учебна и практическа квалификация. Последните решения на апелативните съдилища показват, че всичко, което не отговаря на тези изисквания е неприемливо.
За да отговори на тази нарастваща необходимост от минимални критерии както в сферата на процедурите за разследване, така и по отношение на квалификацията на следователите, Националното сдружение за защита от пожари (НСЗП) наскоро публикува нови насоки и в двата аспекта. (Раздел ІІ) Освен това, Службата по горите, в сътрудничество с NWCG постави началото на национален междуведомствен проект за определяне на стандарти за сертифициране на следователи на горски и полски пожари.
Отмина времето, когато се провеждаха разследвания на пожари, които не са научно обосновани и достатъчно изчерпателни, за да може да се очаква, че ще бъдат подкрепени в съда. Налице са всички признаци, че тези изисквания ще стават все по-строги и стриктни. Абсолютно необходимо е да се установят минимални стандартни за разследване и да се допуска разследванията да се провеждат единствено от квалифициран персонал, ако искаме да събираме обезщетения за граждански щети и да преследваме криминални нарушения за предизвикване на пожари и палежи.
В продължение на много години НСЗП е определило насоки, които регулират многобройни аспекти на противопожарните служби. Доскоро насоките за пожарни разследвания и квалификация бяха минимални. Последните преработки на НСЗП 921 (Ръководство за разследване на пожари и експлозии, 2/98) и НСЗП 1033 (Професионална квалификация на следовател, занимаващ се с разследване на пожари, 8/98) касаят именно тези области.
НСЗП 1033 определя минимални умения и знания, които е необходимо да притежава следователя, занимаващ се с разследване на пожари. НСЗП 921 определя стандартни практики и процедури за всички основни задачи, които обичайно са свързани с разследването на пожари и експлозии. Докато по-голямата част от материала е съсредоточена върху пожари в сгради или превозни средства, значителен брой раздели общо важат за всички видове разследване на пожари. Все пак, най-важното е, че предстоящата преработка 2000 на НСЗП 921 ще включва цяла глава за стандартни практики за разследване на горски и полски пожари, като по този начин разследващите горски и полски пожари следователи ще бъдат длъжни да спазват всички приложими практики, които фигурират в НСЗП 921 като цяло.
Въпреки, че тези препоръчителни процедури и квалификации не представляват политика или стандарти, и като такива не са задължителни за никой отдел или агенция, благодарение на все по-честото използване на експертни свидетели от страна на защитниците, те бързо се превръщат във фактически стандарт. Съществува значителен риск в опита да се провежда разследване на пожар в съответствие с определения в стандартите на НСЗП 921 научен метод. Както може да се види в следващия раздел, има вероятност съдът да разглежда свидетелските показания на следователя като “научни”, а самите свидетелски показания да бъдат подложени на проверката за допустимост “Даубърт”. Ако следователят не е добре подготвен, за него/нея това може да се окаже един много труден за спазване стандарт. Това, че методологията на следователя, а косвено и неговите/нейните констатации, ще бъдат подложени на особено внимателно проучване, независимо дали чрез възражението “Даубърт” или друга подобна проверка, се превърна в абсолютна сигурност с решението на Върховния съд по делото Къмхо срещу Кармайкъл. По време на разследванията ни най-малкото сме длъжни да сме подготвени да се занимаем с разклоненията на НСЗП 921 и 1033, както е описано в останалите раздели.
През последните няколко години имаше няколко решения на апелативния съд, които пряко и косвено засягат следователите, занимаващи се с разследването на пожари. Тези случаи са съсредоточени предимно върху свидетелските показания на вещи лица, като делото “Бенфийлд” дава конкретен отговор на въпроса за свидетелските показания на вещи лица по разследване на пожари.
Информацията по-долу обобщава сегашната съдебна практика по този въпрос. Може да се очаква, че други съдебни решения допълнително ще осветлят въпроса. Засега следователите трябва да приемат, че ако някой от аспектите от свидетелските показания включва експертно мнение, констатациите им могат да се мерят по стандарта “Даубърт”.
1. Делото “Даубърт срещу фармацевтична компания “Мъръл-Доу”
През 1923 г., при постановяването на решение по делото “Фрай срещу Съединените американски щати”, Върховния съд определи прагов стандарт за допустимост на експертните свидетелски показания във федерални дела. Фрай поиска използваните за установяване на експертно мнение данни и методология да бъдат “всеобщо приети”. Тази норма се превърна в универсална проверка за допустимост в почти всички правораздавателни системи.
През 1975 г. Федералните правила за доказателствата бяха променени с приемането на правило 702, което се превърна в норма за допустимост на експертните свидетелски показания във федералните съдилища. Впоследствие правило 702 беше прието като норма в редица щати. Идеята на правило 702 беше да се разшири и опрости допускането на експертни свидетелски показания. Правило 702 гласи:
“ ... ако научни, технически или други специализирани познания ще помогнат на лицето, което решава фактически въпрос да ... разбере разглеждания факт, свидетел, който поради познания, умения, опит, обучение или образование е квалифициран като експерт, може да дава свидетелски показания по въпроса под формата на мнение.”
Докато правило 702 определено разшири допустимостта, то не разглеждаше правните норми за измерване на достоверността на експертните заключения. За тази цел частично продължаваше да се използва стандартът “Фрай”. Въпреки това, през 1993 г. по делото “Даубърт” (509 US 579, 113 S. Ct. 1786, 125 L. Ed. 2d 469, 1993) Върховният съд постанови, че правило 702 ефективно отменя стандарта “Фрай” и определи нов стандарт за допустимост.
Делото “Даубърт срещу “Мърел-Доу” беше дело във връзка с отговорност за продукт, касаещ увреждания по рождение, за които се твърдеше, че са предизвикани в резултат на употребата от страна на майката на лекарство против повръщане, произведено от “Мърел-Доу”. Защитата представи констатации от 30 публикувани изследвания, в които са участвали над 130 000 пациенти, че лекарството “Бендектин” не причинява увреждания по рождение. Като опровержение ищецът представи свидетелските показания на осем вещи лица, които въз основа на изследвания върху животни и “повторен анализ на съществуващите изследвания” потвърдиха, че са открили връзка между лекарството и уврежданията по рождение. Съдът не е зачел показанията на ищеца, като е заявил, че те са се основавали на непубликувани и непроверени доказателства, които не са достатъчно потвърдени, за да бъдат всеобщо приети в областта (стандартът “Фрай”). Съдебното решение на съда от по-нисша инстанция е било потвърдено от окръжния съд, но е било опровергано от Върховния съд, който е постановил, че в светлината на правило 702 стандартът “Фрай” вече не е приложим. След това съдът е определил как да се тълкува новият стандарт за допустимост на свидетелските показания на вещи лица.
Този нов стандарт представлява анализ от две части, който трябва да се прилага от водещия делото съдия. Първият критерий е, че свидетелските показания трябва да имат връзка с разглеждания въпрос. Вторият критерий е, че те трябва да са надеждни. Освен това, за да определи надеждността, в качеството си на “пазител” съдията трябва да прилага отделна и не изключителна проверка от четири части по отношение на експертната методологията, както следва:
1) Може ли да бъде проверена използваната за достигане до становището теория или техника?
2) Била ли е обект на внимателна рецензия и публикация?
3) Съществува ли известен или потенциален процент на грешка?
4) Налице ли е определено ниво на общо приемане в конкретните професионални среди (подобно на стандарта “Фрай”).
За жалост делото “Даубърт” отвори кутията на Пандора с проблеми и въпроси, свързани с използваните определения и термини в правило 702 и съдебните решения. Това което остана неизяснено, беше, дали да се прилага различен стандарт, в зависимост от това, дали експертът дава свидетелски показания въз основа на научни или на технически познания. В различните правораздавателни системи стандартът “Даубърт” се тълкува различно. В някои апелативни кръгове се поддържа становището, че стандартът “Даубърт” трябва да се прилага единствено за нови научни въпроси, които са на границата между изследването и познанието, докато други считат, че трябва да се прилага за всички представяни експерти, независимо от това, дали дават свидетелски показания въз основа на технически или научен опит.
Този дебат съществува отдавна в сферата на разследването на пожари и допълнително се подхрани от скорошната преработка на НСЗП 921. Едно крило поддържа становището, че разследването на пожари е наука, и че НСЗП 921 следва да важи като стандарт за прилагане на “научния метод”. Представителите на това крило настояват, че за да може да даде становище относно произхода и причината, вещото лице трябва да докаже, че всяка използвана в разследването теория (данни и методология) е била проверена и подложена на класическия научен процес, както се изисква от решението по делото “Даубърт”. (Научният метод изисква изследователят/следователят да: 1) събира данни и факти; 2) да развие хипотеза или теория въз основа на събраните факти; 3) да изпита хипотезата; 4) да оспори или защити хипотезата; 5) да отхвърли или потвърди хипотезата.)
Представителите на противоположната гледна точка поддържат становището, че разследването на пожари е техническо умение, и че докато знанията и обучението на следователя отчасти се дължат на различни научни трудове, като “Разследване на пожари” на Кърк и други, то при разследването на пожари на място тези източници се използват единствено за установяване на основата на разследването. Опитът на свидетеля произхожда от тази основа в съчетание с неговия/нейния опит и техника. Въпреки, че основополагащите текстове и обучение са подчинени на научния метод, следователят не може да се ограничава до един шаблонен подход при разследването на пожар на място. Действителната проверка на мнението на следователя се извършва по време на кръстосания разпит и при противопоставяне на експертни свидетелски показания по време на процеса.
Докато всяко разследване на пожари изисква събиране на данни по емпирични методи, анализиране на данните с оглед достигане до основаващо се на данните заключение и опровергаване или потвърждаване на заключението чрез съпоставянето му с всички известни факти, техническият експерт гради становището си на основата на обучение и опит, а не на проведени в лаборатория изпитания или на повторен анализ на съществуващата литература.
Решението по делото “Даубърт” не уреди тези два коренно различни подхода към разследването на пожари, а на практика заедно с други подобни решения само увеличи противоречията.
2. Делото “Дженеръл Електрик срещу Джойнър”
В едно по-скорошно дело на Върховния съд, “Дженеръл Електрик срещу Джойнър” (66 U.S. L. W. 4036, 1997), съдът се опита да предостави допълнителни насоки по въпроса с експертните свидетелски показания. В делото “Джойнър” съдията изключил свидетелски показания, които са били от съществено значение за делото, като е намерил, че те не удовлетворяват стандарта “Даубърт”, поради това, че са представлявали “субективно мнение, което не е подкрепено от никакво научно доказателство.” При обжалването единадесети окръжен съд отменил решението на съдията, като постановил, че той погрешно е изключил свидетелски показания, които съдебните заседатели е трябвало да имат възможност да изслушат и преценят. Съдът е заявил, че правило 702 по принцип подкрепя допустимостта на експертните свидетелски показания.
Въпреки това, по време на преразглеждането Върховният съд е отменил решението на единадесети окръжен съд и потвърдил решението на съдията, който първоначално е водил делото. Съдът е поддържал становището, че е не само правилно, но и се очаква от съдията да играе ролята на “пазител” при определяне кои доказателствата да бъдат допускани. При това съдът определил строг стандарт за бъдещи обжалвания, като е заявил, че за да се отменят съдебни решения, трябва да се докаже превишаване на правомощията от страна на съдията.
Докато по делото “Джойнър” съдът е счел, че прилагането на стандарта “Даубърт” спрямо експертните свидетелски показания не представлява просто преразглеждане и одобрение на използваната методология, но е трябвало да включва и разглеждане на действителните заключения на експерта въз основа на използваните за достигане до тези заключения данни и методология. Въпреки това, съдът е предпочел да не се занимава с противоречието по въпроса с научното доказателство и техническото доказателство, като по този начин е оставил нерешен въпроса, който най-вероятно ще касае следователите, занимаващи се с разследването на пожари.
3. Други дела, които имат връзка с въпроса
След делото “Даубърт” и други съдилища и окръзи са правили опит да прилагат тълкувания на различни дела, включително и няколко, в които е имало свидетелски показания на специалисти по пожари. По делото “Съединените американски щати срещу Маркъм” (4 F. 3d 891, 1993), съдът в десети окръг е счел за правилно допускането на свидетелски показания на разследващ пожари следовател, които са се основавали предимно на богатия му опит и обучение. Съдът е преценил, че 29-годишният опит на следователя, школите, които е завършил и обучението, което е преминал по палежи, му дават право да дава мнение относно това, дали пожарът е бил умишлено предизвикан или не.
В друго дело за палеж, “Полици Мийтс Инк. срещу застрахователна компания “Етна Лайф енд Кежуълти” (931 F. Supp. 328, D.N.J., 1996), Районният съд на Ню Джърси се е произнесъл, че на следователите на застрахователната компания трябва да бъде разрешено да свидетелстват, въпреки твърдението на адвоката на противната страна, че те не са успели да предложат никакво научно доказателство за причината за пожара. Съдът постановил, че делото “Даубърт” се отнася единствено за стандарти, които да се прилагат от съдията в случаи на научни свидетелски показания, които се основават на нова теория или методология. Районният съдия счел, че нищо в делото “Даубърт” не подсказва, че съдиите следва да изключват важни свидетелски показания от разследващи пожари следователи относно произхода и причините за пожарите. Явно и двете съдебни решения подкрепят позицията за “техническа” експертиза, но въпреки това в констатациите по делото “Бенфийлд” би могло да се види предварително предупреждение за онова, което е предстояло да се случи.
4. Дело “Взаимозастрахователна компания “Мичигън-Милър” срещу Джанел Бенфийлд”
На 4 май 1998 г. Апелативният съд на Единадесети окръг издава решението си по делото “Бенфийлд срещу застрахователна компания “Мичигън-Милър” (Case Number 93-1283, US Court, Eleventh Circuit), което води до непосредствени и тежки последствия за следователите, занимаващи се с разследването на пожари.
В този случай ищцата Джанел Бенфийлд съди застрахователната компания “Мичигън-Милър” за това, че не й е изплатено обезщетение по застрахователната й полица, след като къщата й изгоряла от пожар. Застрахователната компания оспорвала, че пожарът е умишлено предизвикан от ищцата, поради което не й се дължи плащане. По време на процеса застрахователната компания предложила експертни свидетелски показания от един от нейните следователи, който бил международно признат специалист с над 30-годишен опит и преминал специализирано обучение. Заключението от неговите свидетелски показания било, че се касае за палеж, тъй като той не успял да намери никакво доказателство за друга причина (липса на физически доказателства).
Независимо че са съществували и други възможни причини, специалистът не успял научно да ги изключи. Освен това са били налице доказателства за употреба на ускорители на горенето, които той не успял да подложи на изпитване. След като първоначално квалифицирал следователя като специалист и му позволил да свидетелства както по време на директен, така и по време на кръстосан разпит относно причината за пожара, съдията приел искане за заличаване на неговите свидетелски показания въз основа на факта, че не съумял да спази стандарта “Даубърт”. При приемането на искането на ищцата, съдията постановил:
“(следователят) не цитира никаква научна теория и не прилага никакъв научен метод. Той се осланя на опита си. Не прави никакви научни изпитвания или анализи. Не изброява възможните причини, в това число и палеж, а след това с помощта на научни методи изключва всички останали причини, освен палеж. Заявява, че по време на личната му визуална проверка не е могъл да установи никакъв източник или произход на пожара, поради което констатира, че трябва да е палеж. Безспорно е, че за такова заключение се прилага стандартът “Даубърт” – заключение, което се основава на липсата на приет научен метод ...” Съдията продължава по-нататък, като изтъква, че заключението на разследващия пожара следовател не се основава на научна проверка на мястото на пожара, а само на неуспеха му да открие причина по време на една ненаучна проверка на мястото на пожара. Въпреки че въз основа на опита и препоръките първоначално съдията е разрешил на специалиста да свидетелства, след това той е изключил свидетелските му показания въз основа на прилагането на стандарта “Даубърт” спрямо специфичните му методологии, които е използвал в конкретния случай.
Съдът се е произнесъл, че той е разчитал предимно на 30-годишния си опит, но не е успял научно да документира констатациите си по различни точки, въпреки че се е смятал за специалист по пожарите, който следва “научния метод” при провеждане на своите разследвания. Самият следовател е заявил, че е спазвал определените в НСЗП 921 процедури, а всъщност това не е било така. Съдът се е произнесъл, че това го е направило обект на стандарта за надеждност “Даубърт”.
При обжалване пред Единадесети окръг, съдът е потвърдил решението на съдията, водил разглеждането на делото. Независимо, че допускането или недопускането на свидетелски показания се извършва по преценка на съда, съдът е заявил, че при отсъствие на ясно доказателство за “превишаване на правомощия” или за “очевидно погрешно” решение, при обжалване решението на съдията, водил разглеждането на делото ще бъде потвърдено. На практика това дава на съдията последната дума по отношение на допускането или недопускането на свидетелските показания на дадено вещо лице.
Въз основа на тези решения беше очевидно, че при прилагането на стандарта “Даубърт” по отношение на разследването на пожари съществува конфликт между различните федерални апелативни съдилища. Той можеше да се разреши единствено, ако и когато Върховният съд се занимае с дело, което включва такъв въпрос в разследване на пожар или друго дело с подобен характер.
Въпреки че делото “Бенфийлд” беше от съществено значение, то не беше дело на Върховния съд, поради което важеше само за Единадесети окръг. Тези и подобни решения оставиха професионалните среди, които се занимават с разследване на пожари, силно разделени по въпроса за свидетелските показания на вещи лица.
Независимо от факта, че дебатът за научните срещу техническите експертизи продължава да се разраства, Върховният съд явно не е разрешил въпроса. В делото “Къмхоу срещу Кармайкъл” 131 F 3d 1433 (11 th Cir. 1197) Апелативният съд (доста интересен е фактът, че същият съд се е произнесъл и по делото “Бенфийлд”) е отменил решението на съд от по-нисша инстанция, според което се изключват свидетелските показания на свидетел, който е свидетелствал в качеството си на вещо лице въз основа на обучение и опит, а не в качеството си на използващ научна методология учен. В делото “Кармайкъл” съдът се е произнесъл, че свидетелските показания на вещото лице не са научно обосновани, че експертът не се е осланял на никакво научно изпитване и на практика мнението му се е основавало на обучението и опита му, вместо на някаква научна теория по физика или химия. Въпреки това, Върховният съд е отменил решението на апелативния съд от по-нисша инстанция и е постановил за правилно изключването на свидетелските показания на вещото лице. Това решение представлява критика към следователите, занимаващи се с разследването на пожари, тъй като в решението си съдът ясно е заявил, че не се прави разграничение между “технически” и “научни” експертни свидетели. Съдът се е произнесъл, че всички експертни свидетели трябва да установят едновременно съществена и надеждна основа, както е описано в делото “Даубърт”. Членовете на съдебния състав са заявили, че състоящата се от четири части проверка “Даубърт” представлява “гъвкав” стандарт, който може да не се прилага във всички случаи, но все пак съдията, в качеството му на “пазител” трябва да гарантира, че свидетелските показания на всяко предложено вещо лице се подлагат на внимателно проучване в съответствие с духа на стандарта “Даубърт”.
В светлината на делото “Кармайкъл” следователите разследващи пожари трябва да очакват агресивно оспорване на надеждността на залегналата в основата на работата им методология, както и на крайните им заключения. Съдията, който води делото, в качеството си на “пазител”, ще определя надеждността с помощта на цял набор от критерии, които могат да включват някои или всички критерии “Даубърт”. Следователите трябва да са подготвени да покажат, че методологията им е надеждна. За целта те трябва да могат да докажат валидността на всеки аспект на разследването. Това издига на ново равнище важното значение на наличието на пълна документация. Накрая, трябва да е ясно, че това решение не изисква всички разследвания на пожари да се провеждат под формата на чиста научно разследване. Обучението, образованието и опитът все още са от значение, но все пак, когато е приложимо, научното потвърждаване на използваните от следователя методологии ще играе все по-голяма роля при разследването на пожари.
В. Последици за следователите, които се занимават с разследване на горски и полски пожари
Поради възможността от прилагане на стандарта “Даубърт”, следователят трябва да подготвя делата си по съответния начин, че те да издържат на такова оспорване. Необходимостта от правилно документиране на констатациите и представянето им в съда логично, систематизирано и научнообосновано е единственият начин следователят да бъде сигурен, че резултатите от разследването и формулираните в резултат от него становища и заключения ще бъдат допуснати като свидетелски показания.
Поради това се препоръчва едновременно използване на научни и технически методи. По-голямата част от пожарите могат да се разследват от квалифициран следовател с помощта на систематизиран набор от процедури и протоколи на основата на обучение и опит, придружени от изчерпателна документация на неговите/нейните констатации. По възможност заключенията относно причината за пожара трябва да са научно потвърдени и подкрепени. Това трябва да включва елиминирането на други възможни причини, дори когато действителната причина за пожара е очевидна.
Тъй като най-голяма вероятност за оспорване от типа “Даубърт” съществува при дела, при които причината не е очевидна (липса на състав) и следователят основава становището си на косвени факти и доказателства в съчетание с изключване на други възможни причини, изключването на тези други причини и определянето на действителната причина трябва максимално да отговарят на определените в НСЗП 921 процедури.
Например, ако се предполага, че пожарът е причинен от верижен трион с повредено устройство за прекъсване на искрата и не са намерени никакви отработени въглеродни частици, тогава ще бъде необходимо научно да се докаже, че верижният трионът е можел да постави началото на пожар, както и да се елиминират всички останали причини. Това ще изисква проверка на верижния трион от упълномощен машинен инженер и вероятно научно обосновано мнение на специалист по запалването на горски и полски горивни материали, причинени от човек или от природни явления.
Всички пожари ще трябва да се документират изцяло с подробен описателен доклад, снимки на показателите на модела на горене, диаграми, показания на свидетели и данни за метеорологичната обстановка по време на пожара, както е описано по-долу. Липсата на пълна и задълбочена работа почти сигурно ще подложи методите, компетентността и квалификацията на следователите, занимаващи се с разследване на пожари на съвместна атака от страна на защитата, което най-малкото ще доведе до значителна загуба на доверие заедно с възможност за пълно изключване на свидетелските показания.
ІV. НАУЧЕН МЕТОД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЖАРИ (НСЗП 921)
Повечето занимаващи се с разследването на пожари следователи ще се съгласят, че разследването на пожари представлява едновременно прилагане на наука и изкуство. То изисква от практикуващият тази професия да има солидни познания по различните аспекти на науката за пожарите, в това число химия, физика, термодинамика, техника и други свързани с проблема дисциплини. Разследването на пожари се превръща в изкуство, когато обстоятелства към всеки конкретен случай се тълкуват на тази база. Това може да стане единствено, когато следователят е придобил достатъчно опит.
Отдавна е призната необходимостта от системен подход поради факта, че всеки случай на пожар изисква от следователя да събира фактически данни, които да анализира и в резултат на анализа да достигне до обективно заключение. Съгласно препоръките в НСЗП 921 като предпочитан избор се предлага т. нар научен метод, който се използва във физичните науки. Тази методология осигурява структурата и рамката за последователния, обективен и аналитичен подход, който е необходим за успешното разследване на пожари. Въпреки това, следва да се има предвид, че тази позиция не се ползва с всеобщата подкрепа на всички разследващи пожари следователи и се представя тук, за да се запознаете с процеса. Важното е, че днес всички следователи, занимаващи се с разследването на пожари, трябва да бъдат запознати с НСЗП 921, както и с други важни текстове относно разследването на пожари. Както беше заявено по-горе, ръководството НСЗП 921 само по себе си не е стандарт, но въпреки това чрез използването му в съдебната зала то се превръща във фактически стандарт. Използването му като оръжие по време на кръстосан разпит налага всеки следовател да има практични познания за съдържащите се в него процедури, както и способност успешно да ползва въпроси от него. Това познаване става още по-важно с добавянето на главата за разследване на горски и полски пожари.
Както е описано в НСЗП 921, научният метод е основен елемент от следствието, който формира основата за законосъобразни научни и инженерни процеси, в това число и разследването на пожари. В контекста на разследването на пожари научният метод се прилага с помощта на процес, който се състои от шест етапа, както следва:
1. Признаване на необходимостта
Първо следователят трябва да определи, че съществува проблем. При разследването на пожари е необходимо да се определи причината за възникване на пожара, за да могат в бъдеще да се предотвратяват подобни пожари.
2. Определяне на проблема
След като прецени, че съществува проблем, следователят трябва да определи как може да бъде разрешен. В случай на пожар проблемът ще се реши чрез провеждане на правилно разследване относно произхода и причините за пожара. Това следва да се определя с помощта на стандартни следствени методи, като оглед на мястото на пожара, преглед на свързаните с пожара доклади, разпит на свидетели и при необходимост провеждане на научни изпитвания.
3. Събиране на данни
Третият етап включва събиране на данни, свързани с проблема, т.е. пожара. Това се извършва чрез наблюдение, опити или други преки методи за събиране на данни. Наричат се емпирични данни, тъй като се основават на наблюдение или опит и могат да бъдат доказани.
4. Анализ на данните
На този етап се анализират всички събрани и наблюдавани факти и информация. Това е процесът, при който всички емпирични данни внимателно се проучват в светлината на познанията, обучението и опита на следователя. В анализа не може да се включва субективна или умозрителна информация, а само факти, които могат ясно да се докажат чрез наблюдение или опит.
5. Оформяне на хипотеза
Въз основа на анализа следователят трябва да формулира хипотеза или още по-добре, група от хипотези, които да обясняват произхода и причина за пожара. Тази теория трябва да се основава единствено на събраните преди това емпирични данни.
6. Проверка на хипотезата
На този етап трябва да се изключат всички други основателни причини. Хипотезата на следователя е недоказуема, ако тя не може да издържи проверката на внимателно и сериозно оспорване, известно още като “изопачаване”. Това се прави чрез прилагане на дедуктивен процес на разсъждение, при който следователят съпоставя своята хипотеза с всички известни факти и прави опит да опровергае хипотезата с помощта на известните факти. Ако хипотезата не може да издържи на дедуктивно разсъждение, т.е. не всички известни факти съответстват на хипотезата, тя трябва да се отхвърли като недоказуема и трябва да се развие нова хипотеза, която отново трябва да се подложи на проверка.
Това може да изисква събирането на допълнителни нови данни, повторен анализ на съществуващите данни и/или провеждането на опити. Този процес трябва да продължи, докато не се изпитат всички разумни и основателни хипотези. Ако не може да се развие хипотеза, която да издържи на такъв внимателен преглед, причината за пожара следва да се класифицира като неопределена.
При прилагане на научния метод следователят трябва да следва описания по-долу процес, който се състои от пет етапа. По този начин се гарантира, че при всяко разследване рутинно се прилага една систематична рамка.
1. Получаване на задачата
При получаване на задачата следователят трябва да определи своята роля в разследването, целта на следствието и какво се очаква от него/нея.
2. Подготовка за разследването
Следователят трябва да определи какво следва да се извърши за постигането на определените в първия етап цели, след което следва да получи необходимите ресурси. На този етап също така следва да се планира разследването. Това предварително планиране ще доведе до по-голяма ефективност на разследването.
3. Провеждане на разследването
Този етап включва всички аспекти на действителното разследване. Той трябва да включва инспекция на мястото на пожара, разпит на свидетели, документиране и заснемане на мястото на пожара, преглед и анализ на другите доклади и получаване на информация от други уместни източници. Събраната на този етап информация ще се използва за формулирането и анализа на хипотезата.
4. Събиране и съхраняване на доказателства
Всички намерени по време на третия етап физически доказателства трябва да бъдат правилно съхранение съгласно последователността на процедурите за съхранение и да се запазят за всякакви необходими научни тестове и представяне в съдебната зала.
5. Анализ на инцидента
На този етап трябва да се оценят и анализират всички събрани данни и информация съгласно по-горе описания научен метод. С помощта на информацията, с която разполага, следователят трябва да изготви солидна хипотеза, която задоволително да обяснява произхода, причината, разпространението и отговорността за пожара. Заключенията и становищата, до които е достигнал следователят, трябва да се съставят съгласно принципите на научния метод и съответно да се документират в изискваната форма на доклад.
V. СИСТЕМАТИЗИРАНО РАЗСЛЕДВАНЕ ГОРСКИ И ПОЛСКИ ПОЖАРИ
А. Общ преглед
Един наскоро извършен преглед на доклади за разследване на причините и произхода на пожари разкри редица слабости и противоречия. Конструктивни критики, отправени както от Службата на Главния юридически съветник и Прокуратурата на Съединените американски щати също изтъкват необходимостта от подобряване на качеството на нашите процедури за разследване на пожари и свързаната с това документация. Тази необходимост стана още по-спешна в светлината на делото “Даубърт” и НСЗП 921.
Описателният доклад по разследването е критичната връзка между следователя, неговите/нейните заключения и адвокатите, които ще предприемат необходимите правни действия. Този доклад трябва да е изчерпателен, пълен и да следва всички актуални практики и политики. Доклади, които не отговарят на стандартите могат да доведат до дела за значително по-малки от действителните щети или до дела, които директно да бъдат прекратявани.
Сегашната политика на FSM изисква да се разследват всички пожари, за да се установят причината и лицата, които са отговорни за тях (FSH 5109-18, 50.3). Политиката изисква също всички предварителни следствия относно произхода и причините за пожарите да се провеждат от обучен и квалифициран персонал, а след като се установи, че пожарът е човешко деяние, разследването става отговорност на правоприлагащите и следствени служби (FSH 5309-11, 5331.03).
За да се гарантира провеждането на компетентно разследване, следователите, които разследват пожари трябва да се ръководят от стандартизирани процедури в областта на следствения процес, съдържанието и формата на докладите и процеса на преглед и одобрение на докладите. Тези стандартизирани процедури са изложени по-долу.
Най-важният аспект на разследването на пожари, независимо дали пожарът е предизвикан в резултат на небрежност или е умишлено криминално деяние, е компетентното определяне на произхода и причината за него. Използваният подход трябва да бъде методичен, основан на признати и утвърдени научни и технически принципи, издържан в правно отношение и изчерпателно документиран. Въпреки че всеки случай на пожар е различен, като рутинна практика при всяко разследване винаги трябва да се прилагат специфични процедури и методи. Чрез използването на един и същ систематизиран подход при всеки пожар следователят може да гарантира, че няма да бъде пропуснато нито едно съществено доказателство или важна стъпка.
Повечето следователи с дългогодишен опит оценяват необходимостта от систематизиран процес, но въпреки това отделните процеси и методи могат да имат известни различия помежду си. Така например, някои следователи предпочитат да търсят произхода на пожара чрез коридорния или решетъчен метод на претърсване, други предпочитат спираловидния метод на претърсване, а други избират да следват метода на прякото претърсване при точката на произход. Независимо от използвания метод, той трябва да бъде системен и общоприет и да се прилага последователно, без съкращаване или пропускане на етапи.
В останалата част от този раздел се описва един систематизиран процес на разследване на пожар, който отговаря на сегашните критерии, независимо от размера или сложността на пожара. Описаните методи са научно обосновани и общоприети. Въпреки, че методологията изисква следователят да се осланя на собственото си обучение и опит, няма съществени отклонения от насоките в НСЗП 921.
Тъй като този метод е ориентиран към изпълнението на конкретна задача, той е подходящ за самостоятелен следовател или лесно може да се възлага на многочленни екипи. Подреден е по хронологичен ред, като се започва от действията, които се предприемат преди настъпването на пожара, действията по пътя към пожара, пристигане на мястото на пожара, търсене на неговия произход и завършва с определяне на конкретната причина за възникването му. Следващите стъпки подробно ще опишат правилните методи за документиране на резултатите от разследването.
1. Действия, които се предприемат преди пожара
Следователят може да започне да се подготвя за дадено разследване преди да бъде изпратен на мястото на пожара, както следва:
а) Познаване на местността
Следователите трябва подробно да познават местните условия в района, за който отговарят. Информацията, която може да се окаже полезна по време на разследването, включва познаване на местната пожарна история, ползване и дейности, пътни системи, метеорологични условия, терен, видове горивен материал и други, свързани с местността факти. Тези предварителни познания могат да се окажат предимство за следователя, когато се опитва да определи причината и/или страната, която е отговорна за възникването на пожара. Например, ако следователят установи, че причината за пожара е лагерен огън и знае, че местните младежи използват района за организиране на забави, той/тя ще разполага със следа, която би могла да доведе до установяване на самоличността на лицето, което е отговорно за възникването на пожара. Друг пример би могъл да бъде пожар, който е настъпил на билото на хълм, което се характеризира с гръмотевична дейност, и в такъв случай следователят трябва да вземе предвид този факт при определяне на причината за пожара.
б) Познаване на индикаторите на местния модел на горене
Въпреки че пожарите горят съгласно определени принципи на физиката, признаците, които оставят, са уникални и специфични за горивния материал в даден район. Следователят трябва да изучи начините, по които горящите при различни условия пожари въздействат върху горивния материал в района, за който той/тя отговаря.
в) Източници на допълнителни познания
Понякога следователят е изправен пред пожарна ситуация, чиито фактори са извън неговите/нейните познания. Например, пожарът може да изглежда причинен от повреди в енергийната мрежа. Бързият контакт с електроинженер, който има опит в повредите по енергийната мрежа, може реално да спомогне за точното и издържано от правна гледна точка определяне на причината за пожара. Специалистите в други области биха могли да включват машинни инженери, специалисти по поведението на пожари, химици, специалисти от съдебни лаборатории, металурзи и други подобни специалисти. Поддържането на списък от такива лица за контакт, които бързо можете да се обърнете, може да се окаже полезно.
г) Обучение на екипи за потушаване на пожари
Най-съществената причина за възпрепятствани или провалени разследвания на пожари са необучените екипи за потушаване на пожари, които неволно унищожават района на произхода на пожара. Абсолютно задължително е следователите да поемат отговорността за основно обучение на екипите по определяне и опазване на мястото на произхода на пожарите. Ръководителите и инспекторите на екипите за потушаване на пожари трябва да бъдат държани отговорни за обезпечаването и опазването на мястото на произхода на всички пожари. Пожарните екипи за първоначални действия следва да бъдат обезпечени с бариерна лента или сигнализация за защита на районите на произход на пожара и на други доказателства. По възможност от тях следва да се изисква да записват регистрационните номера на напускащите района на пожара превозни средства и да вземат свидетелски показания от случайно присъстващи на мястото на пожара лица. Също така следва да им бъдат осигурени преносими комплекти от апаратура за снемане на метеорологичните данни на мястото на пожара. Много дела за пожари са били успешно решени благодарение на тези действия, предприети от първите пристигнали на мястото на пожара екипи за потушаване.
д) Получаване на заповедта за отправяне към мястото на пожара
При получаване на заповедта за отправяне към мястото на пожара следователят трябва да е сигурен, че разбира ролята, която ще изпълнява, обхвата на разследването и целите, които трябва да бъдат постигнати.
2. Действия, които се предприемат по пътя към пожара
а) Полеви записки
Веднага, след като следователят получи заповедта за отправяне към мястото на пожара, той/тя трябва да започне да води записки, които ще послужат като основа за доклада за разследването и ще помогнат за последващия анализ на инцидента. Информацията в записките следва да включва хронологично изброяване на предприетите стъпки, съответна следствена информация и запис на действителните времена, които са свързани със значими събития.
б) Определяне на съобщаващите за пожара страни
Въпреки че в някои райони за много горски и полски пожари се съобщава от кули или самолети за наблюдение, има значителен брой пожари, които се съобщават от цивилни граждани. Следователите трябва да работят в тясна връзка с персонала на изпращащия ги център, за да се гарантира получаването на имената, адресите и телефоните на всички лица, които са се обадили, за да съобщят за пожара. Следва да се записва и действителното време на всяко обаждане. Това е важно по две причини. Първо, докладващите страни често се намират в близост до пожара, когато са го забелязали за първи път и могат да разполагат с ценна информация като свидетели. Второ, не е необичайно страната, която е съобщила за пожара да е и лицето, което го е предизвикало. При доста голям брой пожари, предизвикани от небрежност, лицето, чиято небрежност е причинила пожара, може да се опитва да го потуши, а когато не успее, се обажда на противопожарната служба. Това може да се случи и след съобщения от други източници така, че ако диспечерът не регистрира тази информация, самоличността на тези източници може никога да не бъде разкрита. При някои случаи на палеж, особено при мотивирани нарушители, самият заподозрян може да е страната, съобщила за пожара. Тъй като такива обстоятелства се случват доста често, установяването на самоличността и последващите разпити на всички цивилни лица, които са съобщили за пожара представляват неразделна част от много разследвания на пожари. Освен това, разпитите на персонала от кулата или самолета за наблюдение понякога могат да осигурят допълнителна информация.
в) Описания на превозните средства/лицата в района
Ако следователят бъде своевременно изпратен на мястото на пожара, той/тя следва да запише всички превозни средства и лица, които среща по пътя към мястото на пожара. Както беше споменато по-горе, служителите от екипите, които първи пристигат на мястото на пожара, също трябва да се опитват да извършат подобни наблюдения. Получените по този начин регистрационни номера могат да се използват за установяване на самоличността на водачите и пътниците, които биха могли да предоставят информация като свидетели. Също както при ситуациите с лицата, които съобщават за пожари, така и хората, които напускат мястото на пожара, може да са отговорни за неговото причиняване. Очевидно в много ситуации броят на превозните средства на пътя към пожара може да бъде толкова голям, че всеки опит за идентифициране да се окаже безплоден, но въпреки това, когато обстоятелствата го позволяват, това трябва да се прави.
г) Доказателства по пътя към мястото на пожара
Докато се занимава с пожара, следователят трябва да внимава за възможни доказателства, на които ще се натъкне по пътя или дирята. В много случаи лицата, които са причинил горски или полски пожар, напускат мястото на пожара с такава паническа бързина, че или оставят, или изпускат доказателства близо до мястото на пожара. Освен физически доказателства, трябва да се търсят и запазват следи от гуми или отпечатъци от обувки, или дири близо до пожара. Наличието на повредено превозно средство отстрани на пътя, водещ към пожара, също може да се окаже от съществено значение. При някои случаи на свързани с техника пожари, определени неизправности в двигателя, които причиняват пожари, също могат да бъдат причина превозното средство да спре да функционира.
д) Външен вид на димния стълб
Въпреки че обикновено не е съществен фактор, понякога външният вид на димния стълб може да помогне на разследването чрез указване на признаци за поведението на пожара. Размерът, цветът и посоката на стълба, както и обемът на пушека могат да предоставят предварителни индикации за факторите за поведението на пожара, като скорост на разпространение, тип подхранващо гориво, скорост и посока на вятъра и т.н. Следователят трябва особено внимателно да следи за промени във външния вид на стълба. Тези наблюдения могат след това да се приложат при тълкуването на модела на горене след пристигане на мястото на пожара. Например, ако първоначално стълбът изглежда като леко оцветен разнасящ се от течението пушек, който се издига предимно вертикално, но настъпват промени към по-тъмен на цвят значителен стълб, който започва да се стеле наоколо, това може да сочи промяна от по-лек тип горивен материал като трева към по-тежък храстовиден тип материал на горене. Това може да сочи и повишаване на интензивността на пожара в резултат на влиянието на вятър или наклон. Ако при пристигане на мястото на пожара, произходът му не е очевиден, следователят трябва първо да огледа района, където са горели по-леките материали, или където наклонът или вятърът за първи път са започнали да оказват влияние върху разпространението на пожара.
е) Планиране на разследването
Докато е на път към мястото на пожара, следователят трябва да започне да съставя предварителен план за разследване. В него трябва да са взети под внимание всички известни до момента фактори, включително и обстоятелствата около пожара, наличие на или необходимост от допълнителни ресурси и планирания обхват на разследването. Този процес на планиране трябва да продължава и в хода на разследването, когато станат известни или бъдат получени повече данни.
3. Пристигане на мястото на пожара
а) Защита на общия район на произход на пожара
При пристигане на мястото на пожара могат едновременно да се извършат няколко критични стъпки. Първата стъпка е да се установи и обезопаси общия район на пожара. В зависимост от размера, съществуващите признаци и друга важна информация, размерът на района на произход може значително да варира между район с площ по-малко от сто квадратни фута до район от няколко акра. По правило винаги е по-добре да се има предвид по-голям размер на подлежащия на опазване район, отколкото преждевременно да се стеснява. Ако екипите за потушаване вече са обезопасили огнището на пожара, следователят трябва да го инспектира и потвърди, като при необходимост разшири или измести неговия обхват. Най-добрият метод за обезопасяване на огнището на пожар е използване на предлагаща се в търговската мрежа бариерна лента, но ще бъде достатъчна и ролка с ярка на цвят флагова сигнализация.
След ограждане на района на огнището, следователят носи отговорност в него да не се допускат неупълномощени лица. Това включва пожарникари, странични наблюдатели, медии, директори и други лица, които нямат никаква основателни причина да влизат. Трябва да се води дневник на мястото на престъплението, в който да се записват имената на лицата, които влизат в района. Трябва да се записва и часа на тяхното влизане и излизане. В района следва да се допускат да влизат само лица, които изпълняват свързана с разследването задача, която изисква тяхното влизане в района. Не трябва да се забравя, че огнището на пожара следва да се разглежда като потенциално местопрестъпление, поради което трябва да се третира по съответен начин, за да се запази целостта му от правна гледна точка.
След обезопасяване на района на огнището, някой трябва да отговаря за предотвратяване на влизането в него на неупълномощени лица. В повечето случаи това ще бъде следователят от предварителното следствие, тъй като той/тя ще бъде единственото лице на мястото на пожара, което може да извърши тази функция. Ако следователят трябва за кратко да напусне мястото на пожара, тази функция може да бъде поверена на пожарникар.
б) Откриване на свидетели
Втората стъпка, която трябва да извърши следователят, е да открие и установи самоличността на потенциални свидетели. За съжаление, тъй като в повечето случаи горските и полските пожари настъпват в слабо населени райони, не винаги има свидетели. Въпреки това, в други случаи, докато пристигне следователят, могат да се образуват големи тълпи от странични наблюдатели. Тогава предизвикателството се състои в това да се подберат измежду тях лица, които са видели нещо съществено. Много е важно да се установи самоличността на всички потенциални свидетели, независимо от техния брой. В повечето случаи всички открити свидетели трябва да бъдат предварително разпитани, преди да се започне претърсване на огнището на пожара, тъй като информацията, която те предоставят, може да помогне за съсредоточаване на обхвата на разследването. Във всички случаи трябва да се съберат пълните данните за самоличността на всички потенциални свидетели, за да може да се осъществи повторна връзка с тях.
И не на последно място свидетелите биха могли да предоставят информация, която да позволи на следователя да стесни общия район на огнището на пожара; те биха могли точно да опишат поведението на пожара, а в някои случаи могат действително да знаят каква е причината за пожара и кой носи отговорност за него.
в) Записване на данните от метеорологичните наблюдения на мястото на пожара
Това следва да се извърши възможно най-скоро след пристигане на мястото на пожара. Познаването на метеорологичните условия по време на вероятното запалване на пожара може да се окаже от решаващо значение при потвърждаването или изключването на причини. Много често тази задача се изпълнява от екипите за първоначални действия за потушаване на пожара и не е необходимо да се дублира, въпреки че следователят трябва да гарантира, че са предприети всички мерки за получаването на тези записи преди отчитане на показанията за модела на горене. Поради необходимостта от извършване и на други важни от гледна точка на времето задачи, следователят може да изисква отчитането да се извърши от персонала за потушаване на пожара. Ако има основания да се счита, че известно време пожарът е горял незабелязано, може да се наложи да се изискат данни от най-близката метеорологична служба и да се потърси съдействие от пожарен специалист-метеоролог или специалист по поведението на пожари ,за да се възпроизведат най-вероятните метеорологични условия по време на вероятното запалване на пожара. Най-малко трябва да се регистрират температурата на околната среда, относителната влажност, скоростта и посоката на вятъра.
г) Намиране и обезпечаване на доказателства
При пристигане на мястото на пожара и преди да започне отчитането на данните за моделите на горене, следва да се извърши претърсване на периметъра на района на пожара. Това претърсване се извършва с цел намиране на всички възможни доказателства, които могат да бъдат свързани с причината за пожара. Предмети като кутии от напитки, опаковки от храни, следи от гуми, отпечатъци от обувки, инструменти и други подобни предмети, които могат да помогнат за установяване на причината за пожара и лицето, което носи отговорност за него, трябва да се опазват, фотографират на място и регистрират върху скица на мястото на пожара, да им се определи номер като веществено доказателство, да се вписват в записките и да се събират и съхраняват по подходящ начин.
Обичайно срещана грешка, която се прави от много следователи, е извършването на претърсване на твърде стеснен периметър. Съществува естествена склонност към съсредоточаване върху района на огнището на пожара и провеждане само на бегло и небрежно претърсване на района извън обсега на огнището. Намирането на предмети с доказателствена стойност на известно разстояние от действителното огнище на пожара, във или извън обсега на горене, не е нещо необичайно. Понякога, поради обстоятелствата следователят може да е в състояние да извърши само бързо претърсване на непосредствения периметър, но все пак, преди да напусне мястото на пожара, следователят трябва да извърши по-пълно и методично претърсване на целия район. Колкото повече време минава преди да се извърши претърсването, толкова повече нараства опасността от загуба или унищожаване на доказателствата.
д) Оценка на необходимостта от допълнителни ресурси
Най-добрите възможности за разследване на пожари са в рамките на първите 48 часа. Когато е изправен пред сложен или значителен случай, следователят следва да обмисли възможността за издаване на разпореждане за допълнителни следователи, веднага щом се установи необходимостта от това. Независимо от това за какво ще се използват тези допълнителни ресурси (разпит на свидетели, обработване на мястото на пожара, претърсване на района на огнището или периметъра около него), колкото по-бързо се получи такова подкрепление, толкова по-големи са шансовете за успех.
4. Определяне на произхода и причината за пожара
а) Установяване на общия район на огнището на пожара
След обезпечаване на мястото на пожара и снемане на самоличността и по възможност разпит на свидетелите, следващата стъпка е започване на действителния процес на определяне и тълкуване на модела на горене с оглед локализиране на действителната точка на произход и евентуално причината за пожара. На този етап, въз основа на анализа на всички получени нови данни, следва да се извърши повторна оценка на първоначално обезпечения район и да се нанесат всички необходими корекции. Това решение следва да се основава на показанията на свидетелите, метеорологичните наблюдения, информацията от пожарните екипи и първоначалното отчитане на големите показатели. След като следователят остане удовлетворен от общо определения район на огнището на пожара, той/тя трябва да започне действителния процес на проследяване на показателите за модела на горене до точката на произход на пожара.
б) Издирване на произхода на пожара
Започва се с обхождане на външния периметър на общия район на огнището на пожара, като се извършва цялостна проверка. Следва да се търсят големи показатели за модел, райони на настъпване или оттегляне на пожара, преходни линии, доказателства и всякакви очевидни причини. Следователят трябва да извърши най-малко две обиколки на района: едната по посока на часовниковата стрелка, а другата - обратно на часовниковата стрелка. (Когато се върви в две противоположни посоки, нещата, които не се виждат от едната посока, могат да изглеждат по-ясни, когато се гледат от другата посока.) При провеждането на тази цялостна проверка, трябва да се проверяват и районите, в които има неизгорял материал, подхранвал горенето извън или непосредствено до предполагаемото огнище на пожара. Тези наблюдения могат да окажат безценна помощ при възпроизвеждане на това как е изглеждал изгорелият район преди пожара. След приключване на тази операция, следва да се изготвят предварителни образци за диаграми на мястото и разпространението на пожара. Тези две диаграми трябва да бъдат ориентирани по компас на север и на тях да са показани ключови ориентири, очевидни доказателства и неподвижни конструкции или други характеристики. Трябва да се направят достатъчно измервания, за да може по-късно следователят да възпроизведе окончателните диаграми в мащаб. След приключване на това скициране започва действителното издирване на произхода на пожара.
В момента се използват различни методи за проследяване на показателите за модела на горене. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Независимо от използвания метод, целта на тази част от разследването е да се определи точното местонахождение на точката, където е бил запален пожарът (точка на произход) и по възможност да се определи местонахождението и да се вземе действителния предмет, който е представлявал първоначалния източник на топлина.
в) Видове модели на претърсване
Обикновено се използват четири вида модели на претърсване. Първият предполага започване от края на пожара и придвижване напред, като се следват показателите в обратна посока. При втория се започва от външната част на обгорените райони и се извършва спираловидно претърсване навътре. Третият метод предполага намиране на флангов край в посока напред и следването му до произхода на пожара. При четвъртия метод се започва от предната част на обгорения район и по обратен път се проследяват показателите за напредване на пожара, докато те се съберат във или близо до точката на произход, като движението по фронта на пожара се извършва зигзагообразно.
Макар че могат да спестят време, първите три метода имат един сериозен недостатък, тъй като носят голям риск за пропускане на точката на произход на пожара и за унищожаване на ценни доказателства за причината за него. При работа косо по фронта на района на пожара чрез следване на поривите на напредване на пожара обратно към произхода обикновено следователят ще може да установи кога се намира в непосредствена близост до огнището, тъй като показателите постепенно ще намаляват по размер и степен. Тогава следователят може да премине към непосредствено проучване и/или коридорно или решетково претърсване на много по-малкия сега район. Поради това обратното проследяване на напредъка в посока напред през фронта на пожара представлява всеобщо приет и препоръчителен метод.
г) Техники на претърсване
За да се приложи предпочитаният метод, трябва да се избере място, което е доста отдалечено от задната част на пожара, където от външния периметър могат да се установят очевидни показатели за напредване на пожара. Като тръгнете от тази точка и като се има предвид контекста, в който се е развил конкретният пожар (най-вече посока на вятъра и наклон), започнете да се придвижвате към предполагаемото огнище, като проучвате отделните показатели. Продължава се напред през фронта на разпространение на пожара, като показателите за напредване се отбелязват или директно върху земята, или върху диаграма за разпространението на пожара. Продължава се до достигане на противоположната страна на пожара. Ако бъдат установени показатели за многобройни разпространения на пожара напред, същите внимателно се отбелязват. Вероятно това ще бъдат показатели за нормално разпространение на пожара, благодарение на пориви на вятъра, неравности на терена, търкалящи се материали, прегради или друго, но също така могат да бъдат и резултат от събрали се многобройни огнища. След достигане на противоположната страна на пожара, трябва да се придвижите с няколко фута по-близо до огнището и да пресечете от другата страна, успоредно на огнището. Зигзагообразното движение трябва да продължи до достигане на огнището. В някои случаи е възможно придвижване по фланга на добре очертано напредване на пожара, като го проследите обратно към огнището и точката, при която той рязко се извива навътре в U или V-образна форма. Този метод носи риск от унищожаване на доказателства чрез пропускане на огнището на пожара. Също така може да доведе и до пропускане на други възможни огнища, освен ако останалата част от района на фронта не бъде проучена за отделни движения напред на пожара. Този метод може да спести време, но следва да се използва само, когато е налице очевидно напредване, което следователят може да проследи обратно към огнището по протежение на външния периметър, без да унищожава показатели или доказателства.
Върху диаграмата за разпространение на пожара трябва да се документира всеки надежден показател с помощта на подходящ символ, който да сочи посоката на разпространение на пожара (напредване на пожара: >; отстъпване на пожара: <). Това трябва да продължи през цялото време, докато се придвижвате към огнището. Тази стъпка е много важна, тъй като в процеса на напредване по пътя на пожара започва да се очертава общата картина на разпространението на пожара. Следователят трябва да документира и показателите за горене, които са използвани за определяне на огнището на пожара. Трябва да се направят представителни снимки (при необходимост и от двете страни) на надеждни показатели от всяка категория на различни места в рамките на общия район на огнището на пожара. Това трябва да продължи до конкретното огнище, включително района на конкретното огнище.
Силно се препоръчва отделните показатели да се документират по терена с помощта на видими обозначителни знаци, като сигнални флагове или предлагани в търговската мрежа маркери за обозначаване на доказателства. Тези маркери не само ще осигурят видимо обозначение с напредване на търсенето на огнището на пожара, но и ще спомогнат за фотографското документиране на района на огнището.
д) Определяне на конкретния район на огнището на пожара
След като следователят е разчел и посочил на диаграма показателите за модели на горене и е достигнал до мястото, където е започнал пожарът, ще бъде изключена голяма част от общия район на произход на пожара. (На този етап често е добра идея да се извърши придвижване назад към нова начална точка и да се повтори процесът, за да се потвърдят констатациите ви, но това не винаги е необходимо, ако сте абсолютно уверени, че сте установили района на произход на пожара.)
Останалата част трябва да съдържа района, където е установен пожарът след неговото запалване. Това се нарича специфичен район на произход. (В досега използваната терминология този район се наричаше “район на объркване”. Поради очевидните възможности, които този термин може да даде на адвоката на противната страна, следователят следва да избягва да го използва.) Специфичният район на произход трябва да съдържа действителната точка на произход, където пожарът е запален за първи път. Специфичният район на произход обикновено може да се установи по признаци на нисък интензитет на горене, пресечни линии между показатели за напредване, движение по фланга и отстъпване на пожара, V или U-образни модели, по-голямо количество горивни материали, които могат да показват признаци на силно горене или тлеене, ако пожарът е започнал при незначителни условия, охладени райони или район, в който показателите показват признаци на радиусно разпространение във всички посоки. До този момент следователят е бил предимно съсредоточен върху установяването и тълкуването на показателите за модели на горене. След определяне на местонахождението на специфичния район на произход, следователят продължава да разчита показателите, но следва да започне и търсене на действителната точка на произход, материала, който първи се е запалил и физическите останки от специфичната причина за пожара.
е) Установяване на точката на произход на пожара
След установяване на специфичния район на произход, следователят трябва да обозначи неговия периметър. В повечето случаи специфичният район на произход следва да е относително малък и да се състои от не повече от няколко стотин квадратни фута или по-малко. По възможност следователят трябва да се опита да го стесни до район от около 25 квадратни фута, но все пак това не бива да се прави, ако показателите не са съвсем ясни. Тъй като следващият етап на претърсване има вероятност да внесе объркване в района, следователят трябва да приеме, че ще има една единствена възможност за намирането на доказателства за причината за пожара. Поради това претърсването трябва да бъде систематично и съвършено изчерпателно. Описаният по-долу поетапен процес е доказал своята ефективност и в момента представлява възприета методология. За да бъде успешен, не трябва да се пропуска нито един етап от него, а отделните етапи следва да се изпълняват в представената по-долу последователност.
1. Първо, обходете периметъра най-малко два пъти от две противоположни посоки, като визуално се опитвате да придобиете цялостно впечатление за видимите показатели на модела на горене и всякакви очевидни доказателства за причината за пожара. Използвайте бинокъл, ако районът е твърде обширен, за да бъде огледан внимателно с невъоръжено око. Направете няколко снимки на цялото място на пожара.
2. Ако причината не е видима, създайте коридор за претърсване или серия от решетки чрез прокарване на тънки въжета през ширината на специфичния район на произход при предния край на напредването на пожара възможно най-далеч и успоредно на предполагаемата точка на произход. Закрепете въжетата на приблизително един инч над земната повърхност, като ги завържете за колове. Препоръчителната ширина на коридора или решетката е от 12 до 18 инча.
3. Започнете от единия край на коридора или решетката, като извършите старателно и методично проучване. Като алтернатива, може да се постави линия от 12 или 18 инча с прави страни или подобен предмет напреко на ширината на коридора или решетката, като внимавате да не повредите показатели или доказателства. (Правите страни помагат да фокусирате зрителното си поле и да обозначите вече претърсения район.) Застанете на ръце и колене и внимателно огледайте район с ширина от около три до шест инча, успоредно на правата линия, като бавно претърсвате напред и назад по дължината на района. Повторете този процес, като използвате ръчно увеличително стъкло или 3-кратно увеличителна лупа, за да виждате по-добре. Търсете всякакви предмети, които изглеждат не на място, или които могат да бъдат разпознати като физически останки от вероятна причина за пожара. Също така, внимателно проучете фините показатели за модел на горене върху предмети, като тревни стъбла, камъчета и клонки и продължете да разчитате модела на горене, като го отбележите върху диаграмата за разпространение на пожара. Внимателно повдигнете линията и я преместете до ръба на току-що проучения район и повторете процеса. Докато го претърсвате, от време на време помирисвайте земята, за да установите наличието на възпламенима течност, химикал, остатъци от восък за свещи или други чужди вещества.
Понякога, поради условията на осветеност може да е трудно да се извърши подробно визуално претърсване. Претърсваният район може да е твърде ярко осветен от слънцето или твърде тъмен, поради дебели сенки или късен вечерен час. Помислете за промяна на условията на осветеност или изчакайте, докато станат оптимални. Най-лошите условия са, когато районът на произход на пожара е облят от ярка слънчева светлина или затъмнен от гъсти листа по дърветата. Имайте предвид, че очите ви трябва да привикнат, когато се придвижвате от по-светли към по-тъмни райони, и обратно. Тези условия могат до известна степен да се преодолеят, като държите очите си колкото е възможно по-близо до земята. Претърсването на този район трябва да се извършва в положение на ръце и колене. Когато пожарът е настъпил през нощта, помислете за отлагане на търсенето на неговия произход до настъпване на сутринта. При всички обстоятелства изкуствената светлина е лош заместител. Дори и с най-добрите прожектори има големи затруднения, когато се използват за осветяване на района на произхода и показателите.
4. След приключване на визуалното претърсване на коридора, повторете процеса с помощта на магнит. Извършете систематизирано придвижване назад и напред по целия коридор на претърсване като държите магнит със сила на привличане най-малко 50 паунда непосредствено над повърхността на пепелта. По този начин може да се установи наличието на предмети с метални свойства, които биха могли да са причина за пожара. След всяка направена крачка проверявайте ръба на магнита, за да може точно да се отбележи местонахождението на всеки намерен предмет. Ако пепелният слой е твърде дълбок, може да се наложи да минете втори път през района, като провлачвате магнита по най-горния пепелен слой или внимателно отстраните най-горния слой, както е описано по-долу.
5. След приключване на първото претърсване с магнит, с помощта на зъболекарска сонда, четка, вентилатор или друг подобен инструмент, извършете внимателно сондиране и подбор в изгорелия въглищен прах и пепел. (С практиката следователят може се научи да използва дъха си за отстраняване на горните слоеве пепел чрез внимателно духване през претърсвания район). Внимателно отстранете горните слоеве изгорял материал, като търсите предмети и много малки показатели, като къси тревни стъбла, клонки и камъчета. Това трябва да се направи из целия район на коридора или решетката на претърсване. След приключване на тази операция, при необходимост изсипете пепелта и отломките в екранирана кутия с 1/4 или 1/8 галванизиран телен екран и пресейте съдържанието. При приключване на тези стъпки, се преместете до другия коридор и продължете да търсите, докато проучите целия специфичен район на произход на пожара.
Както е отбелязано по-горе, продължете да разчитате и правете карта на показателите за модела на горене. При наличие на достатъчно показатели следователят трябва да може да определи точната точка на произход на пожара, дори и да не бъде намерено никакво физическо доказателство за неговата причина. Само по себе си това може да се окаже много важно при наличие на подозрения за палеж, тъй като липсата на източник на запалване може да бъде косвено доказателство за умишлено подпалване на пожара. Това може да бъде от решаващо значение в случаи, в които другите факти и доказателства сочат за причина, която може да не оставя лесно откриваеми физически доказателства, като отработен въглерод или отнесени от вятъра искри и трябва да се установи липса на състав на престъпление. Поради това трябва да се направят всички опити за определяне на точната точка на произход единствено въз основа на показателите, а не да се разчита само на намирането на физическо доказателство за причината за пожара. Ако бъде намерено физическо доказателство, допълнителното потвърждаване чрез показателите за горене в рамките на специфичния район на произход ще окаже допълнителна подкрепа за окончателното определяне на причината за пожара.
6. След намиране на предмета, който е предизвикал пожара, той трябва да се документира и прибере като доказателство. Преди да преместите предмета, го фотографирайте на място и отбележете точното му местонахождение върху скицата на мястото на пожара. Направете корелация за местоположението му чрез извършване на измервания от неподвижен предмет с помощта на метода на транзитно дъгово пресичане или метода за измерване на прави ъгли. (По подобен начин следва да се измерят и другите доказателства, включително показателите за модел на горене)
7. Тъй като повечето доказателства за причината на пожара са много крехки, с тях трябва да се борави и да бъдат опаковани внимателно, за да се избегне тяхното повреждане или унищожаване. След като се прибере предмета, трябва да се обозначи местонахождението му за бъдещи справки (при необходимост) чрез забиване на голям шип или стоманен прът до точка точно под земната повърхност. Това, заедно с измерванията, ще позволи на следователя в бъдеще повторно на определи точното местонахождение на точката.
5. Документиране на разследването на пожара
След установяване на точката на произход и определяне на причината, следователят трябва подходящо да документира констатациите си по задоволителен от юридическа гледна точка начин. Това се извършва чрез комбинация от скици, измервания, снимки, показания, справки за метеорологични данни и други съответни документи, които се обединяват в писмен доклад за разследването. Документацията трябва да е достатъчно пълна, за да може по-късно следователят да възпроизведе целия следствен процес.
а) Формат на доклада
Разследването на пожари представлява правоприлагащо действие. Това изисква докладите за тях да се представят в съответната форма. Най-малкото всички предварителни доклади за причината и произхода на пожара се документират под формата на предварителен следствен доклад (образец FS 5300-22). При наличие на определена причина и установена самоличност на отговорната страна, или ако е определено, че причината за пожара е палеж, независимо дали има заподозрени лица или не, на случая се определя номер на районно дело, а окончателният доклад се представя под формата на доклад за разследване (образец FS 5300-24а).
б) Приложения към доклада
Всеки доклад, независимо дали под формата на предварителен следствен доклад или на следствен доклад, се придружава от съответни веществени доказателства. Те включват копие от индивидуалния доклад за пожара (образец FS 5100-29), карта за местонахождението на пожара, на която е показана точката на неговия произход, записи на метеорологичните условия, диаграма на мястото на пожара, снимки и всички показания на свидетели. Като веществени доказателства се включват и други съответни документи, като карти за честотата на гръмотевична дейност, съдебни доклади, договори и т.н.
През годините са разработени (вътрешно или внесени от други агенции) редица неофициални специфични формуляри за разследвания на пожари. След преглед на много от тях са подбрани няколко, които в бъдеще ще се разгледат като възможност за създаване на официални формуляри. Дотогава не трябва да се включват в никакъв официален доклад. Все пак могат да бъдат полезни за следователя като помощно средство или списък, по който да отбелязва извършени или подлежащи на извършване стъпки, но трябва да се водят под формата на записки, а не като официално веществено доказателство към доклада.
в) Съдържание на доклада
Описателното съдържание на доклада трябва достатъчно подробно да обяснява какви са предприетите от следователя следствени мерки за определяне на произхода и причината за пожара. В текста трябва да се посочи какви показатели за модел на горене са били използвани, какви доказателства за причината на пожара са намерени и взети, какви факти са събрани от свидетелите и всякакви други източници на информация и по какъв начин са били изключени други възможни причини за пожара. Както беше подчертано в раздела относно прилагането на научния метод, хипотетичната причина трябва да бъде проверена и да отговаря на всички известни факти.
Както беше посочено по-горе, един регионален преглед на докладите за разследване на пожари разкри редица общи недостатъци в критични области. Те са описани по-долу.
1. В доклада не са записани и документирани метеорологичните условия
Липсата на документация относно метеорологичните условия представлява съществен пропуск. Както беше подробно описано в предходния раздел, регистрирането на метеорологичните условия на мястото на пожара възможно най-скоро след времето на неговото запалване представлява изключително важен момент от разследването. Данните за метеорологичните условия играят решаваща роля за потвърждаването на действителната причина или за елиминирането на други възможни причини. Липсата на такива данни може да доведе до сериозна загуба на доверие към следователя и нанасяне на значителни вреди на делото.
2. Специфичните показатели за модел на горене не са подходящо документирани
Определянето и тълкуването на модела на горене често представлява критичен компонент в едно дело за разследване на пожар, особено такова, при което не е намерено никакво физическо доказателство за конкретна причина (липса на състав). Използваната от следователя методология за достигане до формулираните от него/нея заключения почти сигурно ще бъдат подложени на изпитване от типа на “проверка Даубърт”.
За да се защити от подобно оспорване, следователят трябва да може подходящо и достатъчно подробно да възпроизведе използвания от него/нея процес, за да може да се проведе независима проверка на всички факти. Това трябва да включва подходящо документиране на категориите и видовете показатели за модел на горене, които са използвани за установяване на разпространението и точката на произход на пожара. Тази следствена стъпка трябва да бъде документирана по три взаимно свързани метода.
Първо, следователят трябва да документира общата посока на разпространение на пожара върху диаграма за разпространението на пожара, като посочи със стрелка всяка точка, където е открит надежден показател. Второ, в описателната част на доклада следователят трябва да посочи всяка категория показатели за модел на горене, на които се е осланял, за да проследи пожара обратно до точката му на произход, т.е. замръзване на листа, ъгъл на овъгляване, наличие на петна, опазен горивен материал и т.н.
Накрая, следва да бъдат направени представителни снимки на всяка използвана категория показатели в различни точки на общите и специфични райони на произход. Това ще помогне на следователя в илюстрирането и документирането на разчитането на модела на горене. Тези снимки трябва да са представителни и от гледна точка на категориите посоки, т.е. отстъпване, флангово придвижване и напредване на пожара. Всяка представителна снимка трябва да е номерирана, ориентирана към или взаимно препращаща към диаграмата на мястото на пожара. Всяка снимка трябва да е с етикет и описана. Това включва номер на снимката, описание/категория на показателя и каква посока на движение на пожара изобразява (т.е. снимка № 1; изобразява петна върху малък скален и защитен горивен показател; предна посока на разпространение на пожара; преместване на пожара от долно ляво към горно дясно). При повечето пожари са достатъчни от 12 до 24 снимки, въпреки че е по-добре да се направят повече снимки, отколкото да не са достатъчно. Няколко от тези снимки трябва да изобразяват мострени показатели при или много близо до действителната точка на произход на пожара.
3. Неподходящо документирани свидетелски показания
Това е обичайно срещан пропуск в редица доклади. Понякога следователите не са успели да запишат дори основна идентификационна информация от свидетелите, да не говорим за пълни и подписани показания. Във всички случаи, когато даден свидетел предоставя конкретна информация, която е от съществено значение за делото, следователят трябва да я документира под формата на подробни подписани показания или клетвена декларация. По възможност следователят трябва при първа възможност повторно да се свърже със свидетеля. Във всички случаи следователят трябва да получи достатъчно информация за свидетеля, така че при необходимост в бъдеще да може да се осъществи повторен контакт с него. Тази информация трябва да включва пълното име, пощенски адрес, домашен адрес, служебен адрес, всички телефонни номера, номер на социалната осигуровка, шофьорска книжка и DOB. В зависимост от случая, свидетелските показания следва да се записват на образец FS 5300-15 или FS 5300-16, под формата на клетвена декларация или свидетелски показания. Чрез попълването на тези образци следователят може да запише цялата необходима информация.
4. Не са документирани важни доказателства
Физическите доказателства трябва да бъдат документирани по законоустановен начин. Доказателства, като отпечатъци от обувки, следи от гуми, лични вещи, оборудване и предметът, който е причинил пожара, трябва да се заснемат на място преди да се пипат или отстраняват. Върху скицата на мястото на пожара трябва да се отбележи местоположението на всеки предмет. Всички събрани като доказателства предмети трябва правилно да се номерират и етикетират и с тях да се борави съгласно определените процедури за съхранение. В описателния доклад трябва да се спомене всеки предмет с доказателствена стойност и да се обясни неговото значение. При необходимост следва да се прави оценка на всеки предмет за допълнително съдебно проучване.
5. Всички останали възможни причини за пожара не са подходящо елиминирани
В повечето от разгледаните доклади много малко или изобщо не се споменава за проучване на мястото на пожара и елиминиране на други възможни причини. Не е достатъчно просто да се заяви, че е било извършено такова проучване. Разследването не е приключило, докато следователят не е преценил и изключил всички други основателно възможни причини за пожара. Този процес трябва да се документира в описателния доклад. Следователят трябва точно да определи всяка възможна причини, която евентуално е можела да причини пожара, и подробно да обясни как и защо е била изключена. Необходимо е този процес да опровергае всички възможни претенции на защитата, че пожарът е бил причинен от друг топлинен източник. Например, ако огнището на пожара се е намирало близо до шосе, в близост до което са минавали енергийно разпределителни далекопроводи, трябва утвърдително да се елиминират и съответно документират всички причини, свързани с механично оборудване, като частици от отработен въглерод, каталитичен преобразувател, челюстни спирачки, както и всички причини, свързани с отделянето на дим и енергийната мрежа. Освен това, при необходимост трябва да се разгледат и други причини, като възможна гръмотевична дейност, макар и като малко вероятна причина за възникването на пожара.
г) Изисквания за докладване пред висшестояща инстанция
Докладите за разследване на пожари са документи на правоприлагащи органи. Като такива, отговорността за техния преглед и одобрение се носи от правоприлагащите и следствените служители в съответното административно звено. При приключване на предварителното определяне на произхода и причината за пожара, следственият служител трябва да документира резултатите във формуляр за предварителен доклад за разследване или следствен доклад, както е описано в предходния раздел. Два екземпляра от доклада и всички изисквани приложения трябва незабавно да се изпратят на съответния инспектор за преглед, одобрение и последващи действия. Следователите трябва да изпращат и един екземпляр от доклада на преките си началници.
Готовите първоначални доклади трябва да се изпращат в срок от 14 дни от датата на инцидента, освен ако особени обстоятелства не изискват по-дълъг или по-кратък срок. При получаването им докладите се въвеждат в системата за проследяване на дела и се следят до окончателното им приключване. Следователят трябва незабавно трябва да докладва за всеки случай, за който се знае или се подозира, че е бил палеж. Инспекторът изпраща на Регионалното звено по правонарушения случаите, които отговарят на минималните критерии за приемане от това звено. Всички останали случаи, при които е установена самоличността на отговорното лице, се представят на длъжностното лице от областния отдел “Жалби” за обработка на гражданските искове. Във всички случаи на установено законово или нормативно нарушение се предприемат съответни наказателни действия.
VІ. КВАЛИФИКАЦИЯ НА ЗАНИВАМАЩИЯ СЕ С РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЖАРИ СЛЕДОВАТЕЛ
За да имат стойност резултатите, които са постигнати от разследващия пожари следовател, той/тя трябва да бъде допуснат(-а) да свидетелства по своите констатации в съда. Това изисква следователят да отговаря на минимални изисквания за квалификация въз основа на образование, обучение и опит. Тъй като резултатите от разследването на пожари изискват от следователя да съставя заключения от набор от факти и да представя мнения въз основа на тези заключения и своя предишен опит, той трябва да може да се квалифицира като вещо лице. По същество вещото лице е лице, което поради естеството на своето образование, обучение и опит притежава по-големи познания в сравнение с тези на неспециалист, и чиито свидетелски показания могат да бъдат от помощ за съдебните заседатели при разглеждането на даден фактически въпрос. Освен това, както видяхме при делата “Даубърт” и “Кармайкъл”, за вещите лица може да се изисква да отговарят на относително строг стандарт, преди да се допуснат свидетелските им показания. Почти при всички обстоятелства следователят може да очаква адвокатът на противната страна да оспорва неговата/нейната квалификация, ако не за друго, то поне за да намали степента на доверие спрямо него/нея. Този процес е известен като предварителен разпит (voir dire), който може да се превърне в проучване с доста свободни граници, чиято единствена цел в най-добрия случай е следователят да бъде изкаран минимално квалифициран, а в най-лошия случай - некомпетентен. Това може да се окаже изтощително и унизително изживяване за един непосветен или неподготвен човек.
Поради това определянето и поддържането на минимални стандарти за разследващите пожари следователи е от съществено значение. В момента тече такъв процес на национално равнище по междуведомствен проект на НСЗП за сертифициране на следователи, разследващи горски и полски пожари, но краен резултат от него се очаква да се получи около две-три години след изпълнението на проекта. Наскоро публикуваният проект за изменение и допълнение на FSM 5310.17 ще осигури начална точка за този процес. Междувременно всеки занимаващ се с разследване на пожари следовател, който желае успешно да издържи възражения от такова естество, трябва достатъчно добре да се подготви много преди началото на всяко съдебно дело. По-долу са изброени някои неща, които следователят трябва да направи, за да може по-добре да се квалифицира като вещо лице.
1. Подгответе подробна автобиография (curriculum vitae), която да представите на прокурора
Тази автобиография или резюме трябва да включва всички ключови области от вашето минало, които ви правят квалифициран като разследващ пожари следовател. По същество в нея трябва да са изброени всички ваши квалификации като разследващ пожарите следовател, включително преминати курсове на обучение като курсист или лектор, списък на разследваните от вас пожари, публикувани трудове, проведени изследвания и професионални организации, в които членувате.
2. Запознайте се с изследователска литература, публикации и учебници по разследване на пожари
Съществува изобилие от информация по всички аспекти на разследването на пожари и палежи, включително и разследване на горски и полски пожари. Способността да се цитира дълъг списък от източници като основа за нечии знания помага за изграждането на доверие. Съществуващите материали са твърде много, за да бъдат изброени тук, но един старателен изследовател ще намери голямо разнообразие от източници. Богата информация може да се получи от големите дистрибутори на книги, до които има достъп чрез Интернет, както и други източници по Интернет, обществени библиотеки, щатски и федерални агенции и други следователи. Най-малкото следователят трябва да познава трудовете на Дехаан, (Пол Кърк), Борхил, Форд, Сап, Хъф и Кънтримен, НСЗП 921 и богатото разнообразие от технически публикации, които се предлагат чрез “Сан Димас”, колкото да може да спомене няколко от тях. Следователите трябва да могат да цитират и конкретни препратки към научна литература в случаите, когато се изискват подобни познания.
3. Посещавайте колкото е възможно повече курсове за обучение в областта на разследването на пожари
Независимо че повечето курсове за обучение по разследване на пожари за напреднали са свързани с разследването на пожари в сгради и превозни средства, всеки курс за обучение ще спомогне за повишаване на акредитацията на следователя. Специфични курсове по разследване на горски и полски пожари се предлагат от Горската служба, FLETC, професионалните сдружения и CDFFP. Освен това, службата на началника на противопожарната служба организира многостранна програма за обучение, в която в известна степен е залегнало и обучение по горски и полски пожари.
4. Станете членове на професионални организации
Членуването в една или повече различни професионални организации на занимаващи се с разследването на пожари следователи придава допълнителна тежест на автобиографията. Това представлява отличен източник на актуална информация под формата на месечни бюлетини, семинари, курсове за обучение и контакти с други професионалисти в областта. Международното сдружение на следователите, занимаващи се с разследване на палежи, Калифорнийският следовател по палежи и пожари и Националният следовател по палежи и пожари са все уважавани организации, в които си заслужава да членува всеки наистина сериозен следовател.
5. Запознайте се със стандартните въпроси на защитата при предварителния разпит (voir dire)
Повечето адвокати на защитата са напълно незапознати с техническите аспекти на разследването на пожари и по-специално по отношение на горските и полски пожари. Въпреки това, те имат на разположение редица източници, от които могат да получат достатъчно информация, за да могат да проведат един много ефективен предварителен или кръстосан разпит. Това включва наемане на специалисти в областта и публикации, които могат да осигурят на адвоката списък от стандартни въпроси, предназначени за оспорване на знанията и квалификацията на следователя. Предварителното запознаване с тези стандартни въпроси ще направи следователя по-малко уязвим на “капанни” тактики.
6. Представяйте статии за публикуване от технически издателства и професионални организации
Ако сте специалист в определена област на разследването на пожари, разработете нова техника или метод или открийте нова свързана с пожарите информация, подгответе констатациите си и ги представете за публикуване в подходящи издателства. Това осезателно ще повиши вашето реноме.
7. Участвайте в курсове за обучение по разследване на пожари
Всеки път, когато имате възможност, доброволно участвайте в курсове за обучение по разследване на пожари. Както беше посочено и в точка 6 по-горе, фигурирането на такава информация във вашата автобиография значително ще повиши професионалното ви реноме.
8. Разследвайте възможно повече пожари
Вероятно това е един от най-важните аспекти на изграждането на професионално реноме. Колкото повече пожари сте разследвали, толкова по-сериозна ще изглежда вашата квалификация. Повечето експерти смятат, че е необходимо да се разследват най-малко 50 пожара, преди някой да може да твърди, че е специалист. Водете дневник на всички разследвани пожари, на ролята, която сте изпълнявали, на заключенията, до които сте достигнали за образуваните в резултат на това наказателни или граждански дела.
VІІ. СТЕПЕНИ НА СИГУРНОСТ НА ЕКСПЕРТНАТА ОЦЕНКА
При свидетелстването в качеството на експерт за произхода и причината за даден пожар, се е развило известно противоречие относно терминологията, която следва да се използва при формулиране на констатациите. Трябва да се използват два вида определения: установена причина и неустановена причина за пожара. Няма други приемливи термини. Вашата хипотеза или отговаря на фактите, или не отговаря. (Тези две категории са допълнително разделени просто, за да се разкрият потенциалните правни съображения, въпреки че в момента те са до известна степен противоречиви. Те са включени единствено с цел да се покаже разграничението между степента на доказване по наказателни и граждански дела.)
А. Установена причина за пожара
Налице са достатъчно доказателства, които карат следователя да смята, че е установил(-а) вероятната причина за пожара. Окончателната хипотеза отчита всички факти и са изключени всички други основателни възможни причини. За да може окончателно да заяви причината за даден пожар, вещото лице трябва да може да придаде на становището си определена степен на сигурност. Следователят трябва да може да декларира, че заключенията му отговарят на една от следните степени на сигурност.
1. Окончателно становище: Това е най-високата степен на сигурност, която може да се придаде на дадено становище. За да удовлетвори този стандарт, следователят трябва да е преценил и елиминирал всички други основателни алтернативни хипотези. Трябва да са налице достатъчно данни и доказателства, които да доказват хипотезата и окончателно трябва да бъдат изключени всички други основателни възможни причини. Обикновено това се нарича “основателна степен на сигурност” или “извън всякакво основателно съмнение”. За обосноваване на тази степен на сигурност могат да се използват следните елементи: събиране на физическите останки от причината за пожара, подкрепа от показания на свидетели, признания от отговорната за пожара страна, потвърждение на произхода от показатели за модела на горене на пожара, потвърждение на причината от научни експертни свидетелски показания (в зависимост от случая).
2. Вероятна степен на сигурност: При тази степен на увереност се счита, че заключението е по-вероятно да е вярно, отколкото да не е, или, че отговаря на изискването за “превес на проверката на доказателствата”. Тази степен на сигурност вероятно ще може да издържи в гражданско дело, но може да се окаже недостатъчна в наказателно дело, ако не са налице и други доказателствени факти. Тази степен най-вероятно ще се свързва със случаите, при които следователят не е намерил действителни физически останки от причината за пожара, но все пак са налице достатъчно косвени доказателства и други данни, за да се установи вероятната причина за пожара и всички други възможни причини се считат за изключени. Въпреки това, тази концепция за “липса на състав” се подлага на все повече атаки в юридическите среди и скоро може вече да не се допуска.
Б. Неустановена причина за пожара
Ако причината за пожара изобщо не е била открита или следователят смята, че е установил причината, но неговата или нейната степен на сигурност спада към една от двете изброени по-долу категории, той/тя трябва да обяви като неустановена действителната причина за пожара. (При никакви обстоятелства, независимо от фактите по делото, причината за пожара не трябва да се определя като “предполагаема”. Причината е или установена, или не е.)
1. Вероятна степен на сигурност: Това е степента на сигурност, при която предполагаемата причина или хипотеза може да се докаже като възможна, но не до степен, при която да се счита за вероятна. Примери за тази степен на сигурност са случаите, при които не са намерени никакви физически останки от причината за пожара и съществуват и други възможни алтернативни причини, които обаче не са елиминирани. При отсъствие на други силни доказателствени фактори, този тип случаи не трябва да се представят в съда.
2. Предполагаема степен на сигурност: Степен, при която следователят предполага, че заключението или хипотезата са възможни, но не са налице достатъчно данни, за да се състави заключение, което задоволително да изключва всяко друго основателно заключение. При никакви обстоятелства в съда не трябва да се представят случаи с такава степен на сигурност.
VІІІ. СЪДЕБЕН АНАЛИЗ
След като следователят извърши всички стъпки на мястото на пожара, разпита свидетелите и събере всички налични данни, се развива хипотеза. Като част от научния метод, тази хипотеза трябва да се изпита. Събраните от мястото на пожара доказателства, особено онези, които са свързани с причината за него, често могат да бъдат научно проверени, за да се потвърди способността им да причинят пожар в контекста на съществуващите условия. Като част от процеса, следователят може да разполага с разнообразие от научни изпитания, провеждани от специалисти в конкретна област.
Например, ако се предполага, че пожарът е причинен от енергийната мрежа, трябва да се потърсят услугите на електроинженер и да се проведат всички подходящи изпитвания на физическите доказателства, както и да се извърши преглед на събраните данни. И други причини също следва да се подлагат на подобен внимателен научен преглед винаги, когато съществува възможност за това, и когато обстоятелствата по делото го обосновават. Неизпълнението на тази стъпка може съществено да навреди на следствието.
При проверката на теорията на следователя може да помогне и друга научна информация. Понякога специалист по пожарни обстановки може да предостави информация, която да спомогне за потвърждаването на предполагаема причина или за изключването на други възможни причини. Специалист по поведението на пожари би могъл да предостави данни, които да спомогнат за потвърждаването на показатели за модели на горене чрез разработването на модел за поведението на пожара или друга подобна информация.
ІХ. ОБОБЩЕНИЕ
Както може да се види от предходните раздели, ролята на разследващия пожари следовател е станала изключително сериозна и сложна. В днешно време следователят трябва да бъде добре обучен, опитен и високо квалифициран. Той/тя трябва да е ангажиран да върши работата си на професионално равнище, което далеч надвишава онова, което в миналото се считаше за достатъчно. Като се имат предвид разходите за потушаване на пожари и ресурсните щети, чийто размер възлиза буквално на милиони долари, а в някои случаи и фактът, че е поставен на карта човешки живот, всяко по-ниско равнище е неприемливо. Ако разследването на пожари не се провежда на професионално ниво, това със сигурност ще доведе до оспорване от адвоката на противната страна, което ще бъде почти невъзможно да се обори. Изключването на свидетелските ви показания в съдебната зала може действително да сложи край на кариерата ви като следовател, занимаващ се с разследването на пожари.
Поради тези причини се препоръчва следователите да приведат в съответствие използваната от тях методология с описания в Раздел V систематизиран подход. Следователят трябва да е запознат с НСЗП 921 и колкото е възможно повече източници и справочни материали, както и да бъде подготвен да се занимава с повдигнатите от НСЗП 921 въпроси. Следователят следва да е подготвен да обясни, че той/тя се е осланял(-а) на обучение и опит, които са изградени на научна основа, и че е използвал(-а) методология, която по същество съответства на научния метод. При всички обстоятелства, когато към даден аспект на разследването може да се използва научно знание, следователят трябва да гарантира, че това е направено. Независимо, дали се касае за металургичен анализ на парче от уплътнение на звено от гъсенична верига, за което има подозрения, че е предизвикало пожара или за оценка от машинен инженер на способността на верижен трион да предизвика пожар, възможността за потвърждаване на техническата експертиза на следователя с научна експертиза от специалист не трябва да се пренебрегва. Чрез подробно документиране на констатациите, максимално систематизирано изключване на всички други възможни причини и научно потвърждаване на действителната причина за пожара, квалифицираният следователят трябва да може да удовлетвори днешните прагови тестове и да бъде допуснат да свидетелства като вещо лице.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
1. NFPA 921- Guide for Fire and Explosion Investigation, 1998 Edition; (National Fire Protection
Association, revised 2/98)
2. NFPA 1033- Professional Qualifications for Fire Investigator, 1998 Edition; (National Fire Protection Association, revised 8/98)
3. Brief of Amici Curiae filed by the Americans for Effective Law Enforcement, Criminal Justice Legal Foundation, International Association of Arson Investigators, et al, in the matter of Kumho Tire v. Carmichael, (Adelman, R.; Washington, DC, 1997)
4. Brief of Amici Curiae filed by the Trial Lawyers for Public Justice, et al, in the matter of Kumho Tire v. Carmichael, (Rossbach, Smoger, Wolfman, Bryant; Washington, DC, 1997)
4. DeHaan, J., Kirk's Fire Investigation, (Fourth Edition, 1998)
5. Boom, C., Fire Investigation Using "The Scientific Method", (CJB Fire Consultants, 1998)
6. Burnette, G., Fire Scene Investigation: The Daubert Challenge, (The California Fire and Arson Investigator, California Conference of Arson Investigators, 10/98)
7. Burnette, G., Fire Scene Investigation: The Joiner Case/A Clarification of Daubert, (ibid, 11/98)
8. Recent Daubert Decisions, (IAAI Website, International Association of Arson Investigators, 2/99)
9. Friedman, D., Levels of Certainty of Expert Opinion, (The Arson & Fire Investigation Website, 1/98)
10. Federal Rules of Evidence, (West Publishing Co., 1996 Edition)